Решение № 442 от 24.11.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 370/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Й. М. Й., ЕГН •••••••••• от •••, чрез пълномощника адв. Ц. С. срещу Решение № 18/17.11.2021 г. по гр. д. № 69/2021 г. по описа на Районен съд – Трън, с което са отхвърлени евентуално съединените искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие и по чл. 27, пр. 4, във вр. с чл. 29 от ЗЗД за унищожаване поради измама на договор за продажба на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот от около 1500 кв. м., находящ се в махала •••, с. •••, общ. •••, обл. •••, при граници: от две страни дере, О.Г. и М. Й., сключен на ••• между Й. М. Й., ЕГН •••••••••• и Н. В. Н., ЕГН ••••••••••, за което е съставен нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, нот. д. № 116/2004 г. на районен съдия А.И. – и.д. съдия по вписванията при Районен съд - Трън. Постъпила е и въззивна жалба от Й. М. Й. и срещу Решение № 6/17.01.2023 г. по гр. д. № 69/2021 г. по описа на Районен съд – Трън, с което е допълнено решение № 18.17.2022 г. по гр. д. № 69/2021 г. по описа на Районен съд – Трън, с което не е уважено искането на Й. М. Й. за осъждане на Н. В. Н. да му предаде собствеността и владението върху неурегулиран поземлен имот от около 1500 кв. м., находящ се в махала •••, с. •••, общ. •••, обл. •••, при граници: от две страни дере, О.Г. и М. Й.. Във въззивните жалби се излагат подробни аргументи за неправилност на обжалваните решения. Твърди се, че съдът необосновано е игнорирал представеното решение на ТЕЛК, поради което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Сочи се, че допълнителното решение е необосновано, тъй като съдът не е отразил в него фактическите си констатации и правните си изводи. Аргументира се, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото и провеждането на откритото съдебно заседание. Навеждат се доводи за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваните решения и да реши спора по същество, като уважи предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивните жалби, лично и чрез пълномощника си – адвокат Т. С. е подал писмени отговори. Въззивните жалби са оспорени като неоснователни. Изложени са подробни съображения за правилност на решението на Районен съд – Трън. Посочено е, че същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е обосновано. Искането към въззивния съд е да го потвърди и да присъди направените разноски. В съдебно заседание въззивният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител. Докладвана е молба от пълномощника му – адв. С., в която заявява, че поддържа въззивните жалби. Моли обжалваните решения да бъдат отменени и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове, както и да се присъдят сторените разноски. В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си – адв. С. поддържа отговорите. Моли съда да остави без уважение въззивните жалби, като потвърди пръвоинстанционните решения и присъди направените разноски. Окръжен съд – Перник, като взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното: Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваните решение и решение за допълването му са постановени от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата форма и са подписани, поради което са валидни. Постановени са при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което са допустими. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността им, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или за нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Обжалваните решения са правилни. Съображенията за това са следните: Пред Районен съд – Трън са предявени два обективно евентуално съединени иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие и по чл. 27, пр. 4, във вр. с чл. 29 от ЗЗД за унищожаване, поради измама на сключен между страните договор за продажба на недвижим имот и кумулативно съединен с всеки от тях иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху имота, предмет на атакуваната прехвърлителна сделка. За да отхвърли евентуално съединените искове първоинстанционният съд е приел, че при доказателствена тежест на ищеца, той не е установил твърденията си за сключване на договора при липса на съгласие или поради измама. В допълнителното решение е отразил, че поради отсъствие на твърдените пороци на договора за покупко-продажба, той е породил вещно-правните си последици, като собствеността на имота, предмет на ревандикационния иск е прехвърлена от ищеца на ответника. С тези мотиви е отхвърлил и иска по чл. 108 от ЗС. Настоящият състав намира за неоснователни оплакванията за нарушаване на процесуалните правила за оценка на събраните доказателства и следващо от това неправилно установяване на релевантните факти. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, в които след всеобхватен анализ на приобщения доказателствен материал е посочил кои факти приема за установени и въз основа на какви доказателства. Фактическите му констатации са съответни на събраните писмени и гласни доказателства и настоящият въззивен състав ги възприема изцяло. Видно от нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, нот. д. № 116/2004 г. на районен съдия А.И. – и.д. съдия по вписванията при ТРС на •••, същият обективира сключен на ••• договор за покупко-продажба между страните по делото, по силата на който ищецът е продал на ответника собствения си недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот от около 1500 кв. м., находящ се в махала •••, с. •••, общ. •••, обл. •••, при граници: от две страни дере, О.Г. и М. Й. за сумата от 1960 лв., която купувачът е изплатил изцяло в брой. В нотариалния акт е отразено, че районният съдия, изпълняващ длъжността на съдия по вписванията при Районен съд – Трън го е прочел на страните и след одобрението му от тях, го е подписал. От удостоверение на община Трън, Местни данъци и такси изх. № ••• се установява, че процесният недвижим имот е деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № •••/••• от ответника – Н. В. Н., като негова собственост. Видно от скица на поземлен имот № 15-621993-10.06.2021 г. на СГКК – гр. Перник спорният недвижим имот към настоящия момент представлява поземлен имот с идентификатор 17077.515.94 по КККР на с. •••, общ. •••, одобрени със заповед № 18-896/20.12.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК. Не е спорно между страните и се установява от ЕР № ••• от •••, че поради претърпяно травматично увреждане през •••г., ищецът е практически сляп – не вижда с двете си очи. От гласните доказателства, събрани от първоинстанционния съд чрез разпита на свидетелите И. Й. Й. – дъщеря на ищеца и майка на ответника и И.Г.Г. – без родство със страните, се установя, че преди изповядване на сделката ищецът, свидетелката Й. и ответника неколкократно са посещавали адвокат за подготовка на документите за нея. Ищецът е имал желание прехвърли собствеността на спорния имот на внука си – ответник по делото, без построената в него жилищна сграда. Последната останала в негова собственост и през годините следващи продажбата, той е продължил да я ползва. През това време ответникът посещавал имота и го поддържал, плащал и данъците за същия. Установява се също, че при сключване на процесния договор присъствали ищецът, ответникът, свидетелката и сестрата на ищеца – С. М. Й. Преди да положат подписите си, на запитване от съдията при Районен съд – Трън, който изпълнявал длъжността съдия по вписванията, ищецът обяснил, че иска да прехвърли собствеността на спорния недвижим имот на внука си. Районният съдия прочел на глас текста на съставения нотариален акт, а ищецът го одобрил. На въпрос на изпълняващия длъжността съдия по вписванията, ищецът отговорил, че може да се подписва. След това страните по сделката и районният съдия положили подписите си. От показанията на свидетелите, като и от приложените писмени доказателства – пълномощно от 22.12.2000 г. и декларация от 17.12.2001 г. се установява, че ищецът, въпреки слепотата си, при изготвяне на документи се е подписвал със саморъчен подпис. Не е ползвал подписване чрез поставяне на отпечатък от палеца си. От гласните доказателства се установява също, че ищецът в годините е разказвал, че е прехвърлил имота на ответника. Последният го е поддържал със знанието на дядо си. Разпитаните свидетелки установяват, че въпреки слепотата си, ищецът е много самостоятелен – ползва сам обществен транспорт, посещава различни институции, непрекъснато полага усилия да усъвършенства уменията си и да получава нови знания в различни области. Посещава курсове, ходи на почивки и въобще води пълноценен живот. В начинанията си, винаги е бил подпомаган от ответника и неговата майка. Настоящият състав намира, че районният съд правилно е кредитирал дадените пред него свидетелски показания. Те са ясни, конкретни и последователни и се подкрепят от приобщените писмени доказателства. Обстоятелството, че едната свидетелка е майка на ответника не е абсолютно основание за изключване на показанията и от доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК те се преценяват с оглед всички други доказателства по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая свидетелката Й. освен, че е майка на ответника, е и дъщеря на ищеца. По делото не се събраха доказателства тя да има негативно отношение към баща си. Напротив установи се, че в продължение на много години само тя и сина и са полагали грижи за него и са били в много близки отношения по между си. Отсъствието на общуване между нея и ищеца е от около година, като последният е преустановил контактите без тя да разбера причината. Както вече се посочи показанията на свидетелката Й. напълно съответстват с тези дадени от другата свидетелка, която няма никакви отношения със страните, както и на останалите събрани доказателства. Неоснователно е оплакването за цялостната им недостоверност, поради съобщаване на конкретен неверен факт, а именно, че сестрата на ищеца – С. Й. е присъствала на сключването на спорната сделка. Приетото в хода на въззивното производство удостоверение за наследници изх. № ••• опровергава твърдението на ищеца, че към този момент сестра му е била починала. Видно е, че това се е случило на •••, което е три години след сключване на процесния договор. Затова недоказано е останало твърдението му за съобщаване на неверен факт от свидетелката. Не представлява процесуално нарушение обстоятелството, отразено в протокола от проведено пред районния съд открито съдебно заседание, че вратата на съдебната зала е била отворена по време на разпита на първата свидетелка. Действително изискването свидетелите, които предстои да бъдат разпитани, да не се намират в съдебната зала по време на разпита на останалите свидетели, е с цел неповлияване на техните показания от по-рано чутото. Но дори нарушаването на това правило, няма за абсолютна последица некредитиране на показанията на свидетеля. Те се преценяват с оглед останалите доказателства по делото. В настоящия случай няма основание да се приеме, че са недостоверни. Първоинстанционният съд е изслушал и подробните обяснения на ищеца. В голямата си част, те не са относими към предмета на делото. Фактите, които са част от предмета на доказване и са изложени от него в съдебно заседание, представляват твърдения, на които основава претенциите си. Същите имат характер на поясняване и допълване на исковата молба по смисъла на чл. 143, ал. 2 от ГПК. Те подлежат на доказване с всички доказателствени средства на ГПК, а не представляват доказателствено средство. Обясненията на страна в съдебното производство имат доказателствено значение, когато попадат в хипотезата на чл. 175 от ГПК – представляват признание за неизгоден факт или когато са дадени по реда на чл. 176 от ГПК, като отговор на конкретно предварително зададен въпрос, предшестван от предупреждение по чл. 176, ал. 2 от ГПК за последиците по ал. 4 на същата разпоредба. В случая обясненията на ищеца не отговарят на посочените условия, поради което нямат доказателствена стойност, а съдът ги преценява като твърдения за факти, на които основава исканията си. Приетите от въззивната инстанция писмени доказателства – писмо изх. № РД-12-02-8496/05.09.2922 г. на ОСЗ - Трън и писмо изх. РД-12-02- 9916/18.10.2022 г. на ОСЗ – Трън категорично опровергават твърденията на въззивния жалбоподател, че сочената от него измама е осъществена чрез завеждането му в Общинска служба „Земеделие“ – Трън, под предлог, че трябва да подпише поредната ежегодна декларация по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като всъщност му е представен за подпис процесният договор и той не е разбрал това, поради слепотата си. Видно от посочените писмени доказателства ищецът никога не е подавал в ОЗС – Трън ежегодни декларации по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, нито преди сделката, нито след нейното сключване. Не е налице и твърдяното от въззивника процесуално нарушение във връзка с докладването на делото. На първо място така наведеното оплакване не е конкретизирано и обосновано. На следващо видно от материалите по делото, първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад, който е бил връчен на страните преди първото по делото заседание. В открито съдебно заседание им е дадена възможност да изразят становище във връзка с него, като процесуалният представител на ищеца е заявил, че няма възражения и съгласен същият да бъде обявен за окончателен. Изменения в доклада са били допуснати по искане на ответната страна, но ищецът не е направил възражение във връзка с тях. Настоящият състав намира за неоснователни и оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение и допълващото го такова, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са договорите при които липсва съгласие. В мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК е разяснено, че съгласие липсва, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. В същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК, а именно, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/. Тежестта за установяване отсъствието на съгласие при сключването на сделката е на ищеца. Той не е установил при условията на пълно и главно доказва, че не е бил съгласен да прехвърли собствеността на недвижимия имот на неговия внук. Спорният договор е обективиран в нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, нот. д. № 116/2004 г., съставен от и.д. съдия по вписванията при Районен съд – Трън. Същият е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му, по реда на глава Петдесет и първа от ГПК/отм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 /, поради което е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 о ГПК. Той е доказателство за отразените в него изявления и извършените действия от длъжностното лице, което го издало. В нотариалния акт е отразено последователно изпълнението на задължението на длъжностното лице по чл. 474, ал. 4 от ГПК/отм/ - да провери самоличността и дееспособността на явилите се пред него лица и по чл. 475, ал. 1 от ГПК/отм/ - да прочете нотариалния акт и да го подпише след одобрението му от страните. Затова той се ползва с материална доказателствена сила за тези обстоятелства. Доказателствената тежест за оспорването и е на ищеца. Той не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че съдията по вписванията пред който е сключена сделката не му е прочел нотариалния акт и той не е разбирал какво е отразено в него. Затова те са останали недоказани. Неоснователно е твърдението на ищеца, че лисва съгласие за сключване на спорната сделка, тъй като той е положил саморъчен подпис, а не е приложено правилото на чл. 475, ал. 2, във вр. с чл. 151 от ГПК /отм/. С това възражение, ищецът се домогва да докаже, че в процесния договор липсва негов подпис – съответно не е налице и съгласие. Подписването по реда на чл. 151 от ГПК/отменен/ се прилага в нотариалното производство, когато лицето не може да подпише поради неграмотност или недъгавост/чл. 475, ал. 2 от ГПК /отм/. За да е изпълнено това условие е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки обективна невъзможност за полагане на подпис и неграмотност или недъгавост, които са причина за нея. В случая безспорно се установи, че ищецът е в обективна възможност да полага саморъчен подпис, независимо от слепотата си. Това е извършвал многократно през годините, включително и при сключване на процесната сделка. Той не е оспорил подписът, положен в нея от негово име да е неистински. Правилото на чл. 475, ал. 2, във вр. с чл. 151 от ГПК/отм/ има за цел да гарантира изпълнението на чл. 476, б. „е“ от ГПК/отм/, който предвижда подписа на страните, като част от задължителното съдържание на нотариалния акт. То е приложимо само когато страната обективно няма възможност да положи саморъчен подпис, но не и в случай като настоящия. Затова полагането на саморъчен подпис от ищеца, не води по никакъв начин на извод за отсъствие на съгласие за сключване на обективираната в нотариалния акт сделка. Предвид така изложеното настоящият въззивен състав намира за неоснователен иска за прогласяване на нищожност на процесната сделка, поради липса на съгласие. Идентичен е изводът на районния съд, поради което решението му в тази част е правилно. Съгласно чл. 27 от ЗЗД сделката е унищожаема, когато е сключена при измама. Съгласно чл. 29 от ЗЗД измама е налице, когато едната страна е била подведена от другата или от трето лице да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Заблуждението трябва да се отнася до съществените условия на сключения договор – конкретните права и задължения на страните по него. Доколкото процесния договор е обективиран в нотариалиен акт – официален документ по чл. 179 от ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, в който е отразено изрично одобряването на съдържанието му от ищеца, то в доказателствена тежест на последния е да установи, че е бил измамен за сключването му. По делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на това твърдение. Обстоятелството, че ищецът е практически сляп, не обосновава извод за наличие на измама. Безспорно установено по делото е, че нотариалният акт, в който е сключен договора, му е прочетен, той е разбрал съдържанието му и се е съгласил с него. Затова настоящият състав намира за правилен извода на районния съд, че не е налице измама при сключване на спорния договор, поради което искът за унищожаването му е неоснователен. Ищецът е предявил при условията на кумулативно съединяване иск по чл. 108 от ЗС. За уважаването му, съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, ищецът трябва да установи, че е собственик на спорния недвижим имот и че ответникът го владее. В случая не е налице първата предпоставка. Категорично установено по делото е, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № •••, том •••, рег. № •••, нот. д. № 116/2004 г. той е прехвърлил спорният недвижим имот на ответника. По силата на чл. 77 от ЗС и въз основа на посочената прехвърлителна сделка, последният е придобил собствеността върху него. Затова и осъществяваното от него владение е на валидно правно основание. Предявеният ревандикационен иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд. Предвид всичко изложено, настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира обжалваното решение и допълващото го такова за правилни, поради което следва да бъдат потвърдени. С оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски на ответника по въззивната жалба. Същият не е представил доказателства за направени такива, поради което не следва да му се присъждат. /в този смисъл т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС. По изложените мотиви, Окръжен съд - Перник