Решение № 1241 от 5.6.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 221/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Делото е образувано по жалба от Ф. М. К. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-89/04.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №083-00-364-3/13.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи нарушение на правилото на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за надлежно мотивиране на оспорения акт. Счита, че попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, като още при подаването на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е представил необходимите документи – U002 и U004, както и писмо от работодателя, според което причината за прекратяване на трудовото правоотношение е свързана със зимния период – до 25.03.2025 г., през който „няма работа“ /намаляване обема на работа/. Сочи, че горните документи, в т.ч. и писмото от работодателя, не били взети предвид от административния орган, поради което намира оспорения акт за постановен в нарушение на изискванията на чл.35 от АПК. Навежда доводи и за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като при изчисляване на размера на обезщетението, административният орган неправилно не взел предвид получаваното от него трудовото възнаграждение при последната му работа в [държава]. Счита също, че административният орган неправилно е приложил и разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, тъй като не била налице нито една от хипотезите на горната разпоредба. Твърди, че в случая са налице данни за причините за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което неправилно размерът на обезщетението не бил определен въз основа на наличните редовни документи, съдържащи данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. с чл.8, ал.4 от КСО. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както и на потвърденото с него разпореждане. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената жалба. Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че РБългария, като страна по международни договори и регламенти следва да се съобразява с утвърдените образци, удостоверяващи относимите обстоятелства за отпускане на парично обезщетение за безработица. Сочи, че приложения към жалбата документ е бил представен още в хода на административното производство и въз основа на него компетентната институция на [държава] е изпратила отговор със СЕД U017. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Със заявление вх.№083-00-364/19.11.2024 г., до директора на ТП на НОИ–Кърджали, подадено чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“-[община], жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е посочено, че е упражнявана трудова дейност в [държава], при работодателя •••, за периода от 24.05.2021 г. до 15.11.2024 г. В декларация от 20.11.2024 г., относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, жалбоподателят е посочил периода, през който е работил във [държава], като [длъжност] – от 24.05.2021 г. до 15.11.2024 г. Посочил е също, че е живял под наем през периода на заетост; разполага с постоянно жилище в Република България; в страната живеят децата и преобладаващата част от роднините му; няколко пъти в годината се е завръщал в Република България, по време на платения си отпуск. На 20.11.2024 г., жалбоподателят е подал и заявление до директора на ТП НОИ-Кърджали, за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на Европейския съюз, за периода от 24.05.2021 г. до 15.11.2024 г. В заявлението е посочил причина за прекратяване на трудовата дейност - приключване на сезонна работа. С Разпореждане №083-00-364-1/22.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на Структурирани електронни документи от съответната осигурителна институция. С Разпореждане №083-00-364-2/27.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, спряното производство е възобновено, предвид получен по електронен път структуриран електронен документ /СЕД/ U017, издаден от компетентната институция в [държава]. В посочения СЕД, за заявителя е удостоверена осигурена заетост в [държава] за периода от 24.05.2021 г. до 15.11.2024 г., като в графа „Основание за прекратяване на заетостта“ е направено отбелязване „неизвестно“. С Разпореждане №083-00-364-3/13.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО, на жалбоподателя е отпуснат минимален размер на парично обезщетение за безработица – ••• лв. дневно, считано от 16.11.2024 г. до 15.03.2025 г. В мотивите към разпореждането е посочено, че паричното обезщетение се отпуска в минимален размер, тъй като не е удостоверена причината за прекратяване на трудовия договор. С Решение №2153-08-89/04.03.20254 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата против Разпореждане №83-00-364-3/01.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали. В оспореното решение е прието, че Ф. М. К. има право на парично обезщетение за безработица и като български гражданин попада в обхвата на чл.2, §1 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Предвид липсата на конкретна причина за прекратяване на заетостта, отразена в СЕД U017, издаден от компетентната институция в [държава] е прието, че е налице хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, поради което не са налице основания за определяне на обезщетение, различно от отпуснатото в минимален размер. Видно от приложената по делото Спецификация за заплата, жалбоподателят е работил в [държава] на постоянна работа по безсрочен, писмен договор, при условията на Закон за работа на чужденци. По делото е приложено и писмо от 14.10.2024 г., с което работодателят ••• е уведомил жалбоподателя, че на 15.11.2024 г. срочният му трудов договор се прекратява и няма да бъде продължен, като окончателното уреждане на заплатата, неизползваните дни в отпуск и надбавката за почивка ще се извърши в рамките на 4 седмици. В писмото е посочена причина за прекратяване на трудовия договор: „във връзка със зимния период до март 2025 г. няма работа, от март 2025 г. сте добре дошли.“ От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма. В обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира, че при определяне размера на процесното парично обезщетение, са съобразени приложимите разпоредби на материалния закон, като съображенията на съда са следните: По делото няма спор, че жалбоподателят има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, при зачитане на осигурителен стаж, придобит в друга държава членка на ЕС – [държава], в която е последната трудова заетост. Безспорно е също, че Република България е държавата членка по пребиваване на безработното лице. Спорът в случая касае определения дневен размер и срока за изплащане на паричното обезщетение за безработица, като според административния орган, предвид липсата на конкретна причина за прекратяване на заетостта, отразена в СЕД U017, издаден от компетентната институция в [държава], е приложима разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО. Според разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Съгласно чл.54б, ал.3 от КСО, на който се позовава административният орган, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. По силата на горните разпоредби, наред с получаваното възнаграждение или осигурителен доход, от значение за определяне на размера и периода на изплащане на паричното обезщетение за безработица е и основанието/причината за прекратяване на правоотношението. От своя страна, установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на лицето, претендиращо отпускане на обезщетение за безработица. Така, съгласно чл.1, ал.1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, приета с ПМС № 32 от 11.02.2002 г., паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО – акт за прекратяване на правоотношението. В процесния случай, жалбоподателят не е приложил към подаденото заявление акт за прекратяване на правоотношението си по последната трудова заетост. П ричината за прекратяване на заетостта, не може да се установи и от представения СЕД U017, издаден от компетентната институция в [държава]. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че са налице такива данни, предвид представеното от него писмо, изготвено на 14.10.2024 г. от работодателя ••• Последното писмо представлява предизвестие за прекратяване на срочно правоотношение, отправено един месец предварително, аналогично на едномесечното предизвестие от работодател за прекратяване на трудово правоотношение, предвидено в чл.328, ал.1 от КТ. Въпреки, че посочената в предизвестието дата, на която се предвижда да бъде прекратено правоотношението съвпада с крайната дата на осигурена заетост при работодателя, не е налице актът, с който е прекратено това правоотношение, за да се установи действителната причина за прекратяването. Освен това, съдът констатира, че отразените в същото писмо обстоятелства, свързани с характера на последното трудово правоотношение, не съответстват на данните от Спецификация за заплатата на жалбоподателя по последната му работа, според които лицето е полагало труд на постоянна работа по безсрочен писмен договор. При липсата на доказателства, от които да се установи, че правоотношението е прекратено поради „приключване на сезонна работа“, както е посочено в подаденото заявление за отпускане на обезщетението за безработица, съдът намира за правилен извода на административния орган, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение остава неизвестна, поради което размерът на обезщетението следва да бъде определен съгласно чл. 54б, ал. 3 КСО, въз основа на наличните редовни документи, съдържащи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 8, ал. 4 от НОИПОБ. Тук следва да се отбележи също, че при представяне на документи, съдържащи други данни, представляващи основание за изменение на размера и срока на обезщетението, няма пречка компетентният орган да постанови това изменение, на основание чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО. По отношение на приложението на чл.62 от Регламент № 883/2004 г. следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО не противоречи на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004 г., според който компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В хипотезите, предвидени в чл. 54б, ал. 3 КСО, размерът на паричното обезщетение за безработица не се определя в зависимост от предишното трудово възнаграждение, поради което разпоредбата на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004 г. не намира приложение. В самата разпоредба от регламента е предвидено, че се прилага, когато законодателството на компетентната държава членка предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, а законодателството на Република България не предвижда такъв начин на определяне на обезщетението, когато трудовото правоотношение на лицето е прекратено на някое от основанията, посочени в чл. 54б, ал. 3 КСО. Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, предвид заявеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали