Решение № 1803 от 24.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1680/2024 г.

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Постъпила е искова молба вх.№ 12856/30.07.2024г. по опис на Адм.съд-Пловдив от Н. М. А. понастоящем в Затвора гр.Пловдив, депозирана чрез пълномощника адв.К., с която на осн. чл.284 ал.1 ЗИНЗС се иска да бъде осъден ответника Главна дирекция Изпълнение на наказанията- гр.София да му изплати обезщетение в размер на сумата от 10 000 лева за причинени му неимуществени вреди за времето на престоя му в Затвора – Пловдив от 01.02.2019г. - 30.12.2020г. ведно с мораторна лихва от 30.12.2020г. до 29.07.2024г. в размер на 4085, 05 лева и законна лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 30.07.2024г. до окончателното й изплащане и сумата от 3000 лева за времето на престоя на ищеца в Затвора – Пловдив от 01.11.2023г. до 30.07.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 30.07.2024г. до окончателното й изплащане;

И двете обезщетения се претендират от действия/бездействия на специализираната администрация и касаещи нарушения на разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.

В исковата молба и за двата искови периода са изложени твърдения, че ищецът е бил:

• настанен в затворнически килии, в които нетната площ не е надвишавала 3 кв.м като не е имало достатъчно жизнено пространство;

• липсвала е вентилация и достатъчно свеж въздух;

• тоалетната в килията е била в много тежко състояние, липсвало уединение тъй като ищецът оставил видим за останалите затворници в килията;

• състоянието на банята било лошо, затворниците се налагало да се къпят по 30-40 човека като се изчаквали взаимно, което само по себе си било унизително, от душовете течала или ледено студена вода или гореща. Налагало се затворниците като отиват към помещението за къпане да преминават през открита площ наречена „карето“ само по хавлия, което през зимния период водело до чести заболявания;

• водата била с лоша качество и негодна за пиене;

• нарушен бил чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС – в стаите в които ищецът е пребивавал за исковия период е липсвала достатъчно слънчева светлина, тъй като не са отговаряли на предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно: стаите и кухните трябва да има пряко странично осветление като площта на отворите е най малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните;

• липсвала изолация на външните и вътрешните стени на Затвора в резултат на което отоплението било много трудно и през зимата ищецът не можел да заспи от студ като не му били предоставяни допълнителни завивки, въпреки молбите му към затворническата администрация;

• спалното и постелъчно бельо се сменяли изключително рядко, което създавало предпоставки за развъждането на насекоми, дървеници и бълхи в леглата на затворниците;

• не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения;

• липсвала достатъчна мебелировка като шкафове за бельо и посуда, мебелите били изпочупени и изтърбушени;

• затворниците трябва да перат дрехите си на ръка и да ги простират в килията, което довеждало до натрупване на мухъл по стените;

• имало пожар в котелното в Затвора – Пловдив и поради това централно отопление не работело, ищецът отправял молби за допълнителни завивки, които му били отказвани;

• неосигуряване почистване и дезинфекция в баните, тоалетните и столовата;

Според ищеца бездействието на затворническата администрация – Затвора – гр. Пловдив е довело до нечовешкото му и унизително третиране, което е накърнило човешкото му достойнство, довело е до отчаяние и страдание. Унизителното и недостойно отношение е довело и до възникването на заплаха за здравето поради липсата на спазването на елементарни изисквания за стандарта на живот. Ищецът в резултат на бездействието на затворническата администрация – Затвора – [населено място] е изпитвал негативни психически състояния – страх, стрес, безсъние, отчаяние, нервност, депресия, тревожност, агресия;

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник ГДИН чрез юрк. Тр.Ч. оспорва предявените искове. Посочва, че ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за периода от 20.12.2023г. до 12.07.2024г. когато е бил преместен в Затвора – Пазарджик;

Поддържа се, че в затвора на ищеца е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода като се отрича да е преживян психически и физически дискомфорт, възмущение, както и се отрича да е налице нечовешко и унизително третиране на лишения от свобода.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд – Пловдив, II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Исковете са предявени от надлежна страна, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително лишен от свобода съгласно влязла в сила Присъда постановена по НОХД № 844/2019г. на РС – Пловдив за първия исков период от 01.02.2019г. до 30.12.2020г., и за втория исков период от 01.11.2023г. до 30.07.2024г. съгласно влязла в сила Присъда по НОХД № 2603/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив Исковете са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения от специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода Затвора-Пловдив, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвор следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск.

По първия исков период: от 01.02.2019г. – 30.12.2020г.

От справка изготвена от К. П. - инспектор СДВР е установено по делото, че ищецът постъпва в Затвора – Пловдив на 29.03.2019г. като е освободен на 06.11.2020г. като е изтърпявал наказание лишаване от свобода в размер на 2 години постановено по НОХД № 844/2019г. на РС – Пловдив при първоначален „строг“ режим.

Следователно за периода от 01.02.2019г. до 29.03.2019г. ищецът не е бил в Затвора – Пловдив поради което и искът за тази времева част се явява неоснователен и следва да се отхвърли като недоказан само на това основание, тъй като предвид липсата на изменение на исковата молба по реда на чл. 214 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът няма правомощие в разрез с диспозитивното начало да присъжда обезщетение за твърдения, които липсват или които не кореспондират на събрания доказателствен материал.

За периода от 29.03.2019г. до 16.04.2019г. няма запазени данни в коя стая на приемно отделение е бил настанен ищеца, при какви битови условия е пребивавал и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до разпределянето си в шеста група на 16.04.2019г.

От справка изготвена от ИСДВР В.Б.се установява, че за периода от 16.04.2019г. до 16.12.2019г. ищецът е бил настанен на пост № 3, стая № 35 като на 17.12.2019г. е преместен на пост № 6. Размерите на спално помещение № 35 без санитарен възел е 27, 91 кв.м, а квадратурата на санитарния възел е 4, 60 кв.м. В спалното помещение има един отваряем прозорец с размер 1.20x1.20. Размерът на прозореца в санитарния възел е 1.20x1.20. Всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода. Техните размери са 90x180см и шкафове с размери 45x50см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел. Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя лишени от свобода в стаята. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно – локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода, което се извършва чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода, като за целта се предоставят съответни прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора – Пловдив или да им бъдат доставени от близките съгласно списък на разрешение вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

За периода от 17.12.2019г. до 06.11.2020г., когато ищецът е освободен от Затвора – Пловдив по делото не се събраха доказателства затова спазено ли е изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м., ответникът посочва, че единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя лишени от свобода по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което по утвърдена „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните поделения“ ТС – НО-5 утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“ се съхранява за срок от 3 години.

Въпреки обстоятелството, че ответникът няма задължение да съхранява справката за броя лишени от свобода по спални помещения същият не е освободен от задължението да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, което е възможно да бъде сторено и с други доказателствени източници / напр. свидетелски показания/, а в случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

За периода от 06.11.2020г. до 30.12.2020г. ищецът не е бил в Затвора – Пловдив поради което и искът за тази времева част се явява неоснователен и недоказан на това основание тъй като предвид липсата на изменение на исковата молба по реда на чл. 214 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът няма правомощие в разрез с диспозитивното начало да присъжда обезщетение за твърдения, които липсват или които не кореспондират на събрания доказателствен материал.

Или общо по делото за първия исков период следва да се приеме, че за 589 дни липсва информация за ищеца спазено ли е изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. В конкретния случай за анализирания период отново от справката приобщена по делото се установява, че на ищеца е осигурено легло, дюшек и постеловъчен инвентар, същият е могъл да получи от близките си чаршафи, одеяла и други разрешени вещи, предмети и хранителни продукти. Бил е осигурен достъп до течаща топла вода / съобразно утвърден график за ползване на баня от лишените от свобода от съответната група/. Ищецът е имал възможност да ползва и пералня съобразно утвърден график, във всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода като санитарния възел във всяка стая представлява обособено помещение с отделен вход. Водата в Затвора – Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение като за целта получават съответните прибори, като могат да закупуват допълнителни от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките съгласно списък на разрешението вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

Видно от приобщеното становище на ИФЗ НС „ФЛКР“ спалното помещение, където е пребивавал ищеца е добре осветено и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанените вътре, във всяко спално помещение има постоянно течаща вода като лишените от свобода са имали неограничен достъп до нея, респ. лишените от свобода имат право да притежават нагревател за вода, с които могат да я затоплят. Санитарните възели са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. През периода на изтърпяване на наказанието в Затвора – [населено място] в една от килиите в които ищецът е пребивавал е правен основен ремонт, което е включвало: изкъртване на стени, мазилка, шпакловка и боядисване на стените. Подмяна на ел и вик инсталации и цялостна замазка на пода. В останалите спални помещения са извършвани текущи ремонти и поддръжка като своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела и други, не е допускано да има счупени прозорци. С постъпването си в затвора на лишените от свобода е осигурен комплект спално бельо и завивки, при желание от страна на лишения от свобода, домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Всеки лишен от свобода има право да получава от своите близки спално бельо и одеяла, т.е да използва личните такива в ротация със служебните. Прането става по график и по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехи става в сушилната машина, когато се ползва пералня, а когато прането е ръчно има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Банята е обща за лишението от свобода, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Банята се ползва от лишените от свобода по утвърден график. Всички работещи лишени от свобода, какъвто е ищеца имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключването на работното време. Утвърдена е Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумати в местата за лишаване от свобода за 1 месец като на всеки лишен от свобода се предоставят сапун – тоалетен за къпане и миене, обикновен сапун за пране, перилен препарат – прах за пране, препарат за миене на ръце.

Видно от графиците за разпределение времето на лишените от свобода от пост III, график за ползване на библиотеката към Затвора – Пловдив, работно време с клиенти на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив, седмичен график на служебна пералня на Затвора – Пловдив всички лишени от свобода, включително и ищецът са имали възможност за престой на открито, както и са имали възможност за задоволяване на социално-битови и културни нужди ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора - Пловдив, в подкрепа на което са приложени Протоколи за извършени услуги, Протоколи – инспекционен лист за извършена ДДД обработка съставени на съответните дати на които е била осъществена обработката, видно от които е била извършена цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, вишки, дюшеци, кухня, стени, бани, шкафчета, коридори, без установени наличия на вредители. Обработката е механична и биоцидна като е била срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове.

Относно втория исков период от 01.11.2023г. до 30.07.2024г. от справка изготвена от К. П. – инспектор СДВР се установява, че ищецът е постъпил в Затвора – Пловдив на 20.12.2023г. и настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение, където пребивава до разпределението си в 5-та група на 29.12.2023г. и за този период е нарушено минимално изискване за жилищна площ от 4 кв.м. за дните 20.12.2023г., 21.12.2023г., и 28.12.2023г. /3 календарни дни/ в които дни ищецът е бил настанен със седем и повече лишени от свобода, при площ на помещението от 27, 04 кв.м. Стая „РЦ“ разполага с два прозореца с размери 0.49мx1.2м. и 1.0мx1.2м. Санитарният възел е с площ от 2.66 кв.м и разполага с един прозорец с размери 0.34мx1.2м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация, вратата е здрава и нормално функционираща. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина, отоплява се с „централно“ парно отопление. По таваните и стените няма плесени, мухъл и течове. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки и гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се на лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. Има осигурени достатъчно хигиенни и почистващи материали, които се предоставят на лишените от свобода при поискване. При престоя си в Приемно отделение ищецът не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

Следователно, за периода от 01.11.2023г. до 20.12.2023г. ищецът не е бил в Затвора – Пловдив поради което и искът за тази времева част се явява неоснователен;

За периода от 20.12.2023г. до 29.12.2023г. е нарушено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м за 3 календарни дни;

За периода от 29.12.2023г. до 02.01.2024г. ищецът е бил настанен на пост № 5, стая № 63 като площта на това помещение е 26, 99 кв.м и за този период са били настанени 3 – ма лишени от свобода. Следователно не е допуснато нарушение на изискването за минимална жилищна площ.

За периода от 03.01.2024г. до 12.07.2024г., когато ищецът е преведен в Затвора – Пазарджик е бил настанен на пост 6-ти стая № 17, която е с площ от 28, 75 кв.м с максимален капацитет на лишени от свобода от 7 души, при което свободната площ за всяко лице е от 4.11 кв.м. Видно от справката изготвена от В.Ч. инспектор СДВР за този период няма нарушаване на изискването за минимална жилищна площ. Стая № 17 е със самостоятелен санитарен възел с размери 3.14 кв.м с отдушник с размер ф-1.10 като за този период ищецът е бил устройван на работа в обособено производство, но е спрян от работа поради нарушение на трудовата дисциплина.

Било е осигурено за всеки лишен от свобода легло, дюшек и постелъчен интвентар. Всеки от лишените от свобода е имал право да получава и държи разрешени вещи от близките си, бил е осигурен достъп до течаща вода и като работещ ищецът е имал право на баня всеки работен ден, в банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да си оставят дрехите. Пералнята се ползва по утвърден график. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща вода. Водата в Затвора – Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот, отоплението се осъществява чрез централно локално парно, а проветряването е по желание на лишените от свобода, които могат да правят това чрез отваряне на прозорците, тоалените в помещенията, които е обитавал ищеца са обособени помещения с отделен вход. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест имат свободен достъп и могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение като за целта се получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на Затвора – Пловдив или да им бъдат донасяни от близките съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Установено е по делото, че във всяка група има монтирани простори в общи помещения – три въжета, където могат да се простират част от ръчно изпраните дрехи, както и служебна пералня, която се ползва по утвърден график. Във всяка група и място за престой на открито има монтирани фонокартни апарати, от които лишените от свобода могат да разговарят след сутрешна до вечерна проверка. Всеки лишен от свобода може да ползва библиотека по установен график.

От справка изготвена от К.С. НС „ФЛКР“ и за двата искови периода се установява, че във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен достъп, всеки лишен от свобода има право да притежава нагревател, с който да си топли вода, санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, не е имало проблем помещенията да се проветряват, тъй като всички прозорци работят. Банята за лишените от свобода е обща, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Ежемесечно на всеки лишен от свобода се дават по 2 броя сапуни и 400 грама прах за пране съгласно утвърдена таблица № 6. Простори за дрехи има в общите помещения на лишените от свобода, на всеки пост.

За периода от 12.07.2024г. до 30.07.2024г. ищецът не е бил в Затвора – Пловдив поради което и искът за тази времева част се явява неоснователен.

Или общо за втория исков период правото на ищеца на минимална жилищна площ е било нарушено за 3 календарни дни.

По делото са били разпитани двама свидетели, единият И. Б. Й. заявява, че не познава ищеца и изобщо не се сеща за такъв човек, а другия свидетел М. И. Ю. свидетелства за част от втория исков период от м.май 2024г. до м.07.2024г. Показанията на този свидетел са опровергани от събраните по делото писмени доказателства, а същевременно и тези показания не могат да бъдат приети безкритично, тъй като са противоречиви, защото свидетелят си спомня, че е бил с ищеца в килия № 17, а в тази килия ищецът е бил считано от 03.01.2024г. Тези противоречия контрастират на останалия доказателствен материал и са достатъчни, за да се направи извод за недостоверност на показанията на разпитания свидетел, тъй като същият очевидно не пресъздава лични впечатления, до колкото въобще не е могъл да формира такива.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия, или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта дали в съответното законодателство са били въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата. Тълкуването на разпоредбата на чл. 43, ал.2 ЗИНЗС, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода в насока даденото в редица Решения на ЕСПЧ, като напр. делото „А. срещу България“, както и „Н. и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Неоснователни са всички оплаквания на ищеца и за двата искови периода извън оплакването му за пренеселеност на помещенията, които е обитавал за дните за които се установи, че не е спазено правото на минимален брой настанени лишени от свобода или за които се установи, че ответникът не представя доказателства за брой настанени лишени от свобода.

По отношение на оплакването за нарушение на чл. 20, ал.2 ППЗИНЗС – в стаите в които ищецът е пребивавал за исковите периоди да е липсвала достатъчно слънчева светлина, тъй като не са отговаряли на предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно: стаите и кухните трябва да има пряко странично осветление като площта на отворите е най малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните следва да се посочи, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление и проветрение се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Посочената от ищеца разпоредба на чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 е в раздел III глава 26 която урежда правила и нормативи за проектиране на жилища и жилищни сгради, а в конкретния случай затворническите помещения в които лишеният от свобода е пребивавал нямат характеристиките на жилище, респ. Затвора – Пловдив не е жилищна, а обществена сграда. Съгласно чл.108 от Наредбата жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели, респ. жилищните сгради съгласно легалната дефиниция уредена в ДР на Наредбата в пар.5, т.29 пък е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Нито Затвора – Пловдив, нито затворническите помещения могат логически и правно да се свържат с тези легални дефиниции, изключая обстоятелството, че се касае до задоволяване на жилищна нужда до колкото лишените от свобода за даден времеви период следва да пребивават в такава обществена сграда. Следователно и посочените от ищеца правила и нормативи за осветеност касаят жилищно помещение, а не затворническо такова, респ. не касаят обществена сграда. Няма правно основание за прилагане по аналогия изискванията за осветеност на жилище към изискванията за осветеност на затворническото помещение, тъй като естеството и предназначението на двете е различно, което в никакъв случай не означава различно или неравно третиране, а касае спецификата на помещенията като част от обществена сграда съпоставени със спецификата на жилищата като част от жилищни сгради. В тази връзка установените в хода на производството отваряеми прозорци няма основание да се приеме че не отговарят на утвърдения стандарт БДС EN 17037: 2018+A1: 2022 за естествено осветление на обществените сгради каквато се явява Затвора – Пловдив поради което и няма основание да се приеме, че е налице нарушение на този стандарт, а от там и че е налице нарушение на чл. 20, ал.2 ППЗИНЗС вр. с чл. 3 ЗИНЗС.

По отношение на останалите оплаквания в исковата молба не се установяват нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Затвора-Пловдив се отоплява посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е било по желание на лишените от свобода. Хигиената се осъществявала от настанените в спалното помещение л.св., за което им се осигурявали съответните прибори, които могат да закупят и от лавката на Затвора-Пловдив или да им бъдат донесени от техни близки. На всички л.св. е бил осигурен достъп до течаща топла вода по предварително изготвен график.

В Затвора-Пловдив не са извършвани основни ремонти, но се извършвали текущи ремонти, своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявали се течове, сменяли се осветителни тела и др.. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от страна на лишените от свобода им се осигурявало колкото комплекта са необходими, като имало възможност да получат такива и от близките си. Изпирането на личното и постелъчно бельо и ползването на пералня е било по усмотрение на лишения от свобода.

По делото няма данни ищецът да е правел искания за допълнителни завивки през зимата или пък да е подавал оплаквания за лоша или липсваща мебелировка, респ. да е подавал оплаквания за лоши битови условия и наличие на инсекти, дървеници, бълхи.

Редовно и по план график е била извършвана дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми затова. Тоалетните са обособени помещения с отделен ход и са плътно преградени като по делото няма данни жалбоподателят да е бил лишен от възможност за усамотение и да е изпитвал неудобство. Във всяко спално помещение имало течаща вода и санитарен възел, до които л.св. имали неограничен достъп.

На ищеца е бил предоставен месечно тоалетен сапун за къпане и миене като същият е имал възможност да си закупува допълнително предвид обстоятелството, че е бил трудово ангажиран като е работел като личен асистент на друго лишено от свобода лице поради което и се отхвърлят като неоснователни твърденията затова че е бил лишен от възможност да поддържа лична хигиена и хигиена в спалното помещение.

Неоснователни са оплакванията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора като редовно е била извършвана цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, дюшеци, кухня, стени, бани, тоалетни шкафчета, коридори, срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове.. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.

Дори да се приеме, че спалните помещения са с лоши хигиенни условия, то хигиената в тях изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия още повече, че в една от килиите в който ищеца е пребивавал е правен основен ремонт, а в останалите помещения са били извършвани текущи ремонти. Няма данни ищецът да е подавал оплаквания за наличието на лоша хигиена в спалното помещение Следователно от всички твърдения в исковата молба е доказана липсата на достатъчно жилищна площ за посочените по-горе периоди, които създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на ищеца, както и за уронване на човешкото му достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на Държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с липса на достатъчно жилищна площ, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер общо на 2 368 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.

Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2, 00 евро и 2, 55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5, 00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.

Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 592 дни е налице единствено установена липса на достатъчно жилищна площ в помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, посоченият размер от 2368 лева най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

При това положение исковете за сумата над 2 368 лева до пълните заявени размери от 13 000 лева/ първият иск за сумата, над 2 356 лева до 10 000 лева и втория иск за сумата над 12 лева до претендираният размер от 3 000 лева/ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани;

Искът за мораторна лихва за периода от 30.12.2020г. до 29.07.2024г. за сумата от 4085.05 лева следва да се уважи до размера на 962, 43 лева, а над този размер до пълния претендиран от 4085, 05 лева да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 306 лева по съразмерност на уважената част на исковете на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът