Решение № 349 от 6.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 925/2022 г.

Производството по делото е образевано по въззивна жалба вх.№ 49096/01.08.2022год. /входирана на 02.08.2022год./ от „ Бетауейвс“ ООД срещу Решение № 767/24.06.2022год., постановено по т.д.№ 1359/2021год. на СС, с което „Бетауейвс“ ООД е осъдено да заплати на СНЦ „ Музикаутор“ сума в размер на 5 000лева на основание чл. 95 вр. с чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, ведно със законната лихва от 13.07.2021год., представляваща обезщетение за нарушаване на правата на авторите за музиката и за текста /литературно произведение свързано с музика/ на следните песни / 1.. U /Ю/ - Bodin, FETS & Avocuddle /Б., ФЕТС енд Авокъдл/ Композитор и автор на текста: ANDRESEN, RAMON /А., Р./, член на норвежкото дружество TONO, представляван от Музикаутор.; 1 Композитор и автор на текста: BODIN, MATHIAS /Б., М./, член на норвежкото дружество TONO, представляван от Музикаутор.; 2. Takeaways /Тейкъуей/ - Roxy Tones Feat. Luli /Рокси Тоунс фийт. Лули/ Композитор: LEWER, CHLOE /Л., К./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Композитор: MAIWALD, JENS /М., Й./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Композитор: STEINER, BJOERN /Щ., Б./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: LEWER, CHLOE /Л., К./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: MAIWALD, JENS /М., Й./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: STEINER, BJOERN /Щ., Б./, член на немското дружество GEM А, представляван от Музикаутор.; 3. Waking Up /Уейкинг ъп/ - Fly By Midnight /Флай бай миднайт/ Композитор и автор на текста: BREIT, JUSTIN (MR) /Б., Д. (EM ЕР)/, член на американското дружество BMI, представляван от Музикаутор.; Композитор и автор на текста: CALEMME, ALESSANDRO /К., А./, член на американското дружество BMI, представляван от Музикаутор.; Композитор и автор на текста: SLAVEN, JUSTIN MATTHEW /С., Д. М./, член на американското дружество BMI, представляван от Музикаутор.; 4. Don't Let Me Go /Донт лет ми гоу/ - Koni, Tom Bailey & Аnе /К., Т. Б. енд А./ Композитор: BAILEY, THOMAS IAN /Б., Т. И./, член на английското дружество PRS, представляван от Музикаутор.; Композитор: DITTRICH, SEBASTIAN /Д., С./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Композитор: RADA, DE LUIS ANDREA /Р., Д. Л. А./, член на испанското дружество SGAE, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: BAILEY, THOMAS IAN /Б., Т. И./, член на английското дружество PRS, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: DITTRICH, SEBASTIAN /Д., С./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: RADA, DE LUIS ANDREA /Р., Д. Л. А./, член на испанското дружество SGAE, представляван от М.; 5. Dios Mio /Диос мио/ - Toby Rose /Тоби Роуз/ 2 Композитор: JUNKER, THOEGER /Д., Т./, член на датското дружество KODA, представляван от Музикаутор.; Композитор: KRISTENSEN, RASMUS BONNE /К., Р. Б./, член на датското дружество KODA, представляван от Музикуатор.; Композитор: OLSEN, TOBIAS FREDERIK /ОЛСЕН, ТОБИАС ФРЕДЕРИК/, член на датското дружество KODA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: ANDERSEN, NIKOLAJ TOTH /А., Н. Т./, член на датското дружество KODA, представляван от Музикаутор, както и суата от 1 465лева разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, както и на основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за своясметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника, както и в часовия пояс 15ч- 17ч на телевизионна програма с национално покритие. Във въззивната жалба се поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се също така, че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че предявените от Сдружение „ Музикаутор“ искове били доказани по основание, позвавайки се единствено и само на показанията на свидетеля П., който бил заинтересован. Дадените от него показания за това, че 17.05.2021год. в търговски обект, стопанисван от ответника са звучали посочените в иковата молба музикални произведения, които той бил разпознал чрез използване на компютърен софтуер Shazan, инсталиран на неговия телефон и че данните за което били препратени на Музикаутор, не били потвърдени с никакви веществени доказателства по делото. За такива неправилно били приети от първоинстанционния съд електронни писма/имейли/, тъй като те били манипулирани.Не била отчетена при преценката на доказателствата заинтересоваността на свидетеля и съвкупността от събрани доказателства, установяващи че през целия ден на 17.05.2021год. в обекта на ответника били използвани /възпроизвеждани музикални произведения от сървъра на „ Акорд Мюзик Нет“ ООД посредством аудио поток/стрийм/. Достъпността в конкретния ден до сървъра на „ Акорд Мюзик Нет“ ООД било установено и от изготвената по делото съдебно-компютърна експертиза. Във въззивната жалба се твърди, че исковете не били доказани и и по размер. При определяне размера на обезщетението първоинстанционния съд, приемайки че липсва методика за изчисляване на еднократното използване на музикално произведение, неправилно се бил позовавал на нормата на чл.95а, ал.1 от ЗАПСП. Твърди се, че е налице методика за изчисляване на размера на възнаграждението за еднократно ползване на музикално произведение и това било посочено от вещото лице, изготвил приетата пред първоинстанционния съд експертиза. Претенцията на ищеца за заплащане на пропуснати ползи от 1000лева /по 500лева за текста и 500лева за музиката / била произволна, не се оснававала на някаква методика, въпреки което без убедителни аргументи била възприета от първоинстанционния съд.Поддържа се и твърдение за нейната прекомерност и неоснователност поради липса на събрани доказателства за реално настъпването на вредите /пропуснатите ползи/. По изложените съображения се прави искане за отмЯ. на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което исковете на СНЦ „ Музикаутор“ да бъдат отхвърлени, ведно с произтичащите от това последици. В срок е подаден писмен отговор от Сдружение“ Музикаутор“, в който се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба на „ Бетауейвс“ ООД като неоснователна и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че в първоинстанционното производство, чрез пълно главно доказаване, било установено наличието на всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявените на основание чл. 95, ал.1 вр. с чл. 95б, ал.1, т.6 от Закона за авторското право и сродните му права искове и твърденията за противното във въззивната жалба били несъстоятелни. По делото били налични доказателства, установяващи активната процесуална легитимация на ищеца по чл.94с, ал.2 и по чл.95в от ЗАПСП, а именно правото му да предявява искове за защита на предоставените му за колективно управление авторски права. Твърди се, че правилно първоинстанционния съд бил приел, че ответника е извършил на посочената в исковата молба дата и място неправомерното използване на произведения от защитения репертоар на Музикаутор, тъй като на този извод сочела съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Сочи се, че обезщетение за неправомерно използване се дължи както за литературното произведение, така и за музикалното произведение, поради което правилно било присъдено поотделно от първоинстанционния съд. По отношение размера на обезщетението правилно била приложена нормата на чл. 95а от ЗАПСП, тъй като практически било невъзможно да се остойностят приходите, които един автор би получил от еднократното използване на едно свое произведение. Присъденото по този начин обезщетение било минимално и целта му била да въздейства предупредително и възпиращо, освен да репариращо вредите. В писмения отговор е взето становище по всички опраквания във възивната жалба, като същите са определени като несъстоятелни. Апелативен съд-София намира въззивната жалба за процесуално допустима- подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по нейната основателност, въз основа на изложените в нея оплаквания, съдът съобрази следното: Пред СГС е предявин иск от Сдружение „ Музикаутор“ срещу „ Бетауейвс“ ООД с правно основание чл. 95 вр с чл.95а от ЗАПСП и чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обещетение за претърпени вреди /под формата на пропуснати ползи/ поради нарушаване правото на авторите -членове на сродните дружеста за колективно управение на права, представлявани на територията на Р България от сдружение Музикаутор върху всички от обектите по чл.3, ал.1, т.3 и 2 от ЗАПСП, включени във всяка песен, а именно по 500 лева за музиката и 500 лева за текста както следва: .. U /Ю/ - Bodin, FETS & Avocuddle /Б., ФЕТС енд Авокъдл/ Композитор и автор на текста: ANDRESEN, RAMON /А., Р./, член на норвежкото дружество TONO, представляван от Музикаутор.; 1 Композитор и автор на текста: BODIN, MATHIAS /Б., М./, член на норвежкото дружество TONO, представляван от Музикаутор.; 2. Takeaways /Тейкъуей/ - Roxy Tones Feat. Luli /Рокси Тоунс фийт. Лули/ Композитор: LEWER, CHLOE /Л., К./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Композитор: MAIWALD, JENS /М., Й./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Композитор: STEINER, BJOERN /Щ., Б./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: LEWER, CHLOE /Л., К./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: MAIWALD, JENS /М., Й./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: STEINER, BJOERN /Щ., Б./, член на немското дружество GEM А, представляван от Музикаутор.; 3. Waking Up /Уейкинг ъп/ - Fly By Midnight /Флай бай миднайт/ Композитор и автор на текста: BREIT, JUSTIN (MR) /Б., Д. (EM ЕР)/, член на американското дружество BMI, представляван от Музикаутор.; Композитор и автор на текста: CALEMME, ALESSANDRO /К., А./, член на американското дружество BMI, представляван от Музикаутор.; Композитор и автор на текста: SLAVEN, JUSTIN MATTHEW /С., Д. М./, член на американското дружество BMI, представляван от Музикаутор.; 4. Don't Let Me Go /Донт лет ми гоу/ - Koni, Tom Bailey & Аnе /К., Т. Б. енд А./ Композитор: BAILEY, THOMAS IAN /Б., Т. И./, член на английското дружество PRS, представляван от Музикаутор.; Композитор: DITTRICH, SEBASTIAN /Д., С./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Композитор: RADA, DE LUIS ANDREA /Р., Д. Л. А./, член на испанското дружество SGAE, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: BAILEY, THOMAS IAN /Б., Т. И./, член на английското дружество PRS, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: DITTRICH, SEBASTIAN /Д., С./, член на немското дружество GEMA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: RADA, DE LUIS ANDREA /Р., Д. Л. А./, член на испанското дружество SGAE, представляван от М.; 5. Dios Mio /Диос мио/ - Toby Rose /Тоби Роуз/ 2 Композитор: JUNKER, THOEGER /Д., Т./, член на датското дружество KODA, представляван от Музикаутор.; Композитор: KRISTENSEN, RASMUS BONNE /К., Р. Б./, член на датското дружество KODA, представляван от Музикуатор.; Композитор: OLSEN, TOBIAS FREDERIK /ОЛСЕН, ТОБИАС ФРЕДЕРИК/, член на датското дружество KODA, представляван от Музикаутор.; Автор на текста: ANDERSEN, NIKOLAJ TOTH /А., Н. Т./, член на датското дружество KODA, представляван от Музикаутор и за осъждането му на основание чл. 95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Ищецът е твърдял, че ответника, като търговско дружество, стопанисва търговски обект – бар „ Снобар“, находящ се в гр.София, ул.“ Твърдишки проход“ № 18, в който на 17.05.2021год. са били използвани музикални произведения и свързани с тях литературни произведения /текстове/ от репертоара на ищеца без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права. Използването на произведенията, описани в исковата молба, било извършено публично, чрез запис, посредством озвучаване с тон колони. Тврърдал е също така, че авторите и композиторите на процесните песни били членове на организации за колективно управление на авторски права, представлявани на основание чл.94с от ЗАПСП от Музикаутор на територията на Р България, че музиката и текста на песните са закриляни обекти по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАПСП и че са използвани без предварително и писмено съгласие от авторите, от което следва че са използвани неправомерно. Посочил е също така, че ответника няма отстъпени права от Музикаутор да ползва музика в търговския си обект и след като са звучали в него, то била нарушена разпоредбата на чл.18, ал.2, т.3, предл.2 от ЗАПСП и са причинени вреди на правоносителите, тъй като последните са били лишени от възнаграждение за своя творчески труд.. Ответникът „ Бетауейвс“ ООД е оспорил иска като като е въвел доводи за неговата недопустимост и съответно неоснователност. Поддържал е, че ищецът не е активно легитимиран да предявява иска по чл.95 от ЗАПСП вр. с чл.18, ал.2, т.10 от ЗАПСП от името на членовете на чуждестранни организации за колективно управление на права, поради липсата на представени валидно сключени договори за взаимнопредставителство. По същество ответникът е оспорил да е извършил твърдяното от ищеца нарушение, в частност че в стопанисвания от него обект и на конкретната дата да са използвани /възпроизвеждани публично посочените от ищеца музикални произведения. Поддържал е, че по силата на сключен между него и „ Акорд Мюзик Нет“ ООД договор № 2021-1556 от 28.04.2021год. и срещу заплащане в стопансвания от него обект се използват публично чрез озвучителни устройства, включ.високоговорители и др. музикални звукозаписи от репертоара на Акорд Мюзик Нет ООД, правата за публичното изпълнение върху които принадлежали на Акорд или на лицензодатели, с които Акорд Мюзик Нет ООД има сключени договори за взаимно представителство. Излъчването на музикалните произведения от репертоара на Акорд Мюзик Нет ООД се осъществявало посредством аудио поток / стрийм/- пренос на предаване по интернет на музика, записана на сървъра на Акорд Мюзик Нет ООД към обекта на ответника, достъпни чрез интернет портал WWW.AKORDBG.COM. Ответникът е оспорил и претендираният от ищеца размер на обезщетението с твърдения, че същият е определен произволно и не отговарял на критериите по чл.95, ал.2, 3 и 4 от ЗАПП. Липсвала обосновна на претендираната цена и въпреки липсата на нормативни правила и критетрии за определяне на възнаграждението за еднократно публично изпълнение на произведение, обект на автарското право счита, че такива се съдържат в чл.17 от Правила за определяне на възнагражденията, дължими при използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в туристически, търговски обекти и други публични места /, утвърдени със Заповед на министъра на културата РД-09-718/27.10.2015год. и че същите следва да бъдат приложени и в конкретния случай. При тяхното съобразяване исковата претенция сочи като прекомерна и несъответна на възнагражденията, които авторите на текста и музиката биха евентуално получили за положения авторски труд. Подържал е твърдението, че въпреки предвидената в чл.95а от ЗАПСП възможност, ищецът е длъжен да проведе пълно главно доказване на настъпилите вреди /пропуснати ползи/ и техния размер. По изложените доводи е направил искане за отхвърляне на исковете, ведно с произтичащите от това последици. С обжалваното в настоящото производство решение СГС е уважил изцяло иска по чл.95, ал.1 от ЗАПСП, както и е уважил искането по чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП, постановявайки за своя сметка „Бетауейвс“ ООД да разгласи диспозитива на решението в два всекидневника и в телевизионен канал с национално покритие. За да присъди поисканото обезщетение първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че ответното дружество е допуснало извършване на нарушение на авторските права на създателите на текста и музиката на процесните музикални произведения като в стопансвания от него обект-бар „ Снобар“ в гр.София на 17.05.2021год. публично ги е използвал без да има надлежно отстъпени за този вид използване права. Приел е също така, че неправомерното им използване е причинило вреди, имащи характер на пропусната полза от нереализиран доход от лицензионно възнаграждение. Позовавайки се на липсата на методика за изчисляване на еднократното използване на музикално произведение е приложил разпоредбата на чл.95а, ал.1 от ЗАПСП и е присъдил обезщетение в претендирания размер- 5000 лева или от по 500 лева за музиката и за текста за всяка една от петте използвани песни. Отрекъл е приложимостта на утвърдените със Заповед № РД-09-718/27.10.2015год. правила, тъй като не съдържали цена за еднократно изпълнение. За да се произнесе по правилността на така постановеното решение решението в рамките на наведените с въззивните жалби доводи, настоящият съдебен състав съобрази следното: От представено по делото Удостоверение № 11 /19.01.1994год. на Министерство на културата на Р България е видно, че Дружеството на композиторите и авторите за колективно управление на авторските права при публично изпълнение и звукозаписване „ Музикаутор“, регистрирано с решение № 18208/29.01.1993год. на СГС, е регистрирано под № 1 от 13.01.1994год. в „ Регистъра на сдруженията по чл.40 от ЗАПСП, отдел „ Авторско право“ към Министерство на културата. Няма спор по делото, а и това се установява от извършената от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ, че негов правоприемник е „ Сдружение на композиторите, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права „ Музикаутор“-ищец по делото, което през 2011год., видно от приложено удостоверение № 62-00-0152 на Министерство на културата на Р България е регистрирано по реда на чл.40б, ал.1 от ЗАПСП в регистъра на министерството като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права за следните начини на използване и обекти: 1.възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения, свързани с музика / чл.18, ал.2, т.1 от ЗАПСП/, 2.разпостранение на записи, съдържащи такива произведения /чл.18, ал.2, т.2 от ЗАПСП/, 3.публично изпълнение на такива произведения /чл.18, ал.2, т.4 от ЗАПСП/, 4. Излъчване на такива произведения по безжичен път / чл.18, ал.2, т.4 от ЗАПСП/, 5.предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа / чл.18, ал.2, т.5 от ЗАПСП/, от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях / чл.18, ал.2, т.10 от ЗАПСП/, 6.преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения / чл.18, ал.2, т.8 от ЗАПСП/, 7.разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване/ чл.26, ал.1 изп. първо и ал.8 от ЗАПСП/ и 8.внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество /чл.18, ал.2, т.11 от ЗАПСП/. Идентична регистрация е направена на ищеца и през 2014год. и това е видно от приложеното по делото Удостоверение изх.№ У-62/05.09.2014год. на Министерство на Културата на Република България. От изготвена по делото е неоспорена от страните съдебно техническа експретиза се установява, че авторите на процесните музикални произведения са лицата, посочени в исковата молба, както и организациите, които управляват правата на авторите на процесните мезикални произведения са тези, които са посочени в исковата молба. Установява се също така, че организациите за управление на авторските права TONO/ TOНO, GEMA /ГЕМА BMI, БИ ЕМ АЙ, PRS /ПИ, SGAE/СГАЕ, KODA/КОДА, в които членуват авторите на процесните произведения, имат сключени договори за представителство, които са регистрирани в публичния регистър на Министерство на културата. Наличен е по делото фискален бон, издаден на дата 10.05.2020год. за сума в общ размер на 4.50лева от „ Бетауейвс“ ООД ЕООД – „ SNOBAR“, находящ се в гр.София, ул.“ Твърдишки проход“ № 18. По делото е представен сключен между „“ Бетауейвс“ ООД като ползвател и „ Акорд Мюзик Нет“ ООД като изпълнител договор от 28.04.2021год. и със срок на действие 1 година за отстъпване от изпълнителя на ползвателя на неизключителното право да използва публично чрез озвучителни устройства, включително високоговорители и др. в процесния обект на ул.“ Твърдишки проход“ № 18 в гр.София музикални звукозаписи от репертоара на „ Акорд Мюзик Нет“ ООД, правата за публично изпълнение върху които принадлежат на „ Акорд Мюзик Нет“ ООД или лицензодатели, с които“ Акорд Мюзик Нет“ ООД има договори за взаимно представителство. В чл.2/2 от договора е посочено, че публичното използване- излъчване на музикални произведения ще се осъществява посредством аудио „ стрийм“- процес по предаване по интернет на музика, записана на сървъра на „Акорд Мюзик Нет“ ООД към обектите на ползвателя чрез интернет портал WWW.AKORDBG. COM. или се формира само въз основа на съдържанието, намиращо се на сървъра на „Акорд Мюзик Нет“ ООД. От приложено удостоверение изх.№ 012/02.08.2021год. е видно, че „Акорд Мюзик Нет“ ООД е в търговски отношения с „ Бетауейвс“ ООД от 2016год., както и че съгласно извършена справка в регистрите на системата /платформата, поддържана от „Акорд Мюзик Нет“ООД на 17.05.2021год. потребителят „ Бетауейвс“ ООД се е включил/влязъл в системата /платформата в 10.02 ч. и се е изключил /излязъл от системата в 22.15ч. Налични са данни по делото за заплатена от „ Бетауейвс“ ООД на „ Акорд Мюзик Нет“ ООД сума за авторски права по цитирания по-горе договор за периода от 28.04.2021год. до 28.07.2022год., за която сума е издадена фактура № 5000001556/28.04.2021год. По делото са представени правила на СНЦ „ Музикаутор“ за определяне на размера на възнагражденията, дължими при използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в туристически, търговски и други обекти, утвърдени със заповед № РД09-718/27.10.2015год.на Министерство на културата. По делото е представен отчет за извършено посещение на бар „ Снобар“, стопанисван от „ Бетауейвс“ ООД, изготвен от Ч. П.- сътрудник в Сдружение „ Музикаутор“. В отчета П. е посочил, че на 17.05.2021год. около 15.00часа бил посетил бар „ Снобар“, намиращ се на ул.“ Твърдишки проход“ № 18 в гр.София, където останал около 40 минути и където звучала музика от тонколоните вътре и вън от обекта, идентифицирани от него и посочени в доклада под т.4, 5, 6, 7 и 10. Ч. П. е разпитан като свидетел по делото, който заявява, че е посетил бар „ Снобар“ като сътрудник в Музикаутор и в изпълнение на функциите си като такъв, а именно да посещава търговски обекти /барове, ресторанти и т.н/ с цел да установи дали звучащата там музика е от репертоара на Музикаутор. Свидетелят разказва за посещението си в бар „ Снобар“, като сочи ден и оринтировъчен час. Твърди, че в заведението е звучала музика от няколко тонколони, разположени извън външното пространство на заведението и такива, разположени във външното пространство на заведението. Музиката била на английски език и в рамките на престоя си там /около 40мин/ бил идентифицирал чрез използване на инсталирано на телефона му музикално приложение SHAZAM няколко музикални произведения с нарушени права –процесните такива. Уточнява, че след идентификацията, съответното музикално произведение по имейл го е изпратил на служебен имейл на Мюзикаутор, като същевременно си водел и записки, които след това обктивирал в нарочен докумен-доклад. По делото е разпитана като свидетел С. А., заемаща длъжността „ мениджър“ в „ Лицензиране публично изпълнение“ в „ Музикаутор“. Свидетелката разяснява, че в ситуация, при която сътрудник установи неправомерно използване на музикални произведения чрез посоченото по-горе телефонно приложение, данните за песента се изпращат по имейл към нея на служебен такъв и тя в реално време получавала данните за използваната песен.След това се извършвала проверка от отдел „ Разпределение“ дали същата е от репертоара на Музикаутор и ако е така - фишовете с информацията за авторите на самото произведение от отдел „Разпределение“ се предавали на отдел „ Лицензиране“. Разяснява, че след това се изготвяло уведомително писмо до собственика на обекта, което съдържало информация за самото посещение на сътрудника в обекта, информация за използваните музикални произведения, за техните автори и съдържащо покана за доброволно ураждане на нарушените права. В показанията на разпитания по делото свидетел К. Т. се установява, че посещава процесното заведение като клиент и че в него звучи фонова музика. Същият твърди, че на 17.05.2021год. около 03.00часа- 03.30 часа е бил в заведението, от където поръчал храна за вкъщи. Сочи, че през времето, в което се е намирал в заведението не е звучала музика, различна от обичайната.Твърди, че би забелязал смЯ. на музиката. По делото е разпитан като свидетел и В. С., който работи в „ Снобар“. Свидетелят сочи, че на 17.05.2021год. бил на работа, сутринта бил отключил заведението и пуснал музика на компютъра от съответния сайт - WWW.AKORDBG. COM.Така процедирали всички бармани, като действието било автоматично, тъй като сайтът бил запаметен. По делото е изотвена съдебно –компютърна експертиза, в която е разяснен механизма на работа на телефонното приложение Shazam. Посочено е, че то разчита получената звукова вълна и я изпраща в сървърите, където се извършва разпознаването. В експертизата е описан начина на идеттификация и въведените технически гаранции за това и е направен извод за неговата безпогрешност. В еспретизата се съдържат данни и за това, че след разпознаването музикалното произведение се изпраща по мейл на Музикуатор и че това било предвидено, респ. възможно чрез софтуера на приложението. Към заключението са представени на хартиен носител мейлите, които са изпратени за провека на процесните музикални произведения. След проверка при ответника/ преодставен достъп до компютъра на заведение „Снобар“ и при „ Акорд Мюзик Нет“ ООД /предоставен достъп до платформата на „Акорд Мюзик Нет“ ООД вещото лице е констатирало, че на 17.05.2021год. ответникът е бил логнат в платформата на „ Акорд Мюзик Нет“ ООД, но в лог файла не е включена инфорация относно възпроизвеждането на музикални произведения. В с.з. вещото лице разяснява, че е констатирал влизане и излизане в системата, но няма данни за музикалните произведения, звучали по това време. Във въззивното производство е допусната и изслушана съдебно оценителна експертиза, която дава заключение за това, че определянето на размера на възнаграждение, дължимо за еднократно излъчване на едно музикално произведение е теоритично възможна, но трудно изпълнима задача с висок елемент на субективизъм. В с.з. вещото лице сочи, че е възможно определянето на такова възнаграждение и че са налице български стандарти за оценяване, приети от камарата на независимите оценители в България въз основа на Закона за независимите оценители в България от 2018год., която е частна структура. Уточнява, че това може да стане за конкретно произведение и за конкретна ситуация. При така установените факти, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Уважаването на иска по чл. 95, ал.1, т.1 от ЗАПСП предпоставя наличието на следните кумулативни предпоставки - наличие на произведение, обект на авторско право; това произведение да се използва в нарушение на разпоредбите на закона; наличието на вреди, настъпили за носителя на авторското право и причинна връзка между вредите и нарушението.В случая, първоинстанционният съд е констатирал тяхното наличие, изложил е мотивите си за това, които мотиви настоящият състав на въззивния съд напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя че ищецът- СНЦ „ Музикаутор „ не е легитимиран да предяви процесните искове доколкото други лица, а не той, са притежателите на авторските права върху процесните пет музикални произведения. От наличното по делото и цитирано по-горе Удостоверение № У-62/05.09.2014год. се установява, че Сдружение „ Музикаутор“ е организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права, която е вписана в регистъра, воден от Министерство на културата съгласно чл.40г от ЗАПСП.В § 24 от ПЗР на ЗИДЗАПСП /ДВ бр. 28/2018 г./ е посочено, че организация за колективно управление на права, която е регистрирана в Министерството на културата до влизането в сила на този закон, запазва регистрацията за същата категория права, видове права, произведения или други обекти на закрила, за които е била регистрирана. Същевременно се установи, че Музикаутор има сключени договори с организациите, представляващи авторите на процесните произведения, поради което и с оглед предвиденото в разпоредлата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП съдът приема, че ищецът притежава надлежна легитимация на процесуален субституент да предяви настоящите искове, поради което те са допустими. Наведените от жалбоподателя „Бетауйвс“ ООД пред настоящата инстанция срещу възприетото от първоинстанционния съд наличие на кумулативните предпоставки на чл.95, ал.1 от ЗАПСП възражения са неоснователни. Твърдяното от ищеца нарушение на авторски права по описания в исковата молба начин е факт, който подлежи на установяване от него при условията на пълно и главно доказване, каквото е осъществено по делото и на този извод сочи съвкупния анализ на ангажираните от ищеца доказателства. Няма спор, че ангажираните от ищеца гласни доказателства –показанията на свидетелите Ч. П. и С. А. следва да бъдат преценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид тяхната възможна заинтересованост, тъй като са служители на ищеца. При съобразяване на горното съдът приема, че техните показания следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от други данни и доказателства по делото. Такива доказателства са приложения фискален бон, установяващ и потвърждаващ показанията на свидетеля П. за това, че на 17.05.2021год. към 15.00 часа се е намирал в заведение „ Снобар“, за което няма спор че се стопанисва от дружеството-жалбоподател. В подкрепа на показанията на свидетелите е и изготвения от свидетеля П. доклад / наличен по делото /, както и констатациите на изготвената по делото съдебно-компютърна експертиза. Последната установява техническата възможност чрез телефонното приложение Shazam да бъде извършено твърдяното от ищеца и сочено от свидетеля П. като извършено от него разпознаване на музикално произведение, както и техническата възможност за препращане чрез имейл на музикалното произведение в реално време чрез същия телефон и приложение.Освен установената техническата възможност чрез експертизата е установена и размЯ.та на мейли между проверяващия сътрудник П. и сдружението, съдържащ музикални произведения и момента на нейното извършване, съвпадащ с деня на проверката.Не е доказано по делото тези имейли да са подправени, поради което тяхната доказателствена стойност не е оборена по надлежния ред. При тези доказателства, разгледани в съвкупност и взаимовръзка, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е доказал осъществването на релевантните за спорното право факти, а именно че на 17.05.2021год. ответното дружество е извършило описаните в исковата молба нарушения, като е използвало без разрешение процесните обекти на авторското право за озвучаване на своето заведение –бар „ Снобар“ и този извод не се разколебава от останалите доказателства, събрани по делото по инициатива на ответника. Действително, чрез представяне на договор № 2021-1556/28.04.2021год. се доказва наличието на договорни отношения между ответника и „ Акорд Мюзик Нет“ ООД във връзка с публичното използване чрез озвучителни устойства, включително високоговорители в процесното заведение на музикални звукозаписи от репертоара на „Акорд Мюзик Нет“ ООД. Наличието им сами по себе си не доказват, че на 17.05.2021год. процесното заведение е озвучавано единствено и само с музикални произведения от репертоара на „Акорд Мюзик Нет ООД, а показанията на свидетеля В. С. в същия този смисъл не могат да се кредитират, предвид тяхната заинтересованост- свидетелят работи заведението, собственост на ответното дружество, а и не се подкрепят от други доказателства по делото. В показанията на свидетеля Т.- клиент на заведението липсва конкретика, поради което от тях не могат да се извлекат данни, релевантни за спора. От друга страна, показанията на св. С. не намират подкрепа и в данните на изготвената съдебно-компютърна експертиза. Същата установява, че на 17.05.2021год. ответникът е бил логнат в платформата на „ Акорд Мюзик Нет“ ООД /идентични данни се съдържат и в представеното по делото Удостоверение № 0112/02.08.2021год./, но липсват данни за възпроизведените чрез нея музикални произведения. Тоест, не се доказват твърденията на ответника за това, че на 17.05.2021год. в бар „ Снобар“ е звучала музика от репертоара на „ Акорд Мюзик Нет“ ООД, респ. че записаните от сътрудника на ищеца музикални произведения са били разпостранени именно чрез платформата на „ Акорд Мюзик Нет“ ООД. Предвид на гореизолженото настоящият съдебен състав намира за доказано по делото, че ответникът-жалбоподател е нарушил авторските права на авторите на музикалните произведения, които се упражняват чрез ищцовото сдружение, от което следва че за ищеца-като носител на изключителното право на използване на произведенията са настъпили имуществени вреди от неразрешеното им използване –пропуснати ползи от непредоставянето на правата за използването им, намираща се в причинна връзка с нарушението. По тези съображения предявеният от ищцовото сдружение осъдителен иск по чл. 95, ал.1 вр. с чл.95а, ал.1 от ЗАПСП се явява доказан по основание. Съгласно чл.95а от ЗАПСП когато искът е установен по основание, както е в настоящия случай, при определяне на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди като отчита и приходите, реализирани от нарушителя, като с ал. 4 на същата норма се предвижда съдът да определи справедливо обезщетение, което да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Затова с нормата на чл. 95а от ЗАПСП е предвидено, че когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът има правото да претендира от съда обезщетение в размер между 500лева и 100 000лева, което се определя от съда при условията на чл. 94, ал.3 и ал.4 от ЗАПСП или равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на провомерно възпроизведени екземпляри. В случая ищецът твърди че в резултат на нарушението на ответника са претърпени вреди, тъй като носителите на правата върху музикалните произведения са били лишени от възнаграждения за своя творчески труд. В прозводството и пред двете съдебни инстанции не е установено какво би било възнаграждението на авторите на текста и на музиката на процесните пет музикални произведения, озвучавали в заведението на ответника, което предпоставя определянето на обезщетението по начина, предвиден в нормата на чл. 95а от ЗАПСП. Така направения извод не се променя от констатациите на изготвената във въззивното производство съдебно - оценителна експертиза. В същата, дори и да се приеме за възможно определянето на обезщетение за еднократно излъчване на едно музикално произведение по посочените от вещото лице Български стандарти за оценяване, приети от Камарата на независимите оценители в България, липсват данни за неговия размер. Липсата на достатъчни данни за обезщетението е допълнителна предпоставка, ведно с установената основателност на иска по чл.95 от ЗАПСП за определимост на дължащото се обезщетение при условията на чл.95а от ЗАПСП, поради което същата правилно е приложена от първоинстанционния съд.Така е определено най-ниското възможно обезщетение за всеки от обектите по чл.3, ал.1 от ЗАПСП, а именно по 500 лева за музиката и 500 лева за текста/литературното произведение/, свързани с музиката в описаните в обстоятелствената част на исковата молба, в който размер е и исковата претенция. Основателността на иска по чл.95, ал.1 от ЗАПСП обуславя основателност и на претенцията по чл.95б, ал.1 от ЗАПСП, поради което правилно и съобразно заявеното искане в исковата молба, първоинстанционният съд е осъдил ответника за своя сметка да разгласи диспозитива на съдебното решение в два всекидневника, както и в часовия пояс 15ч-17ч. на телевизионна организация с национално покритие. При съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззивната жалба е неснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода от спора и съобразно представения от въззиваемата страна списък по чл.80 от ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева на основание чл.26а вр. с чл.25, ал.1 вр. 23, т.4 от Наредба за заплащане на правната помощ. Мотивиран от горното, Апелативен съд –София