Решение № 1686 от 30.9.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 278/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Би енд Джи Кредит“ О., със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 201513004, представлявано от управителя С. И.. Г., чрез пълномощника ю.к. Г. И., против Решение № 8/07.02.2024 г., постановено по АНД № 409/2023 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено НП № К-003117/16.11.2023 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, като със същото на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от същия закон. В касационната жалба са изложени аргументи за неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа се твърдение, че АНО не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал.1 от ЗАНН да издаде НП, едва след като провери дали деянието е извършено виновно и дали не са били налице основанията по чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В с. з. касаторът, редовно призован, представител не се явява. Ответникът - РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „КП“ при КЗП, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От упълномощения процесуален представител е депозирано становище за неоснователност на касационната жалба. По същество на спора е изложено съображение, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, с искане да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. А. съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на касационна проверка е Решение № 8/07.02.2024 г., постановено по АНД № 409 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2023 г. С оспорения съдебен акт е потвърдено НП № К-003117/16.11.2023 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, на „Би енд Джи Кредит“ О. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура, съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от същия закон, а санкционният акт е постановен съгласно изискванията на чл. 57 ал. 1, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с установените факти въз основа на представените по делото доказателства, РС е приел, че след като в подробно описаните в санкционния акт договори за потребителски кредит съществуват такси „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане по кредита“, които са включени в окончателния погасителен план, като с тях дължимата погасителна месечна вноска почти се удвоява, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват в противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, изрично забраняваща събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. За да обоснове тези свои изводи, съдът е установил, че двете такси са свързани именно с процедурата по управлението и усвояването на кредита. Съдът е обсъдил и института на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, като е преценил, че в случая установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва основание за приложението му. Наложената имуществена санкция е в минималния законов размер, който е съобразен с чл. 27 от ЗАНН. Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Противно на изложеното в касационната жалба са обсъдени възраженията на жалбоподателя, включително наведените и в касационната жалба за опорочено административнонаказателно производство и нарушено право на защита и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. По отношение на наведените в касационната жалба възражения, относно липсата на проверка, дали деянието е извършено виновно или не, както и, че АНО не е изложил мотиви относно предпоставките по чл. 28 и чл. 29 ЗАНН, следва да бъде отбелязано следното: С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и „имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса. Що се отнася до преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. От изложеното не следва извода, че във всеки административно наказателен акт административния орган задължително трябва да се изрично произнесе дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН или не. След като не са налице основанията за приложение на тази законова разпоредба, то с акта се налага наказание за констатираното нарушение. Липсата на мотиви от страна на наказващият орган за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление. С. Т. решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В конкретния случай, съдът е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28, като е изложил и конкретни мотиви за това, с които настоящата инстанция напълно се солидаризира, предвид и законодателната воля, залегнала в нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, а именно: да не допуска злоупотреба с договорната свобода, при която икономически по-силният участник в оборота (търговец, разполагащ със свободни средства предназначени за извличане на печалба) да налага на по-слабия си клиент (търсещ спешно финансиране) условия, при които да реализира необосновано висок приход вкл. чрез предвиждане на разходи, които по същество представляват допълнителен източник на приходи, надхвърлящ обичайната печалба. Видно от мотивите на НС за приемане на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК основната цел е да има яснота и равнопоставеност между кредитора и кредитополучателя, в смисъл да не може кредиторът едностранно да променя, основни компоненти на договора вкл. различни видове такси. Законодателят (видно от мотивите изявени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС) е целил постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на кредити и на професионалните заемодатели, опериращи на рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на свои клиенти. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства, предвид, че нарушението е първо такова по смисъла на ЗАНН и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената с НП санкция в минимален размер от 3000 лева, която на основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не подлежи на допълнително редуциране от съда. Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно. Това, че касаторът изразява недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно, излагайки аргументи, които не кореспондират с доказателствата по делото и закона, настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а не релевантен към случая факт. По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът