Решение № 961 от 15.5.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 3132/2017 г.

Предявени са искове по чл. 435, вр. чл. 461, т. 3 КЗ, вр. 171 ЗУТ, вр. вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004г.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването между страните на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка с обхват на застрахователно покритие, уреден по императивен начин в чл. 171 ЗУТ; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /вреди от неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията на ищеца като консултант/, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди за третото лице, размер на вредите; предприемане на действия, насочени към предотвратяване настъпването на събитието и към ограничаване на вредите, съобщаване на застрахователя за настъпилото събитие; удовлетворяване от ищеца на увреденото лице.

Ответникът носи тежест да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, уговореният процент на самоучастие.

Страните не спорят по следните обстоятелства, които съдът приема за доказани в процеса, а именно.

Не е спорно наличието на договор за задължителна застраховка от 19.12.2016 година, по силата на който е застрахована професионалната отговорност на ищеца при ответника, действащ към датата на твърдяното застрахователно събитие / за периода 01.01.2015 година – 31.12.2017 гоина са сключени три застрахователни полици от 18.12.2014 година, от 19.12.2016 година и от 11.12.2015 година, приети като писмени доказателства по делото/. Застраховетлните договори са сключени при Общи условия на застрахователя и на основание чл. 171 КЗ, като ищецът е страна по договора в качеството му на участник в проектирането и строителството за оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите за обекти от първа категория и всяка по –ниска – консултант по смисъла на чл. 166 ЗУТ.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на 05.03.2015 година ищецът е сключил договор с ТМГ Г.ЕООД за консултантски услуги, проектиране и строителен надзор, вкл. с предмет на договора – изготвяне на комплексен доклад на консултанта за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти към съществените изисквания към строежите, съгласно ЗУТ във връзка с чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Няма спор, че в изпълнение на договора ищецът е изготвил комплексен доклад за оценка за съответствие /с предвижданията на ПУП и с правилата и нормативите за устройство на територията/, въз основа на който е одобрен инвестиционният проект и е издадено разрешение за строеж.

Установява се от представените по делото доказателства и че по реда на чл. 156 ЗУТ със Заповед от 30.11.2015 година /л. 71 от делото/ издаденото Разрешение за строеж е отменено, като жалбата срещу издадената заповед е отхвърлена с влязло в села Решение на ВАС, по адм.д. № 3981/31.03.2017 година.

Установява се от договора от 05.03.2015 година и представените платежни нареждания, че ищецът е получил сумата от общо 41070 лева – възнаграждение, която и сума е върнал чрез извършен на 19.05.2017 година банков превод в полза на възложителя ТМГ Г.ЕООД.

Установяват се и сключени споразумения между ищеца и - ТМГ Г.ЕООД на 19.05.2017 година, с което страните са се съгласили, че с връщане на сумата от 41070 лева от ищеца, която сума е претърпяна от възложителя вреда /заплатено възнаграждение/, страните са уредили отношенията си във връзка със сключения на 05.03.2015 година договор.

• Кайлас ЕООД на 22.08.2017 година, с което страните /последното дружество, като проектант, изготвил част Архитектура на процесния технически проект по договор по реда на чл. 166, ал. 4 ЗУТ/, са се съгласили изпълнителят да заплати на ищеца – възложител сумата от 14 700 лева – обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, с което отношенията във връзка с обективиран във фактури от 12.03.2015 година и 23.10.2015 година договор са уредени.

Видно от Уведомление вх. № 92-4609, застрахователят е уведомен за настъпило застрахователно събитие на 11.05.2017 година, като на 01.06.2017 година същият е отказал да заплати обезщетение по заявената претенция. На 21.08.2017 година е отправена повторно претенция за заплащане на обезщетение в размер на 25 051, 50 лева.

Предявеният иск е неоснователен.

Макар за процесния период гражданската отговорност на ищеца за вреди, причинени от дейността му като консултант – участник в строителството при ответника да е била застрахована при ответника, не се установи настъпило застрахователно събитие – покрит застрахователен риск по задължителната застраховка по чл. 171 ЗУТ.

Доколкото се касае до задължителна застраховка, обхватът на същата е уреден по императивен начин в КЗ, НУРЗЗПС /Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета на основание чл. 171, ал. 2 ЗУТ/ и разпоредбите на чл. 171 и чл. 172 ЗУТ, според която уредба застраховките по чл. 171 ЗУТ се сключват за срок една година и покриват отговорността на застрахования за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им по писмени претенции, предявени в срока на действие на застрахователния договор, за: 1. неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на неговите задължения, извършени в срока на договора и 2. неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на неговите задължения, извършени в периода от ретроактивната дата до сключването на договора. Тоест, застрахователят е длъжен да обезщети вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, настъпили в пряка причинна връзка от неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на неговите задължения.

В случая, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата, ищецът е лице, задължено да има застраховка при условията и по реда на наредбата като консултант - за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и/или за упражняване на строителен надзор.

При анализ на цялостната уредба на този вид задължителна застраховка, може да се направи извод, че същата покрива настъпилите вреди от деликт – неправомерни действия при или по повод осъществяваната професионална дейност, но не и вреди от договорно неизпълнение. Застраховката по чл. 171 ЗУТ е вид застраховка „Гражданска отговорност“ поради което носи и специфичните й особености и е свързана с основната цел за обезвреда при непозволено увреждане на трети лица /участници или не строителството/, но при вреди вследствие фактическо упражняване на професионалната дейност. При договорното неизпълнение е налице съгласие на страните по всички елементи от сделката и възможност те да определят съдържанието на договора, върху което, съответно, застрахователят не може да влияе, вкл. и за дължимостта и границите на обезщетението при неизпълнение, поради което и не се налага допълнителна защита, каквато предоставя задължителната застраховка. В този смисъл, неоснователни са и възраженията на ищеца за нищожност на клаузи на Общите условия /по – специално тази на чл. 7.11. от ОУ/, доколкото същата не противоречи на императивно определения обхват на застраховката и не представлява уговорено под законоустановения минимум на покритие. В този смисъл е и О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 865 от 24.11.2015 год. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І Т.О.

Няма пречка, при наличие на съгласие за това, страните по застрахователния договор, изрично да се съгласят покрит застрахователен риск /над установения в закона минимум/ да представлява и договорно неизпълнение на ищеца във връзка със сключени от него договори, свързани с упражняваната от него професионална дейност и упражняваната във връзка с професионалната, търговска дейност на консултанта. Но, в конкретния случай, такава уговорка между страните не е налице.

Напротив, страните изрично са изключили от приложното поле на застраховката /в чл. 7.11. от ОУ, в сила от 01.01.2017 година, които съдът намира за приложими в случая, предвид твърденията на ищеца за датата на настъпване на застрахователното събитие – с постановяване на окончателното решение на ВАС/ вредите вследствие на неизпълнение на договорно задължение /договорна отговорност на застрахования/. Отделно, отговорността за обезщетението за вреди от договорното неизпълнение /съизмерими със заплатеното възнаграждение/, не би възникнала на друго правно основание, а произтича единствено от уговорките по облигационното отношение по договора от 05.03.2015 година.

Или, предвид изложеното по-горе, обезщетяването на претендираните от ищеца вреди не е сред покритите рискове по процесния застрахователен договор, нито е в обхвата на минимално изискуемото от закона покритие по тази задължителна застраховка.

Следователно, в полза на застрахования не е възникнало вземане за застрахователно обезщетение по процесната претенция. Щом такова не е налице, не следва да бъдат обсъждани и възраженията на ответника за уговорен процент съучастие и размера на претенцията.

Отделно и за пълнота и във връзка с доводите на страните, следва да се посочи и че действително, предвид нормата на чл. 434 КЗ и доколкото представените от ищеца две споразумения не се установи да са сключени със съгласието на застрахователя, същите нямат действие по отношение на него и не го обвързват по никакъв начин /нито по отношение на това, че са претърпени вреди, представляващи покрит застрахователен риск, нито по отношение на техния размер/.

По разноските:

Предвид изхода на производството н а разноски има право само ответникът, но същият не е отправил искане за присъждане, а съдът не присъжда разноски служебно.

Така мотивиран, съдът