Решение № 5556 от 30.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 11894/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••••“ ЕООД, ЕИК ••••, представлявано от •••••••• – управител, срещу наказателно постановление № 2228/01.09.2020 г., издадено от ••••••• - началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ при Главна дирекция МРР към ЦМУ Агенция „Митници“, с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС, обн. в ДВ бр. 91 от 15.11.2005 г., в сила от 01.01.2006 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение на чл. 126, ал. 1 ЗАДС, като съгласно чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението - 24 бр. бутилки с различна вместимост, съдържащи 167 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 43, 6 % при измерени 20°С и на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС е постановено лишаване на юридическото лице от право да упражнява търговска дейност в търговски обект – ресторант •••••, находящ се в гр. София, ж.к. ••••••••, партерен етаж, стопанисван от „•••••“ ЕООД за срок от 1 /един/ месец. В депозираната жалба са твърди, че издаденото постановление и наложеното на посоченото основание наказание са неправилни и незаконосъобразни. Посочени са множество оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до опорочаване на цялото производство, за несъответствие на установените от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. И. Г Т.- АК Шумен, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендира се присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. ВЯ, който пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение. Аргументирана е законосъобразността на атакувания санкционен акт, като е отправена молба за неговото цялостно потвърждаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 04.12.2019 г., около 15: 25 ч., в хода на проведена полицейска проверка свидетелите гл. инспектор Н. Ц. П. и инспектор Й. К. Ц - служители на 03 РУ СДВР, извършили проверка в търговски обект – ресторант, стопанисван от ••••• ЕООД, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, етаж партерен. При проверката, осъществена в присъствието на свидетеля •••••••• – управител на дружеството, зад обособен щанд за продажба на напитки и хранителни стоки били намерени 8 бр. стъклени бутилки с вместимост 1 литър, съдържащи общо около 8 литра течност с мирис на алкохол. В хода на проверката, в помещение, обособено като склад в обекта били намерени множество стъклени и пластмасови бутилки, съдържащи общо около 167 литра течност с мирис на алкохол. В снети писмени обяснения на 04.12.2019г. •••••••• – управител на дружеството, стопанисващо обекта, заявил пред полицейските органи, че намерения алкохол е за лична употреба. С протокол за доброволно предаване от 04.12.2019г. Златев предал на служителите на 03 РУ СДВР горепосочените стоки, като пояснява, че ракията е изварена от неговия дядо и я съхранява в търговския обект тъй като няма друго място за това. Към момента на проверката не е представен документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Справка УРИ 227р- 21871/05.12.2019г. и констативен протокол от 04.12.2019 г. На 15.12.2019г. инсп. Ц.- сектор ПИП при 03 РУ СДВР предал намерените при проверката 167 литра алкохол в ТД „Югозападна“, отдел МРР където били приети от МП- митнически орган. С оглед определяне на вида на стоките, с писмо рег. № 32-358514/11.12.2019г. ЗЗ е поканен, на основание чл. 6, ал.1 от Наредба №3 на Министъра на финансите от 18.04.2006г. за вземане на пробите, методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, на 17.12.2019 г. да присъства, в качеството му на представител на ••••• ЕООД. Писмото е върнато в цялост- невръчено на получателя. Във връзка с горното и на основание чл. 6, ал.1 от посочената по- горе Наредба №3 на 23.12.2019г. от П. К- гл. инспектор в Агенция „Митници“, в присъствието на свидетел ВП са взети 3 бр. проби (2бр за митническа лаборатория и една като контрола за съхранение в ТД Югозападна), които били опаковани и номерирани, като тези действия са отразени в протокол. На същата дата К изготвила заявка за анализ и пробите са изпратени за изследване в Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ при Централно митническо управление /ЦМУ/ - Агенция „Митници“. Съгласно изготвена на 23.01.2020 г. митническа експертиза, изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 43, 6 % vol при 20°С, годен за консумация. Видно от становище, изготвено от дирекция „Митническа дейност и методология“ при ЦМУ анализираната стока, представляваща годен за консумация алкохолен дестилатен продукт, попада в позиция 2208 от КН - „етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 %; дестилати, ликьори и други спиртни напитки“. С писмо от 04.08.2020 г., изготвено от отдел „Акцизна дейност“ при ТД „Югозападна“, дължимият акциз на стоките, предмет на нарушение, е изчислен на 800, 93 лева (осемстотин лв. и деветдесет и три ст. ). С акт за установяване на административно нарушение № 566/05.03.2020 г., съставен от П. Г. К - гл. инспектор при Агенция „Митници“ и в присъствието на ЛИЛ- гл. инспектор в МРР Югозападна АМ и ФФ – главен специалист в МРР Югозападна АМ- свидетели при съставянето на акта е констатирано, че на 04.12.2019 г. в търговски обект - ресторант, находящ се в гр. в гр. София, ж.к. ••••, етаж партерен, жалбоподателят ••••• ЕООД държи акцизни стоки - 167 литра течност с мирис на алкохол и действително алкохолно съдържание по обем 43, 6 % vol при 20°С, съдържаща се в 24 бр. бутилки, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС. С писмо Рег. №32-74278/06.03.2020г. на МРР Югозападна, ГД МРР АМ е поканен упълномощения представител на дружеството в седемдневен срок да с е яви в ТД Югозападна (митница Столична), за да му бъде връчен АУАН №566/2020г. Писмото е върнато в цялост невръчено. Същото е връчено на получателя на 06.07.2020г. чрез началника на 03 РУ СДВР. Нарушителят се е възползвал от дадената му възможност и на основание чл. 44, ал.1 от ЗАНН в законоустановения срок е подал възражение срещу така издадения АУАН. На основание на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 2228/01.09.2020 г. от ХХ - началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при Главна дирекция МРР към ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС, на жалбоподателя ••••• ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение на чл. 126, ал. 1 ЗАДС, като съгласно чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението и на основание и на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС е постановено лишаване на юридическото лице от право да упражнява търговска дейност в търговски обект – ресторант •••••, находящ се в гр. София, ж.к. ••••••••, партерен етаж, стопанисван от „•••••“ ЕООД за срок от 1 /един/ месец. С писмо Рег. № 32-257252/ 03.09.2020г. НП е изпратено до ЗЗ, в качеството му на представляващ жалбоподателя, но същото се е върнало в цялост- невръчено на получателя. Препис от НП е връчен лично на управителя на дружеството- въззивник, с посредничеството на 03 РУ СДВР на 15.07.2021 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 21.07.2021 г., видно от поставения печат върху нея. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля П. К са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от приобщените по надлежния ред писмени и веществени доказателства. Същата е участвала при вземането на проба в присъствието на свидетеля ВП, за което е изготвила протокол, а в впоследствие и заявка за анализ в ЦМЛ. За настоящия съдебен състав не съществува съмнение в предмета на нарушението, тъй като процесните стоки са индивидуализирани по недвусмислен начин в Справка Рег. №227р-21871/05.12.2019г., констативния протокол и протокола за доброволно предаване от 04.12.2019 г., като същите по вид и количество стоки са предадени впоследствие от служител на 03 РУ СДВР на митническите органи с приемо-предавателен протокол от 15.12.2019 г., видно и от констативен протокол към преписка с рег. №227р- 21871/05.12.2019г. по описа на 03 РУ СДВР, където са описани 24 бр. бутилки, всички с различна вместимост, съдържащи около 167 литра. Безспорно доказано е че целия обем алкохол е намерен в помещенията на стопанисвания от жалбоподателя обект, включително и зад обособен щанд за продажба на напитки и храни. При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва разказите на митническия служител П. К., която е участвала във вземането на проба от процесните бутилки както и на полицейските служители Н. Ц. П. и Й. К. Ц., които са участвали при извършената проверка в търговския обект на 04.12.2019 г., около 15: 25 ч. Всички те са участвали при извършване действия по разследване и установяване на фактите и обстоятелствата както и са имали преки възприятия при констатирането на извършеното нарушение. Отделните непълноти и частични несъответствия в показанията на представителите на МВР, лесно обясними с изминалия период от време и множеството аналогични случаи при изпълнение на служебните им задължения, са преодолени с изготвените при проверката справка, констативен протокол и протокол за доброволно предаване. От показанията на свидетелите не се установяват еднозначни гласни доказателства, които да потвърждават тезата на жалбоподателя, че установения в заведението алкохол без платен акциз е за лична употреба. От приложените по делото писмени доказателствени средства както и от гласните такива се установява, че част от процесния алкохол е установен зад щанд за продажба, а друга част е съхраняван в склада на обекта и няма доказателства, в посока че е бил предназначен за лична употреба. Липсват и доказателства, които да компрометират визираните гласни доказателствени средства. Съгласно изготвената на 23.01.2020 г. митническа експертиза изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 43, 6 % vol при 20°С, годен за консумация. Същата не е оспорена от страните, поради което съдът я използва при изясняване на релевантната по делото фактология. Видно служебна бележка, изготвена от дирекция „Митническа дейност и методология“ при ЦМУ анализираната стока, представляваща годен за консумация алкохолен дестилатен продукт, попада в позиция 2208 от КН - „етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 %; дестилати, ликьори и други спиртни напитки“. С писмо Рег. №226739 от 04.08.2020 г., изготвено от отдел „Акцизна дейност“ при ТД „Югозападна“, дължимият акциз на стоките, предмет на нарушението, е изчислен на 800, 93 лева. При цялостния задълбочен анализ на инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства този съдебен състав намира, че са доказани по несъмнен начин фактът на извършеното нарушение, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и отговорното за осъществяването му юридическо лице. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган. В тази връзка съгласно чл. 128, ал. 2 ЗАДС актовете за установяване на административните нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или упълномощено от него длъжностно лице. Видно от приложената по делото заповед № зам- 43/32-8734/07.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“ е видно упълномощаването на издалия наказателното постановление и съгласно която началниците на отдели „Митническо разузнаване и разследване“ в териториалните дирекции са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения на ЗАДС. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. АНО е констатирал, че в издадения АУАН са налице две неточности дължащи се на техническа грешка и в тази връзка на основание чл. 52, ал.4 от ЗАНН е направена преценка на акта с оглед неговата законосъобразност, в следствие на което е установено по безспорен начин, че събраните по преписката доказателства установяват недвусмислено извършеното административно нарушение и с дадената му от закона възможност на основание чл. 53, ал.2 от ЗАНН санира техническите неточности с издаденото наказателно постановление, което с изискуемата се от закона конкретика административнонаказващия орган е описал времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, а това мотивира извод, че правото на защита на дружеството-въззивник е било гарантирано в пълна степен и всички възможни оплаквания в очертаната насока са неоснователни. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от извършеното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 - месечен срок. Конкретиката относно тези срокове е описана и изяснена в детайли в процесното постановление и съдът приема за изяснено това обстоятелство, поради същото счита, че са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на търговското дружество от формална страна. Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Имуществената отговорност на въззивника ••••• ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС, като на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева. Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението - 167 литра течност с мирис на алкохол с измерено действително алкохолно съдържание по обем 43, 6 % измерени при 20°С, а на основание чл. 124а, ал. 1 е постановено лишаване на юридическото лице от право да упражнява търговска дейност в търговски обект – ресторант •••••, находящ се в гр. София, ж.к. ••••••••, партерен етаж, стопанисван от „•••••“ ЕООД за срок от 1 /един/ месец. По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 04.12.2019 г. в търговски обект - ресторант •••••, находящ се в гр. София, ж.к. ••••••••, партерен етаж, стопанисван от ••••• ЕООД държи акцизни стоки - 167 литра течност с мирис на алкохол и действително алкохолно съдържание по обем 43, 6 % измерени при 20°С, съдържаща се в 24 бр. бутилки, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като напълно законосъобразно неизпълнението на това правно задължение е субсумирано под нормативния регламент на чл. 126, ал. 1 ЗАДС. Съгласно чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, т. 1 ЗАДС „акцизни стоки“ по смисъла на този закон са „алкохолът и алкохолните напитки“. Съдържанието на бутилките, държани в стопанисвания от търговеца обект, е установено при стриктното спазване на изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ на целите на контрола върху акцизни стоки /обн. в ДВ бр. 37 от 05.05.2006 г., в сила от 01.07.2006г., издадена от министъра на финансите на основание чл. 107 ЗАДС/. От заключението на изготвената митническа експертиза се изяснява, че изпитаната сборна проба по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на посочения подзаконов нормативен акт представлява дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 43, 6 % vol при 20°С, годен за консумация. Това обстоятелство определя иззетата течност като „алкохол“, респективно като „акцизна стока“, като в случая липсват каквито и да било съмнения, че изследването на предмета на нарушението е извършено по установения ред, посредством който е определено действителното алкохолно съдържание, а наред с това размерът на дължимия акциз, възлизащ на 800, 93лева е изчислен в съответствие с правилата на чл. 41 във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 5 и чл. 31, ал.1, т. 5 ЗАДС. На следващо място е необходимо да се подчертае, че за наличието на съставомерност е достатъчно по безспорен начин да бъде установено държането на акцизни стоки в търговски обект без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциз, като конкретният вид на алкохолната напитка, нейното предназначение и притежател са ирелевантни за възникване на отговорността на търговеца. В този смисъл без правно значение е обстоятелството дали намереният алкохол представлява ракия и липсва каквато и да било необходимост да се изследват и установяват физикохимичните показатели на течността, тъй като отсъстват безспорни фактически данни, че същият е произведен в специализиран малък обект за дестилиране по смисъла на чл. 4, т. 8 ЗАДС, а това от своя страна препятства прилагането на по-ниската акцизна ставка по чл. 31, ал. 1, т. 6 ЗАДС. Формата на изпълнителното деяние не предполага и изследването на въпроса дали процесният алкохол е продаван на клиенти в ресторанта. „Държането“ като форма на изпълнителното деяние не визира отношението на извършителя за своене на акцизната стока, а упражняването на фактическа власт върху същата. Фактическата власт може да бъде осъществена чрез широк аспект от действия - съхраняване на стоките, укриването им, преместването им в пространството, предоставянето им на други лица и т. н., чийто различен характер и продължителност не придава и различна степен на увреждане на обекта на нарушението. В обобщение, както беше отбелязано, за наличието на съставомерност са без значение собствеността на стоките и продължителността на самото държане. От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС, която предвижда отговорност за юридическо лице при държане на акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружаващ стоката административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно. Законодателят е предвидил отговорност за всяко лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без изискуемите документи /в този смисъл вж. Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. по т.д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, докладчици-съдиите ВП и ЕК/. В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/. По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в конкретния случай административнонаказващият орган е обсъдил добросъвестно обуславящите отговорността отегчаващи и смекчаващи факти и обосновано е определил същата в минималния размер, предвиден в санкционна разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция б.м.)...”, поради което е юридически невъзможно санкцията да бъде индивидуализирана под фиксирания в закона минимум. Закономерна последица от установеното нарушение е и постановеното съгласно чл. 124, ал. 1 ЗАДС отнемане в полза на държавата на стоките, които са негов предмет - 24 бр. бутилки, съдържащи 167 литра алкохолна течност, както и лишаването на юридическото лице от правото да упражнява търговска дейност ресторант •••••, находящ се в гр. София, ж.к. ••••••••, партерен етаж, стопанисван от ••••• ЕООД за срок от 1 /един/ месец, на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС, чиято продължителност е абсолютно определена. Не са налице предпоставките за третиране на процесния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на чл. 126б, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗАДС, доколкото стойността на предмета на нарушението надхвърля законоустановения максимум от 100, 00 лв., изчислен съобразно двойния размер на дължимия акция на стоките. Не на последно място - привилегированият състав е приложим единствено за физически лица, който извод произтича от предвиденото наказание „глоба“, предпоставящо виновно извършено деяние, изпълващо признаците на административно нарушение. В конкретиката на настоящия казус се касае за обективно неизпълнение на правно задължение и за наложена „имуществена санкция“ по смисъла на чл. 83 ЗАНН. Липсва основания за приложение и на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия БИ преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието, съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази връзка, принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 126, ал. 1 ЗАДС не се изисква настъпването на вредни последици, но в конкретния случай посоченото неизпълнение е от естество да засегне реалното постъпление на дължимия акциз и да ощети фиска. Ето защо, макар и формално по своята конструкция неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по степен обществена опасност, имайки предвид и характера на засегнатите обществени отношения. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана правилно. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото е разгледано в две съдебни заседания, в което са разпитани трима свидетели. При това положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 100 лева. По аргумент от т.6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган – в случая това е Агенция Митници, със седалище гр.София. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът