РЕШЕНИЕ

№ 1623

гр. •••, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – •••, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20214430105166 по описа за 2021 година Пред РС ••• е постъпила искова молба от •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от •••, против С. Д. А., ЕГН ••••••••••, от •••. В молбата се твърди, че на 27, 07, 2019 г., около 19, 20 ч., на общински път •••, в посока от •••, ответникът управлявал лек автомобил •••, с несъобразена скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП с колоездача М. И. И., причинявайки му вреди – три леки и една средна телесна повреда – изкълчване на лявата раменна става, разкъсно-контузна рана в областта на петия пръст на лявата ръка с луксация на проксималната интерфалангеална става, охлузни рани в областта на горните крайници, охлузна рана в областта на лявото коляно, което наложило хирургична обработка на раните, наместване и имобилизация с ортезни средства и медикаменти. Посочва се, че виновният водач на МПС е напуснал мястото на ПТП без да изчака органите на МВР. В съставения протокол за ПТП с пострадали лица №316000-272-62 от 06, 08, 2019 г. е посочено, че водачът е напуснал мястото на ПТП и му е съставен АУАН №250478/06, 08, 2019 г. Твърди се, че към датата на ПТП виновният водач е имал валидна застраховка ГО в ищцовото дружество, обективирана в застр.полица №BG/22/118002603934, със срок на валидност от 01, 09, 2018 г. до 31, 08, 2019 г. Посочва се, че след предявена претенция от пострадалия М. И. към застрахователя е образувана щета №0000-1000-63-19- 7738, по която след лекарско заключение за причинените неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 15000, 00 лева, което е прието от пострадалия и е сключено споразумение №287/20, 03, 2020 г. Твърди се, че сумата е изплатена с три платежни нареждания – на 12, 05, 2020 г., 28, 05, 2020 г. и на 03, 06, 2020 г. Твърди се, че съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на регресен иск. Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, било образувано ч.гр.д.№3299/2021 г. на ПлРС и издадена такава заповед, срещу която длъжникът възразил. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 15000, 00 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета №0000-1000-63-19-7738, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство. В молба, депозирана преди последното по делото заседание – на 28, 08, 2023 г., проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адв.възнаграждение, както и възразява, че няма доказателства същото да е платено.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор чрез адв.В.М. от ПАК, в който оспорва предявеният иск. Твърди се, че ответникът не е управлявал автомобила си с несъобразена скорост и не е навлизал в насрещната лента, нито е напуснал мястото на ПТП. Твърди се, че ответникът е предложил многократно на М. И. да го закара до Бърза помощ, но И. отказал. Възразява се срещу искането за допускане на комплексна експертиза и се оспорва съдържанието на Констативния протокол за ПТП и на Плана-схема за ПТП. В с.з. проц.прдставител на ответника сочи, че претенцията е недоказана по основание и по размер. Посочва, че от свидетелските показания се установява, че ответникът нито се е движил с несъобразена скорост, нито е навлязъл в насрещното движение на посочената в исковата молба дата, съответно не е предизвикал той ПТП или пък да носи вина за настъпването му. Посочва, че има и влязла в сила присъда по НАХД, приложено към настоящото гр.дело, което оправдава подсъдимия, присъда, която е задължителна за гражданския съд.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№3299/2021 г. на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Видно от представеното копие от застрахователна полица №BG/22/118002603934, сключена на 31.08.2018 г. е, че за МПС •••, е сключен валиден застрахователен договор със ••• за застраховка ”ГО“ на МПС, със срок на покритие от 01, 09, 2018 г. до 31, 08, 2019 г. Видно от приложения в заверено копие на л.8 от делото протокол за ПТП с пострадали лица, №316000-27262 от 06, 08, 2019 г., се установява, че същият е съставен относно ПТП, случило се на 27, 07, 2019 г. около 19, 20 ч. на общински път ••• в посока с.•••, между ППС с рег. №•••, управлявано от ответника, и велосипед с водач М. И. И.. От молба от М. И. И. до ищеца от 10, 10, 20149 г. се установява, че същият е заявил изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Образувана е щета №0000-1000-63-19-7738/10, 10, 2019 г., като е изчислено обезщетение в размер на 15000, 00 лева. В доклада по щетата е отразено, че има основание за регрес, тъй като водачът е напуснал ПТП. Обезщетението е прието от пострадалото лице видно от представеното споразумение №287/20, 03, 2020 г. и е изплатено на 12, 05, 2020 г. и на 28, 05, 2020 г. От показанията на св.М. И. се установява, че на ляв завой, идващото насреща такси го закачило с огледалото, след това със задната страна на колата, той паднал и се спрял в друг, паркиран автомобил. Свидетелят сочи, че се обадил на сина си, който го закарал в Бърза помощ.

От приложеното в цялост НАХД №816/2021 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано по Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо подсъдимия С. Д. А., ЕГН ••••••••••, за това, че на 27.07.2019 г., на път гр.••• - с.••• /през вилна зона ••• до разклон за бивш Изчислителен център, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка •••, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 2, т.1, от ЗДвП- „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са.... водачите на двуколесни пътни превозни средства“ чл.15, ал.1 от ЗДвП - „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“ чл.44, ал.1 от ЗДвП - „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства“ и по непредпазливост причинил на М. И. И. от гр.••• средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация на лявата раменна става и на пети пръст на лява ръка, което довело до продължителни болки и страдания и до трайно затруднение на движението на лявата раменна става и на лявата ръка -престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С решение №13/12, 01, 2023 г., постановено по делото, съдът е признал обвиняемия С. Д. А. - роден на 28.09.1961 г. в гр.•••, живее в гр.•••, •••, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: ••••••••••, за НЕВИНЕН в това, че на 27.07.2019г., на път гр.••• - с.••• /през вилна зона ••• до разклон за бивш Изчислителен център, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка •••, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 2, т.1, от ЗДвП- „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са.... водачите на двуколесни пътни превозни средства“ чл.15, ал.1 от ЗДвП - „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“ чл.44, ал.1 от ЗДвП - „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства“ и по непредпазливост причинил на М. И. И. от гр.••• средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация на лявата раменна става и на пети пръст на лява ръка, което довело до продължителни болки и страдания и до трайно затруднение на движението на лявата раменна става и на лявата ръка -престъпление по чл. 343, ал.1, буква „Б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението.

От заключението на ВЛ по комплексната САТЕ и СМЕ се установява, че ВЛ по САТЕ не е посетил местопроизшествието, а е работил по план-схемата, изготвена на 06, 08, 2019 г. От показанията на св.Р.П. се установява, че излизайки от отбивката за ресторант ••• видял човек с колело, който се отупвал от прахта и охкал, че се е ударил. Свидетелят сочи, че се приближил, други двама мъже питали пострадалия има ли нужда да викат линейка, но той отказал. Свидетелят сочи, че автомобилът бил спрял до десния банкет, а велосипеда бил на асфалта.

От показанията на св.В.Г., се установява, че същият е бил очевидец на инцидента. Свидетеля сочи, че на процесната дата – 27, 07, 2019 г. бил спрял с личния си автомобил в пряка на главния път, който влиза към ресторант „•••“ и от с.••• се спускал велосипедист в насрещната лента, а отдолу идвал таксиметров автомобил. Посочва, че велосипедистът решил да се преустрои вдясно, в нормалната лента, в която трябва да се движи, като при предприемане на маневрата се получило съприкосновение с таксиметровия автомобил, като се ударил в огледалото и паднал на земята. Свидетелят посочва, че съприкосновението било в лявата част на пътното платно, посока от ••• към •••, в лентата на таксито, в насрещното движение. Свидетелят посова, че вдигнал човека от земята, таксиметровият шофьор също дошъл, като на пострадалия му се бил разсипал зарзават. Посочва, че попитали велосипедиста иска ли да се викне Бърза помощ или полиция, но той отказал, изправил си кормилото на велосипеда и си тръгнал. Свидителят посочва, че след няколко дни на него самия му звъннали от полицията, дори му съставили акт, който в последствие обжалвал и бил отменен. Според свидетеля случилото се било през светлата част на деня, на суха настилка, като автомобилът се е движел с не повече от 50 км. в час, а велосипедистът се спускал доста бързо. Свидетелят посочва, че велосипедистът напуснал мястото на ПТП, като свидетелят също си тръгнал преди да е дошла полиция.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Предявеният иск е с правно основание чл.500 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че водачът е напуснал ПТП.

В случая не е спорно обстоятелството, че на св.М. И. е изплатено обезщетение в размер на 15 000, 00 лева, не е спорно и какви вреди е претърпяло пострадалото лице.

Основното спорно обстоятелство е дали ответникът има вина за настъпилото ПТП, респективно напуснал ли е същото преди идването на органите на Полицията.

От приложеното в цялост НАХД №816/2021 г. на ПлРС се установява, че с влязло в сила решение №13/12, 01, 2023 г., постановено по делото, съдът е признал обвиняемия С. Д. А., ЕГН ••••••••••, за НЕВИНЕН в това, че на 27.07.2019 г., на път гр.••• - с.••• /през вилна зона ••• до разклон за бивш Изчислителен център, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка •••, да е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 2, т.1, от ЗДвП, чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл.44, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост да е причинил на М. И. И. от гр.••• средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация на лявата раменна става и на пети пръст на лява ръка, което довело до продължителни болки и страдания и до трайно затруднение на движението на лявата раменна става и на лявата ръка - престъпление по чл. 343, ал.1, буква „Б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението.

Съгласно чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НК, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието от подсъдимия, неговата вина и противоправността на извършеното. Съгласно т.15 на ТР №6/06, 11, 2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, решението по чл.78А от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл.78А от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл.78А от НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. С присъдата и с решението по чл.78А от НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от ГПК за гражданския съд.

Присъдата, одобреното споразумение, решението по чл.78А от НК, имат доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата, решението по чл.78А от НК, споразумението по наказателното дело, обвързват гражданския съд досежно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Те може да се противопоставят на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес. Оправдателната присъда, за разлика от осъдителната такава, обвързва гражданския съд само по повод на основанието, което е послужило за оправдаването на подсъдимия. В случая с влязлото в сила решение по чл.78А от НК, постановено по НАХД №816/2021 г. на ПлРС, съдът е посочил, че подсъдимият не е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП, както следва: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са.... водачите на двуколесни пътни превозни средства“; чл.15, ал.1 от ЗДвП - „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“; чл.44, ал.1 от ЗДвП - „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства“. В случая при липса на установена вина на отв.С. А. за настъпване на ПТП, същият не следва да носи и регресна отговорност към застрахователя.

Следва да бъде отбелязано и нещо много важно в случая - тъй като не всяко увреждащо действие съставлява престъпление, независимо от оправдателното решение против ответника, няма пречка в гражданското производство, ищеца в случая да установи противоправно виновно вредоносно поведение на ответника с допустимите доказателства по ГПК. Такива доказателства не са събрани. Съдът не кредитира с доверие заключението по САТЕ с оглед обстоятелството, че същото е изготвено само на база схемата на ПТП и Протокола за ПТП, които обаче са изготвени близо 10 дни след настъпилото ПТП. Този факт сам по себе си, заедно с обстоятелството, че същите не са подписани от участниците в ПТП, внася съмнение у съда както по отношение на обстоятелствата, отразени в протокола и схемата на ПТП, така и респективно по отношение на заключението на ВЛ по САТЕ. Нещо повече, съставянето на протокола за ПТП и схемата в един доста по-късен период, мотивира съда да не кредитира с доверие и показанията на св.М. И., който твърди, че синът му заедно с човек от полицията дошли да го вземат от мястото на ПТП и го закарали в Бърза помощ. Лишено от всякаква житейска и правна логика е твърдението на този свидетел, че човек, работещ в полицията, ще придружи пострадал до Бърза помощ, но няма да сигнализира веднага органите на реда за настъпилото произшествие. Освен това от показанията на св.Вл.Г., който се явява трето за спора лице, и е пряк свидетел на случилото се, се установява, че велосипедистът не само че се е движил в насрещното платно, но непосредствено след произшествието се пооправил, изправил кормилото на велосипеда си и си тръгнал. В този смисъл са и показанията на св.Р. П., който също заявява, че велосипедистът се поотупал от праха, охкал, но отказал на другите двама мъже /единия от които ответника/ да повикат Бърза помощ и полиция.

Както бе посочено и по-горе, доколкото се установи по категоричен начин, че ответникът не само че няма вина за настъпилото ПТП /с оглед влязлото в сила решение по НАХД №816/2012 г. на ПлРС/, но и не е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на полицията /които очевидно са посетили същото едва на 06, 08, 219 г. когато са съставили протокола за ПТП и схемата на ПТП/, то не са налице основанията за ангажиране на регресна отговорност на ответника С. А., поради което предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски, които са в размер на 950, 00 лева и 1500, 00 лева за явяване в шест съдебни заседания. Съдът счита, че направеното възражение за прекомерност от проц.представител на ищеца е неоснователно, доколкото определеното възнаграждение е дори под минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от наредбата ма минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към подписване на договора за правна помощ, а по отношение адв.възнаграждение за явяване на допълнителни шест съдебни заседания - съгласно чл.7, ал.9 от същата Наредба, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250, 00 лева – съгласно редакцията на Наредбата към момента на провеждане на тези следващи заседания. Неоснователно е и възражението, че няма доказателства, че сумите са платени с оглед представените договори за правна защита, в които е отразено, че сумите са платени в брой.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Доколкото обаче няма данни ответникът, като длъжник в заповедното производство, да е направил разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения, Съдът