РЕШЕНИЕ

№ 401

гр. Враца, 22.11.20 2 1г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI -ти състав, в публично заседание на 11.11.20 2 1г. / единадесети ноември две хиляди двадесет и първа/ година в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №486 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба на • Г.В.П., ••• против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Началника на З.-••• да се произнесе по депозирана от него молба за замяна на режима. В жалбата се твърди, че неправилно ответника не се произнася по неговата молба от 14.07.2021г. и рег.№3291/26.06.2021г., съгласно чл.66 ЗИНЗС, като посочва че има това право да иска замяна на режима. Иска се да се задължи да се произнесе по молбата и направеното с нея искане. Счита оспорения мълчалив отказ за незаконосъобразен и да се отмени като такъв.

В с.з. жалбоподателят моли за решение, с което да се задължи Началника на З.-••• на основание чл.66 ЗИНЗС да разгледа и да се произнесе по молбата му.

Ответникът, чрез представен по делото писмен отговор счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана по изложени в същия съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя Г.П. е депозирал молба до Началника на З. ••• с рег. № 3291/26.07.2021г. с искане по чл.66 ЗИНЗС за замяна на режима от общ в по-лек, като е посочил че формално отговаря на условията за това. По делото не са представени други доказателства, вкл. и за произнасяне от ответника по депозираната молба.

Съгласно чл.58, ал.1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. В случая липсва изрично произнасяне по молбата на жалбоподателя, поради което е налице формиран мълчалив отказ от ответника, подлежащ на оспорване в настоящото производство. Жалбата е депозирана на 17.08.2021г. от надлежна страна и в срок, с оглед рег. номер на молбата и непроизнасяне на органа в съответния срок, поради което същата се явява допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.2 АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно правилото на чл.66, ал.1 ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Съответно, в чл.66, ал.2 ЗИНЗС е уредена процедурата, според която, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Видно от законовата регламентация, в правомощията на началника на затвора, изцяло по негова преценка е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на конкретно лишено от свобода лице, с по – лек такъв. Това не означава, че при депозиране на молба от • същия не следва да се произнесе по нея, тоест ответника дължи произнасяне по молбата. П равото на оперативна самостоятелност на органа не е произволна субективна дейност, която не се подчинява на никакви принципи и правила и спрямо която не може да се осъществява контрол. В конкретния случай видно от данните по делото ответникът не се е произнесъл по подадената от жалбоподателя молба, поради което съдът приема, че е налице формиран мълчалив отказ, който следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. В тази насока и възражението на ответника, че не следва да се произнася по молбата е неоснователно. В ъпроса не може да бъде решен от съда вместо административният орган на който единствено е предоставено правомощието за произнасяне по молбата.

Предвид това и на основание чл.173, ал.2 АПК преписката следва да се върне на органа за изрично произнасяне по подадената молба от жалбоподателя, като се определи и срок за това. По изложените мотиви и жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи.

Съгласно чл.66, ал.2, изр.2 ЗИНЗС решението на съда при издаване на заповед по този член е окончателно и не подлежи на касационно оспорване, поради което следва да се приеме, че и решението при формиран мълчалив отказ за издаване на заповед по тази разпоредба е също окончателно. В този см. е и определение № 515/01.11.2021г. по КАД № 382/2021г. на тричленен състав на АдмС - Враца.

Водим от горното, Административен съд - Враца, VІ-ти състав