РЕШЕНИЕ

№ 79

гр. Търговище, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530101386 по описа за 2024 година Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 и чл.410 ГПК.

Ищецът - „Българо-американска кредитна банка“ АД / БАКБ-АД/ твърди в исковата си молба, че е издадена заповед № 290/25.04.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 572/2024г. по описа на РСТ и въз основа на нея изпълнителен лист в полза на БАКБ-АД – София против длъжник – С. Й. С. от с. Васил Левски, общ. Търговище, за сумите, както следва: сумата от 2606.44лв., представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит БАКБ Експрес №IBEC-438540 от 23.07.2019г. и Анекси към него; сумата от 1455.31лв., представляваща договорна лихва за периода 25.01.2021г. до 05.11.2021г.; сумата от 2163.31лв., представляваща договорна лихва за периода 25.11.2021г. до 01.12.2023г.; сумата от 1224.02лв., представляваща лихва за забава за периода 11.06.2021г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението 05.12.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл.417 т.3 ГПК, както и сумата от 148.98лв. – разноски за държавна такса по делото и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК.

След връчване на покана за доброволно изпълнение изх.№ 19253/24.07.2024г. от ЧСИ А.З., длъжникът в законния едномесечен срок е подал на 19.08.2024г. възражение, че не дължи изпълнение на вземането и съдът указал на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането.

Страните са обвързани от Договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № IBEC- 438540 от 23.07.2019 г. и анексите към него, сключен между „БАКБ“ АД в качеството на кредитор и С. Й. С. в качеството й на кредитополучател, като са уговорили Банката да предостави на Кредитополучателя, потребителски кредит в размер на 3000.00 лева с основание - ремонт, който неотменимо и безусловно се е задължил да върне на Банката всички суми, предоставени по Кредита, както и да заплати всички лихви, такси и комисионни по Договора.

Датата на първото предоставяне на средствата по отпуснатия кредит е 23.07.2019 г. С усвояването на пълния размер на уговорения кредит от Кредитополучателя, Банката е изпълнила поетите в Договора и Общите условия задължения, а за Кредитополучателя е възникнало задължението за погасяване на главницата и лихвата, съгласно погасителен план, така както той е бил уговорен и подписан между страните.

Крайния срок за погасяване на задълженията по договора е опредЕ. от страните на 25.04.2023 г. Съгласно Раздел I - Индивидуални условия по кредит, страните са се съгласили, че задълженията по кредита ще бъдат погасени на 35 (тридесет и пет) равни месечни (анюитетни) вноски и една последна - изравнителна, дължими на 25-то число от месена /дата на дължимо плащане/, считано от 25.08.2019 г. до 25.07.2022 г., съгласно описания в Договора за кредит и погасителният план към него.

Съгласно Раздел I от Договора, Кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% (четиридесет процента). Лихвата се начислява годишно върху неизплатената част от главницата, като към момента на сключване на договора, размерът на договорната лихва по кредита е в размер на 40 % (четиридесет процента).

Годишния процент на разходите по кредита (ГПР) е изчислен съгласно Закона за потребителските кредити, като към момента на отпускане на кредита е в размер на 48.47 %.

В съответствие с чл.5 от ЗПК преди сключване на договора, на кредитополучателя е предоставена информация във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, надлежно подписан от длъжника.

С подписването на Общите условия на „БАКБ“ АД за предоставяне на потребителски кредити и Договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № IBEC- 438540 от 23.07.2019 г. и анексите към него, кредитополучателят се е съгласил с условията, предложени от банката за предоставяне на потребителски кредити.

Задълженото лице по договора е изпаднало в забава по изискуеми плащания по Договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № IBEC-438540 от 23.07.2019 г. и анексите към него, което съгласно чл. 5.1. от Раздел V от договора за потребителски кредит във връзка с Раздел ХН, чл. 12.1. от Общите условия на БАКБ за предоставяне на потребителски кредити на физически лица, представлява случай на неизпълнение. Видно от представеното извлечение от сметките на длъжника, задълженията за ликвидни, падежирали и изискуеми вземания за главница, съгласно актуалния погасителен план, неразделна част от договора за кредит не са погасявани през периода от 25.01.2021 г. до 05.11.2021 г., когато кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем.

При възникване на случай на неизпълнение, съгласно чл. 5.1. от горепосочения договор за кредит и чл.12.1 от Общите условия на БАКБ за предоставяне на кредити „БАКБ ЕКСПРЕС“, Банката има правото едностранно, без да е задължена да дава срок за доброволно изпълнение, да обяви пълния размер на неизплатената част от главницата по кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на всички дължими и изискуеми задължения по кредита, като с решение на компетентния орган на „Българо-американска кредитна банка” АД, вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 05.11.2021 г. Съгласно §5 от Анекс № 2 от 21.01.2021 г. към Договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № IBEC-438540 от 23.07.2019 г. датата на крайния срок за погасяване на задълженията по договора е опредЕ. от страните на 25.04.2023 г. В съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, Банката е уведомила длъжника за обявяването на пълния размер на неизплатената част от главницата по кредита за предсрочно изискуем. Видно от известието за доставяне от Български пощи с № ИД PS 1040 08Q2U6 М, уведомлението е получено на адреса на длъжника, лично от него, което съгласно разпоредбите на чл. 45 от ГПК, е надлежен ред за връчване на книжа, респективно уведомлението за обявената от Банката предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за кредит е редовно доставено, респективно е достигнало до знанието на длъжника.

С оглед защита на законните си интереси, предвид настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по кредита и с цел събиране на изискуемото и ликвидно вземане по Договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № IBEC-438540 от 23.07.2019 г. и анексите към него, Банката е подала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу задълженото по договора, като в резултат на подаденото заявление са издадени Заповед № 290/25.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 572/2024 г., по описа на Районен съд - Търговище и Изпълнителен лист № 249/ 25.04.2024 г. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуване на вземането му към ответницата, както следва:

-2606.44лв. – главница, представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит БАКБ Експрес №IBEC- 438540 от 23.07.2019г. и Анекси към него, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението 05.12.2023г. до окончателното изплащане на задълженията;

-1455.31лв., представляваща договорна лихва за периода 25.01.2021г. до 05.11.2021г.;

-2163.31лв., представляваща договорна лихва за периода 25.11.2021г. до 01.12.2023г.;

-1224.02лв., представляваща лихва за забава за периода 11.06.2021г. до 01.12.2023г., както и съдът да присъди разноските в заповедното и в исковото производство.

Редовно призован, ищецът няма процесуален представител в открито заседание. Постъпила е писмена молба Вх.рег.№ 1158/06.02.2025г. от пълномощника – юрк. П. С., който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, както и да се присъдят на ищеца разноските в исковото и в заповедното производство; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ответницата.

Ответницата, редовно уведомена за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор. Счита исковете за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Основните възражения на ответниците са следните: -Няма доказателства и не е доказано, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочна изискуемост е достигнало до ответницата.

Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. От доказателствата по делото, не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответницата преди подаване на заявлението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Цитирана е съдебна практика.

В настоящия случай, към момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред съда, предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията са заявени като настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което обаче е недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.6 от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/201 Зг. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 п, II т. о. Именно и въз основа на изложеното, следва да бъдат отхвърлени в цялост, като неоснователни и недоказани исковите претенции.

-Сключеният договор за потребителски кредит от 23.07.2019г. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договор за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент 40%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

-Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от 31IK, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в договор за потребителски кредит от 23.07.2019г. е посочено, че ГПР-48.47%. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 40%, не е ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин ответницата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които потребителят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

-В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В нашият случаи имаме погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава невъзможност за ответницата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

-Нищожност на договор за потребителски кредит от 23.07.2019г., поради накърняването на принципа на "добри нрави", на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д. № 4277/2008г. на В КС, IV г.о. "понятието добри нрави предполагал известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност..." Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/. Толкова висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси. Размерът на формираната от ответника печалба надвишавала близо двукратно размера на предоставения заем. Следвало да се има предвид и че рискът при небанковите финансови институции е по-нисък в сравнение с банковите институции, тъй като банката рискува собствени средства, а банките носят задължението за опазване на привлечените депозитни средства, което е свързано с по-висок риск и санкции при неизпълнение. Освен това, съдебната практика приемала, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приемало се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. По аргумент от цитираното решение, при обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от четири пъти законната лихва. В настоящият случай договорената лихва в размер на 40 % годишно, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на заплащане на пакет от допълнителни услуги, чрез която ще се надхвърли с над 5 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава драстично трикратния размер па законната лихва. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответницата.

-Нищожна, и клаузата за възнаградителна лихва, и за обезщетение за забава поради противоречие с добрите нрави. Уговорен е по договора за потребителски кредит годишен лихвен процент 40%. Договорът е сключен за 36 месечни вноски. За търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10 пункта(съгласно ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994г., приложимо към 2009г.) прави размер на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а трикратния размер на законната лихва към 30%. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва. Именно поради това, така описаните в договора за потребителски кредит уговорки и клаузи, противоречат на добрите нрави. Предвид характера на предоставената по договора услуга, уговорките посочени в договора за потребителски кредит, не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите.

Редовно призована ответницата не се яви лично и няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпило е писмено становище Вх.рег.№ 9606/26.11.2024г. от пълномощника на ответницата – адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, който моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни, както по съображенията, изложени в писмения отговор, така и по допълнително изтъкнатия аргумент за нищожност на ДПК поради неспазване на действителния размер на ГПР, който се изисква по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК във вр. чл.22 от ЗПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното Ч.гр.д. № 572/2024г. по описа на РС-Търговище /образувано на 24.04.2024г./ ищецът/кредитор/ – „Българо-американска кредитна банка“ АД е подал с Вх. № 346604 на 01.12.2023г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – С. Й. С., въз основа на което е образувано на 05.12.2023г. Ч.гр.д. № 66373/2023г. по описа на Районен съд – София, като последното е изпратено по подсъдност на РС-Търговище.

Съдът е издал заповед № 290/25.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 2606.44лв., представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № IBEC- 438540 от 23.07.2019г. и Анекси към него; сумата от 1455.31лв., представляваща договорна лихва за периода 25.01.2021г. до 05.11.2021г.; сумата от 2163.31лв., представляваща договорна лихва за периода 25.11.2021г. до 01.12.2023г.; сумата от 1224.02лв., представляваща лихва за забава за периода 11.06.2021г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението 05.12.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл.417 т.3 ГПК, както и сумата от 148.98лв. – разноски за държавна такса по делото и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнени парични задължения по договор за потребителски кредит БАКБ Експрес № IBEC- 438540 от 23.07.2019г. и Анекси към него, сключен между страните, както и извлечение от счетоводните книги към 01.12.2023г. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист № 249/25.04.2024г.. Няма спор, че на ответницата като длъжник по изпълнителния лист е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 1339/2024г. по описа на ЧСИ А. З., рег.№ 769 на КЧСИ, с район на действия-ОС-Търговище. Длъжникът е подал в законния едномесечен срок по реда на чл.414 ГПК възражение Вх.рег.№ 6758/19.08.2024г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и съответно съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

Безспорно се установи, че ищецът като кредитор – „Българо- американска кредитна банка“ АД / БАКБ-АД/ и ответницата като кредитополучател - С. Й. С. са сключили в писмена форма договор за потребителски кредит „БАКБ Експрес“ № IBEC-438540 от 23.07.2019г., като неразделна част от него са и Общите условия за предоставяне на потребителски кредити„БАКБ Експрес“ на физически лица. Както ДПК, така и ОУ са подписани на всяка страница и от двете страни по договора, което отговаря на изискванията по чл.10 ал.1 и чл.11 ал.2 от ЗПК.

Параметрите и условията по процесния договор за потребителски кредит са уредени в раздел I. „Индивидуални условия по Кредита“: общ размер на кредита – 3000 лв.;

Фиксиран годишен лихвен процент – 40 %; ГПР – 48.47 %; начин на усвояване и начин на погасяване – по посочените сметки на кредитополучателя; Брой месечни анюитетни погасителни вноски – 35 бр. в размер на 144.67 лв. и 1 бр. последна изравнителна вноска в размер на 142.70 лв., дължими на 25-о число от месеца /“Дата на дължимо плащане“/; обезщетение за забава – законната лихва в лева-ОЛП на БНБ плюс 10 пункта годишно; общ разход по кредита - 2206.15 лв., изчислен към момента на сключване на договора; обща сума, дължима от кредитополучателя /потребителя/ - 5206.15 лв.; краен срок на погасяване на кредита /падеж/ - 25.07.2022г.; такса за разглеждане на искане на промяна на условията по кредита /напр.за промяна на падежна дата; промяна на срока на договора; промяна на погасителния план/ - 30 лв.; такси и комисионни за обслужване на Б.та сметка, обслужваща кредита и за платежни операции чрез тази Б. сметка – без такса до пълното погасяване на кредита; такса за предсрочно погасяване – 1 % от предсрочно погасената сума, ако оставащия срок на договора е по-голям от 1 година и 0.5 % от предсрочно погасената сума, ако оставащия срок на договора е по-малък от 1 година.

Условията за издължаване на кредита по конкретния ДПК включват погасителен план, представен в табличен вид, в който са посочени брой погасителни вноски-36; периодичност и дата на плащане –от 25.08.2019г. до 25.07.2023г.; размер на погасителната вноска – 144.67 лв., като само 36 бр. погасителна вноска е в размер 142.70 лв., като освен това са посочени за всяка от месечните погасителни вноски съставните части от вноска за лихва-в низходящ размер и вноска за главница-във възходящ размер и остатъкът, който е дължим след всяка една погасителна вноска.

В чл.4.4. от същия ДПК е уредено правото на кредитополучателя при погасяване на главницата по кредита при поискване да получи безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, погасителен план за извършените и предстоящите плащания по кредита, съгласно чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК.

В раздел II. „Право на отказ“, чл.2.1. от ДПК е регламентирано правото на кредитополучателя, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причини, да се откаже от сключения договор за кредит в 14-дневен срок, считано от датата сключването му, което отговаря на изискването по чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК.

Правата на кредитополучателя, застъпени в индивидуалния ДПК са разяснени в ОУ за предоставяне на потребителски кредити „БАКБ Експрес“ на физически лица. Така в раздел IX. от ОУ е указано, че потребителските кредити се олихвяват с фиксирана годишна лихва, опредЕ. в конкретния договор за кредит, подписан между банката и кредитополучателя, която лихва се начислява върху неизплатената част от главницата по кредита. В раздел IV. от ОУ е записано, че ГПР на потребителските кредити се изчислява по формула, опредЕ. в ЗПК и изразява общите разходи по кредита за кредитополучателя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/ и се определя съобразно конкретния размер и срок на кредита; в ДПК са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл.10.2. от ОУ при забава на плащането /пълно или частично/ на месечните погасителни вноски по кредита от страна на кредитополучателя, банката начислява върху неиздължените /просрочените / суми за времето на забава до окончателното изплащане на забавените задължения, обезщетение за забава в размер, определен от УС за отделните кредитни продукти, но не по-голям от законната лихва, опредЕ. съгласно действащото законодателство.

С Анекс № 1, сключен на 29.05.2020г. към договор за потребителски кредит „БАКБ Експрес“ № IBEC-438540 от 23.07.2019г., страните са изменили ДПК, като е предвиден гратисен период по лихвата и главницата за срок от 6 месеца, считано от 25.04.2020г. до 25.09.2020г. и крайният срок /падеж/ за погасяване на кредита е 25.01.2023г. Към анекса има приложение: изменен погасителен план. Съгласно § 7 от анекса, за изменението на условията по договора, извършено с анекса, кредитополучателят не дължи такси за предоговаряне на условията по кредита.

С Анекс № 2, сключен на 21.01.2021г. към договор за потребителски кредит „БАКБ Експрес“ № IBEC-438540 от 23.07.2019г., страните са изменили ДПК, като е предвиден гратисен период по лихвата и главницата за срок от 3 месеца, считано от 25.10.2020г. до 25.12.2020г. и крайният срок /падеж/ за погасяване на кредита е 25.04.2023г. Към анекса има приложение: изменен погасителен план. Съгласно § 7 от анекса, за изменението на условията по договора, извършено с анекса, кредитополучателят не дължи такси за предоговаряне на условията по кредита.

И двата посочени анекса са сключени по искане на кредитополучателя при прилагане на реда за отсрочване, поради декларирани финансови затруднения и затруднения за погасяване на задълженията по кредита, във връзка с пандемията от COVID-19 и ограниченията, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020г. и техните последици.

Кредиторът изпратил до кредитополучателя писмено уведомление, че на осн. чл.5.1. от ДПК целият остатък по кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на уведомлението, като към 02.06.2021г. изискуемите ликвидни вземания са: 2606.44 лв.-главница; 564.67 лв.-договорна лихва; 15.82 лв.-лихви за забава; 529.59 лв.-отсрочените лихви. Уведомлението за обявена предсрочна изискуемост е изпратено с обратна разписка и видно от известие за доставяне то е получено на 14.06.2021г., 10.57 ч., лично от С. Й. С., за което се е подписала.

От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, възприето от съда като обосновано и отговарящо напълно на поставените въпроси, потвърдено в открито заседание от вещото лице Е. Б., се установи категорично следното:

1.Главницата по кредита в размер 3000 лв.е усвоена на 23.07.2019г. с основание „усвояване на кредит Експрес“.;

2.Извършените погасявания по кредита са в общ размер 1419.88 лв.; 3.След 25.04.2024г. когато е издадена заповед № 290/25.04.2024г. за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл.417 ГПК по Ч.гр.д. № 572/2024г. по описа на РСТ е извършено погасяване по кредита в размер на общо 1699.88 лв.;

4. Размерът па дължимата главница, договорна и наказателна лихва към 01.12.2023г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 – вх.№ 346604 по Ч.гр.д. № 66373/2023г. по описа на СРС/ е общо 7449.08лв. а по отделни пера:

Главница-2606.44 лв.; Договорна лихва от 25.11.2021г. до 01.12.2023г. – 1455.31 лв.; Договорна лихва от 25.01.2021г. до 05.11.2021г. – 2163.31 лв.; Лихва за забава от 25.11.2021г. до 01.12.2023г. – 1224.02 лв. Размерът на дължимата главница, договорна и наказателна лихва към 21.01.2025г. /извършване на експертизата/ и към момента на приключване на съдебното дирене е общо 5898.18лв, а по отделни пера:

Главница - 2510.85 лв.; Договорна лихва от 25.11.2021г. до 01.12.2023г. - 2163.31 лв.; Лихва за забава от 25.11.2021г. до 01.12.2023г.- 1224.02 лв. Разликата между установените суми към различните дати е 1550.90лв.

/7449.08-5898.18/, която разлика се дължи на обстоятелството, че на 16.08.2024г. т.е. след издаването на заповедта по чл.417 ГПК в заповедното производство има извършени плащания, с които са погасени 1455.31лв.-по договорна лихва и 95.59лв.- по главница.;

5.При изчисления на ГПР-разходите, взети предвид при определяне размера на ГПР са главница 3000 лв.; ГЛП-40 %; срок на кредита – 36 месеца. При така въведените данни ГПР е реално 48.2125 %.

В констативно съобразителната част на писменото заключение е отбелязано, че е нормално да има минимална разлика при изчисленията и в случая тази разлика е 0.2575 % /48.47 % по договор – 48.2125 % по изчисления от ССЕ/.

Съдът намира, че е очевидно с оглед продължителността на периода, че се касае за техническа грешка при изписване в писменото заключение по ССч.Е размяната на сумите към съответните периоди за договорна лихва, а именно, че Договорна лихва от 25.11.2021г. до 01.12.2023г. е в размер на 2163.31 лв., а Договорна лихва от 25.01.2021г. до 05.11.2021г. е в размер на 1455.31 лв. Точно така са посочени те и в заповедта по чл.417 ГПК.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Ищецът обосновава исковете си с неизпълнено от ответника задължение по облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит„БАКБ Експрес“ № IBEC-438540 от 23.07.2019г.

Трайната, последователна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата, вкл. и на ВКС е в смисъл, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и /напр. Р № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 год. на I т. о. на ВКС;

Р № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 год. на II т.о. на ВКС и Р № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 год. на I т. о./ В конкретния казус уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е получено лично от длъжника на 14.06.2021г..

Но освен това крайният срок /падеж/ за погасяване на кредита е настъпил на 25.04.2023г. /по силата на анекс № 2 към ДПК/ и едва след това – на 01.12.2023г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Предвид това и отбелязаното по-горе неоснователно е възражението на ответницата, че изявлението на ищеца за обявяване на предсрочно изискуемост не е достигнало до нея.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сключеният в писмена форма на хартиен носител договор за потребителски кредит „БАКБ Експрес“ № IBEC-438540 от 23.07.2019г. и като неразделна част от него - Общите условия за предоставяне на потребителски кредити „БАКБ Експрес“ на физически лица, са изготвени на разбираем език и са подписани на всяка страница и от двете страни по договора, което отговаря на изискванията по чл.10 ал.1 и чл.11 ал.2 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Несъмнено се установи при внимателния анализ на клаузите по процесния ДПК и ОУ към него, че същият съдържа задължителните реквизити по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК. Ясно и точно е посочено в ДПК и в съответствие с ОУ като неразделна част от договора: общият размер на кредита и условията за усвояване; лихвеният процент – „фиксиран“ на годишна база 40 %; ГПР 48.47 % и общата сума, дължима от потребителя; условията за издължаване на кредита с подробен погасителен план, като такъв е представян и с всеки последващ анекс; информация за правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент извлечение по сметка под формата на погасителен план; наличие на правото на отказ на потребителя от договора. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответницата, че не е ясно дали е фиксиран или променлив лихвения процент и условията за прилагането му. Ясно е, че по конкретния ДПК няма никакви пакети за допълнителни услуги, заплащането на които би оскъпило кредита. Напротив, категорично се установи от писменото заключение по съдебната счетоводна експертиза, че реалният, действителният прилаган по кредита ГПР, изчислен по точно определения в Приложение № 1 начин във вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е 48.2125 %. Безспорно се установи също, че при подписването на анекс № 1/29.05.2020г. и анекс № 2/21.01.2021г. не са начислявани никакви такси. ГПР по процесния ДПК отговаря и на изискването по чл.20 ал.4 от ЗПК, тъй като не надвишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове т.е. не надвишава 50 %.

Съобразявайки изложеното, предявените искове за установяване на вземания по реда на чл.422 ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.1 и във вр. чл.417 ГПК се явяват доказани по основание.

Но доколкото, както се установи от писменото заключение по ССч.Е, след издаването на заповед № 290/25.04.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, има извършено плащане на 16.08.2024г. в размер на общо 1550.90 лв., с което са погасени чрез плащане 1455.31 лв.-за договорна лихва и 95.59 лв.-за главница, то остават дължими сумите, както следва: Главница - 2510.85 лв.; Договорна лихва от 25.11.2021г. до 01.12.2023г. - 2163.31 лв.; Лихва за забава от 25.11.2021г. до 01.12.2023г.- 1224.02 лв. Следователно до този размер следва да бъдат уважени исковете, като за главницата за разликата над 2510.85 лв. до пълния претендиран размер от 2606.44 лв. и за договорна лихва в размер на 1455.31 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 157.55 лв., както и направените в исковото производство разноски в размер на 712.63 лв.

Въз основа на изложените мотиви, съдът