Решение № 325 от 31.7.2025 г. на Районен съд - Карлово по дело № 476/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът Н. И. Д. с ЕГН ••••••••••, от ••• твърди, че на 01.02.2021 г. било образувано бързо производство, на основание чл. 356, ал. 3 от НПК, с първото действие по разследването - разпит на свидетел очевидец. Същото било образувано за това, че на 31.01.2021 г. в •••, лицето Н. Д. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с регистрационен номер ••••••, след употреба на наркотични вещества - кокаин, опиати, метаамфетамин и метадон, установено по надлежния ред - с Дрегер „DmgTest5000“, с номер ARAM-0008 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. За деянието бил съставен акт за установяване на административно нарушение, серия АА, № ••••• за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В установения срок на ищеца бил издаден талон за изследване № ••••. Той предоставил кръвна проба за изследване. Непосредствено след извършването на проверката, ищецът бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице, рег. № 281зз- 28/Екз.2/31.01.2021 г. На 01.02.2021г. била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0281-000038 по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. По случая били разпитани в качеството на свидетели две лица - С. И. и К.К.. Била е назначена съдебно химикотоксикологична експертиза с рег. № М- 2540/31.03.2021 г. Видно от нейното заключение било, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето Н. Д. не се установило наличие на наркотични/упойващи вещества или техни аналози. С постановление от 12.05.2021г. по прокурорска преписка № 1246/21 г. по описа на ТО К., РП Пловдив, наблюдаващият прокурор установил обективна несъставомерност на деянието, тъй като престъплението, за което е образувано досъдебно производство № 59/2021г. на РП К. не е осъществено. Със същото постановление наказателното производство е било прекратено. Ищецът бил задържан за евентуално извършено от него престъпление. В последствие се установило, че престъплението не е извършено. Счита, че поради това Прокуратурата на Република България следва да го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди. Досъдебното производство било образувано като бързо такова по реда на чл. 356 от НПК. Доколкото водач на автомобила бил ищецът (който бил и задържан) следвало да се приеме, че досъдебното производство е било срещу него. Поради това ищецът имал качеството на обвиняем в посоченото досъдебно производство, тъй като било налице обективно твърдение, че именно той е извършил престъпление. Такива данни се съдържали както в съставените АУАН № ••••• ат 01.02.2021 г., така и в заповедта за налагане на принудителна административна мярка № 21-0281-000038, РУ К. от 01.02.2021 г., а също и в заповед за задържане на лице рег. № 281зз-28/Екз. 2 от 31.01.2021 г. Навсякъде в тези документи се сочело, че за ищеца са налице данни да е извършил посоченото престъпление. Дори да се приемело, че с гореописаните действия ищецът не придобил качеството „обвиняем“, то постановление за назначаване на експертиза от 01.02.2021г. на биологичните проби, също било действие, което е насочено срещу ищеца. Съгласно практиката на ЕСПЧ, наличието на обвинение невинаги се свързвало с издаването на нарочен писмен акт. В някои случаи обвинението можело да е устно, в други да има форми на други мерки, които мълчаливо съдържат твърдение за извършено престъпление. В настоящия случай, от всички извършени процесуални действия било видно, че същите са насочени срещу Н. Д.. След изискана справка от Прокуратурата, получили отговор, в който бе посочено, че ищецът не е бил обвиняем. Това становище не можело да бъде прието. Едно лице придобива качеството на обвиняем всякога, когато е налице обективно твърдение или действие на държавен орган, които съдържа информация, че това лице е извършило престъпление. Противното би довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите лица. Би се стигнало до заобикаляне на НПК, като лицата биват задържани и разпитвани, но не в качеството им на обвиняеми, а като свидетели. Ноторно известно било, че обвиняемите лица имат различни процесуални права от тези на свидетелите. Обвиняемото лице можело да откаже да дава обяснения, докато свидетелят освен, че бил длъжен да даде показания, бил длъжен и да изложи истината в тях. Именно поради това тази порочна и неправилна практика следвало да бъде преустановена и на тези лица следвало да бъде признато качеството на обвиняеми в досъдебните производства срещу тях. Счита, че дори да се приеме, че ищецът не е имал качеството на обвиняем, това не изключва отговорността на ответника. Без правно значение било това дали Д. е имал качеството на обвиняем или не, като се позовава на константана практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящия случай, начинът, по който бил описан съставът на престъплението в постановлението за образуване на досъдебно производство с посочване на времето, мястото и конкретните деяния, както и посочването на имената на ищеца, ставало ясно, че производството се води срещу него. Не оставяли никакво съмнение, че единствено ищецът би могъл да е извършител на посоченото престъпление. Той бил посочен като автор на описаното от прокурора в постановлението за образуване на досъдебно производство престъпно деяние. Горното налагало извода, че е налице обвинение в извършено престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Наказателното производство било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което обстоятелство обосновавало незаконността на обвинението и било основание за ангажиране на отговорността на ответника за обезвреда на претърпените от Д. вреди в резултат от незаконното обвинение. В периода от проверката на Н. Д. с техническо средство до прекратяването на наказателното производство, последният изживял истински ад. Подобно нещо му се случвало за пръв път. При доказване на обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК той разбрал, че го очаквало наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Въпреки своята невинност, той изпитвал неистов страх от предстоящите действия. Всекидневно се притеснявал какво ще се случи с разследването. Притеснявал се, че резултатите от кръвната проба, която предоставил се бавят и няма яснота какво се случва. Ищецът бил сигурен, че тъй като е млад човек - на 21 години, студент в УНСС, специалност „Право“, една подобна присъда би опетнила името му, опорочила авторитета му, професионалното му развитие и би поставила „черен печат“ в целия му живот, та дори и пред децата му за в бъдеще. За съжаление дори самото обвинение (а не осъдителна присъда) довели до значителни и непоправими щети по репутацията на Н. Д.. С всеки изминал ден страхът на Н. нараствал. Чувствал постоянна паника и притеснение, постоянно бил замислен, не можел дори да спи спокойно, камо ли да се весели и излиза навън както преди. Избягвал комуникация с приятелите си и близките си. Ръцете му започвали да се потят при мисълта за случващото се, стомахът му се свивал, не можел да се храни нормално, главата го боляла периодично. Н. бил постоянно нервен, угрижен и посърнал. Случващото се постоянно го тревожело и не можел да се откъсне от него. Това закономерно довело до влошаване както на здравословното му, така и психическо състояние. Това му поведение от своя страна прекратило отношенията му с близки за него хора. Те се отдръпнали и преустановили контактите си с него. Първоначално Н. Д. решил да не споменава на своите познати за случилото се. Впоследствие обаче именно от тях научил, че те вече са били запознати със ситуацията, защото хората разбрали случилото се от Информационния бюлетин на сайта на ОД на МВР Пловдив. Имената на Д. били изписани с инициали „Н. Д.“, но от изписаното, че проверката е извършена в гр. К., че лицето е на 21 г. (към онзи момент), че е от гр. К., че има лек автомобил „Ауди А3“, се разбирало, че това е именно ищецът. Отделно от това градът бил малък и всичко се разбирало и разпространявало бързо. Н. Д. обяснявал, че към момента тече разследване, че се чака експертиза и че никога през живота си не е употребявал наркотични вещества. Въпреки това много от неговите близки се отдръпнали от него. Гледали го с пренебрежение, недоверие и разочарование. Започнали да се носят слухове, че е •••••. Всички тези обстоятелства изключително много влошили психическото състояние на Н. Д.. Той усещал, че всички са срещу него. Чувствал се сам и без никаква подкрепа от околните. Искал всячески да се опита да ги убеди в своята правота и невинност. Въпреки това усилията му се оказали напразни. Неговият имидж и авторитет в обществото били безвъзвратно накърнени. Към момента на събитието Н. Д. бил студент по право. Всички негови близки и познати знаели това. Знаели и за намеренията на Д. да се развива в юридическата професия след дипломирането си. След случилото се неговият авторитет бил напълно сринат. Всички около него смятали, че е провал. Недопустимо било подобно обвинение по отношение на студент по право. Никой не вярвал, че това е просто грешка в теста за наркотични вещества и/или техни аналози, и Н. е невинен. Всички тези обстоятелства променили коренно живота на Н. Д.. Преди случилото се той бил човек, който се радвал на чести излизания, спорт и всякакви социални мероприятия. След случилото се това се променило. Той се е затворил в себе си. Спрял излизанията. Ограничил до абсолютен минимум контактите си с хора. Обърнал гръб и се изолирал дори от най - близките му към онзи момент хора. Отделно от горното, познати и приятели на Н. Д. в гр. К., на които бил вършил услуги и им помагал през годините, започнали да се отдръпват от него, като отношението им се променило и до ден днешен не възвърнали доверието си към него. Случилото се станало достояние на целия град К., както и околията, тъй като там всички се познават. Отделно от изложеното, за случая разбрали и неговите колеги от УНСС. Н. Д. бил от най-редовните студенти и още от първи курс заявявал, че ще се бори срещу престъпността и несправедливостите в държавата. Правото било неговото призвание. Колегите му се допитвали до него по всякакви правни въпроси, като Д. се ползвал с авторитет и респект сред колегите си. След случая в студентските среди започнали да се разнасят слухове, че Д. бил •••••. Колегите му загубили доверие в него, ограничили контактите си и го изолирали. Преди случилото се той бил изключително добре приет от своите колеги в университета. Винаги бил канен на извънучебни събирания и мероприятия. Бил душата на компанията. След случилото се поканите били преустановени. Д. се чувствал сам, изолиран и самотен. Въпреки че наказателното производство било прекратено, тъй като престъплението не е извършено, колегите на Д. не възстановили доверието си към него. Нямало и опровергаващ документ. Д. ходел на лекции и упражнения сам, сядал най-отзад в учебната зала, почти не комуникирал със своите колеги и загубил всякакво желание за обучение. Постоянно изпитвал свиване в стомаха и треперене на цялото тяло. Спрял да се храни нормално, като през цялото време обяснявал, че не е ••••• и не е престъпник. Той имал лоша концентрация, разсеяност и неспособност да помни по време на учебния му процес като студент. За периода от 31.01.2021 г. до 19.05.2021 г. (датата на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 12.05.2021 г.) Н. Д. търпял неимуществени вреди от обвинение в престъпление, което не бил извършил. Изпитвал е срам и неудобство пред близки и приятели, във връзка с воденото срещу него досъдебно производство. Влошило му се психическото състояние. Унизителното отношение, по време на задържането му, се отразило изключително тежко на доверителя ми, който месеци след задържането продължавал да сънува кошмари. Загубил пълноценния си сън. Изключително тежко му се е отразило и обстоятелството, че бил лишен от управлението на автомобила за този период от почти 4 месеца. Отнемането на свидетелството му за управление на МПС и свалянето на номерата на автомобила му, допринесло още повече неудобства и зависимости за придвижването му, особено до гр. С., където бил студент. Налагало се е други хора да го карат или да ползва споделено пътуване или обществен транспорт. Това отново отваряло темата за случилото се като го питали защо е без кола. През цялото наказателно производство, а и след прекратяването му, животът на Н. Д. се превърнал в кошмар. Ищецът по никакъв начин не можел да докаже, че наказателното производство спрямо него е приключила окончателно. В бюлетина на ОДМВР Пловдив и до ден днешен не излизала информация, която да опровергава първоначалната такава, нито има издадено постановление за прекратяване на наказателното производство с отбелязване кога е влязло в сила, или кога се е стабилизирало последното. Имиджът на Н. сред колеги, познати и приятели е безвъзвратно сринат и уронен. Преживеният от него страх, стрес, неудобство и други негативни емоции не можели да бъдат поправени. Отпечатъкът, който обвинението оставилол върху Д. ще го преследват пожизнено. Загубените приятелства и пропуканото доверие на хората не можели да бъдат възстановени. Към настоящия момент Н. Д. бил дипломиран юрист. Въпреки това доверието на хората у него било безвъзвратно погубено и не можело да бъде възстановено в състоянието от преди случилото се. Претърпените болки и страдания били неоценими, но парично обезщетение за тях било предвидено, за да компенсира до известна степен неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконното наказателно производство. Банкова сметка, по която следва да бъде преведено дължимото на Н. Д. обезщетение за вреди, а именно: IBAN: ••••••••••••••••••••••••••, Банка: У.Б., титуляр: Н. И. Д.. МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 8 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на наказателното производство – 01.02.2021 г. до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски. Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска като неоснователен. Искът бил неоснователен, тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца не било обжалвано и съответно този прокурорски акт не придобил стабилност. Различни били правните последици, които настъпват от датата на постановяване на прокурорския акт (в случая постановление за прекратяване на наказателното производство от първа инстанционна прокуратура) и правните последици, произтичащи след датата, когато този акт влязъл в законна сила. В подкрепа на тази теза са аргументите, съдържащи се в чл.243, ал.10 от НПК, ясно сочещи възможността за служебна проверка на постановлението за прекратяване от горепосочената прокуратура. В тази връзка оспорва претенцията за законна лихва върху търсената главница, от датата на образуване на досъдебното производство (01.02.2021г.), тъй като съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., началният момент на дължимата лихва върху сумата за претендирано обезщетение е влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В производството по ЗОДОВ лихва била дължима от стабилизиране на постановлението за прекратяване. В настоящата хипотеза евентуално дължимата лихва била погасена с три годишна давност на основание чл.111 б. в от ЗЗД, и била дължима най-рано от 06.03.2022 г. Образуването и воденето на наказателно производство (впоследствие прекратено), в хода на което дадено лице не било привлечено като обвиняем за престъпление от общ характер, не било сред изчерпателно изброените хипотези на чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. В този смисъл претенцията била недопустима. Основателността на претенциите за обезщетение на вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ се обуславяла от неоснователно (незаконно) поддържано обвинение. Разпоредбата на тази норма била ясна - неоснователността (незаконността) на обвинението е предпоставка за отговорността на правозащитните органи във всички изброени от тази норма хипотези: 1. когато лицето е оправдано или 2. образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното не е престъпление, 3. или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. С т. 7 от ТР № 3/2005 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, се приело, че съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. ЗОДОВ определял специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не следва да се тълкува разширително. За неуредените в закона случаи следва да бъдат приложени общите разпоредби на ЗЗД. Изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, следвало да се тълкува в тесния му наказателно- процесуален смисъл, а не да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт. В исковата молба били изложени претенции, че Д. е бил задържан за евентуално извършено от него престъпление, като досъдебното производство е било образувано по реда на чл.356, ал.1 от НПК и в съставените административни документи било посочено името на Д. като водач на МПС, откъдето следвало, че същият имал качеството на обвиняем по ДП №59/2021г по описа на РУ-МВР К.. Между изложените от ищеца оплаквания и действията на Прокуратурата нямало причинно-следствена връзка, а описаните вредоносни действия били осъществени изцяло и само от полицейски служители, които са упражнили своите правомощия по ЗМВР и НПК. Досъдебното производство било образувано от полицейски орган при хипотезата на чл.356, ал.3 от НПК и Районна прокуратура гр.Пловдив, ТО-К. била уведомена писмено за вече образуваното производство, но на наблюдаващия прокурор, макар теоретично да имал правомощия да прекрати едно новообразувано производство, не били представени доказателства, че започнатото разследване е незаконосъобразно и необосновано. Това се дължало на обществено известния факт, че изпълнителната власт не е осигурила необходимия ресурс за срочно изследване на биологичните проби за наличие на наркотични вещества. Това заключение било единственото доказателство, което може да обоснове наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК съгласно реда регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. В тази връзка ищецът Д. не бил привличан в качеството му на обвиняем, не му е налагана мярка за неотклонение, не му е извършвана полицейска регистрация и не са извършвани никакви действия по разследване с негово участие, а единственото процесуално действие от страна на Прокуратурата се е изразило в прекратяване на наказателното производство, което действие е в полза на ищеца и няма увреждащ характер. В случая ищецът изложил голословни твърдения за изпитан страх, притеснения от забавянето на кръвната проба, че евентуалната присъда би опетнила името му, опорочила авторитета, професионалното му развитие, имало отчуждаване от близки и приятели в населено място, където живеел и в гр.С., където учил. Чувал обидни квалификации по свой адрес. Унизителното отношение при задържането му се отразило много тежко и месеци след това продължавал да сънува кошмари. Неудобство му създавали и наложените принудителни мерки относно правоспособността му да управлява МПС и прекратената регистрация на автомобила му. В тази връзка действията на полицейските органи, които са упражнили правомощия по съставяне на АУАН, заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и ПАМ по ЗДвП са извънпроцесуална дейност, върху която Прокуратурата не упражнявала ръководство и надзор, и съответно не била пасивно-легитимирана да отговаря. Психическото състояние на ищеца се влошило след като била изнесена информация за образуваното дело в информационния бюлетин на ОД на МВР Пловдив. Във връзка с твърдените вреди от разгласяване на производството чрез информационния сайт на ОД на МВР -Пловдив и за разпознаваемост на ищеца не били представени доказателства, освен това, твърдените действия не били предприети от Прокуратурата на РБ. Претендираните неимуществени вреди в размер на 8000 лева била неоснователно завишени и сумата била несъответстваща на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, и социално - икономическите условия в страната. Същата била недоказана, тъй като не било посочено как точно е формирана. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определял на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на ищеца, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и т. н. досъдебното производство е било образувано за леко престъпление и не са налице данни за трайни вреди върху физическото и психическото здраве на ищеца. Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, моли съда да съобразите, че делото по ЗОДОВ не се отличава с правна и фактическа сложност. Съгласно решение на СЕС по дело № С-438/2022г., съдът следва да присъди разумни, пропорционални и справедливи разноски. МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни. От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В тежест на ищеца в производството е да установи, че: срещу него е водено наказателно производство, приключило с постановление на прокурора за прекратяването му на основанията посочени в ЗОДОВ, в конкретния случай - че деянието не е извършено, че спрямо него са били предприети административни мерки с цел подготовка на наказателното производство, следва да докаже реалното претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди през периода на воденото срещу него наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените имуществени и неимуществени вреди. В конкретния случай не се спори, че ищецът не е бил привличан к качеството на обвиняем и спрямо него не е била взета мярка за неотклонение във връзка с оспорените показания на техническото средство. Не се спори и се установява от представеното по делото в заверен препис постановление и от приетото досъдебно производство № 59/2021 г. по описа на РУ на МВР К., че на 01.02.2021г. след извършена проверка на ищеца за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, е било образувано бързо производство, като с постановление на наблюдаващ прокурор е постановено разследването да се извърши по общия ред. Разследвано е престъпление затова дали на 31.01.2021 г. в град К. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка Ауди, модел А3, с регистрационен номер ••••••, след употреба на наркотични вещества - кокаин, опиати, метаамфетамин и метадон, установено по надлежния ред - с Дрегер „DmgTest5000“, с номер ARAM-0008 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Производството е било образувано след като на посочената дата ищецът е бил спрян за проверка при управление на посоченото МПС, бил е направена проба с техническо средство за наличие на наркотични вещества, резултатът от проверката е бил положителен и ищецът е оспорил показанията му. За действията си полицейските служители са съставили акт за установяване на административно нарушение серия акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА, № ••••• от 01.02.2021 г., съставили са протокол за извършена проверка и са издали талон за изследване и вземане на биологични проби за употреба на наркотични вещества. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0281- 000038, на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, временно е било отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със заповед № 281зз-28 от 31.01.2021 г. ищецът бил задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 22: 27 часа на 31.01.2021 г. и е бил освободен на 01.02.2021 г. в 11: 55 часа. При задържането му е бил извършен личен обиск. Не се спори, че полицейските служители са придружили ищеца до болничното заведение за вземане на биологичен материал. От изготвената в досъдебното производство химикотоксикологична експертиза от 31.03.2021 г. се установява, че при анализа на представените биологични проби (кръв и урина) от обвиняемия не е установено наличие на наркотични вещества. С постановление № 1246/2021 г. от 12.05.2021 г., наказателното производство е било прекратено поради липса на престъпление. В постановлението е било разпредено връчването му на ищеца, но по делото няма представена обратна разписка да е било връчвано. В постанолението е посочено, че ъсщото може да се обжалва по реда на чл. 243 ал.3 от НПК. В показанията си св. Х. сочи, че с ищеца са израснали заедно, познават се над 15 години и имат дългогодишни приятелски отношения. Знаел за случая, ищецът споделил с него, че е имал проблеми с органите на реда, защото пир случаен тест резултатът бил положителен. Свидетелят се учудил, защото добре познавал ищеца и не се изненадал, когато разбрал, че кръвният тест е излязъл отрицателен. Докато резултатът от пробата излезе, ищецът не ползвал автомобил. След като оставали през свидетелство за управление на МПС, ищецът започнал да отказва да излиза с компанията си, твърдял че има работа, ограничил контактите с приятелите си, като на всеки от тях изтъквал различна причина за отказа си. Преди проверката всички излизали редовно, идвали в К. или се събирали в село К., където ищецът и свидетелят израснали заедно. Случката се коментирала от околните, бащата на свидетеля бил полицай, научил от колегите си за случката с Н., бабите по пейките коментирали питали и свидетеля, били като развален телефон, започнали да говорят, че ищецът не само употребява, но и разпространява наркотици, което преляло чашата и свидетелят реагирал. Близките приятели на Н. не си променили мнението чак толкова, но по повечето хора, които по-рядко излизали с тях си променили отношението заради слуховете. Имало хора, които спрели да излизат с тяхната компания след случилото се. Свидетелят забелязал, че странят от тях.- по време на случая, ищецът учел прави и имало коментари, че хем право учи, хем се намира от другата страна на закона. След инцидента, ищецът пътувал до УНСС със състуденти и със споделено пътуване, свидетелят го карал два пъти в общежитието в С.. Психическото състояние на ищеца се променило, станал по-свит, по-сдържан и не общувал почти с никой. В показанията си св. П. сочи, че с ищеца са били колеги в университета, живели известно време заедно, в момента поддържали слаби контакти. Свидетелят бил запознат със случката, ищецът споделил, че му е направен фалшив тест за наркотици, но веднага му е взета кръвна проба. Това се отразило на ищеца, престанал да посещава редовно университета, защото му било трудно с пътуването, заради липсата на свидетелство за управление на МПС. Колегите им в университета разбрали за случая, защото имали доста колеги от К., отношението им станало по-резервирано, от компания, останали двамата. Само свидетелят общувал с ищеца след инцидента. Случката се отразила на емоциите и самочувствието на ищеца, не можел да се подготвя както е необходимо за изпитите. Свидетелят чувал от колеги негативни коментари, но не ги споделил с ищеца, защото това допълнително щяло да го кара да се чувства зле. ОТНОСНО иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди: Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че от страна на ищеца се доказа наличието на образувано наказателно производство – ДП 59/2021 г. по описа на РУ на МВР К.. Наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление, без ищецът да е бил привличан в качеството на обвиняем и без спрямо него да е вземана мярка за неотклонение. Относно качеството на обвиняем и ангажирането на отговорността на прокуратурата, съдът отчете, че по въпроса е формирана константна съдебна практика, като с решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г., на ВКС, III г. о. е даден отговор на правния въпрос, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки- „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. б ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б ал. 3 НК, без повдигнато обвинение, и прекратено поради липса на извършено престъпление. В мотивите си ВКС приема, следното: „Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.“ В същият смисъл е и съдебната практика, цитирана в исковата молба, макар тя да обсъжда фигурите – уличен и заподозрян. Към датата на деянието, законът е предвиждал наказание – лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, т.е. престъплението не е тежко по смисъла на НК. В рамките на досъдебното производство ищецът не е бил задържан на основанията, предвидени в НПК. С постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, прокурорът е приел, че престъплението, за което е било образувано наказателното производство не е осъществено. Въз основа на гореизложеното съдът приема за доказани по делото обстоятелствата, че досъдебното производство е водено за деяние, евентуално извършено от ищеца, продължило за около 4 месеца и половина, и е приключило в досъдебната си фаза. Отговорността на прокуратурата следва да бъде ангажирана на посочените по-горе основания. При така събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че са налице преживени емоционални страдания от страна на ищеца, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното производство, страх от осъждане, страх от изгубване на работата, отчуждение от средата и чувство за унизено достойнство вследствие узнаването от обкръжението на ищеца за извършената му проверка и отнемането на свидетелството му за правоуправление. Фактите са установени посредством показанията на свидетелите и не са опровергани от други доказателствени източници. Законът допуска репариране на всякакви негативни последици, стига да са в резултат на образуваното наказателно производство. Поради изложеното съдът приема, че са налице негативни преживявания от незаконното обвинение, че са налице преживени емоционални страдания от страна на ищеца, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното производство, страх от осъждане. Съдът отчита също, че наказателното производство е приключило в кратки срокове, за около четири и половина месеца след образуването му. В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 52 от 23.06.2016 г. по гр. дело № 3471/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. ВКС приема също, че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, да изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; че се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. ВКС приема, че ищецът, претендиращ вреди по чл.2 от ЗОДОВ, следва да ги доказва при условията на пълно и главно доказване само ако твърди вреди над обичайните за такъв случай или ако се твърди конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение. С оглед на приетото, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение. За възникване на отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ са необходими две предпоставки: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление, като съдът обсъди по-горе, че в настоящия случай се приема за сторено и 2) прекратяване на образуваното наказателно производство, на някое от посочените в разпоредбата основания – в конкретния случай, че деянието не е извършено. Тази предпоставки в случая са налице, тъй като отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба, която има гаранционно обезщетителен характер. Всички предпоставки за ангажиране на отговорността са с обективен характер и законът не предвижда като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата, нито предвижда отпадане на отговорността, ако действията в отделни етапи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства, нито с това дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без правно значение е и вътрешното убеждение на длъжностните лица, които са извършили съответното процесуално действие. За да възникне отговорността, от значение е единствено крайния резултат от воденото наказателно производство. Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение на ищеца, а именно: налице са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се притеснение и страх, търпени неудобства по време на задържането му и лишаването му от правоуправление, преживени емоционални и физически страдания вследствие на обвинението, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение на ищеца в наказателно производство, проведено на досъдебната фаза като досъдебно производство № 59/2021 г. по описа на РУ на МВР К., приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство, тъй като липсва престъпление поради това, че деянието не е извършено. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др. В този смисъл е ППВС № 5/1964 г., както и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/13.02.2012 г. по гр.д. № 637/2011 г., ІІІ г.о., решение № 55/11.03.2013 г. по гр.д. N 1107/2012 г., ІV г.о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., IV г. о. и др. При съобразяване на продължителността на наказателното производство съдът отчете, че воденото досъдебно производство е продължило в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални срокове. Следва да се отчете също, че престъплението, за което на ищеца е повдигнато незаконното обвинение не е тежко умишлено престъпление, т.е. може не да се приеме, че само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек. Други преки действия, източник на стрес не са установени. Ищецът е неосъждан, няма данни за противообществени прояви. Установени са факти на негативно отношение в обществото – в малко населено място, където ищецът е израснал и след колегите си в университета. Като съобрази всичко изложено, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 3 000 лева като за разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 8 000 лева, искът следва да се отхвърли. В хода на производството според съда не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че ищецът с поведението си е дал повод за повдигане и поддържане на незаконното обвинение. Действително, тестът за наркотици, извършен с техническо средство е дал положителен резултат, но същият е бил оспорен по надлежния ред, съответно – опроверган по категоричен начин чрез надлежно медицинско изследване на биологични проби. При липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца съдът приема, че определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано. ОТНОСНО иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД: Съдът намира, че следва да присъди лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, от момента, в който същото е станало изискуемо, а именно – от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В разпоредбата на чл. 243 ал.4 от НПК е посочено, че препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. В конкретния случай по наказателното производство няма нито един от участниците в процеса с право на жалба, поради което постановлението за прекратяване е влязло в законна сила с постановяването му – на 12.05.2021 г. и от 13.05.2021 г. следва да се присъди лихвата за забава. ОТНОСНО разноските: Следва, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ да се осъди ответника да заплати на ищеца деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА. Съдът намира, че в конкретния случай справедливото адвокатско възнаграждение се явява в предвидения минимален размер на 400 лева, с оглед уважената част от иска. Мотивиран от изложеното съдът