Мотиви към Решение № 2188 от 22.11.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6222/2022 г.

Районен съд - Пловдив22.11.2022 г.докладчик Божидар Иванов Кърпачев

Мотиви

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 22.11.2022г. ПО НОХД № 6222/2022 г.

ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Я. С.

Я. за това, че на 28.09.2019 год. на път III – 8005, км. 5, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка Тойота, модел Авенсис с рег. № •••••••, е нарушил правилата за движение на Закона за движение по пътищата, както следва:

Чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – „ Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. “; Чл. 37, ал. 1 от ЗДвП – „ При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите си пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства. “

и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. Г. С., ЕГН

••••••••••, изразяваща се в счупване на тялото на бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

След провеждане на разпоредително заседание делото е насрочено

по реда на глава 28 НПК и производството пред първата инстанция е протекло по реда на тази диференцирана процедура.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна

прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в рамките на законоустановения минимум-1000 лева, без лишаване от правоуправление по реда на чл. 78а, ал.4 НК.

Защитникът на обвиняемия изцяло се солидаризира с прокурора

досежно доказаността на обвинението и размера на предлаганата санкция.

Подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за

стореното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе

предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна

страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Я. С. Я. е роден на •••••••, •••••••, б.г., неженен, средно

образование, работещ, неосъждан, ЕГН: ••••••••••, адрес за призоваване - •••••••.

Обвиняемият Я. С. Я. бил правоспособен водач на моторно превозно

средство. На него му било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № ••••••• с придобити категории СЕ, С, М, ТКТ, АM, В и ВЕ. Към него той имал контролен талон с № •••••••.

Обвиняемият Я. С. Я. и свидетелката Д. А. П. живеели в ••••••• и

имали приятелски отношения. На 28.09.2019г. около 16.00 часа те тръгнали от гр. Банско към гр. Стара Загора. Около 19.30 часа те се движели по път III – 8005, между с. Цалапица и гр. Съединение в посока от юг на север в източната лента на платното за движение. Водач на автомобил марка Тойота, модел Авенсис с рег. № ••••••• бил обвиняемият Я. С. Я., а свидетелката Д. П. пътувала като пасажер на предна дясна седалка. Те имали намерение да излязат на автомагистрала Тракия, по която да се приберат до крайната си дестинация. На път III – 8005, км. 5, област Пловдив имало изграден надлез над магистралния път, по който следвало да се отбият. Там участъкът от пътя бил изграден от две платна за насрещно движение. Ограничението на скоростта по силата на Закона за движение по пътищата било 90 км/ч.

По същия път в обратна посока, в западното платно за движение – от

север на юг се движели свидетелите Г. И. С. – водач на автомобил марка Пежо, модел 306 с регистрационен номер ••••••• и К. З. Т. – на предна дясна седалка. Зад свидетелката, на задна дясна седалка в автомобила пътувало тяхното дете – Б. Г. С., родено на •••••••г. в специално оборудвано столче.

Управляваният от обвиняемия Я. С. Я. лек автомобил марка Тойота,

модел Авенсис с рег. № ••••••• спрял на път III – 8005, км. 5, област Пловдив в източната пътна лента с намерение да направи маневра завой наляво, за да се отклони по автомагистрала Тракия. В този момент срещу него се движел управлявания от свидетеля Г. И. С. лек автомобил марка Пежо, модел 306 с регистрационен номер •••••••. Преди да се разминат двата автомобила, без да изчака преминаването на насрещно движещия се автомобил, обвиняемият навлязъл в платното за движение, в което се намирал автомобилът с водач свидетеля Г. С.. Последният незабавно задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това между двете превозни средства настъпил удар в западното платно за движение, в което се намирал свидетелят С..

Вследствие на настъпилия удар малолетното дете на свидетелите Г. С. и

К. З. Т. пострадало, като наранило десния си крак. Малко след произшествието бил подаден сигнал до Дирекция „Национална система“ 112 на МВР, като на място пристигнали екипи на полицията и Спешна помощ. Пострадалото дете било отведено в медицинско заведение, където било

прието, предвид здравословното му състояние.

В хода на досъдебното разследване била назначена и изготвена съдебно

– медицинска експертиза на пострадалия Б. Г. С.. От заключението и се установило, че вследствие от претърпяното пътно – транспортно

произшествие му било причинено счупване на тялото на бедрената кост на десния крак.

Описаното увреждане било в резултат на удар с или върху твърд тъп

предмет и отговаряло по време и начин да е причинено, както се съобщавало – при станало пътно – транспортно произшествие, с което било в пряка причинна връзка.

Било причинено трайно затрудняване движенията на долен десен

крайник за период от 8 – 9 месеца.

В хода на ДП била назначена и автотехническа експертиза. От

заключението и се установило, че ударът между двата автомобила настъпил в западната лента на платното за движение на място, което се намира:

по дължина на 9 - 9, 5 м. северно от приетия ориентир; - по ширина на 5, 5 – 6, 3 м. източно от приетия ориентир. Скоростта на движение на лекия автомобил марка „Тойота Авенсис" в

момента на удара била около 6 km/h. Скоростта на движение на лек автомобил марка „Пежо 306" непосредствено преди задействане на спирачната му система била около 90 km/h, а в момента на удара била около 65 km/h.

В анализираната пътна ситуация водачът на лек автомобил марка

„Тойота Авенсис" имал техническа възможност да избегне произшествието, ако бе отложил маневрата - завой на ляво, за да пропусне насрещно движещия се лек автомобил марка „Пежо 306".

В анализираната пътна ситуация, от момента на отклоняване на лек

автомобил марка „Тойота Авенсис" на ляво и навлизането му в лявата лента, водачът лек автомобил марка „Пежо 306" нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Най-вероятен от техническа гледна точка бил следният механизъм на

анализираното пътнотранспортно произшествие: „Обвиняемият Я. С. Я. управлявал лек автомобил марка „Тойота Авенсис" по източната лента на платното за движение на път III-8005 Цалапица - Съединение в посока от юг на север. През това време водачът Г. И. С. управлявал лек автомобил марка „Пежо 306" по западната лента на платното за движение на същия път, в посока от север на юг, насрещно на лек автомобил марка „Тойота Авенсис". При достигане до кръстовището с отклонение към АМ „Тракия", водачът на лек автомобил марка „Тойота Авенсис" предприел - завой на ляво, след което навлязъл в лявата лента. В този момент водачът на лек автомобил марка „Пежо 306" реагирал, като екстрено задействал спирачната система, но въпреки това след около 3 сек. настъпил удар, който бил неизбежен. Ударът настъпил в предната лява

част на лек автомобил марка „Тойота Авенсис" и в предната дясна част на лек автомобил марка „Пежо 306“. След удара автомобилите се установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.“

Основна причина за настъпилото произшествие от техническа

гледна била, че водачът на лек автомобил марка „Тойота Авенсис" - обвиняемият Я. С. Я. предприел маневра - завой на ляво, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил марка „Пежо 306“.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен

начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства:

показания на свидетелите- Г. И. С., К. З. Т., Д. П., П. К., Д. П., А. Н.; -СМЕ по писмени данни, автотехническа експертиза; -както и писмени доказателства: справка за съдимост, характеристична

справка, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, копие от свидетелство за управление на МПС, справка за нарушител/водач, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, контролен талон на МПС, медицинска документация, протокол за оглед на ВД и др.

В изброените гласни доказателствени средства се съдържа само едно

съществено противоречие, а именно досежно механизма на причиняване на ПТП и поведението на двамата водачи преди него, като противоречието е между:

показанията на св. Д. П. от една страна и показанията на св. Г. И. С. и К. З. Т. от друга,

като съдът кредитира изцяло показанията на св. С. и Т., доколкото са

последователни, взаимно допълващи и взаимно подкрепящи се и изцяло съотвествсват на изготвената по делото СМЕ.

В изброените доказателствени материали не се съдържат други

съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво

установяват в останалата си част фактическата обстановка, приета за установена по-горе, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че приетата за

установена фактическа обстановка изцяло съответства и на нарочните признания дадени от обвиняемия на съдебна фаза.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по

отношение на обвиняемия са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл.

342, ал. 1 от НК, доколкото на 28.09.2019 год. на път III – 8005, км. 5, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка Тойота, модел Авенсис с рег. № •••••••, е нарушил правилата за движение – Закон за движение по пътищата, както следва:

и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. Г. С., ЕГН

Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като за

съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в специалния закон- ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова

нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат.

Т а к а Решение №289/18 януари 2017 година, първо наказателно

отделение, наказателно дело № 1237/2016.

В конкретния случай от кредитираната от съда АТЕ се установи

наличието на пряка причинна връзка между инкриминираните с

обвинителния акт нарушения на ЗДвП и причиненото ПТП, доколкото от техническа гледна непосредствената причина за възникването му била, че водачът на лек автомобил марка „Тойота Авенсис" - обвиняемият Я. С. Я. предприел маневра - завой на ляво, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил марка „Пежо 306“.

От назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява

и наличието на съставомерния по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро престъпен резултат- счупване на тялото на бедрената кост на десния крак, довело до

трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за период от 8- 9 месеца, съставляващо средна телесна повреда.

Във връзка с горното съдът съобразява задължителните указания на

Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, както следва:

т. 1 0: „Затрудняването по смисъла на закона представлява

ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожилията и други части, които вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението…Неправилно като средна телесна повреда се квалифицират случаи на незначителни затруднения, които нямат практическо значение за нормалното извършване движението на крайниците или когато те са кратковременни… Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др.“

т. 8 „Различия съществуват и при тълкуването на понятието

"трайно"…, като в съдържанието му се влага различно времетраене. В редица случаи се приема, че увреждането е трайно, когато е продължило около две-три седмици. Това разбиране не е в съгласие с изискването на закона. Под "трайно" …. следва да се разбира един сравнително по-дълъг период на болестно състояние, чиято продължителност трябва да бъде поне около тридесет дни.“

Налице е и съставомерното психично отношение на дееца към

причинения обществнеоопасен резултат- обвиняемият не е предвиждал настъпването му, но е могъл и е бил длъжен да предвиди причиняването на ПТП и на телесна повреда в резултат от него, ако бе спазил правилата на ЗДвП за внимателно и безопасно шофиране, т.е деянието е извършено непредпазливо.

В процесния случай задължението на обвиняемия да предвиди

настъпването на съставомерните последици се извежда от качеството му на правоспособен водач на МПС, както и от изричните разпоредби на чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл. 37 ЗДвП вменяващи безусловно задължение при предприемане на маневра завой на ляво, водачът да пропусне движещите се направо в лентата за насрещно движение МПС.

Конкретната възможност да се предвиди настъпването на обществено

опасния резултат съдът извежда от заключението на АТЕ, от което е видно, че не са били налице фактори от пътната среда, които да възпрепятстват своевременното възприемане от подсъдимия на опасността и неговата адекватна реакция.

Доколкото: - предвижданото за престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „б“ вр. с чл. 342

ал. 1 от НК наказание е лишаване от свобода до три години или пробация при причинена средна телесна повреда;

-обвиняемият се счита за неосъждан до този момент (предвид

настъпилата реабилитация по право на основание чл. 86 НК за предходно негово осъждане);

-обвиняемият до този момент не е освобождаван от наказателна

отговорност;

-от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна

отговорност по реда на чл. 78 А НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При индивидуализиране на административното наказание на

обвиняемия съдът съобрази:

вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно

накърнени са обществените отношения свързани с безопасността и сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена значимост;

степента на засягане на обществените отношения, намерила израз във

вида и броя на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, както и конкретния вид на причинената средна телесна повреда— затрудняване на движението на долен крайник на малолетно дете за период от 8-9 месеца, докато за съставомерност на деянието е достатъчен и период от 1 месец;

личността на обвиняемия: неосъждан, без данни за други

противообществени прояви, с добри характеристични данни /трудово и семейно ангажиран/ със справка за нарушител водач, от която следва, че същият не може да се определи като системен нарушител на правилата за движение по пътищата;

-направеното на съдебна фаза признание на вината и изразеното

съжаление за стореното, които са индиция за вече започнал поправителен процес и възможност целите на наказанието да се постигнат със значително по-ниска като интензитет наказателна репресия.

При преценка на всички гореизложени факти настоящият състав

споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.

В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се

съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест.

В този изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019,

Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/••••••• по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на

обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1000лв.

Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на степента на

обществена опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия, без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.

Не на последно място този размер на санкцията кореспондира и на

съвпадащото становище на прокурора и защитника.

Както вече се спомена, от справката за нарушител/водач е видно, че

допуснатото тежко нарушение на ЗДвП е по-скоро инцидентна проява в живота на обвиняемия, поради което и съдът намира, че не следва на основание чл. 78а, ал.4 да постановява и лишаване от права.

До същия извод съдът достига и при оценка на обстоятелството, че

обвиняемият е професионален шофьор и лишаването от правоуправление реално би довело до загуба на прехраната му.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: диск от ЕЕН „112“, находящ

се на лист 120 от ДП, да ОСТАНЕ по делото до неговото унищожаване по реда на ПАС.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

Мотиви

Цитирани разпоредби