РЕШЕНИЕ

№ 13536

София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - II отделение, 53 състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ПОЛИНА ВЕЛИЧКОВА При секретар ВАЛЕНТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ПОЛИНА ВЕЛИЧКОВА административно дело № 20257010700105 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

П роизводството е по реда на чл. 126 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба от М. О. К., депозирана чрез адв. А., срещу Решение от 18. 12. 2024 г. на секретаря на район „Витоша“ при Столична община в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по заявление с рег. № РВТ24-ЕВ02-12/ 16. 12. 2024 г. В жалбата са изложени подробни съображения за отмяна на оспорения отказ, като се твърди, че са били налице всички предпоставки по ЗДОИ за представяне на търсената информация.

Ответникът – секретарят на район „Витоша“ при Столична община се представлява от юрк. Й., която оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление рег. № РВТ24-ЕВ02-12/ 16. 12. 2024 г. на Столична община, район „Витоша“, М. О. К. е поискала достъп до следната информация:

С Решение от 18. 12. 2024 г. секретарят на район „Витоша“ при Столична община е посочил, че исканата информация от заявителката е за период от 20 години, въпросите са формулирани много общо и съдържат голям обем информация, която съгласно действащото законодателство в по-голямата си част е архивирана. Посочил е също, че за [улица]не е приложена улична регулация по цялото й протежение, поради неприключили отчуждителни процедури, поради тази причина не е извършено проектиране и изграждане на пътното платно, тротоари и улично осветление. Обяснено е също така, че Столична община, район “Витоша” до момента се е старала да поддържа [улица]по съществуващото местоположение със собствени сили, като е използвала за насипване фрезован асфалт /отпадъчен материал без стойност от фирмата, извършваща ремонт и асфалтиране на улици в [населено място].

Относно търсената информация по т. 16 от заявлението е отговорено, че район „Витоша“ не е компетентен да отговори на въпроса.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен административен орган, който е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.

Легалната дефиницията на понятието „обществена информация” е дадена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация е официална и служебна, като съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Поради това съдът приема, че информацията, до която се иска достъп от жалбоподателката със заявление рег. № РВТ24-ЕВ02-12/ 16. 12. 2024 г., е служебна по своя характер, тъй като е свързана с дейността на Столична община, район “Витоша” във връзка с поддържане на улица, находяща се на територията район “Витоша”.

Следователно с предоставянето на исканата информация ще се повиши отчетността и прозрачността в дейността на органа. Информацията за това как органът разходва публични средства и как изпълнява своите законови ангажименти в областта на изграждането и поддържането на уличната инфраструктура без съмнение засяга отчетността на административния орган и има повишено значение за обществения живот.

В обобщение съдът обуславя извод, че търсената от жалбоподателката информация касае обществения живот в Република България, като чрез получаването й тя може да състави мнение относно дейността на задължения субект и начина, по който се разходват публични средства, свързани с неговата дейност.

В конкретния случай от една страна административният орган приема, че формулирани много общо и съдържат голям обем информация, която съгласно действащото законодателство в по-голямата си част е архивирана.

Посочените аргументи са неоснователни, доколкото търсената информация представлява обществена такава и нейното предоставяне е било дължимо, ако не съществуват законови ограничения, свързани с нейното предоставяне.

В случай че видът на исканата информация е бил неясен за административния орган, същият е следвало да приложи чл. 29 от ЗДОИ. Съгласно посочената разпоредба, когато не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация.

От друга страна административният орган е посочил, че за [улица]не е приложена улична регулация по цялото й протежение, поради неприключили отчуждителни процедури, поради тази причина не е извършено проектиране и изграждане на пътното платно, тротоари и улично осветление. Може само да се предположи от така посоченото в оспорваното решение, че на улицата не са извършвани ремонти и липсва улично осветление.

В оспорвания акт обаче липсва каквато и да било яснота по отношение на кои въпроси е прието, че са формулирани много общо и по отношение на кои въпроси е даден отговор с твърдението за липса на извършено проектиране и изграждане на пътното платно, тротоари и улично осветление.

Тази неяснота е резултат от липсата на мотиви, вследствие на което е препятствана възможността да се разбере съдържанието на акта и съответно – да бъде извършен контрол на неговата законосъобразност.

С разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ законодателят изрично е регламентирал възможните допустими основания за отказ за предоставяне на обществена информация, а именно когато: 1/. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2/. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3/. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Дори при наличие на тези основания за отказ, разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ предвижда, че се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Анализът на разпоредбата показва, че не е допустим отказ в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 /§ 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ/.

При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление рег. № РВТ24-ЕВ02-12/ 16. 12. 2024 г., извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ.

В конкретния случай по отношение на информацията, поискана със заявление рег. № РВТ24-ЕВ02-12/ 16. 12. 2024 г., административният орган не е изложил никакви мотиви, за да постави своя акт. Липсата на мотиви винаги е основание за отмяна на оспорения акт, тъй като целта на мотивите е да се обоснове издаването на акта до степен, позволяваща на заинтересованите лица да разберат какво е мотивирало органа да вземе съответното решение. Същевременно липсата на мотиви препятства и съдебния контрол, тъй като не позволява на съда да установи какви са съображенията на органа за постановяване на именно това решение. Ето защо оспорваният акт следва да се отмени като ненадлежно мотивиран и издаден при нарушение на административнопроизводствените правила.

Доколкото делото не може да се реши по същество, следва да се върне като преписка на органа за постановяване на ново решение, при което задълженият по ЗДОИ субект да се произнесе по направеното искане, като съобрази и обсъди всички основания, поради които по отказва достъп до търсената информация, или предостави същата по отношение на информацията от т. 1 до т. 15 включително.

По отношение на информацията по т. 16 от заявлението, правилно е отговорено че СО, район “Витоша” не е компетентен на отговори на въпроса. Същевременно е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице.

Предвид изложеното, така подадената жалба следва да бъде уважена в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 1 до т. 15 включително, а оспореният отказ в тези части - отменен. Преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне, в съответствие с мотивите на настоящото съдебно решение. В останалата част жалбата е неоснователна, което налага нейното отхвърляне. Преписката в тази част следва да бъде изпратена на административния орган за изпращане на заявлението в частта по т. 16 на компетентния орган.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – София град, Второ отделение, 53 състав,