Решение № 232 от 1.6.2022 г. на Административен съд - Монтана по дело № 95/2022 г.

Производството е по реда чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от И.М.С. с постоянен адрес: •••, със съдебен адрес •••, против Заповед № ДС-29 1/25.01.2022г. на Председателя на Народното събрание на Република България, с която на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. и чл.8, ал.1, т.10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е прекратено служебното правоотношение на И.М.С. на длъжност „главен секретар“ на Народното събрание с ранг І старши, считано от 25.01.2022г., изплатено му е обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.61, ал.2 и ал.3 от ЗДСл. и обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца на основание чл.104, ал.1 ЗДСл. В жалбата си, жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на заповедта, като издадена при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административно- производствените правила, и несъобразяване с целта на закона. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение е отменено предходно прекратяване на служебното му правоотношение на длъжността, която заемал „главен секретар“ на НС на РБ, като на 26.11.2021г. е подал заявление да бъде възстановен на длъжността“главен секретар“ на НС на РБ, а на 29.11.2021 г. и се явил на работа в администрацията на НС, но не бил допуснат да изпълнява служебните си задължения.На 25.01.2021г. му били връчени две заповеди- заповед №ДС-288/25.01.2022г. на Председателя на НС на Република България, с която на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. е възстановен на длъжността "главен секретар" на НС на РБ-предмет на адм.д.№127/2022г. по описа на АС-Монтана, и заповед №ДС-291/25.01.2022г., с която било отново прекратено служебното му правоотношение-предмет на настоящето производство. Твърди, че е назначен без срок и мандат на действие на служебното правоотношение, поради което с прекратяването на служебното му правоотношение с оспорената в настоящето производство заповед е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което моли за нейната отмяна. В съдебно заседание, чрез адв.С.Н. моли за отмяна на заповедта като твърди, че Правилника за организацията и дейността на НС не е специален закон по отношение на ЗДСл., т.к. е юридически акт с по-нисък ранг и е влязъл в сила след като жалбоподателя е бил възстановен на работа и не е предвидено обратно действие.Претендира присъждане на разноски, съгласно списък.Представя и писмени бележки вх.№1021/ 11.05.2022г. в определения от съда срок с подробни мотиви за отмяна заповедта. Ответникът- Председателя на НС на Република България, чрез пълномощниците си гл.юрк.Илия С••• и Г••• К••• –съветник с юридическо образование и юридическа правоспособност в Дирекция“Правни дейности и обществени поръчки“ в НС на РБ намира, че заповедта е правилна и законосъобразна и моли да се потвърди. Представя и писмени бележки, вх.№1049/12.05.2022г.в определения от съда срок с подробни мотиви, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ОП-Монтана, прокурор Г••• Александрова дава заключение за основателност на жалбата, и незаконосъобразност на заповедта, по изложени в писмено заключение мотиви. Административен съд – Монтана, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: По делото не е спорно, че Заповед № ДС-195/22.05.2019г.на Председателя на НС на Република България, с която е прекратено служебното правоотношение на И.М.С. като „Главен секретар“ в НС на РБ, е отменена със съдебно решение № 311 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 6989/2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение№11590/15.11.2021г. по адм.д.№4042/2021г. на ВАС, влязло в законна сила на 15.11.2021г. В законоустановения 14 -дневен срок, със заявление вх. № АД-46-1194-29/26.11.2021г., адресирано до Председателя на НС, жалбоподателя е заявил готовността си за явяване в администрацията за възстановяване на предишната длъжност в съответствие с чл. 122, ал. 1 ЗДСл и в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения. Видно от приложен протокол, същият се е явил на 29.11.2021г. на работа в администрацията на НС с готовност да заеме предходната си длъжност като „главен секретар“ на НС на РБ. Не е спорно по делото, че същият не е бил допуснат да изпълнява служебните си задължения, като на 25.01.2022г. са издадени две заповеди от новия вече Председател на 47 НС на Република България- Заповед №ДС-288/25.01.2022г. на Председателя на НС на Република България, с която на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. и влезлите в сила съдебни решения на АССГ и ВАС е възстановен на длъжността "главен секретар" на НС на РБ и Заповед №ДС-291/25.01.2022г., с която било прекратено отново служебното му правоотношение, но на основание чл.108, ал.1 от ЗДСл. във вр. с чл.8, ал.1, т.10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с мотиви, че правоотношението на главния секретар на НС е за определен мандат –до избор на Председател на новото 47 НС, което е станало факт на 03.12.2021г.т.е. длъжността е мандатна.Приложен е към преписката и препис от решение за избор на Председателя на 47 НС Н••• Г••• М••• на 03.12.2021г. Изискана е от съда и приложена по делото, приета като доказателство административната преписка в цялост.Приети са и приобщени към доказателствения материал по делото справка за начислени и изплатени на жалбоподателя всички обезщетения по двете заповеди-за възстановяване на длъжността №ДС-288/25.01.2022г. и за прекратяване на служебното му правоотношение№ДС-291/25.01.2022г., както и заповед №ДС-287/25.01.2022г. на Председателя на новото НС, с която е преназначена на длъжността“главен секретар“в НС на РБ Г••• К•••, считано от 25.01.2022г. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Оспорената Заповед №ДС-291/25.01.2022г. на Председателя на НС на Република България е връчена лично на жалбоподателя на 25.01.2022г., а подадената срещу нея жалба, вх. № 4478/07.02.2022г.по описа на АССГ е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от легитимирано по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК лице – адресат на акта. В този смисъл жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. По силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК. Разпоредбата препраща за реда към АПК/чл.133, ал.1/, съгласно който делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес на адресата на акта, в случая по постоянен адрес на жалбоподателя, който видно от справка от НБД“Население“ се намира в гр.Монтана, поради което делото е местно подсъдно на АС-Монтана. Настоящият състав е разделил производството по оспорване на двете заповеди-за възстановяване на длъжността и последващата заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, за разглеждане в две отделни самостоятелни съдебни административни производства-предмет на адм.д.№127/2022г. и адм.д.№95/2022г. Разпределил е и доказателствената тежест на страните, съгласно правилото на чл.170, ал.3 АПК в Разпореждането за насрочване на делото от 04.04.2022г. По отношение компетентността на органа и формата на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от Конституцията на Република България, на първото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник -председатели. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно Решение на Народното събрание от 03.12.2021 г. за избор на председател на Четиридесет и седмото Народно събрание./л.57/. В нормата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС, обн. ДВ. бр.109 от 21 декември 2021 г.) императивно е определено, че Председателят на НС назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание със срок до избирането на председател на следващото Народно събрание. При издаване на процесната заповед, са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 108 от ЗДСл., посочени са правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. За разлика от общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ излагане и на фактическите основания за издаване на административния акт, разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. установява като задължителен реквизит на акта посочване само на правните такива. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо излагането на други мотиви от органа по назначаване. С оглед на гореизложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, при наличие на законово правомощие за това, и в установената форма на акта. По отношение на спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения при нейното издаване. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), със закона се урежда възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон. Нормата на чл. 73 от КРБ регламентира, че организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.Това е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание / обн. ДВ бр. 109 от 21 декември 2021 г./. В свое Решение № 7 от 25.05.2010 г. по к. д. № 5/2010 г., с докладчик съдия Г••• П•••, Конституционният съд (КС) се е произнесъл по правната характеристика и задължителната сила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като е приел, че „ Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е закон, но по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове. Като правно основание в заповедта за прекратяване е посочена общата норма на чл.108, ал.1 от ЗДСл., съгласно която „ служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба“.В ЗДСл, не е предвидена изрична правна норма уреждаща конкретния случай, с оглед на което в процесната заповед е посочена съответната относима в ПОДНС правна норма-чл.8, ал.1, т.10 от ПОДНС.Правилникът има силата на закон, съгласно посоченото по-горе Решение№7 от 25.05.2010г на КС на РБ, при което правилно в процесната заповед органът по назначаване/освобождаване се е позовал на това правно основание -нормата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС, като самостоятелно основание за прекратяване, предвидено в специален на ЗДСл. закон. В този смисъл съдът не споделя възражението на адв.Н., като процесуален представител на жалбоподателя, че ПОДНС не е специален спрямо ЗДСл и че е акт, който стои по-ниско от закона в йерархията на нормативните актове. Видно от Заповед №ДС-81/05.05.2015г. на Председателя на предходно НС, И.М.С. е назначен първоначално на длъжност Директор в Дирекция “Информационни и комуникационни системи“ в НС за срок до завръщане на титуляра, считано от 07.05.2015г., а със Заповед №ДС-82/05.05.2015г. на Председателя на НС да осъществява по допълнително служебно правоотношение и длъжността „главен секретар“ на НС.Със заповед№ДС-84/18.05.2015г. на Председателя на НС същият е преназначен на длъжността „главен секретар“ на НС с ранг ІІ старши, на основание чл.82 от ЗДСл.Със заповед№ДС-059/09.05.2017г. на Председателя на НС същият е преместен на държавна служба в Министерството на правосъдието, като съгласно Заповед№ДС-193/22.05.2019г.е прекратено временното му преместване, от директор“Управление на собствеността“в Министерство на правосъдието, в „Главен секретар“ на НС, считано от 22.06.2019г.Със Заповед№ДС-195/22.05.2019г. на Председателя на НС е прекратено служебното му правоотношение с НС, на основание чл.107, ал.1, т.7 във вр. с чл.7, ал.1, т.6 и чл.108 от ЗДСл. и т.1 от Класификатора на длъжностите в администрацията на НС, утвърден с Заповед№АД-950-05-26/08.02.2019г. на Председателя на НС. Заповедта е отменена със съдебно решение № 311 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 6989/2020 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение№11590/15.11.2021г. по адм.д.№4042/2021г. на ВАС, влязло в законна сила на 15.11.2021г. Макар да не е упоменато изрично в заповедта за назначаването му, длъжността е срочна, като това следва от императивната разпоредба на чл.8, ал.1, т.10 от ПОДНС, където е записано че „ главния секретар се назначава и освобождава от Председателя на Народното събрание със срок до избирането на председател на следващото Народно събрание“. Затова и служебното правоотношение на „главния секретар“ е срочно по силата на закона и е обвързано с изтичане на срока, за който е избран –до избиране на председател на следващо НС, т.е. е обвързан от мандата на Председателя на НС, който го е избрал. Правомощията на главния секретар са регламентирани подробно в Правилника за работата на администрацията на НС / в сила от 23.04.2021г./, където в чл.7, ал.1 е записано: „Главният секретар осъществява административното ръководство, координация и контрол върху дейността на парламентарната администрация съгласно разпорежданията на председателя на Народното събрание. Той организира дейността и повишаването на капацитета на парламентарната администрация“.Следователно в дейността си главния секретар е помощен орган на Председателя на НС, който го е избрал и с изтичане мандата на Председателя, се прекратява и служебното правоотношение и на главния секретар, за което не е необходимо да има издаден нарочен писмен акт, което произтича от същността на служебното правоотношение-срочно за определен срок-до изтичане мандата на Председателя на НС, който го е назначил. Касае се за висша ръководна длъжност, съгласно общата разпоредба чл.5, ал.2 от ЗДСл., която гласи: “Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, секретар на община, главен директор на главна дирекция, директор на дирекция и ръководител на инспекторат, са висши държавни служители.“ „Главния секретар“ е висша ръководна длъжност, която е изборна за определен срок, без оглед дали това е упоменато изрично в заповедта за негово назначаване/ преназнаване.По силата на изричен административен акт, въздигнат в закон, какъвто е ПОДНС служебното правоотношение на „главния секретар“ е срочно по силата на закона и е обвързано с изтичане на срока, за който е избран –до избор на Председателя на следващо НС, т.е. е обвързан от мандата на Председателя на НС, който го е избрал. Затова и прекратяването на служебното му правоотношение на 25.01.2022г. е направено в съответствие с материалния закон към момента на издаване на заповедта/по арг. на чл.142 АПК/, при действащ Правилник за организацията и дейността на НС в сила от 21.12.2021г., като не са нарушени административно-производствените правила и материалния закон при нейното издаване. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя с новия вече Председател на 47 НС отговаря и на целта на закона. Главният секретар е държавен служител, който по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация, в случая в НС и подпомага орган на държавната власт, какъвто е Председателя на НС при осъществяване на неговите правомощия.Същите са ясно регламентирани в чл.7, ал.1 от Правилника за работата на администрацията на НС, а именно да осъществява административното ръководство, координация и контрол върху дейността на парламентарната администрация, съгласно разпорежданията на председателя на Народното събрание, при което при действащ нов Председател на 47 НС Н••• М••• и избран от него нов главен секретар Г••• К•••, който да го подпомага в дейността му, настоящата заповед за прекратяване на служебното правоотношение със предходен главен секретар, избран от предходния Председател на НС отговаря и на целта на закона, като не са нарушени негови основни права.Видно от представената справка от процесуалните представители на ответника юрк.Серафимов и Г••• К•••, изплатени са всички дължими обезщетения на жалбоподателя, произтичащи от заповедта, при което заповедта се явява правилна и законосъобразна. По отношение възраженията на адв.Н., като пълномощник на жалбоподателя И.М.С. в писмени бележки, че новия ПОДНС няма обратно действие, съдът намира за необходимо да уточни, че ПОДНС е приет от 47 НС на 21.12.2021г. и действа занапред/ ex nunk /за в бъдеще, при което при издадена заповед за прекратяване на 25.01.2022г. същият е приложим по отношение правоотношения след датата на неговото приемане.В този смисъл, съдът приема това възражение на адв. Н. за неоснователно. Предвид гореизложените мотиви настоящия състав намира, че заповедта за прекратяване е издадена от компетентен орган, при спазване установената форма на акта и при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, при което следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Направени са искания от ответника, чрез неговите процесуални представители за присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 АПК, съдът на основание чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ/НЗПП/ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., платими от жалбоподателя. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.5 АПК Съдът