Решение № 2861 от 27.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 17388/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ООД, ЕИК: •••, представлявано от управителя Ю.С.Д., подадена чрез адв. А. Д., вписан в САК, срещу наказателно постановление № 27/03.11.2023 г. (НП), издадено от И.Ц.Д., председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С обжалваното НП на дружеството-жалбоподател на основание чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС. С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че описаната фактическа обстановка не съответства на действителната, че дружеството- жалбоподател не е надлежна страна в административнонаказателното производство. Сочи се още, че административнонаказващият орган (АНО) не е преценил събраните по преписката доказателства в тяхната цялост, че не може да бъде установено по категоричен начин съдържанието на телефонния разговор. В заключение се твърди, че НП е необоснован и че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в НП не бил посочен часът на извършване на нарушението. В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Д.. Същият моли съда да отмени обжалваното НП по съображенията, изложени в жалбата. Акцентира, че АНО не е събрал доказателства относно съдържанието на телефонното обаждане от 03.07.2023 г. и не е установил какво означава „обаждане за целите на директния маркетинг и реклама“. Претендира разноски по делото. Въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрк. М., който моли съда да потвърди обжалваното НП. Твърди, че нарушението е доказано и претендира разноски по делото. Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и проверен по делото доказателствен материал и като направи служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На 03.07.2023 г., в гр. София, дружеството „•••“ ООД (с предишно търговско наименование „•••“ ЕООД), ЕИК: •••, е осъществило повикване за целите на директния маркетинг и реклама до телефонен номер •••, ползван от Р.С.Р.. Повикването е имало за цел реклама на новооткриващ се медицински център и било осъществено от телефонен номер •••, ползван от „•••“ ООД. Дружеството не било получило предварително съгласие от св. Р. за осъществяване на повиквания за целите на директния маркетинг и реклама на съответните услуги. Тъй като това било поредно позвъняване от дружеството-жалбоподател към Р. Р., последният подал сигнал с вх. № ••• в Комисията за регулиране на съобщенията. КРС извършила проверка във връзка с подадения сигнал, след приключване на която бил издаден АУАН № С-033/12.09.2023 г. от О. К., държавен инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ на КРС. Актосъставителят приел, че „•••“ ООД е извършило нарушение на чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел, а препис от него бил връчен на представител на дружеството на 12.09.2023 г. По делото са постъпили писмени възражения срещу АУАН на 20.09.2023 г. Въз основа на АУАН било издадено НП № 27/03.11.2023 г. издадено от И.Ц.Д., председател на КРС. Препис от него бил връчен на дружеството- жалбоподател на 22.11.2023 г. На 04.12.2023 г. била подадена жалба срещу посоченото НП. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Съдът установи горната фактическа обстановка във основа на събраните и проверени по делото: писмени доказателства и доказателствени средства: известие за доставяне, документи от извършена от КРС проверка (5 бр. констативни протоколи, имейл кореспонденция, сигнал с вх. № •••, фактури, разпечатки и договори от „А1 България“ АД и „Виваком България“ ЕАД), възражение срещу АУАН с вх. № 14-00-1393/20.09.2023 г., заповед № РД-07-114/20.03.2023 г. на председателя на КРС, както и въз основа на гласните доказателствени средства: показанията на св. О. К.. Съдът кредитира в цялост показанията на св. К., тъй като същите са достатъчно ясни, подробни и логични. Показанията на св. К. напълно се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поР. което съдът ги намира за достоверни такива и не се съмнява в тяхната обективност. Въз основа на показанията на св. К., както и на писмените доказателства и доказателствени средства, представляващи документи от извършената от КРС проверка, съдът установи времето, мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство. Същите, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви и взаимодопълващи се, поР. което съдът им се доверява изцяло при формиране на фактическите и правните си изводи по делото. Съдът кредитира и заповед № РД-07-114/20.03.2023 г. на председателя на КРС, от която се прави извод за компетентността на органа, съставил АУАН. Доколкото същата представлява официален писмен документ, издаден от държавен орган в кръга на службата му, съдът не намира основания за съмнение в достоверността и автентичността на посоченото писмено доказателствено средство. Съдът кредитира и представеното по делото известие за доставяне. От него съдът установи датата на връчване на НП на дружеството-жалбоподател, съответно – спазен ли е срокът за обжалването на НП, което от своя страна е от значение за допустимостта на жалбата. ОТ ПРАВНА СТРАНА Жалбата е подадена от правнолегитимирана страна, а именно адресата на обжалваното наказателно постановление и санкционирано лице. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление, срещу подлежащ на обжалване акт. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши служебна проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи в кръга на службата им, в предвидените от закона срокове, форма и съдържание. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Във връзка с доводите на жалбоподателя следва да се отбележи, че законодателят е предвидил сред реквизитите на АУАН и НП единствено датата на извършване на нарушението, която в случая надлежно е посочена, но не и точен час, поР. което неотразяването му не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. АНО е пристъпил към съставяне на НП, след като са събрани всички необходими доказателства и е изяснена фактическата обстановка по случая, правилно отразена в АУАН и НП. Предвид това, съдът намира, че в административнонаказтелното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и обжалваното НП е законосъобразно издадено. Дружеството „•••“ ООД е санкционирано за извършено нарушение по чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС. Съгласно тази разпоредба, осъществяването на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг и реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя. За да бъде извършено от обективна страна посоченото нарушение е необходимо да бъде установено следното (кумулативно): 1. да е налице позвъняване/съобщение/електронна поща; 2. това позвъняване/съобщение/ електронна поща да е направено за целите на директния маркетинг и реклама; 3. позвъняването/съобщението/ електронна поща да са направени от санкционираното лице. В настоящия случай въз основа на събрания и проверен по делото доказателствен материал съдът установи следното: На 03.07.2023 г., в 15: 27 ч. от телефонен номер ••• е проведен телефонен разговор с телефонен номер •••. Към посочените дати, телефонен номер ••• е бил ползван от дружеството-жалбоподател, а ••• – от Р. Р.. По време на телефонния разговор от 03.07.2023 г. към Р. Р. е била отправена покана за посещение на новооткрит медицински център в гр. •••. Съдът установи, че Р. Р. не е давал съгласие/разрешение за осъществяване на повиквания с рекламна цел или за целите на директния маркетинг, каквото именно е конкретното повикване. ЗЕС не дава дефиниция на понятията "директен маркетинг" и "реклама", но такава се съдържа в § 1, т. 11 от Закона за защита на конкуренцията. Според цитираната разпоредба реклама е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги. С оглед съдържанието на конкретното телефонно обаждане, при което Р. Р. е получил покана за посещение на новооткрит медицински център, съдът достигна до извод за това, че телефонното повикване е осъществено с рекламна цел. С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция достигна до извода, че „•••“ ООД е осъществило от обективна страна нарушението по чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС. Доколкото деянието е извършено от търговско дружество, т.е. юридическо лице, и доколкото отговорността на същите е обективна, съдът не следва да изследва субективната страна на нарушението. Не са налице основания за определяне на случая като маловажен, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други сходни нарушения. Следователно, категорично се установява, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС, което се санкционира съгласно чл. 335, респ. чл. 336 от ЗЕС. В тази връзка следва да се посочи като неоснователен доводът на жалбоподателя, че в случая не е допустимо да се санкционира юридическото лице с оглед позоваването на чл. 335 от ЗЕС, тъй като това твърдение не държи сметка за съществуването на чл. 336 от ЗЕС, който препраща към посочения законов текст. ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО За извършеното нарушение законовите разпоредби на чл. 335 и чл. 336 от ЗЕС предвиждат за юридически лица да бъде наложена имуществена санкция между 500, 00 лева и 5000, 00 лева. В настоящия случай на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимален размер, а именно – 500, 00 лева. Доколкото съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи (такива в случая не са налице). Предвид посочената разпоредба и предвид минималния размер на наложеното административно наказание, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил и индивидуализирал наказанието с издаденото НП. Съдът намира, че същото се явява справедливо и ще способства за постигане целите на административното наказание, посочени в ЗАНН. Предвид гореизложените изложените фактически и правни изводи, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна и процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. ПО РАЗНОСКИТЕ Предвид този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от НЗП, въззиваемата страна има право на разноски, като същата е претендирала такива в последното заседание по дело. Съдът намира, че следва да бъде уважено направеното искане за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, присъжда такива в полза на Комисията за регулиране на съобщенията в размер на 80, 00 (осемдесет) лева. Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти състав