Решение № 63 от 13.6.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 87/2023 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, вр. с Глава ХХI от ГПК. Образувано е по жалба от “•••” ЕООД, с адрес гр. Благоевград, ул. “•••, представлявано от Н.Ц.Н., чрез адв. П. В. П., член на САК, със служебен адрес: гр. София, ж.к. •••, “•”, партер, офис 8В, срещу постановен отказ № 20230418101154/19.04.2023г. В жалбата се сочи, че с решение на едноличния собственик на капитала „••“ ЕООД с ЕИК ••• е учредено дружеството – жалбоподател – „•••“, като е взето решение да бъде извършен непарична вноска – апорт на недвижим имот. Сочи се, че съгласно чл.72 ТЗ е депозирано искане за назначаване на вещи лица с изх.№ 202303161172224, въз основа на което е постановен акт за назначаване на вещи лица. Твърди се, че са предоставени всички изискуеми от закона документ, доказващи правото на собственост на вносителя върху апортирания имот и вещите лица са изготвили и депозирали в срок заключението си. Сочи се, че след като същото е депозирано в ТЗ дружеството е получило екземпляр от оценката по електронна поща е подал заявление А4 за първоначална регистрация, като е приложил и заключението на вещите лица. Сочи се, че по така подаденото заявление е постановен отказ с мотив, че вещите лица не са спазили изискването да подадат декларации по чл.128, ал.2 от Наредба № 1 от 2007г. за определяне и изплащане на възнагражденията на вещите лица. Изтъква, се, че последното не би следвало да опорочава фактическия състав по изготвяне на действителна и правновалидна оценка на непаричната вноска, поради липсата законосъобразни указания от страна на длъжностното лице към АВ се твърди от жалбоподателя, че е подадено ново искане за назначаване на вещи лица с вх.№ 202030424144521, по което също има постановен отказ – с мотив, че вече има изготвена такава оценка и това пречи да се инициира нова процедура за изготвяне на заключение. Твърди се липса на неправомерни действия от страна на жалбоподателя, но същият е поставен пред фактическа невъзможност да извърши апорт на непарична вноска, респ.дружеството да бъде вписано и започне да развива търговска дейност. Изтъква се, че с обжалвания отказ е установено, че представеният устав не съответства на нормативно изискуемото. Тъй като последното представлява отстраним порок, а за това не е била предоставена възможност, жалбоподателят посочва, че представя с жалбата коригиран устав, който отразява и данните за претендираната действителна оценка на апортната вноска. При поддържане на фактически твърдения и правни доводи в горната насока се иска отмяна като опорочен, поради противоречие с материалния и процесуален закон обжалвания отказ на длъжностното лице и задължаването му да извърши съответното първоначално вписване, касаещо сторената апортна вноска като абсолютна предпоставка за вписване на новоучреденото дружество. От Агенцията по вписванията, гр.София, на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ е депозирала писмен отговор свой изх. № 11 – 00 – 989/27.04.2023г. Подадената жалба се определя като неоснователна. Твърди се подаване на искане за първоначална регистрация по заявление с вх.№ 20230418101154/18.04.2023г. по електронен път, от оправомощено лице по см. на чл. 15, ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ. Потвърждава се подадено заявление Обр.А4 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като към него са приложени документи по преценка на заявителя. Сочи се, че преди да извърши вписването длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление при спазване на предвидените за това форма иред за исканото вписване, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи, дали е внесена дължимата държавна такса. Изтъква се, че в случая е установено, че представеното заключение на вещите лица по чл.72 ТЗ по акт за назначаване на вещи лица № 20230316172224/17.03.2023г. не е прието от ДЛР по надлежния ред. Посочената експертиза по 20230316172224/17.03.2023г. е била депозирана в ИС на ТРРЮЛНЦ с вх.№ 20230331193806 и върната за корекции с уведомително писмо № 20230411111712, като поради липса на декларации по чл.128, ал.2 от Наредба № 1 от 2007г. за определяне и изплащане възнагражденията на вещите лица същата не е надлежно приета., поради което не е спазена процедурата по чл.72 ТЗ. На следващо място се изтъква, че в представения за обявяване учредителен акт не отговаря на изискванията на чл.72 ТЗ относно минимално изискуемото съдържание, като в представения такъв не се съдържа основанието на правата на вносителя. Изтъква се, че посочените недостатъци не попадат в приложното поле на чл.22, ал.5 ЗТТРЮЛНЦ, тъй като не представляват липса на документ или неплатена държавна такса, а представляват самостоятелно основание за отказ. По изложеното се иска потвърждаване на постановения отказ № 20230418101154/19.04.2023г. на ДЛР при АВ, постановен по партида на „•••“ ООД, както и на основание чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.81 ГПК се иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размерна 150 лв. С отговора се прави възражение за прекомерност, в случай на претендиране на разноски от жалбоподателя. Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното: Регистърното производство е иницирано по Заявление образец А4 с вх. № 20230418101154/18.04.2023г. с искане за първоначална регистрация на новоучредяващо се дружество „•••“ ООД. Към Заявлението са приложени: Учредителен акт на „•••“ ЕООД от 13.04.2023г.; Документ за внесена държавна такса; Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управител; Заключение на тройна оценителна експертиза по реда на чл.72 ТЗ; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; Декларация по чл. 264 ДОПК; Декларация по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон; Адвокатско пълномощно. На 19.04.2023г. е постановен Отказ № 20230418101154. ДЛР е постановило обжалвания отказ на две основания: При внасяне /апортиране/ на непарична вноска в търговско дружество уставът или умредителния договор следва да съдържа името на вносителя, пълно описания на непаричната вноска, паричната оценка и основанието на правата му /чл.72 ТЗ/. Оценката на непаричната вноска се извършва от три вещи лица, назначени от ДЛР, което заключение се представя в търговския регистър със заявлението за вписване. В случая ДЛР сочи, че при извършената служебна проверка по представеното заключение на ВЛ по чл.72 ТЗ по акт за назначаване на ВЛ – 20230316172224/17.04.2023г. е установило, че изготвеното такова не е прието от длъжностното лице по регистрация по надлежния ред, като е била входирана в ИС на ТРРЮЛНЦ 20230331193806 и върната за корекции с уведомително писмо 20230316172224-3/03.04.2023г. При повторното й входиране отново не е била приета, поради липса на декларации по чл.128, ал.2 от Наредба № 1 от 2007г. за определяне и изплащане на възнагражденията на вещите лица. На това основание не е спазено изискването на чл.72 ТЗ. Отделен аргумент за постановяване на отказ от извършване на заявеното вписване е установеното от ДЛР, че в представения за обявяване учредителен акт не се съдържа основанието на правата на вносителя, като тези недостатъци не попадат в приложното поле на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не представляван липса на документ или неплатена държавна такса, а самостоятелно основание за отказ. Срещу така постановения отказ на длъжностно лице от Търговския регистър е подадена настоящата жалба. Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно легитимирана страна в процеса, която разполага с право на жалба. Съгласно чл.67 ТЗ дружеството се смята за възникнало от деня на вписването му в ТР, но заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган. За юридическите лица качеството им на правосубектност и оттук и активната процесуална легитимация възниква с възникването им като субекти на правото с вписването им в ТР, но по изключение – в случаите на вписване на новоучредяващо се дружество – заявлението за това може да се подаде от органа, който е определен за управителен според учредителния акт. Следователно, при отказ от ДЛР да впише учредяването на ново дружество – търговец правото на жалба ще възникне за управителния орган, в качеството му на заявител на съответното вписване. В случая жалбата е подадена от пълномощник с изрично пълномощно на лицето Н.Н., избрано според учредителния акт за управител на новоучредяващото се еднолично дружество с ограничена отговорност. Ето защо жалбата следва да се счете за подадена от надлежна страна – управителния орган на учредяващото се дружество – управителя Н.Н. чрез пълномощник с изрично пълномощно, макар да е изписано като жалбоподател и новоучредяващото се юридическо лице – търговец. Жалбата е насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТРРРЮЛНЦ); подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТРРЮЛНЦ. По изложеното жалбата следва да се счете за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С ТР № 1 от 31.05.2023г. по т.д.№ 1/2020г. на ОСТК на ВКС е постановено, че регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е вид охранително производство и съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ обхваща дейността по вписване, заличаване и обявяване в съответните регистри въз основа на заявление по образец. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, както и дали са налице останалите изисквания, посочени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като при липса на някое от тях постановява мотивиран отказ – чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон (с оглед проверката по чл. 21, т. 5, вр. т. 4 ЗТРРЮЛНЦ), както и когато не е платена дължимата държавна такса съгласно чл. 21, т. 9 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността и постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът на длъжностното лице по регистрацията подлежи на обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбата се разглежда от окръжния съд по реда на глава двадесет и първа на ГПК - „Обжалване на определенията“. Обхватът на дейността на съда в производството по частна жалба е разяснен по задължителен начин в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г. и според него проверката на определението не е ограничена от посоченото в жалбата, а се осъществява при условията на пълен въззив. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, ако съдът отмени обжалвания акт, той следва сам да разреши поставения пред него въпрос. Правомощията на съда в производството по глава двадесет и първа от ГПК определят съответно и правомощията му в производството по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията, като водят до извода, че при осъществяване на контрола по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ уважаването на заявлението зависи от изпълнението на изискванията, предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Ако към заявлението не са приложени всички необходими документи по смисъла на чл. 21, т. 4 и по т. 9 ЗТРРЮЛНЦ, същото е нередовно. Посочената нередовност се отстранява чрез процедурата по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Тъй като решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията по вписванията за поправяне на пропуска по чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и длъжностното лице по регистрацията. Това налага преди да се произнесе по жалбата съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа. Такова задължение съдът има и в случай, че дадените от длъжностното лице указания са били непълни или неточни. Правомощията на съда произтичат и от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Според нея при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а заедно с решението си изпраща на Агенцията и документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването. Второто изречение на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има предвид именно изискуемите по закон документи за уважаване на заявлението, които са били представени за първи път с жалбата или в изпълнение на дадените от съда указания по смисъла на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на изложеното следва извода, че съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство или представеният акт подлежи на обявяване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.28бЗННД, както и дали е платена дължимата държавната такса. Съдът проверява, дали са били на лице основанията за постановяване на отказа според чл. 24, ал.1 от Закона за търговския регистър и дали отказът е съобразен с разпоредбите на Търговския закон и другите закони, уреждащи подлежащите на вписване обстоятелства. На основание задължителния характер на цитираните по.горе тълкувателни решение следва, че правомощието на съда се изразява в преценка на същите обстоятелства, които са били предмет на оценка от ДЛР, като при горната преценка от значение е анализа на представените от заявителя документи. Задължение на ДЛР да дава указания е само в хипотеза на липса на документ, който е необходим за установяване на факт или обстоятелство, които имат отношение към преценка наличието или осъществяването на исканото за вписване обстоятелство или не е внесена дължимата държавна такса /арг. чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ/. При липса на представен изискуем документ за установяване на исканото за вписване обстоятелство, ДЛР следва и е длъжно да даде указания за представянето му, да посочи нормативно установения за това срок за това и едва при непредставяне на липсващия документ да постанови отказ. При обжалването му съдът може да събира тези доказателства, които са били необходими за установяване наличието на обстоятелството, което се иска да се впише, които не са били представени пред ДЛР с подаване на заявлението и за което ДЛР не е дало указания и срок за представянето им. В това изразява и обхватът на дейността на съда в производството по частна жалба според цитираните ТР при разяснен по задължителен начин в Тълкувателно решение при условията на пълен въззив, като на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, ако съдът отмени обжалвания акт, той следва сам да разреши поставения пред него въпрос, като ако не е изискан от ДЛР изискуем документ да даде указания и да го приобщи като доказателство и цени към съществото на искането за вписване. Горното обаче не означава, че при съдебното обжалване пред съда е допустимо да се представят доказателства, които са били представени пред ДЛР, но същите не са отговаряли на изискванията на закона за редовност от гледна точка на форма и съдържание. Такъв е именно процесния случай. Със заявлението заявителят е представил Учредителен акт от 13.04.2023г., с който е взето решение за учредяване на ново търговско дружество – „•••“ ЕООД, чрез апортиране на непарична вноска в него, но при липса на изрично отразено в учредителния акт на основанието на правата на учредителя по отношение на апортираното имущество. Това обстоятелство се признава от самия жалбоподателя, тъй като с жалбата представя Учредителен акт от същата дата – 13.04.2023г., в който изрично е посочено и вписано и основанието на правата по отношение на непаричното имущество, предметна апорта. В случая не се касае до липса на документ, а до представен такъв пред ДЛР, който не отговаря на установените изисквания на закона от гледна точка на съдържание /арг. чл.72, ал.1 ТЗ/. При документ, който не отговаря на съответните изисквания и форма на закона, не е налице липса на документ по см. на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, поради което за ДЛР не е съществувало задължение да дава указания за представянето му. НА същото основание за съда не възниква задължение да дава такива указания и да събира допълнителни доказателства. Нещо повече – в случая със заявлението за вписване учредяване на новото дружество и с жалбата срещу постановения отказ са представени два учредителни акта от една и съща дата, но с различно съдържание, което препятства преценката за това на коя дата е взето решение от компетентния орган на учредителя за учредяване ново търговско дружество и каква е била действителната му воля, включително и за апортната вноска. По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде потвърден, а процесната жалба- следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските: В процеса от страна на АВ се претендира присъждане на разноски. Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК вр. с чл.81 ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВ, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. Следователно – отговорността за разноски следва да се прилагат съобразно общото за всички охранителни производства специално правило на чл.541 ГПК, а именно – разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителят /така Определение № 89 от 2.03.2022г. на ВКС по ч.т.д.№ 311/2022г., 1 т.о., ТК; Определение № 31/01.02.2022г. по ч.т.д.№ 2436/2021г. на ВКС, т.о.; Определение по ч.т.д.№ 2250/2021г. 1 т.о. ТК на ВКС; Определение № 60496 от 29.12.2021г. по ч.т.д.№ 2621/2021г., Т.К., 2 т.о. на ВКС и мн.др./. Водим от горното, Благоевградският окръжен съд