Решение № 339 от 7.10.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 476/2024 г.

Производство по чл. 25, ал.4, изр.второ от ЗТР, образувано е по повод подадена жалба от Е. К. •••• ЕООД, ЕИК •••••••••, представлявано дружество от управителя А. К. М., против постановеното решение №326 от 23.07.2024 г. по търг.дело №456/2024 г. на Окръжен съд Пловдив. С обжалваното решение е потвърден отказ №••••••••••••••/•••••••• г. на А• – ТР, постановен по партидата на търговеца Е. К. •••• ЕООД, ЕИК •••••••••, по заявление с вх. №••••••••••••••, с който е отказано вписването на промени по партидата на дружеството, а именно: вписване на увеличение на капитала чрез записване на нови дялове от новоприет съдружник и промяна на правноорганизационната форма на дружеството от ЕООД на ООД. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение, като се отмени отказа и се дадат съответни указания за вписване на исканите промени. Не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, тъй като противоречат на съдебната практика. Изложил е подробни съображения. На първо място, позовал се е на формалния характер на проверката, извършвана от А•, въз основа на който счита, че не се дължи преценка дали исканото вписване би накърнило интересите на кредитор на дружеството, в чиято полза е наложен запор върху дружествените дялове на ЕС• на капитала на ЕООД – заявител в производството, и това не е след кръга на обсъжданите обстоятелства. Счита, че за вписването са относими нормите на чл.122 и на чл.148 от ТЗ, че запорът на дялове не е мярка срещу дружеството, което е трето лице спрямо запора, и не може да ограничи правата на органите му относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Излага аргументи, че забраната за разпореждане с дружествен дял не може да бъде приравнявана на забраната за разпореждане с имуществото на търговското дружество, подробно описани в жалбата. А• е представила отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за производството. Аргументите и са свързани с чл.206, ал.3 и ал.4 от ДОПК във вр. с чл.451 от ГПК, като посочва, че запорът върху дружествени дялове е наложен с оглед процедура за изпълнение върху дружествен дял и защитава правата на взискателя да се удовлетвори от ликвидационния дял на ЕС• при реализация на правото му по чл.231, ал.3 и ал.4 от ДОПК. Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Жалбата е депозирана на 14.08.2024 г., което е в едноседмичен срок от връчване на съдебното решение на 12.08.2024 г. Ето защо, следва извод, че същата е в срок, както и че е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Затова се пристъпва към разглеждането и по същество. Видно от данните по делото, подадено е заявление за вписване на промени в партидата на дружеството – жалбоподател - вписване на увеличение на капитала чрез записване на нови дялове от новоприет съдружник и промяна на правноорганизационната форма на дружеството от ЕООД на ООД. Към заявлението са приложени доказателства, а именно: пояснения, протокол на ЕС• от 09.07.2024 г. за увеличение на капитала чрез записване на нови 90 дружествени дяла и приемането на нов съдружник - дружеството К. •••• ЕООД, който записва теди дружествени дяла, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, протокол от 09.07.2024 г. на Общо събрание на съдружниците, за промяна на седалището на дружеството и приемане на нов дружествен договор, молба от дружеството К. •••• ЕООД за приемането му като съдружник, вносна бележка от 09.07.2024 г. за сумата от 90 лв. с основание увеличаване на капитала, протокол на ЕС• на дружеството К. •••• ЕООД от 06.06.2024 г. за участие в дружеството и записване на капитал за участие в размер на 90 лв., нов дружествен договор, декларация, пълномощно. По това заявление е отказало вписване на поисканите промени, тъй като е установено наличието на вписани запори върху дружествените дялове на ЕС• А. М. в полза на Н••, както и към други взискатели, и съгласно чл.206, ал.3 от ДОПК А• отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора, като са изложени съображения за приложимостта му. Окръжният съд е приел отказът за законосъобразен, като се е мотивирал за действието на наложения запор по чл.451, ал.1 от ГПК, че с процесното искане се стига на практика до изменение на запорирания дружествен дял, че няма да се достигне до желания ефект по чл.517 от ТЗ с оглед предприетото от взискателя принудително изпълнение – удовлетворяване чрез изпълнение върху дружествен дял. При преценяване на заявеното искане за вписване, представените доказателства и доводите на жалбоподателя, настоящата инстанция намира следното: В чл.21 от ЗТР законодателят е уредил обхвата на проверката при подаване на искане за вписване, заличаване или обявяване в ТР На основание т.5 от посочената разпоредба, следва да се провери съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона на база приложените документи. Следователно, в производствата по вписване на обстоятелства следва да се прецени законосъобразността на взетото решение на Общото събрание на съдружниците, съответно от ЕС• на капитала. От данните по делото и справка в ТРсе установява, че е вписано еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, както и запори върху дружествените дялове на ЕС•. Първият е в полза на Н••, вписан на 21.04.2017 г. въз основа на запорно съобщение на публичния изпълнител по изп.дело №••••••-•••-•••••••, а следващите два – в полза на търговски дружества. Вписаните запори не са заличени. Тези вписани обстоятелства са преди провеждането на процесното общо събрание, с което са взети решения за увеличаване на капитала на дружеството чрез записване на нови дружествени дялове и приемане на нов съдружник. Следва да се имат предвид при извършване на проверката по подаденото искане на вписване. Те обезпечават принудителното изпълнение, имат действие от вписването и произвеждат последиците, предвидени в чл.451, 452 и чл. 453, чл. 459, ал.1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от ГПК. Съгласно чл.451, ал.1 от ГПК, длъжникът се лишава от правото на разпореждане от момента на налагането на запора, а съгласно чл.206, ал.3 от ДОПК А• отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърляне на дяловете след запора. Имат значение в изпълнителното производство при принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбите на чл. 231, ал.3 и 4 от ДОПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник и след изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване, като съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал.3 от ТЗ, или че вземането е удовлетворено, а ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в ТР, след което се извършва ликвидационно производство. Уредбата в ДОПК е идентична с уредбата в чл.517, ал.3 и ал.4 от ГПК, включително и относно едноличните дружества с ограничена отговорност, когато не се връчва изявление за прекратяване на членство, а се пристъпва направо към прекратяване на дружеството и, ако искът е основателенq се вписва прекратяването на дружеството, след което се извършва ликвидационно производство. Следователно запорът е наложен с оглед процедура за изпълнение върху дял от търговско дружество, като целта му е да се достигне до производство по ликвидация и в него взискателят да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника длъжник. Нормата на чл. 231, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съответно на чл.517, ал.3 и ал.4 от ГПК, защитава правото на взискателя, включително при извършване на ликвидация, той да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника. При тази уредба това негово право се конкурира с правото на съдружника да получи ликвидационен дял, като несъмнено правото на взискателя има превес. При увеличение на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност и при образуване на ликвидационно производство с формиране на ликвидационни дялове, те ще съответстват на броя на дяловете между съдружниците, но не и на всички дялове, притежавани от ЕС•. Ще се получи разлика при удовлетворяването, вместо 100 % ликвидационен дял, взискателят ще получи 10 % съобразно променените дялове в конкретния случай, което не съответства на закона, който цели да се запази състоянието на дяловете към момента на налагането на запора и да се не внасят промени в членствените правоотношения между дружеството и съдружника – длъжник, а го заобикаля. Ето защо, процесното вписване не следва да се уважава. До този извод е достигнал и окръжният съд, чиито съображения се споделят и от настоящата инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед гореизложеното, съдът