Решение № 2588 от 29.3.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2315/2023 г.

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. Л. Б., [ЕГН], с адрас [населено място], [улица], чрез процесуален представител адв. В., срещу решение № 32-647610/27.11.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“. С оспореното решение, на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл.19, ал.7 от ЗМ и чл.59 от АПК: На основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза във връзка с чл.144 параграф 1 от Регламент (ЕС) №2015/2447 за стока №1, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008027911R7/27.11.2020 г., е определена митническа стойност в размер на 13201, 68лв.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., спрямо митническата стойност на стоката е определено вносно митническо задължение в размер на 1 320, 17 лв. от датата на приемане на митническата декларация 27.11.2020г.; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на стоката в размер на 14521, 85 лв. от датата на възникване на митническото задължение; Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2904, 37лв.; На основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за вземане под отчет и досъбиране е определено вносно мито 627, 08 лв. и на основание чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за вземане под отчет и досъбиране на ДДС 1379, 57лв.; Определено е задълженото лице, както и че от датата на възникване на митническото задължение 27.11.2020г. до датата на уведомяване на длъжника се начислява лихва върху дължимото вносно мито и ДДС. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че не е издадена Заповед за възлагане в рамките на последващия контрол, на основание чл.84в, ал.1 от ЗМ, нарушено е правото на изслушване, тъй като в Съобщението по чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. липсват данни за право на достъп до документите и информацията, които административният орган смята да използва при неблагоприятно решение, както и не е предоставена възможност за изразяване на становище по основни доказателства. В жалбата се сочи, че в противоречие с нормата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, преди отхвърляне на декларираната митническа стойност от жалбоподателя не е изискана допълнителна информация. Изложени са съображения, че съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност са немотивирани и изведени въз основа на необосновани заключения и изводи. В тази връзка е посочено, че необосновано не е взета предвид митническата стойност на стоката определена на основание чл.70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., немотивирано и бланкетно са отхвърлени методите, посочени в чл.74, § 2, б.“а“-„г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Наред с това се сочи, че информацията предоставена от митническите власти на САЩ не може да се приеме за достоверна. Посочва се и, че в хода на проверката не са изчерпани всички възможности за удостоверяване неприложимостта на тези методи. Оспорва се също така и приложимостта на резервния метод за определяне на митническата стойност. Изразено е и несъгласие с включване на разходи по вноса в определената с решението митническа стойност. По същество се иска от съда да отмени оспореното решение. Ангажира докателства. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Подробни съображения излага в становища по делото и в писмени бележки. Оспорва валидността и истинността на електронните данни получени по линия на международното сътрудничество от страна на американските митнически власти. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Ответникът- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Л., оспорва жалбата, представя административната преписка, и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че при издаване на оспореното решение е спазена процедурата, регламентирана в ЗМ и Регламента и счита, че следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки. Ангажира доказателства. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното: На 27.11.2020г. с MRN 20BG001008027911R7/27.11.2020 г. /л.48/ жалбоподателят е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка BMW, модел 320, с дата на първа регистрация 01.01.2016г.; шаси №WBA8E1G56GNU10050. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – САЩ; в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ – FOB - франко борд; в ел.д. № 4/16 „метод за определяне на стойността“ - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ –3700; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD; На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са били приложени: фактура № 35796/ 28.09.2020г., издадена от Global auto exchange, 416 Commers Way, ste 140 Longwood, FL 32750, USA/л.118/, фактура №40688 13.10. 2020г., издадена от Atlanticexpress, 7751 W.88, str. Bridgeview, IL 6045, USA/л.119/, Certificate of title /18.09.2020г./л.117/, морска товарителница № HBOL73481/06.10.2020г./л.116/. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е определена в размер на 6930, 89 лв., като са определени и взети под отчет публични задължения за мито в размер на 693, 09 лв. и за ДДС в размер на 1524, 80 лв. На основание Спогодба между правителството на Република България и правителството на САЩ да взаимната помощ между митническите администрации с писмо рег. № 32-235211/14.07.2022г. е изпратен списък на автомобили във връзка с изброени предходни запитвания, за които не е получена информация. С писмо № 32-37780/ 03.11.2022г. /л.102-104/ е постъпила информация за получени в ЦМУ -писмо с рег. № 32-359976/21.10.2022г./л.110/ и приложения от американските митнически власти, от които след сравнение на получените данни е направен извод, че е налице съответствие по отношение на декларираната стока, марка и шаси и несъответствие по отношение на декларираната цена. Приложено е извлечение от Електронната информация за износ /л.111-113/ по отношение на процесния автомобил. С последващо писмо рег.№ 32-74077/23.02.2023г. американските митнически власти са посочили, че стойността на стоките и платените транспортни разходи съответстват на стойността в Електронната информация за износ /ЕЕI/, като след деклариране на износа официалната стойност е посочената в ЕЕI, а фактурата и придружаващите документи не е необходимо да се съхраняват, фактурата не се счита за официален документ, а е частен бизнес документ. С писмо рег. №32-73543/23.02.2023г. (л. 100) митническите власти са уведомили Т.Борисов, че са предприети действия за проверка на декларираната митническа стойност и определят срок за предоставяне на подробни данни за техническото състояние на автомобила към датата на митническото оформяне, ясни и детайлни снимки, отразяващи състоянието на автомобила към същата дата, фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация, документи или данни в подкрепа на декларираната митническа стойност. Писмото е получено на 27.02.2023г. (л. 101). Постъпила е декларация с вх.№ 32-808118 от 01.03.2023г./л.98/, в която жалбоподателят посочил техническото състояние на автомобила към датата на митническото оформяне и наличните щети, които е изброил, посочил е, че не са направени снимки, отразяващи състоянието на автомобила, както е че като физическо лице няма задължение да изисква фактура и документи за ремонтни дейности за автомобила. Изготвено е съобщение по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо рег.№ 32-550531/08.09.2023г. (л.35), с което жалбоподателят е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от нея стока по митническа декларация с MRN 20BG001008027911R7/27.11.2020 г. В съобщението е посочено, че в хода на проверката, след анализ на митническата декларация и постъпилите данни от американските митнически власти, е установено извършен налице съответствие по отношение на декларираната стока, а именно автомобил ВМW 3 series 320I в поле с.Schedule B Number с шаси №WBA8E1G56GNU10050 f.VIN / PRODUCT NUMBER; получател посочен в поле Ultimate Consignee Name and Adress в американската износна декларация е SHAR 2000 LTD, 22 SHAR STREET, FLOOR4, APT.27, VARNA, BG и същият е вписан като получател в приложената към митническата декларация BILL OF LADING № HBOL73481/06.10.2020г.; по коносамент BILL OF LADING B/L № HBOL73481/06.10.2020г., издаден от MARINE TRANSPORT LOGISTICS, изпращач е Global auto exchange, 416 Commers Way, ste 140 Longwood, FL 32750, USA, а получател Т. Б. и е налице несъответствие по отношение на декларираната цена в размер на 3700 USD и предоставената от американските митнически власти в размер на 8000 USD, посочена в h.VALUE от Електронна информация за износ. Съобщението е връчено на 14.09.2023г. Изготвена е докладна записка от 27.11.2023г. от гл.инспектор МБ „Свободна зона Бургас“, с която, след изложение на обстоятелствата във връзка с подадената митническа декларация и разменатата кореспонденция по линията на международното митническо сътрудничество е предложено на директора на ТД Митница Бургас да бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката, поставена под режим допускане до свободно обращение с митническа декларация с MRN 20BG001008027911R7/ 27.11.2020 г. С оспореното Решение рег. № 32-647610/27.11.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл.19, ал.7 от ЗМ и чл.59 от АПК: На основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза във връзка с чл.144 параграф 1 от Регламент (ЕС) №2015/2447 за стока №1, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008027911R7/27.11.2020 г., е определена митническа стойност в размер на 13201, 68лв.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., спрямо митническата стойност на стоката е определено вносно митническо задължение в размер на 1 320, 17 лв. от датата на приемане на митническата декларация 27.11.2020г.; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на стоката в размер на 14521, 85 лв. от датата на възникване на митническото задължение; Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2904, 37лв.; На основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за вземане под отчет и досъбиране е определено вносно мито 627, 08 лв. и на основание чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за вземане под отчет и досъбиране на ДДС 1379, 57лв.; Определено е задълженото лице, както и че от датата на възникване на митническото задължение 27.11.2020г. до датата на уведомяване на длъжника се начислява лихва върху дължимото вносно мито и ДДС. В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-359976/21.10.2022 г. от американските митнически органи „U.S. customs end border protection“ за декларираната стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от американските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към МД документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № 35796/ 28.09.2020г., издадена от Global auto exchange, следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. В допълнение е посочено още, че при покупко-продажба е необходимо да са налице две страни – продавач и купувач, а от представената фактура не може да се установи волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи. Наред с това е посочено, че липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и как е платено. След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за внос за периода от 90 дни, като 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви или сходни с внесената стока или са произведени в същата държава, и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки. При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от САЩ, а именно 8000 USD. За да определят окончателната митническа стойност, към приетата за достоверна цена на стоката са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 825, 11лева. Решението е връчено на жалбоподателя на 02.12.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.81). В хода на съдебното производство са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и товарителници, както и писмото от американските митнически власти, с което е представена информация за декларираните при износа на процесното МПС данни и въз основа на която е определена новата митническа стойност на внесената стока. От жалбоподателя са представени заверени копия на решение № Р-247/32-214208 от 28.06.2022 г., решение № Р-235/32-204823 от 21.06.2022 г., Решение №Р-464/32-510914/10.08.2023г. всички на директора на А. М., с които на адв. В. предоставен достъп до обществена информация. Приложено е също така и писмо с рег. № 32-23261/21.01.2022 г. на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“, изпратено до директорите на териториалните дирекции, в което са дадени указания относно употребата на предоставена информация при износ за целите на определяне на митническата стойност при внос на същата стока и указания за уеднаквяване на практиката по проверка, приемането и/или оспорване на декларираната митническа стойност и Заповед № 766/32-164865/02.05.2023г. за утвърждаване на „Указания за уеднаквяване на практиката по проверка, оспорване, приемане или отхвърляне на декларираната митническа стойност. Определяне на нова митническа стойност“-извлечение. Представена е от ответната страна и справка от база данни МИС3А за допускане за свободно обращение на автомобили за периода 13.10.2020 г. – 11.01.2021 г. (л.39). При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок. Решението е получено на 02.12.2023г./л.41/, а жалбата е подадена на 08.12.2023г. Разгледана по същество е основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно. Съдът констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок. Съобщението е получено на 14.09.2023г. не е постъпило становище. Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ /съответстваща на чл. 48 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г./ Съгласно посочената разпоредба допустим е последващ контрол на митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Няма спор, че е извършен последващ контрол, както е посочено в докладна записка /л.42/ по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84, ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. По делото не се установява, като няма и твърдения в тази посока, че е издадена заповед за извършване на последващ контрол. В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, изразяващо се в това, че от същия не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Нормата на 140, §1 от Регламент за изпълнение сочи, че когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Така въведения текст не задължава митническите органи да поискат допълнителна информация от декларатора, а им дава такава възможност. Но в настоящия случай е изискана такава информация с писмо рег. №32-73543/23.02.2023г. (л. 100) и от страна на жалбоподателя е постъпила декларация с вх.№ 32-808118 от 01.03.2023г./л.98/. При разглеждане на оспорения акт по същество съдът констатира, че неправилно е приложен и материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК. Процесната MRN 20BG001008027911R7/27.11.2020 г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Както бе посочено по-горе за целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната МД е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС. В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. По същество методът посочен в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, §2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния. (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, „Baltic Master“ UAB, т. 45 и др.). Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения. В настоящия случай, мотивите на митническите органи за прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по отношение на процесната декларация обосноват основателни съмнения. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – САЩ. Цената, декларирана в декларацията за внос се различава от стойността, посочена в експортната митническа декларация, поради което за органа са възникнали основателни съмнения по отношение на действителното й плащане. Допълнително от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, което е в подкрепа на съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. Съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). В случая, в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Но по делото липсват данни да е била събирана такава информация и да са извършвани проверки, които да доведат до фактически установявания. Напротив, митническият орган не е изяснил щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. При вноса митническите органи са счели, че декларираните данни съответстват на фактическото положение и са разрешили вдигането на стоката. За същите е съществувала възможност да обезпечат събирането на доказателства към момента на вноса, като наличието на дигитален снимков материал или протокол за дефектите на автомобила, изготвен от компетентните митнически органи по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ препраща към ДОПК), който да доказва извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза, тогава може да се приеме, че митническият орган е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните решения на СЕС. Въз основа на гореизложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл вж. Решение от 09.11.2017 г. по дело C-46/16 г. - т. 56 и Решение на СЕС от 20.06.2019 г. по дело C-1/18 г. - т. 27). Евентуалното задължение на митнически орган на държавата - членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави - членки или от службите на Европейския съюз, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от Решение на СЕС по дело C-187/21 г. по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) № 450/2008). В оспорения акт не се съдържат каквито и да било "налични данни" за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по Т. и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. При тези съображения, съдът приема, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явява неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. В допълнение следва да се отбележи, че така определената митническа стойност противоречи и на събраните доказателства. Митническият орган е определил митническа стойност, която представлява посочената в износната декларация стойност и прибавени транспортни разходи. В писмо рег.№32-74077 от 23.02.2023г., получено от американските митнически власти е посочено, че стойността, посочена в EEI представлява платените транспортни разходи и стойността на стоките. При тези съображения, не може да се приеме, че митническата стойност при износ е стойността, която следва да се приеме като митническа стойност при внос и да се увеличи с транспортни разходи, тъй като е налице двойно начисляване на транспортни разходи. В обобщение, съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с MRN 20BG001008027911R7/27.11.2020 г. митническа стойност на внесената стока, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Ето защо незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови митнически задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен. При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се заплатят разноски по делото в размер на 760 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса, 750 лева – заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на ответника за неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение в случая е приблизително 501 лева, предвид процесуалната активност на представителя на жалбоподателя, и проведените повече от две съдебни заседания, съдът намира, че претендираното възнаграждение не е прекомерно. Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас