Решение № 381 от 21.2.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 445/2023 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по искова молба от М.Т.С. ЕГН •••••••••• ••• и П.Т.С. ЕГН •••••••••• ••• срещу Българско национално радио за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева с правно основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ, чл.39, ал.1 от ЗЗЛД във вр. с чл.203 от АПК вр. с чл.35, § 1 от ЕКЗПЧОС. Ищците твърдят, че на 07.04.2022 година БНР е разпространило в ефир новината: „Потвърдиха присъдата на б. от ••• д. н. п. на к.". Новината била повторно разпространена чрез интернет страницата на БНР - •••, посочваща, че „П. П. и М. С. са признати за виновни в това, че на 23.03.2018г. в ж. в ••• са д. д. к. ц. П. е д. ••• а. о. на стойност 819 000 лева, а б. му М. - ••• о. на обща стойност 660 000 лева.“ Осъдителният диспозитив е по Присъда № 5 / 22.04.2021г. на Сливенския окръжен съд, потвърдена от Апелативен съд Бургас, но с обезличени лични данни. Тази присъда била публична и те действително били о. на основание чл.278, ал.6 от НК за д. на н. а. о. на стойност 819 лева и 660 лева. Търсейки сензация БНР не е защитило правото им на лична неприкосновеност, игнорирайки както Регламент 679/2016, Закона за защита на личните данни, ЗРТ, както и Етичния кодекс на служителите на БНР. Правейки публични личните им данни БНР в ефир и чрез прессъобщението си, е нарушило задълженията си по чл.24 и чл.32 от Общия регламент и чл.1, ал.1 и чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, което довело до риск за правата и свободите им като субекти на данни. В резултат на това им били причинени значителни неимуществени вреди, изразяващи се в ч. за з., п., п. с. и., а. р. Тези вреди били преки и били настъпили в причинно-следствена връзка от продължаващото разпространение на личните им данни в нарушение по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент /ЕС/ 679/2016. В следствие на неправомерното обработване на личните им данни претендират за обезщетение предвидено в чл.82, § 1 от Общия регламент в размер на 25 000 лева - 12 500 лв. за всеки ищец. Производството е образувано, след като с Определение № 673/20.11.2023 г. на РС – Нова Загора постановено по гр. дело № 20232220101505/2023 г. по описа на съда, делото е изпратено на Административен съд – Сливен по подсъдност. С разпореждане исковата молба е оставена без движение с дадени указания, в следствие на което с поправка на исковата молба, ищците конкретизират, че претенцията е за обезщетение за претърпените от тях вреди вследствие на неправомерно разпространяване в ефир и онлайн от ответната страна личните им данни. В съдебно заседание ищците лично поддържат исковата молба. Ангажират писмени доказателства. Ответникът, чрез представител по пълномощие заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. По същество прави искане за отхвърлянето му. Претендира юрисконсултско възнаграждение, за което прилага списък. Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита че предявения иск е неоснователен и недоказан. Административен съд Сливен, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна следното: На 07.04.2022 г. БНР ••• публикувало на интернет страницата си статия със заглавие "Потвърдиха присъдата на б. от ••• д. н. п. на к.". Същата съдържала следната информация: "Върховният касационен съд потвърди присъдата на д. б. от С., всеки от които д. н. п. на к. П. П. и М. С. са признати за виновни в това, че на 23.03.2018 г. в ж. в •••, д. д. к. ц. от п. П., А., С. и В. П. д. – ••• а. п. на обща стойност 819 000 лв., а б. му М. – ••• о. на обща стойност 660 000 лева. На п. е наложено наказание "л. о. с." за срок от 3 години, и. на което е отложено за изпитателен срок от 5 години и наказание "глоба" в размер на 3000 лева за всеки. Обектите, предмет на п. п., са отнети в полза на държавата. " Статията е публикувана в резултат на оповестена друга такава от същата дата на интернет страницата на Апелативен съд Бургас, от пресцентъра на съда в страницата с новини. Там изнесената информация била със заглавие "ВКС остави в сила решение на АС-Бургас по дело срещу д. б., д. н. а.". Публикуваната новина била със следното съдържание: "ВКС остави в сила решение на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена присъда на д. б. от •••, всеки от които д. п. от т. а. п. на к., н. по съответния законен ред. П. П. и М. С. са признати за виновни в това, че на 23.03.2018 г. в ж. в •••, д. п. от т. а. о., представляващи д. к. ц. /п. по чл. 278, ал. 6 от НК/ от п. П., А., С. и В. П. д. – ••• п. на обща стойност 819, 000 лв., а б. му М. – ••• о. на обща стойност 660, 000 лева. На п. е наложено наказание "л. о. с." за срок от 3 години, и. на което е отложено за изпитателен срок от 5 години и наказание "глоба" в размер на 3000 лева за всеки. Обектите, предмет на п. п., са отнети в полза на държавата. ". По делото е представено Решение на ВКС от 25.02.2022 г., постановено по К.Н.Д. 1083/21 г., по описа на съда, с което е оставено в сила решение № 64/29.10.21 г., постановено от АС – Бургас по В.Н.Д 20212000600139/21г. Представена е и Присъда № 5/22.04.2021 г. на Сливенския окръжен съд по НОХД № 601/2019 г., по описа на съда. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: На първо място, следва да се отбележи, че в случая процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в глава единадесета "Производство за обезщетения" на Административнопроцесуалния кодекс. В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вреди - административен акт, действие или бездействие, в чл. 204, ал. 1 - 4 АПК законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение: след отмяна на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1 АПК; при предявяване на претенцията за обезщетение в производството по оспорване на административния акт - чл. 204, ал. 2 АПК; при установяване на незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в производството по иска за обезщетение - чл. 204, ал. 3 АПК и при установяване на незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението - чл. 203, ал. 4 АПК. В случая сме изправени пред хипотезата на претендиране на вреди от действие на администратора на лични данни, при което незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение по аргумент от чл. 204, ал. 4 АПК. Съгласно чл. 203, ал. 2 АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Няма спор по делото, че между ищците и БНР не е налице висящо или приключило производство пред КЗЛД, което да е инициирано от тях. В този смисъл е и писмо на Председателя на КЗЛД от 19.01.2023 г. (л. 47) За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт, незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които представляват административна дейност; 2. претърпяна от ищеца реална и непосредствена вреда и 3. причинна връзка между тях. Разпоредбата на чл. 205 АПК е категорична, че ответник по иска за вреди е юридическото лице, представлявано от административният орган, причинил вредите. Отговорността се носи от това юридическо лице, в организационната структура на което е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са произтекли вреди. В процесния случай вредите се претендират от незаконосъобразно действие - „БНР разпространи фалшива новина, ползвайки личните ни данни имена, фамилии, местоживеене“. Съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ по реда, установен в АПК, се разглеждат исковете срещу държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Легална дефиниция на понятието държавен, съответно общински, орган липсва, но в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена дефиниция на "административен орган", съгласно която такъв е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Преценката дали един орган е административен орган зависи от това дали принадлежи към системата на изпълнителната власт и дали е носител на административни правомощия, въз основа на законово овластяване. Административни са правомощията в сферата на изпълнителната власт. Органът е административен, когато действа в това си качество, т. е. само при упражняване на административни правомощия. Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2014 г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Така и незаконосъобразното действие е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, само когато се осъществява при или по повод административна дейност. Под административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно правоотношение. Административната дейност се характеризира с властнически правомощия на държавни или общински органи или длъжностни лица, осъществявани в изпълнение на закона. Явно е, че липсва (не беше доказано) наличието на първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ –незаконосъобразно действие, извършено от административен орган или длъжностно лице, при или по повод извършване на административна дейност. Българското национално радио макар и ЮЛ не е орган на държавната администрация – не е държавно учреждение, не осъществява административна дейност. Понятието за "държавно учреждение" не е легално дефинирано в закона. То е било предмет на тълкуване в съдебната практика (вж. определение № 457/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 87/2012 г. на ВКС, I т. о., определение № 427/30.10.2020 г. по ч. гр. № 3271/2020 г., решение № 212/06.03.2014 г. по гр. д. № 1402/2012 г. и решение № 4/03.02.2022 г. по гр. д. № 4305/2021 г., и трите по описа на III г. о. на ВКС) по повод разрешаване на конкретни спорове и се е наложило виждането, че държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. Следователно, основната характеристика на държавното учреждение е, че то упражнява функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата и това е разписано в учредителните и устройствените му актове. Освен това, неговото финансиране е ежегодно и преимуществено чрез субсидии от държавния бюджет, което не изключва и постъпления на средства от собствени източници (дарения, реклами, спонсорство и др.). То е юридическо лице с двойствено положение: подчинено е на публичното право във връзка с осъществяването на възложените му държавни функции -има за основен предмет нестопанска дейност, която осъществява в интерес на широк кръг лица, респ. в общонационален интерес; подчинено е и на частното право като носител на субективни права и правни задължения. Или характеристиката на държавното учреждение се свежда до описаната по - горе организационна съвкупност, която е натоварена със закон да извършва дейности, свързани с упражняване на държавната власт в съответен сектор на обществения живот като за целта ежегодно ползва целево предназначени парични средства по предварително приет по законния ред бюджет, обезпечаващ непрекъснатост и непрекъсваемост на процесите и политиките, за осъществяването на които отговаря. Наличието на преимуществено бюджетно субсидиране, предвидено в Закона за радиото и телевизията (чл. 44, ал. 4), чрез което се осигурява независимостта на БНР като обществен доставчик на медийни услуги, т. е. при изпълнение на възложените му публични (обществени) задачи, както и на имущество - държавна собственост, което му е предоставено за оперативно управление (чл. 42, ал. 2 ЗРТ), не променят характера и естеството на тази структура и тя няма статут на държавно учреждение. Съществената отлика е в отсъствието на дейности, свързани с упражняване на държавна власт. Макар държавата да участва в процеса на доставяне на медийните услуги от БНТ и БНР като взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите им - чл. 44, ал. 2 ЗРТ чрез издаване на лицензии и осигуряване на оборудване за необходимите цифрови технологии при излъчване на техните програми - чл. 45, ал. 3 и ал. 4 ЗРТ, нито националната телевизия, нито националното радио при своето функциониране на национални обществени доставчици на медийни услуги (с оглед реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално - публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика - арг. чл. 6, ал. 3, т. 6 ЗРТ, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 КРБ) упражняват функции на орган на държавна власт. Следователно макар да е национален обществен доставчик на медийни услуги и да ползва преимуществено финансиране на дейността чрез субсидия от държавния бюджет, както и да управлява държавно имущество и да е подпомагано от държавата при реализиране на основните си задачи (чрез издаване на лицензии, предоставяне на адекватно цифрово оборудване за използване на приложимите технологии и т. н.) БНР не е държавно учреждение, тъй като не упражнява властнически функции на орган на държавната власт, дейността му не е насочена към възникване на административно правоотношение. Следователно липсва наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно действие, извършено от административен орган или длъжностно лице, при или по повод извършване на административна дейност, при което, претенцията се явява неоснователна. В този смисъл са: Решение № 1239 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2013 г., III о.; Решение № 3088 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13/2017 г., III о.; Решение № 14012 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2018 г., III о. На следващо място претенцията е и недоказана. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция и неговото предназначение е да компенсира причинените увреждания, но това обезщетение не може да има санкционен характер. Чл. 4 от ЗОДОВ предвижда възмездяване за всички претърпени вреди, а когато са неимуществени намира приложение чл. 52 ЗЗД, като размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Когато претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ищецът е този, който следва да докаже по делото осъществяването на законоустановените елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността за обезщетяването им, като съдът не може да предполага тяхната наличност. В случая не се доказаха от ищците, върху които пада тежестта на доказване, причинените неимуществени вреди – в какво се изразяват, колко време са продължили, с каква степен на интензивност са, до какво са довели и какво са променили с настъпването си. По делото не са събраните доказателства, които да отговарят на тези въпроси, които да са в подкрепа на твърденията на ищците, че са им причинени значителни неимуществени вреди, изразяващи се в ч. за з., п., п. с. и., а. р. Следователно по делото не е доказан нито един от елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, а е в тежест на ищеца да установи кумулативно изискуемите предпоставки за възникването й, което не бе сторено в проведеното съдебно производство, при което исковата молба следва да бъде отхвърлена. От страна на ответника са заявени претенции за разноски, поради което, и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в производството се дължи юрисконсултско възнаграждение. Съобразно с фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд - Сливен