Решение № 175 от 9.12.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 330/2024 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на служебно назначения защитник – адвокат от АК-Ямбол на подсъдимия О. А. Н. (О. А. N.), роден на •••••••••• година в гр. •••••, ••••, гражданин на ••••, срещу Присъда № 141/23.08.2024 г., постановена по НОХД № 451/2024 г. по описа на Районен съд Елхово. С присъдата, подс.Н. е признат за виновен в това, че на ••.••.••••г., в района на гранична пирамида № •••, находяща се в землището на с. ••••, общ. ••••, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода да срок от 5 месеца и на глоба в размер на 500 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК, наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.2 от НПК е постановено направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното и съдебното производство, да останат за сметка на органа, който ги е направил. В подадената жалба не се правят нови доказателствени искания. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на атакуваната присъда. Претендира се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен поради недоказаност на обвинението. Алтернативно се прави искане за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. В съдебно заседание въззивникът-подсъдим редовно призован, не се явява. В задочното производство по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК се представлява от служебно назначения му защитник от АК-Ямбол. Защитникът поддържа изцяло въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло постановената от ЕРС присъда като правилна, обоснована и справедлива. Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като неоснователна по следните съображения: Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, поради което проверяващият съд намира за ненужно да я преповтаря. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира като логични и непротиворечиви гласните доказателства - обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Н. В. и Н. М., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие, както и писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира обясненията на подс.Н., като обективни, логични и като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на разпитаните свидетели В. и М. правилно и обосновано са кредитирани от решаващият съд с доверие като логични, последователни и логично съвместими с обясненията на подсъдимия. Освен това, правилно е отчетено от съда, че липсват индициии за предубеността на свидетелите. Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия такъв в посока кредитиране на приложените по делото писмени доказателства, като неизолирани от останалия доказателствен материал. Анализът на събраните доказателства, извършен от районния съд и изложен в мотивите към присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което въззивният съд напълно се солидаризира с него. След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение. Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава, каквото е искането по жалбата на защитника, тъй като от доказателствата по делото и при правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.279, ал. 1 от НК. Правните изводи на районния съд, подробно изложени в мотивите на обжалваната присъда, напълно се споделят от въззивната инстанция. Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството, че въззивникът е осъществил фактически действия по преминаване на държавната граница, като не е имал разрешение от надлежните органи на властта, които осъществяват гранично пропускателен контрол. Безспорно е обстоятелството, че въззивникът не е разполагал с необходимите документи за преминаване на държавната граница през съответните КПП. С обстоятелството на преминаване на държавната граница без разрешение на съответните органи за това, въззивникът безспорно е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница. Осъщественото от О. Н. деяние по чл.279 ал.1 от НК е осъществено в изпълнителна форма без разрешение на органи на властта, в хипотеза на влизане в страната, като деянието е довършено, тъй като е налице обективно преминаване на държавната граница. Въззивникът е осъществил деянието и от субективна страна, при пряк умисъл, тъй като е съзнавал противообществения му характер и е искал настъпването на противоправните последици. Съзнавал е, че преминава държавната граница при липсата на необходими за това документи, респективно разрешение на съответните власти, но е искал настъпването на противоправните последици, а именно-преодоляване на държавната граница и достигането на територията на Република България. По изложените съображения, с атакуваната присъда районният съд правилно, обосновано и законосъобразно е признал подсъдимия за виновен в осъществяване на съставомерно по смисъла на чл.279, ал.1 от НК деяние. При индивидуализация на наказанието първият съд правилно е взел предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство високата степен на обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива - чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство, както и сравнително младата му възраст. В резултат, правилен се явява извода за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Настоящия състав на въззивния съд намира наложеното на въззивника наказание при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода за срок от 5 месеца и глоба в размер на 500 лева, както и при отлагане на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, за справедливо. Същото е съобразено със степента на обществена опасност на осъщественото деяние и с ниската степен на обществена опасност на личността на извършителя, предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало, направените самопризнания, а и механизма на осъществяване на деянието. Затова и определеното към минимума на предвиденото в текста наказание глоба и лишаване от свобода и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при минимално предвидения в същата срок, се явява справедливо и съответно на целите, визирани в чл.36 от НК. Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционния такъв не е приложил разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК. В мотивите си районният съд обосновано и правилно е отразил, че за приложението на визираната законова разпоредба следва да бъдат преценени внимателно всички причини, мотивирали чуждият гражданин да осъществи състава на престъплението по чл.279 ал.1 от НК. В конкретният случай, по делото не са налице каквито и да било доказателства, от които да се приеме, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, респ. че въззивника е влязъл в страната, за да потърси закрила от Република България. В дадените от въззивника обяснения, приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им, а и с цялостното си поведение включващо подаване от негова страна на молба за закрила по реда на ЗУБ, която впоследствие обаче не е поддържал и самоволно е напуснал РПЦ-Харманли, като към момента е в неизвестност, същият сочи на намерение за преминаване през границата единствено с цел да достигне РБългария по лични причини, а именно – да търси работа, а не поради това, че в страната си по произход е бил преследван заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Инкриминираното деяние не може да бъде подведено под нормата на цитираната разпоредба, съгласно която не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Предвид динамиката на този вид престъпления в последните години и преобладаващо негативните обществени нагласи по отношение на тях, както и предвидената от законодателя тежест на престъплението, въззивният съд отчете, че обществената опасност на осъщественото от подсъдимия деяние е висока и в никакъв случай не може да се приеме за незначителна. В подкрепа на този извод е и характера на конкретните, накърнени от извършеното от него престъпление обществени отношения - нормалното функциониране на държавните органи, в частност тези, осъществяващи гранично-пропускателен контрол, техния авторитет в обществото и авторитета им пред гражданите, и степента на въздействие върху тези отношения, а именно - пълното им незачитане и накърняване. Причините и подбудите за осъществяване на престъплението по чл. 279, ал. 1 НК от страна на подсъдимия, чистото му съдебно минало и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото правилно са отчетени от съда при определяне размера на наказанията, но те в никакъв случай не са от естество да изключат степента на обществена опасност на извършеното деяние или да я сведат до явна незначителност. По отношение направените в досъдебното и съдебното производство разноски за преводач, районният съд правилно на осн.чл.189, ал.2 от НПК е постановил същите да останат за сметка на органа, който ги е направил и да не се присъждат в тежест на подсъдимия. При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки, водещи до изменение или отмяната му. Водим от горното и в съответствие с чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд