Решение № 983 от 19.11.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1631/2024 г.

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД. Ищецът М. И. П. твърди в исковата молба, че на 03.07.2023г. около 18: 30ч. се разхождал в гр.Стара Загора, парк „Аязмото“ заедно с неговия приятел П. С. К.. На разстояние около 50 метра от бариерата на паркинга, където се намира кабината на общинската охрана, бил нападнат в гръб от куче, бяло на цвят. Същото го ухапало в областта на подбедрицата на десния крак. В следствие на ухапването загубил равновесие и паднал на земята, като получил силни болки в крака. П. започнал да вика срещу кучето. Видял, че има дълбока рана на крака си, която кърви. Кучето било без придружител, на ухото му имало ушна марка. В суматохата след като П. започнал да вика за помощ то явно се уплашило и избягало. Тъй като раната кървяла обилно, се наложило да бъде прегледан в ЦСМП към УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД Стара Загора, където било установено наличието на разкъсно-контузна рана по задната част на подбедрицата - умерено кървяща. След прегледа била направена хирургична обработка на раната, поставен ТАП и бил насочен към преглед при инфекционист. Такъв преглед бил извършен още в същия ден, като му бил поставен антибиотик, както и ваксина. Издаден бил болничен лист №Е20220371057/04.07.2023г. за периода 04.07.2023г. — 17.07.2023г. След ухапването изпитвал изключително силни болки, не можел да върви нормално, нито да натоварва крака си. Приемал болкоуспокояващи, които обаче не давали ефект. Дори първите няколко дни се наложило да използва патерица, за да се придвижва в дома си. Разчитал на помощта на близките си. Тъй като след изтичане на болничния не се чувствал добре и продължавал да изпитва болки се наложило да използва платения си годишен отпуск за периода 18.07.2023 г. до 26.07.2023 г. преди да се върне на работа. С оглед обстоятелството, че видяли, че въпросното куче е маркирано с ушна марка, разбрали, че е регистрирано към Община Стара Загора. Предвид факта, че това не е първият подобен случай на нападение над хора в парка, както и че в парка има множество детски площадки и е изключително оживено място, подал жалба до Кмета на Община Стара Загора, която била заведена в администрацията с вх. №10-03- 1044/06.07.2023г., по която обаче няма данни да са взети мерки. На 21.07.2023г. посетил съдебен лекар, който след осъществен преглед издал Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №25-11/2023г., според което при прегледа е установено ухапване от куче, разкъсно-контузна рана по дясната подбедрица - хирургически обработена с дължина 6, 5 см. Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения. Тези травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Преживяното оказало силно влияние върху психическото и емоционално му състояние. Преди случилото се почти всеки ден се разхождал в парка, но след инцидента вече изпитвал страх да върви по алеите, дори в компанията на приятели. При вида на безстопанствено куче на улицата изпитвал страх, че може да се спусне към него и да го нарани отново. За известно време след нападението ограничил социалните си контакти с хора, тъй като предвид професията му - надзирател в Затвора в гр. Стара Загора, не можел да приеме, че ще търпи подигравки как е бил нападнат от куче. Чувствал се изключително неудобно да разказва дори на близките си. Освен това, с оглед обстоятелството, че кучето било маркирано, а мястото, на което станал инцидента е оживено, и предвид факта, че Община Стара Загора не взела никакви мерки, изгубил вярата си в институциите, които следва да защитават правата ни като граждани. Счита, че причина за настъпилия инцидент е бездействието на Община Стара Загора, на която със Закона за защита на животните са вменени задължения да оказва грижи и надзор за безстопанствените кучета - да ги настанява в приюти, хигиенизира, кастрира. Когато ги връща сред хората, те продължават да са под надзора и контрола на Общината. Следователно, в процесния случай е налице противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на Общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за настаняване на безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат от разпоредбите на чл.50, т.2 вр. чл.49, чл.41, ал.1 - 3, чл.48, както и от пар. 5 от ПЗР на Закона за защита на животните. Счита, че е осъществен фактическият състав на чл.49 от ЗЗД: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Налице е противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на Общината, причиняване на неимуществени вреди на пострадалия, причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общински служители, на които е възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе законови разпоредби. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид характера и степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, фактът, че освен болките, получени от ухапването, случилото се е предизвикало също така стрес, уплаха, които все още не са напълно превъзмогнати, и негативни емоционални изживявания счита, че справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение за претърпени неимуществени вреди е 3000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, да му заплати сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от неимуществени вреди - болки и страдания от получената вследствие на ухапване от куче разкъсно-контузна рана по дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2023г. датата на настъпване на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът Община Стара Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло исковата молба по основание и размер. Счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Сочи, че по делото не са представени и доказателства, че М. И. П. е бил нападнат от бездомно куче, както и че претендираните неимуществени вреди - болки и страдания са в резултат на ухапване от именно такова животно. Счита, че липсват доказателства, че въпросното куче е без стопанин, както и че настъпилите болки и страдания са именно от безстопанствено куче. Сочи, че в приложеното медицинско свидетелство няма детайлно и конкретно описание на механизма на получаване на твърдяната травма. Към исковата молба липсват и доказателства относно периода на възстановяване. Наред с това отбелязва, че Община Стара Загора чрез своите служители изпълнява възложените й задължения по Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което липсва противоправно деяние /действие или бездействие/, от което да са настъпили вреди. Сочи, че това е видно от Писмо изх.№10-11-1543/06.02.2023г. до ОДБХ Стара Загора, ведно със справките към него, Писмо изх.№10-11-2107/21.02.2024г. до ОДБХ Стара Загора, ведно със справките към него и Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета приета с решение № 842 по протокол № 20 от 25.03.2021г. на Общински съвет Стара Загора. Също така сочи, че Общински съвет Стара Загора е приел и Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора и за организация работата на Общински приют за безстопанствени животни Стара Загора. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявената срещу Община Стара Загора искова молба. Претендира направените по делото разноски. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля П. К. се установява, че на 03.07.2023г. заедно с ищеца и домашния любимец (куче) на свидетеля се разхождали в парк Аязмото. Малко след паркинга над болницата, след бариерата, докато вървели ищецът изпищял. Като се обърнал свидетелят видял, че бяло куче с ушна марка е захапало П. за десния крак. След като свидетеля и други минувачи се развикали, кучето побягнало към гората. К. свидетелства, че на ищецът му прилошало, имал голяма рана на крака, която силно кървяла, затова се отправили веднага към болницата. В Спешния център П. получил медицинска помощ, след което свидетеля го откарал в дома му. Две седмици ищецът бил в болнични, след което в отпуск. Около три месеца били необходими на ищеца да се възстанови. П. К. заявява, че от охраната на паркинга разбрали, че това куче не за първи път проявява агресия и хапе. К. свидетелства също, че след инцидента ищецът станал по-затворен, страхувал се отново да не пострада по същия начин, поради което за известно време преустановили разходките си; след като ги възобновили ищецът непрекъснато бил нащрек и се оглеждал. На свидетелят беше предявена снимка на куче, бяло-кафяво на цвят, предоставена от ответника, като свидетелят посочи, че кучето от снимката прилича на кучето, нападнало ищеца. По делото обаче няма категорични данни, че това е кучето, причинило инцидента. Св.А. П. (съпруга на ищеца) заявява, че за инцидента узнала от съпруга си, след като й телефонирал от болницата. Заявява също, че съпругът й се затворил в себе си, не излизал, не бил добре нито здравословно, нито емоционално, към настоящия момент избягвал разходките в парка. Възстановяването му продължило около три месеца. В началото ползвал патерици, вземал лекарства, ежедневно се правели превръзки. Две седмици бил в болнични, след което ползвал платен отпуск. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, логични, последователни и отразяват преки впечатления. Показанията на св.П.Н. не съдържат данни, относими към инцидента на 03.07.2023г. Същата свидетелства за дейностите по Закона за защита на животните, които са извършвани през периода м.01.2023г. до м.07.2023г. в района на парк Аязмото. Заявява, че действията са почти ежедневни, тъй като не винаги успяват да уловят кучето на момента. Над 10 кучета имало, които са отразени в регистъра. Уточнява, че кучетата се залавят и транспортират към приюта, обезпаразитяват се, кастрират се, ваксинират се против бяс и след това по тяхна преценка се връщат на мястото на залавянето им или остават в приюта за търсене на нови стопани. Свидетелката заявява също, че на мястото на залавяне се връщат само животни, които не са агресивни и където има граждани, които ги обгрижват. Агресивните животни остават в приюта и не се връщат на свобода. Преценката дали кучетата са агресивни се извършва от служители на приюта след наблюдение на поведението им по време на престоя им в приюта и при реакциите им в момента на залавянето. Уточнява, че за всяко заловено куче се изготвя досие, в което се отбелязва час, дата на залавяне, място на залавяне, екип, който е участвал в залавянето, транспортирането, след това действията в приюта – кастрация, ваксинация, обезпаразитяване, чипиране и ушна марка. В досието има приемно- предавателен протокол, протокол от ветеринарния лекар и паспорт. Ако кучето е агресивно това се отразява в приемно-предавателния протокол, където се описва как изглежда кучето, пола му, социалните му навици. Н. сочи, че всички сигнали се получават в приюта, като реагират на момента и до час на място. Заявява, че са получавали сигнали за ухапване от куче в района на Аязмото, но не помни сигнал за маркирано куче, което да ухапе човек в района на Аязмото. По делото са представени: Амбулаторен лист от 03.07.2023г. и Лист за преглед на пациент в КДО/СО, от който е видно, че ищецът М. П. е постъпил в лечебното заведение на 03.07.2023г. в 18, 45 часа с разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, след оказана първа помощ е освободен за извънболнично лечение; Болничен лист №Е20220371057/04.07.2023г. за отпуск поради временна неработоспособност от 04.07.2023г. до 17.07.2023г.; Заявление за платен годишен отпуск за периода 18.07.2023г. до 26.07.2023г.; Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №25-II/2023г., съгласно което е установено ухапване от куче, разкъсно-контузна рана по дясна подбедрица, хирургически обработена. В заключението се сочи, че описаните и установени травматични увреждания отговарят да са получени по начин и време, съобщени от пострадалия; тези травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. По делото са представени Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Стара Загора, приета с Протокол №20/25.03.2021г. на Общински съвет Ст.Загора; Отчети за изпълнение на Програмата за 2021г. и 2024г.; Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Ст.Загора и организация на работата в общинския приют за безстопанствени животни, приета с решение №1195/25.10.2017г. на ОС Ст.Загора, изм. с решение №308/24.07.2019г. на Административен съд Ст.Загора, в сила от 27.04.2020г.; Регистър на приетите в приюта кучета от м.08.2022г. и 2023г.; Паспорт на куче, мъжки пол, цвят – бял-кафяв; Приемо-предавателен протокол №46/08.02.2023г. От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че при инцидента на 03.07.2023г. ищецът М. П. е получил рана от ухапване от куче; описаната рана отговаря да е получена по време и начин, отразени в исковата молба; налице е причинно-следствена връзка между ухапването и получените от П. травматични увреждания. Вещото лице сочи, че през първите две седмици болките и страданията, претърпени от ищеца, са били интензивни. Периодът на възстановяване е четири седмици. При така събраните доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че на 03.07.2023г. при разходка в парк Аязмото ищецът М. И. П. е претърпял инцидент – ухапване от куче без придружител, бяло на цвят, с ушна марка, в резултат на което получил телесно увреждане - разкъсно-контузна рана по дясна подбедрица и изживял стрес. За да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД, закона изисква да е налице кумулативна даденост на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, а именно: да са налице вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което отговорния по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работата; и работника или служителя да има вина за причинените вреди, като съгласно Решение № 643/24.08.2009г. по гр.д. №2005/2008г. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че липсва такава. Задължения за предприемане на мерки по отношение на безстопанствените кучета съгласно Закона за защита на животните (ЗЗЖ) са вменени на общините – общински съвети и кметове, които следва да приемат Програма за изпълнението на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и организират изпълнението й; да упражняват надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; надзор и грижа за върнатите по места кучета; вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали (чл.41, чл.47, чл.49, чл.50, чл.59 ЗЗЖ). Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена в Решение №50151 от 19.10.2022г. на ВКС по гр.дело №2598/2021г., III г.о., ГК, за да бъда ангажирана отговорността на общината по чл.49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл.41, ал.1 ЗЗЖ, чл.42 ЗЗЖ, чл.47, ал.1 ЗЗЖ, чл.50, т.2 ЗЗЖ и чл.59 ЗЗЖ. Екскулпирането е възможно, само ако общината докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината. Тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му, доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента. По делото безспорно е установено, че ищецът е ухапан от куче, което е безстопанствено, т.е. същото е под надзора на общината. От представените писмени доказателства се установява, че ответната Община в изпълнение предписанията на ЗЗЖ е приела Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Стара Загора и Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Ст.Загора и организация на работата в общинския приют за безстопанствени животни. Съдът счита, че същата обаче не е изпълнила задължението си по чл.50 т.2 от ЗЗЖ да предприеме адекватни мерки, които да гарантират безопасността на хората, тъй като кучетата с агресивно поведение, представляват опасност за живота и здравето както на хората, така и на животните. Съгласно дадената в §4 т.3 на Наредбата на Общината дефиниция „агресивни кучета“ са кучета, които проявяват спонтА. неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт. В приетата от Общината Програма е предвидено, че доказано агресивни кучета, участвали в инцидент с ухапване на човек се подлагат на евтаназия съгласно чл.179 ал.3 т.4 от ЗВД. В Наредбата е предвидено животни с агресивно поведение, за които не са налице условията за извършване на евтаназия съгласно ЗВД да се предлагат само като кучета пазачи. Събраните гласните доказателства установяват, че това не е първият инцидент с кучето, наранило ищеца, което налага извода, че е куче с агресивно поведение. Такова куче не би следвало да бъде върнато в средата, в която е заловено. Обстоятелството, че е причинено увреждане от такова куче води до извода за бездействие от страна на служителите на общината, натоварени с функциите, предвидени в ЗЗЖ. Това бездействие е противоправно и е основание да се ангажира отговорността на общината по чл.49 ЗЗД като възложител на работата. Налице е и налице причинно следствена връзка между настъпилото увреждане и поведението на отговорните за изпълнението на възложените със закон функции на общините по надзор и контрол на безстопанствените кучета, които са били върнати след маркирането им по местата, които са обитавали. Съдът счита, че ирелевантно за спора е обстоятелството, че ищеца М. П. и св.П. К. са били придружавани при инцидента от куче компаньон. При така обсъдените доказателства съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, поради което претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания в резултат на получената от ухапването от куче в областта на дясната подбедрица разкъсно-контузна рана, които са били интензивни по своя характер в първите две седмици. Оздравителният период при посоченото травматично увреждане е в рамките на около четири седмици. Нарушен е нормалния ритъм на живот на ищеца. Инцидентът е дал отражение и на психическото състояние на ищеца – преживял стрес, затворил се в себе си, ограничил контактите си. Като съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и прецени характера и степента на увреждането, начина на настъпването и отражението на инцидента върху живота и психиката на ищеца съдът намира, че предявения иск е доказан в пълния си размер 3000 лв. Ищецът е направил искане и за присъждане на лихва по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД от деня на увреждането. Съдът намира, че искането е основателно по следните съображения: Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че е налице. Правото да се търси заплащане на лихва в случая възниква от деня на увреждането, или 03.07.2023г., поради което съдът счита, че следва да уважи искането. На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направите по делото разноски общо в размер на 1440 лв. (120 лв. държавна такса, 720 лв. адвокатско възнаграждение и 600 лв. възнаграждение за вещо лице) Водим от горните мотиви, съдът