Решение № 2345 от 4.12.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 725/2023 г.
Административен съд - Благоевград04.12.2023 г.докладчик Димитър Думбанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на П. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адв. К. Т. – ВТАК, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], изричен отказ на кмета на [община], постановен по заявление вх.№ 94-С-1843 от 20.06.2023 год., за издаване на разрешение за изменение на ПУП на поземлен имот с идентификатор •.300.3832 по КККР на [населено място], обективиран в писмо изх. № 94-С-1843
от 10.07.2023 год. ВРЪЩА преписката на кмета на О. С. за произнасяне по заявление вх.№ 94-С-1843 от 20.06.2023 год., за издаване на разрешение за изменение на ПУП на поземлен имот с идентификатор •.300.3832 по КККР на [населено място], при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА О. С. да заплати на П. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 1 210.00 (хиляда двеста и десет) лв., съставляваща деловодни разноски. Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд чрез Административен съд – [област] в 14-дневен срок от съобщаването му.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано e по жалба, подадена от П. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. К. Т. – ВТАК, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу отказ на кмета на [община], постановен по заявление вх. № 94-С-1843/ 20.06.2023 год. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е инициирал производство за издаване на ПУП-ПРЗ за поземлен имот с идентификатор •.300.3832 по КККР на [населено място] със заявление по чл. 124а ЗУТ. Сочи се, че по въпросното заявление е получил изричен писмен отказ от кмета на общината за предприемане на фактически и правни действия по заявлението до произнасянето на съда с влязло в сила решение относно собствеността на имота, позовавайки се на наличие на материалноправен съдебен спор за собственост. Излагат се конкретни фактически и правни твърдения за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на материалните норми и при несъответствие с целта на закона, в подкрепа на което се сочат конкретни съображения. Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, с което да отмени постановения отказ на кмета на О. С. да издаде разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ за поземлен имот с идентификатор •.300.3832 по КККР на [населено място], [област], обективиран в писмо изх. № 94-С-1843
от 10.07.2023 год. по Заявление с вх. № 94-С-1843 от 20.06.2023 год., подадено от П. Н. Н.. С жалбата не се претендира заплащане на сторените деловодни разноски. Жалбата е подадена в Административен съд - [област], поради което с изрично разпореждане съдът е изпратил препис от жалбата, ведно с уточнения с молба от 09.08.2023 г., на административния орган, който по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК е приложил в заверен препис цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, която е приобщена към доказателствения материал. Ответникът по жалбата, въпреки редовното и своевременно призоваване, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по основателността на жалбата, включително не ангажира допълнителни доказателства извън приложените такива в административната преписка. След като обсъди доводите на страните и извърши цялостна преценка на всички събрани и приети по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление, подадено в [община], вх.№ 94-С-1843 от 20.06.2023 год., жалбоподателят П. Н. е инициирал производство по издаване на разрешение за изработване на ПУП – ПРЗ на поземлен имот с идентификатор •.300.3832 по КККР на [населено място]. Към заявлението са приложени: Скица изх. № 15-633036/ 12.06.2023 год. на ПИ с идентификатор •.300.3832 по КККР на [населено място], издадена от СГКК [област]; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 2664, дело № 288 от 2023 год. по описа на нотариус Р. Б., вписана в НК на РБ под № 198, и с район на действие съдебния район на Районен съд – С. и Скица – предложение за изработване на ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатор •.300.3832 по КККР на [населено място] за жилищно строителство в зона „Жм“, изготвена от архитект с пълна проектантска правоспособност.
Към административната преписка е представена и молба, вх. № 9400-1471/ 22.05.2023 год. от адв. Е. В., в качеството му на пълномощник на Л. Г. и Д. Г., с приложена към нея искова молба, депозирана в Районен съд – [община], вх. № 4198 от 22.05.2023 год. срещу ответници Е. Т. и Ж. В.. Във връзка с подаденото заявление, с писмо с изх. № 94-С-1843
от 10.07.2023 год., кметът на О. С. е отказал да предприеме всякакви правни и фактически действия до произнасяне на съдилищата с влязло в сила решение относно собствеността на имота. Като мотив за отказа се сочи заведена в О. С. молба, вх. № 94-00-1471/22.05.2023 год. от адв. Е. В., в качеството му на пълномощник на Л. Г. и Д. Г., с приложена към нея искова молба, депозирана в Районен съд – [община], вх. № 4198 от 22.05.2023 год. срещу ответници Е. Т. и Ж. В., бивши собственици на ПИ с идентификатор •.300.3832 по КККР на [населено място]. Писмото е връчено на заявителя на 12.07.2023 год., което се установява от приложеното към преписката известие за доставяне. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е депозирана в Административен съд – [област] на 24.07.2023 год. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
На първо място, съдът приема, че отказът, обективиран в процесното писмо, издадено от кмета на [община], има характер на индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 3 от АПК. Съобразно легалната дефиниция на чл. 21 АПК, административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството им на носители на държавна власт. Властническият характер на волеизявлението произтича от това, че то едностранно поражда права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, както и подлежи на непосредствена принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Атакуваният отказ, обективиран в процесното писмо на кмета на [община], има характеристиките на властническо волеизявление, което непосредствено влияе пряко и негативно в правна сфера на оспорващия, в частност на реализирането на нормативно регламентирани права като собственик на имот, имащ правният интерес да сезира компетентния административен орган с искане за разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план. Последното обосновава извода за процесуална допустимост на процесното обжалване.
По отношение на спазването на срока за обжалване на оспорвания отказ също така приема жалбата за процесуално допустима, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК предвижда, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. От своя страна чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, насочен към защита на адресатите на индивидуални административни актове спрямо администрацията, предвижда, че издаденият в писмена форма административен акт следва да съдържа указание "пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва". В случая с процесното писмо, обективиращо оспорения отказ, административният орган не е предоставил възможност на адресата на отказа да обжалва същия. Също така не е дал указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва същият. С оглед на гореизложеното и предвид наличието на основанията, предвидени в хипотезиса на чл. 140, ал. 1 от АПК и при наличие на правен интерес в полза на жалбоподателя, съдът приема процесната жалба срещу оспорения отказ за процесуално допустима.
Оспореният акт е постановен от компетентен орган – Кмета на [община], изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план в обхват до един квартал.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:
Жалбоподателят черпи собственически права върху ПИ с идентификатор •.300.3832 по КККР на [населено място] по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.06.2023 год., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 2664, дело № 288 от 2023 год. по описа на нотариус Р. Б., вписана в НК на РБ под № 198, и с район на действие съдебният район на Районен съд – [община]. В качеството си на собственик по аргумента на чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ, последният е сезирал компетентния орган - в лицето на кмета на [община], с искане за издаване на разрешение за изменение по подробен устройствен план по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. По отношение на приложението на материалния закон от страна на административния орган, съдът намира за незаконосъобразен правния довод за постановяване на оспорения отказ, обоснован от наличие на спор за материално право с предмет предявен установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот между Л. Г. и Д. Г. от една страна и Е. Т. и Ж. В., като бивши собственици на имота. Спорът за собственост по отношение на този имот е без правно значение за настоящия процес, тъй като установяване правото на собственост не е част от процедурата по одобряване на устройствен план в неговия същински смисъл за урегулиране и застрояване на територията. Няма нормативна взаимовръзка и преюдициална зависимост устройствен план да бъде одобрен само ако липсва спор за собственост върху имотите в неговия обхват.
Гореизложеното, според съда, обосновава извода за незаконосъобразност на акта, с който е постановен изричен отказ, поради което и същият следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на ответника, който като компетентен орган, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е длъжен да се произнесе по заявлението с мотивирана заповед при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора, жалбоподателят има право на разноски. Претенцията му за присъждане е заявена своевременно. Придружена е със списък на разноските и с доказателства за извършено плащане (л. 19–22 от делото). Не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски общо в размер на 1 210.00 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 1 200.00 лв.