Решение № 15768 от 20.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 64795/2023 г.

Софийски районен съдВторо гражданско отделение20.08.2025 г.докладчик МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Диспозитив

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЮРОСТРОЙ“ ООД, ЕИК 203284636, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, Район „Триадица", бул. „Патриарх Евтимий" № 71, ет. 1, ап. 5 срещу М. С. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ••••••, по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на „ЮРОСТРОЙ“ ООД сумата от 7170 лева, получена без основание съгласно разписка от 14.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №44102/2023 г. на СРС, 126 състав. ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ••••••, да заплати на „ЮРОСТРОЙ“ ООД, ЕИК 203284636, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1277, 40 лв - съдебно деловодни разноски в исковото производство и сумата от 935.40 лв.- съдебно деловодни разноски в заповедното производство. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 422 ГПК. Образувано е по искова молба на „ЮРОСТРОЙ“ ООД, ЕИК 203284636 срещу М. С. М., ЕГН ••••••••••, с която са предявени по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД искове за установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 44102/2023 г. по описа на СРС, 126 състав, а именно: 7170 лв., получена без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание и подлежаща на връщане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2022 г., ищецът предал на ответника сумата от 7 170 лв., което било удостоверено в разписка, подписана лично от последния. Като основание за предаване и получаване на сумата в разписката било посочено „плащане за наем по време на строителство, съгласно постигнатите в горепосочения договор условия между страните“. В разписката ответникът бил посочен като „учредител на право на строеж върху собствен недвижим имот съгласно предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея, подписан между настоящите страни на 03.04.2022 г.“. Такъв договор съществувал между страните, но в него не съществувала клауза, по силата на която ищецът да дължи такава сума на ответника. В договора не е предвидено дружеството да заплаща наем на ответника като учредител на право на строеж, като допълва, че такъв договор дори практически не е бил необходим, защото ответникът имал жилище на същия адрес, което не е следвало да бъде премахвано за целите на строежа. Твърди, че посочената сума е получена без основание или с оглед на неосъществено основание и следва да бъде върната на ищеца. Алтернативно, дори да се приеме, че е съществувало някакво основание за получаване на тази сума от ответника, то същото е отпаднало. Сочи се, че предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея от 03.04.2022 г. е развален и впоследствие собствениците му, сред които и ответникът, са го продали на трето лице, поради което сочи, че получената от ответника на 14.06.2022 г. сума от 7170 лв. следва да бъде върната на дружеството като получена на отпаднало основание. В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който излага твърдения за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявения иск. Посочва, че е налице пълно разминаване между основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение и това, въз основа на което се претендира сумата в настоящото производство. Признава получаването на процесната сума, но оспорва твърдението, че не съществува уговорка в сключения между страните предварителен договор за плащане на процесната сума, тъй като в самата разписка има посочено конкретно основание: плащане за наем по време на строителство. Твърди, че след сключването на предварителния договор ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по същия и не изготвил дори работен технически проект за бъдещата жилищна сграда, която е следвало да се изгради в имота, с оглед на което изисква от представителите на строителното дружество да дадат гаранция. Затова е постигната допълнителна устна уговорка за даването на сума, която да обезпечи неговото изпълнение. В изпълнение на уговорката на всеки съсобственик на имота са платени суми на ръка по настояване на строителното дружество с цел да се избегне плащането им по банков път. След като задълженията по сключения предварителен договор не се изпълнявали от ищцовото дружество, ответникът и останалите съсобственици са отправили нотариална покана на 29.11.2022 г. до ищеца, с която развалят сключения на 03.04.2022 г. предварителен договор, като същата е връчена на 23.12.2022 г., след което са се разпоредили с имота. В условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на претендираната сума с част от дължимите на ответника суми за неустойки в общ размер от 19 558 лв., представляваща левовата равностойност на 1/4 от 40 000 евро, която се дължи на основание чл. 24, ал. 2 и чл. 28, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 3 от процесния предварителен договор от 03.04.2022 г. Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по производството. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: От приобщеното ч.гр.д. № 44102/2023г. се установява, че въз основа на заявление от ищеца на 18.08.2023г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 44102/2023г. по описа на СРС, съгласно която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 7 170 лв., представляваща на връщане сума, дадена без валидно правно основание, ведно със законна лихва от 04.08.2023 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което съдът с разпореждане № 116323/21.09.2023г. е дал указания до заявителя по чл.415, ал. 1, т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск. С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между М. С. М. и „ЮРОСТРОЙ“ ООД, ЕИК 203284636 има сключен предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея от 03.04.2022 г., както и че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в размер на 7 170 лв. на 14.06.2022 г. Съгласно представената по делото разписка за получена сума от 14.06.2022 г., ответницата е получила от ищеца сумата от 7170 лв. на основание плащане за наем по време на строителство съгласно постигнатите в Договор от 03.04.2022г. уговорки между страните. На 23.12.2022г., по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на ищеца е връчена нотариална покана от М. М., С. М., Р. Й. и Л.Й., с която му е даден едномесечен срок, за да изпълни задълженията по чл. 14, т. 1 от Договора, като изработи и предаде одобрен работен технически проект на жилищна сграда. В поканата е посочено още, че при неизпълнение на посоченото задължение в дадения срок, предварителния договор ще се счита за развален с всички произтичащи от това последици. С Нотариална покана с вх. №03719/09.12.2022г., ответникът е уведомил ищеца, че не е представил одобрен работен технически проект на жилищната сграда, предмет на предварителния договор от 03.04.2022г. Видно от протокол с изх. №5516/21.12.2022г. нотариалната покана е връчена лично на управителя на дружеството ищец на 16.12.2022г. С Нотариална покана с вх. №03772/14.12.2022г., ответникът е уведомил ищеца, че Технически проект, част „Архитектура“, с неопредЕ. дата и месец 12.2022г. на сграда, не отговаря на изискванията на сключения между страните договор. Видно от протокол с изх.№5524/21.12.2022г. нотариалната покана е връчена лично на управителя на дружеството ищец на 16.12.2022г. С Нотариална покана №00013/03.01.2023г., ответникът е уведомил ищеца, че предадените на 30.12.22г. документи, озаглавени „Инвестиционен проект“ са идентични с „Технически проект“, част „Архитектура“, който вече е бил представен, като проектната документация не отговаря на изискванията на действащото законодателство относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Посочено е още в поканата, че проектът не е годен да бъде представен за одобряване от главния архитект на общината. Видно от протокол за връчване на съдебни книжа нотариалната покана е връчена лично на управителя на дружеството ищец на 04.01.2023г. Представени са Нотариална покана №00113/10.01.2023г. и Нотариална покана №00200/17.01.2023г., в които са изложени становища от ответника, относно проекта на ищеца, както и Инвестиционен проект, част „Архитектура“, на арх. С.Ш. от 12.2022г. Видно от протокол за връчване на съдебни книжа с изх. № 11.01.2023г. първата покана е връчена на управителя на ответното дружество на 11.01.2023г., а видно от протокол с изх. № 248/18.01.2023г. втората покана е връчена на 18.01.2023г. По делото е приета Нотариална покана от 13.01.2023г., връчена на ответника на същата дата, с която ищцовото дружество е поканил възложителите да съгласуват/подпишат представения технически проект в петдневен срок. Видно от нотариална покана от 01.02.2023г., връчена на ответника на 02.02.2023г., ищцовото дружество отрича получаването на нотариална покана за разваляне на предварителния договор и от своя страна е поканило ответника да се яви на 13.02.2023г. нотариална кантора на нотариус В. А., където да получи документи- площообразуване. Представен е КП от 13.02.23г. на нотариус В. А., с който е констатирано неявяването на поканените лица на посочени ден и час в нотариалната кантора. Прието е по делото е уведомление за разваляне на договор и покана за плащане на дължими суми с рег. №3744, том 2, дело №44 на Нотариус В. А. от „ЮРОСТРОЙ“ ЕООД до М. С. М., С. С. М., Р. Л. Й. и Л.Й.Й. с което се сочи, че дружеството на основание чл.87, ал.1 във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 24, ал.1 от Предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея от 03.04.2022 г., разваля същия, тъй като са продали на 27.01.2023 г. на трето лице, а именно Т.Л.Т., имота, по отношение на който същите са се задължили с Договора да учредят право на строеж в полза на Дружеството. Учредителите са поканени да заплатят неустойката, уговорена в чл. 24, ал.1 от Договора в размер на 30 000 евро, както и платените на 25.05.2022 г. и 14.06.2022 г. суми. Поканата е връчена на 22.03.2023 г. на ответника при отказ съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК От приетото по делото заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че представения по делото „Инвестиционен проект“, е негоден за съгласуване и одобряване от СО, тъй като не съдържа необходимите части съгласно чл. 20, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и не са изпълнени условията на чл.142, ал.5, т.4 от ЗУТ за съгласуваност между отделните проектни части. Вещото лице посочва, че в техническия проект по част „Архитектурна“ съществуват обекти, които отговарят по преназначение и със съответния брой помещения на тези, с които следва да се обезщетят учредителите, но никъде не е посочена тяхната площ. Не са посочени и общите им части, поради което не може да се твърди, че те отговарят на обектите, посочени в предварителния договор като обезщетение на учредителите. Посочва, че няма разлика, която да се отрази на площта на обектите, с които предприемачът- инвеститор е договорил да обезщети учредителите поради разлика в площта на ПИ и УПИ, тъй като новото застрояване се е предвижда само за УПИ. Сочи още, че няма изискване първо да се съгласува проектната част на водещата специалност („Архитектурна“) и чак тогава да се разработват другите проектни части. Отбелязаната в ПД приблизителна площ от около 610 кв.м. не оказва съществено влияние върху квадратурата на обособените обекти. По делото е разпитан свидетеля Георги Кирилов Лямов, който живее на семейни начала с ответницата. Той посочва, че познава и двете страни, като по сключения предварителен договор ищцовото дружество имало 3-месечен срок, за да започне изпълнение на строежа. На 14ти юни 2022 г. Цолов и Николайчо предложили на съсобствениците сума като гаранция, че ще изпълнят договора. Били съставени 8 на брой разписки на различни суми – едните са 7170 лева, другите за 7500 лева, като имало спор дали тези разписки трябвало да се подписват и защо парите не минават по банков път. След като ги убедили, че договорът ще бъде изпълнен, съсобствениците подписали разписките. Въпреки това до ноември нищо не се работило по договора и затова съсобствениците решили да изпратят съобщение с месечно предизвестие и след изтичане на сроковете, договорът се прекратява по вина на дружеството. Сочи още, че бил представен непълен архитектурен план, който по заключение на експерти, същият в този вид не може да бъде изпълнен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното: Съдът е сезиран с главен иск по чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска съда да установи, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7170лв., като получена без основание, който е допустим и следва да бъде разгледан. При условията на евентуалност са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесната сума, като получена на неосъществено или отпаднало основание. При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника; 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е настъпило без основание. Тежестта да докаже тези предпоставки има ищецът. Не се спори и се установява по делото, че е налице имуществено разместване в полза на ответника за сумата от 7170лв., за което е съставена разписка, видно от която сумата е „плащане за наем по време на строителство съгласно постигнатите в горепосочения договор условия между страните“. Установено е по делото, че между страните е бил сключен предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея от 03.04.2022 г., сключен между М. С. М., С. С. М., Р. Л. Й. и Л.Й.Й. учредители от една страна, и „ЮРОСТРОЙ“ ЕООД- предприемач - инвеститор от друга страна. Видно от съдържанието на същия в него липсва клауза, предвиждаща плащане от страна на инвеститора на учредителите на право на строеж на наемна цена. От страна на ответника е направено възражение, че тази сумата била гаранция, предназначена за обезпечаване на изпълнение на задълженията на инвеститора по договора, което съдът намира за неоснователно. От събраните по делото доказателства не може да бъде направен такъв извод. Разписката по чл. 77 ЗЗД се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. С подписаната от ответника разписка ответникът е признал, че получава процесната сума като „плащане за наем по време на строителство съгласно постигнатите в договора уговорки между страните“ съгласно клаузите на предварителния договор от 03.04.2022 г. Съгласно съдебната практика, а именно ако частният платежен документ удостоверява неизгодни за издателя му факти, опровергаването на съдържанието му в частта за посоченото основание за плащане, попада в забраните за събиране на гласни доказателства по чл. 164 ГПК. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК не се допускат свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна. Твърдяното от ответника основание за имущественото разместване, а именно предоставяне от страна на строителят-инвеститор на учредителите на гаранция, каквато клауза липсва в сключения договор, реално представлява анексиране или изменение на предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 03.04.2022 г. Доколкото договорът е писмен, изменение на клаузите на същия не може да се доказва със свидетелски показания. Предвид горното, показанията на свидетеля Георги Кирилов Лямов по отношение основанието на което е получена посочената сума и твърдението, че същата представлява гаранция за изпълнение на договора, не следва да се ценят от съда. Предвид горното, ищецът доказа имуществената размяна между страните за сумата в размер на 7170 лева. Ответникът не ангажира доказателства, че налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което искът е основателен. Предвид уважаване на предявения иск, съдът следва да разгледа и направеното от ответника възражение за прихващане за сумата в размер на 19 558 лева, представляваща левовата равностойност на ¼ от 40 000 евро, неустойки по чл. 24, ал.2 и чл. 28, ал.2, вр. чл. 23, ал.3 от предварителен договор от 03.04.2022 г. Съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е необходимо доказването на такива. Наред с това тя има и наказателна функция, доколкото кредиторът има право да претендира неустойка, дори и да не е претърпял вреди от неизпълнението, т.е. институтът на неустойката има за иманентна своя същност стимулирането на длъжника да изпълни поетото задължение. В клаузата на чл. 24, ал. 2 от договора е предвидена заплащането на неустойка от предприемача инвеститор, в случай, че последният стане причина за отлагане или осуетяване сключването на окончателен договор. Съгласно чл. 7, ал.3 от предварителния договор инвеститорът следва да изготви задание за проектиране, идеен, технически и работен проект за сградата, която ще се изгради, като следва те предварително да се съгласуват с учредителите, и едва след изричното писмено съгласие от тяхна страна, окончателният работен проект да се даде за одобряване от компетентните органи. В чл. 14, т. 3 от договора е посочено, че в 14-дневен срок след одобряване на проектите по ОПС за сградата, схема от АГКК, данъчна оценка, страните ще сключат окончателен договор в нотариална форма. Съгласно трайната съдебна практика, уговорената в договора неустойка за неизпълнение на поети от длъжника задължения не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането й е неизправна страна поради това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни насрещните си задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения така, както изисква законът. В настоящия случай съдът намира, че липсата на сключен окончателен договор не е по изключителна вина на ищцовото дружество. С покана вх. № 03719 от 09.12.2022г. на ЧСИ Й.М. учредителите са поканили ищцовото дружество да им представи технически проект. С последваща покана вх. №03772 от 14.12.2022г. на ЧСИ Й.М. учредителите, вече сочат, че ответното дружество е представило технически проект, но заявяват, че същият не отговаря на изискванията на действащото законодателство относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и подателите на поканата считат, че посоченият проект не е годен да бъде предварително съгласуван от тях, съгласно чл.14, от 1 от предварителния договор. Т.е налице е признание от страна на ответника, че към 14.12.2022 г. е имало изготвен технически проект. Съдът намира, че ответницата има задължение да съгласува техническия проект, като учредителите нямат възможността за преценка дали конкретния технически проект отговаря на изискванията на действащото законодателство относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като такава компетентност има съответната общинска администрация. В допълнение с нотариална покана от 01.02.2023г., връчена на ответника на 08.02.2023г. възложителите са поканени да се явят на 13.02.2023г. в 15: 00 часа в нотариалната кантора на нотариус В. А., за да получат площообразуването и да подпишат представения проект. Поканата е връчена на възложителите, в това число и ответницата, но на посочената дата и час никой не се е явил. Не се спори по делото, че към тази дата учредителите вече са били продали на трето лице имота. Предвид горното съдът намира, че ответницата като учредител не е изпълнила задължението си да окаже съдействие на ищцовото дружество съгласно чл. 20, ал. 1 от договора. Предварителният договор е развален поради неизпълнение от страна на учредителите, с връчването им на уведомление за разваляне на договор и покана за плащане на дължими суми с рег. №3744, том 2, дело №44 на Нотариус В. А. на 22.03.2023 г. Предвид гореизложеното не е налице основание за присъждане на неустойка по чл. 24, ал.2 от предварителния договор. Съгласно чл. 28, ал. 2 от договора предприемача-инвеститор дължи неустойка в размер на 100 евро за всеки ден забава, но не повече от 10000 евро, ако изпадне в забава при изпълнение на задълженията си относно който и да е от сроковете, предвидени в чл. 14 и чл. 16. В чл. 14, т. 1 е договорено, че инвеститорът се задължава в 3-мечечен срок от подписване на договора да изготви Работен технически проект, във всичките му части. Както беше посочено по-горе договорът е развален от страна на изпълнителя. Дори същият да беше неизправна страна по договора, то съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. по тълк.д. №7/2013 г. на ОСГТК не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Предвид гореизложеното възражението за прихващане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, като съдът не дължи отделен отхвърлителен диспозитив. По разноските: С оглед изхода на делото с право на такива разполагат само ищеца. Същият е доказал сторени разноски за исковото производство в общ размер на 1277, 40 лв., от които 792 лв. адв. възнаграждение, 143, 40 лева държавна такса, 242 лева – депозит за СТЕ. Съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора същите са в тежест на ответника. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 935.40 лв. Воден от горното, Софийският районен съд

Цитирани разпоредби

31