Решение № 649 от 12.4.2012 г. на Районен съд - Бургас по дело № 554/2012 г.

Производството по делото е образувано по повод жалбата на ЕТ „”, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр., със собственик и представляващ, ЕГН •••••••••• против наказателно постановление № 673/29.11.2011 г., издадено от Началника на Митница гр. Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 от ЗМ на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1277, 86 лева /хиляда двеста седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл.234, ал.4 от Закона за митниците е присъдено ЕТ „”, ЕИК да заплати сумата от 6330, 16 лева /шест хиляди триста и тридесет лева и шестнадесет стотинки/, представляващи 100% от равностойността на стоката - предмет на нарушението по митническа стойност. Защитникът на жалбоподателя моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробно доводи и аргументи. Алтернативно моли да бъде отменена присъдената стойност. Процесуалният представител на Агенция „Митници” счита нарушението за доказано по безспорен начин и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното постановление и е допустима. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 17.07.2009г. в Митница Бургас бил представен ЕАД с комплект документи, изискуеми съгласно чл.130, ал.1 от ППЗМ, във вр. с чл.68 от ЗМ, за оформянето на режим „допускане за свободно обръщение и крайно потребление” /внос/ на стока - 1 брой употребяван пътнически автомобил марка „”, модел „”, рама №, с получател ЕТ „”, ЕИК. Подаденият ЕАД бил приет и регистриран под № Към него бил представен договор за покупко - продажба /фактура с изготвен текст „декларация върху фактура”/ от 17.06.2009г., на стойност 2 500 CHF, издаден от дружеството AS Automobile GmbH, Hondlenstrasse 11, 6274 Ешенбах /продавач/ в полза на ЕТ „”, гр. Ахелой /купувач/, като на негова база е ползвано преференциално тарифно третиране за стоката. В приложената към горецитирания ЕАД декларация за стойността /ДС-1/, лицето - получател на стоката, било посочило всички разходи по доставката - цена на стоката, цена на транспортните разходи до входен граничен пункт - имащи значение за формирането на митническата стойност. Въз основа на обявените данни била приета митническа стойност за стоката в размер на 3738, 98 лева, отразена в кл.46 на ЕАД. Начислените и заплатени от ЕТ „”, гр. Ахелой, публични държавни вземания, дължими при вноса на същия автомобил от Швейцария, към 17.07.2009г., са както следва: мито - 0, 00 лева и ДДС - 747, 80 лева, общо - 747, 80 лева. Като декларатор в кл.14 и лице подписало се в кл.54 на регистрирания ЕАД, както и лице подписало декларацията за стойността /ДС-1/, фигурира името на, ЕГН •••••••••• - собственик и представляващ ЕТ „Халер - Валерий Димитров”, ЕИК 102109597, гр. Ахелой - получател на стоката. На 28.05.2011г. отдел „Митническо разузнаване и разследване” при Митница Бургас били уведомени с писмо вх.№ 6600-998/10/28.05.2011г. от Агенция „Митници”, за резултатите от извършена проверка по линия на международното сътрудничество на договори за покупко-продажба и фактури за пътнически автомобили, които не са предмет на освободена доставка по ДДС, с държава на изпращане Конфедерация Швейцария, които били представени за митническо оформяне под режим „допускане за свободно обръщение и крайно потребление” в Митница Бургас. Проверката била инициирана на база Заповед № ЗАМ-241/14.05.2010г. на Директора на Агенция „Митници” и осъществена от служители на Дирекции „Последващ контрол” и „Митническо разузнаване и разследване” при ЦМУ - София. Относно извършена проверка на договор за покупко-продажба /фактура с изготвен текст „декларация върху фактура”/ от 17.06.2009г., на стойност 2500 CHF, издадена от дружеството AS Automobile GmbH, Hondlenstrasse 11, 6274 Ешенбах /продавач/ в полза на ЕТ „” /купувач/, представен към ЕАД 09BG001000H0032521 от 17.07.2009г., Швейцарските митнически власти установявили, че издадената от дружеството AS Automobile GmbH, Hondlenstrasse 11, 6274 Ешенбах, фактура е фалшифицирана. Автомобилът марка „”, модел „” бил продаден съгласно договор за покупко продажба от 17.06.2007г. чрез Autohaus Semir AG за 4500 CHF на Валери (Valerii) Димитров, . В подкрепа на това било изпратено заверено копие на договор за покупко - продажба от 17.06.2007г., който не съдържал текст „Декларация върху фактура” (текст, който се ползва за признаване на преференциалния произход на стоката) -Приложение 3.1/6 към т.1 от писмо вх.№ 6600-998/10/28.05.2011г. от Агенция „Митници” и приложения към него. Актосъставителят М., съвместно с - служител в отдел „МРР”, изискали наличните документи по митническото оформяне на превозното средство с ЕАД № 09BG001000H0032521/17.07.2009г., съхранявани в отдел „Митническо оформяне” при Митница Бургас. След съпоставяне на всички налични документи, отнасящи се за превозното средство, става ясно, че при декларирането му с горецитирания ЕАД, ЕТ „” е представил неистински договор за покупко-продажба /с изготвен текст „Декларация върху фактура”/ от 17.06.2009г., на стойност 2500 CHF. Същият е с доказана липса на авторство, което води до нищожност на изготвения върху него текст „Декларация върху фактура”, на база на който е ползвано преференциално тарифно третиране за автомобила. Налице е основание за непризнаване на преференциалния произход на автомобила. Видно от изпратения от митническите власти на Швейцария договор за покупко-продажба от 17.06.2007г., в действителност автомобилът е бил продаден в Швейцария на Валери Димитров, но в качеството му на физическо лице и от друг продавач - Autohaus Semir за сумата от 4500 CHF. Цената е значително по - висока от декларираната при митническото оформяне на превозното средство в Митница Бургас с ЕАД № от 17.07.2009г., когато е представен договор за покупко – продажба, на стойност 2500 CHF, т.е декларирана е занижена стойност. Като се има предвид, че стойността на стоката има съществено значение при определяне на митническата й стойност, на база на която се изчислява размера на дължимите публични държавни вземания (мито и ДДС), с гореописаните действия ЕТ „” е платил по-нисък размер мито и ДДС за внесения от него лек автомобил. Във връзка с направените констатации е издадено Решение № 6600-998-Ф/10/26.10.2011г. на Началника на Митница Бургас, в което е определен размера на дължимите митни сборове и други публични държавни вземания по ЕАД 09BG001000H0032521/17.07.2009г. и е определен длъжника за заплащането им в лицето на ЕТ „”, гр. Ахелой. Определеното задължение с общ размер 1277, 86 лева е било взето под отчет с рег. № 5200/27.10.2011г. и следвало да бъде заплатено от ЕТ „”, гр.Ахелой, в качеството му на декларатор по смисъла на чл.4, т.18 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Във връзка с така установените факти било снето писмено обяснение от, ЕГН ••••••••••, собственик и представляващ ЕТ „”, гр. Ахелой, в което той заявил, че през 2009г. за автомобила „” е представил фактурата, която му е била дадена от продавача, а другата, която е представена в последствие с по-висока цена, не я е виждал. На база установените нови факти и доказателства, новата митническа стойност на декларираната стока била изчислена на 6330, 16 лева, а размерът на дължимите публични държавни вземания, изчислени на база новите елементи за митническо облагане (произход на стоката, тарифно класиране и митническа стойност): мито - 633, 02 лева и ДДС - 1392, 64 лева. При митническато оформяне на стоката на 17.07.2009г., начислените и платени от вносителя мито и ДДС са: мито - 0, 00 лева и ДДС - 747, 80 лева, т.е. размерът на избегнатите от вносителя публични държавни вземания, са както следва: мито - 633, 02 лева и ДДС - 644, 84 лева /общо 1277, 86 лева/. Представителите на митническата администрация счели, че дружеството е извършило административно нарушение, като е избегнало частично заплащането на дължими публични държавни вземания, представяйки неистинска фактура и по този начин е осъществило съставът на чл. 234 ал. 1 т.1 от ЗМ. Било изчислено, че митническата стойност на декларираната стока е 6330.16 лева, а във връзка с установените нови факти и доказателства, размерът на дължимите държавни вземания, изчислени на база новите елементи за митническо облагане (произход на стоката, тарифно класиране и митническа стойност) са: мито в размер на 633.02 и ДДС в размер на 644.84 лева, общо – 1277.86 лев. На 15.07.2011г. срещу жалбоподателя бил изготвен АУАН № 607, а екземпляр от АУАН бил връчен на управителя на фирмата - жалбоподател на 02.08.2011г. Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта намерил фактическите констатации за доказани и наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1277, 86 лева /хиляда двеста седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл.234, ал.4 от Закона за митниците присъдил ЕТ „”, ЕИК да заплати сумата от 6330, 16 лева /шест хиляди триста и тридесет лева и шестнадесет стотинки/, представляващи 100% от равностойността на стоката - предмет на нарушението по митническа стойност. По време на съдебното следствие е разпитан актосъставителят М., като показанията му кореспондират с констатациите, обективирани в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Съдът не констатира нарушения на закона по повод реда, сроковете на процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, които да са от категорията на абсолютните основания за отмяна, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл, настоящият състав намира становището на процесуалния представител на фирмата – жалбоподател за допуснати процесуални нарушения като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно – наказателна отговорност. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на дружеството. АУАН е изготвен при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на представител на дружеството, с оглед обстоятелството, че управителя на дружеството не се е отзовал на отправената покана за явяване в сградата на Митница – Бургас – документирано по делото. Дори да се приеме, че процедурата по съставяне на АУАН, в отсъствие на представител на дружеството не е спазена, то такъв пропуск в никакъв случай не следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуални права на дружеството. В обстоятелствената част на АУАН подробно са описани всички факти, имащи отношение към доказване на нарушението, като извода на представителите на митническата администрация е формулиран след прецизен и задълбочен анализ на събраните писмени документи и материали. Механизмът на извършване на деянието е установен по безспорен начин, като извън всякакво съмнение е лицето, представило неистински документ пред митницата. По тези съображения и ръководейки се от нормата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН съвсем правилно наказващият орган е изготвил НП срещу дружеството. Настоящата съдебна инстанция намира, че дружеството - жалбоподател е реализирало от обективна страна признаците от състава на деянието по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ, като посредством представяне на неистински документ – фактура за покупко - продажба на лек автомобил въвело в заблуждение представителите на митническата администрация относно факта на закупуване на леката кола, именно от посочената във фактурата швейцарска фирма и относно автентичността на депозирания документ, като по този начин формирало неверни представи в контролните органи за действителната митническа облагаема стойност, съответно избегнало частично заплащането на дължимите към бюджета публични държавни вземания - мито и ДДС. При така изяснена фактическа обстановка съдът счита, че административнонаказващият орган е дал правилна и законосъобразна правна квалификация, а дружеството е извършило нарушението посочено в АУАН и НП. Имуществената санкция е определена в размера посочен от чл. 234 ал. 2 т. 1 от ЗМ размер, а именно: 1277, 86 лева /хиляда двеста седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. Наложеното наказание е съобразено със съответната административнонаказателна разпоредба и е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН, като съответства на степента на обществена опасност на извършеното. Административнонаказващият орган, прилагайки разпоредбата на чл. 234 ал. 4 от ЗМ, препращаща към нормата на чл. 233 ал.4 от ЗМ е присъдил дружеството - жалбоподател да заплати 100% от равностойността на стоките, предмет на нарушението по митническа стойност, а именно сумата от 6330.16 лева Съдът смята, че в конкретния случай нарушението се изразява, както правилно е констатирал и наказващия орган в избягване на плащане на част от дължимите към държавата митни сборове и представлява митническа измама в първата форма на изпълнителното деяние, посочено в чл. 234 ал.1 т.1 от ЗМ. Като е съобразил това административнонаказващият орган е наложил наказание по чл. 234 ал. 2 т. 1 от ЗМ. При определяне на наказанието в диспозитива по т. 2 от НП е записано, че жалбоподателят следва да заплати „100% от равностойността на стоката, предмет на нарушението” т.е. прието е, че стоката е предмет на нарушението. Видно обаче от всички събрани доказателства, включително и направените констатации от митническата администрация, нарушението се изразява в частично незаплащане на дължимите към държавата сборове, а не в недеклариране на стоката пред митницата или неплащане на дължимите митни сборове по повод внос на лек автомобил. Напротив по делото са събрани достатъчно материали и не се спори за това, че стоката е декларирана пред митницата и вземанията на държавата по повод на този осъществен от жалбоподателя внос са били реализирани в частта им и в размера, изчислен първоначално с оглед декларираното от дружеството. Редно е да се отбележи и това, че само във втората проявна форма на изпълнителното деяние на митническата измама се говори за внос или износ на стоки, докато първата такава, към която безспорно спада и извършеното нарушение е свързана с незаплащане на митни сборове. Настоящият състав намира, че след като нарушението се изразява в незаплащане на част от митните сборове, дължими от вносителя към държавата, нормата на чл. 234 ал. 4 от ЗМ не би следвало да намери приложение в случая, като наказателното постановление трябва да бъде отменено в частта, с която се присъжда левовата равностойност на вещта, в размер на 6330.16 лева. Неубедителни са доводите, че след като стоката е освободена от митницата, значи не е налична, следователно е невъзможно отнемането и. По делото няма представени доказателства от наказващия орган, от които да е видно, че автомобилът, внесен на територията на страната липсва или е отчужден, за да се прибегне до втората алтернатива на ал. 4 на чл. 233 от ЗМ, присъждане на левовата му равностойност, което е още един аргумент за това, че НП се явява незаконосъобразно в частта му, в която е присъдена левовата равностойност на внесената стока. Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд