Решение № 139 от 7.6.2023 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 64/2023 г.

Производството е по чл. 37в, ал.5 във вр. ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. чл. 145 от АПК. Образувано е по жалба от Л. А. М. срещу Заповед №РД-04-202 от 30.09.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Бургас, с която е одобрено сключено споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, вкл. и за имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, с което са разпределени масивите за ползване в землището на гр. Айтос за стопанската 2022/2023 г. и е одобрена картата на разпределените масиви за ползване в посоченото землище, както и регистърът към нея. Жалбоподателят твърди, че притежава земеделска земя, с НТП - нива, представляваща поземлен имот № 456 001, с площ 45, 500 декара, трета категория на земята, находяща се по плана за земеразделяне в местност „Кара Меше" в землището на гр.Айтос, ЕКАТТЕ 00151, при граници и съседи на имота: имоти №№ 456041, 000636, 000662 и 456033, за ползването на която имал сключен нотариално заверен договор от 01.10.2013 г. с арендатора Р. С. В., с ЕГН ••••••••••, който договор бил вписан в Службата по вписванията- гр.Айтос с вх.рег. № 3774/04.11.2013г., том.3, акт 132. Твърди, че на 04.04.2018 г. подписал Анекс със същия арендатор за нов 5 годишен срок на действие на договора до 30.09.2022 г., който също бил вписан в Службата по вписванията - гр.Айтос с вх.рег. № 1138 от 04.04.2018 г., том.1, акт 244. Допълва, че при негово посещение на 03.10. 2022 г. в Общинска служба по земеделие - гр.Айтос бил уведомен, че притежаваната от него земя е включена в т.нар. категория „бели петна", въпреки че не е пустееща, а е обработвана ежегодно с действащ до 30.09.2022г. договор. Тъй като му предстоял удължаване на срока на договора за аренда на земята след 01.10.2022г. с досегашния арендатор, твърди, че не е подал декларация по чл. 376 от ЗСПЗЗ до 31.07. 2022 г., изчаквайки изтичане на договора. Изтъква, че по никакъв начин не бил уведомен, че имотът му може да попадне в категорията на така наречените "бели петна" като заявява категорично, че не желае насилствено и против волята и правата му на собственик, земята му да бъде включена в окрупнен масив за ползване от други арендатори, което не е и смисълът и целта на закона. Настоява обработката на земята му да продължи да се извършва от досегашния арендатор, с когото има десетгодишни арендни взаимоотношения. Допълва, че се е обърнал към Общинска служба „Земеделие" гр. Айтос с искане имотът му незабавно да бъде изваден от така наречената категория „бели петна", но му било отговорено, че има заповед Заповед № РД-04-202/30.09.2022 г. на директора на ОД "Земеделие". Счита заповедта за противоконституционен акт, защото нарушавала чл. 17, ал. 3 от Конституцията, който гарантира неприкосновеността на частната собственост, поради което следвало а бъде обявена за нищожна, тъй като било недопустимо да се налагат непреодолими ограничения върху неприкосновената собственост и я оспорва поради нейното несъответствие с целите на закона. Моли заповедта да бъде обезсилена спрямо него и да бъде указано на ОД „Земеделие" Бургас да предприеме необходимите законосъобразни действия с оглед изваждане на имота от категорията „бели петна" и недопускане предоставянето му за ползване от други арендатори. В съдебно заседание, жалбоподателят Л. А. М. чрез пълномощника си - адвокат Христина Т.а, поддържа жалбата. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да отмени заповед Заповед №РД-04-202 от 30.09.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Бургас в атакуваната й част като нищожна по отношение на жалбоподателя. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Областна Дирекция "Земеделие" град Бургас, представлявана от директора Лидия Станкова, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрк. Ж. Д.-Л.. Заинтересованите страни „ГИС 81" ООД, "ДЕМЕТРА" ООД, МЕРКУРИЙ-64" ЕООД, "СОРТОВИ СЕМЕНА-БУРГАС"ООД, "ХАРИ-ПЛАНТ"ЕООД, "ЧЕРИ 2001 " ЕООД, АГРОДАР БЪЛГАРИЯ ЕООД с адрес: rp. Бургас, ул. ЦАР КАЛОЯН 78, ЕТ.З, АП.7, А. Н. А., Б. Д. Д., БРАТЯ ЧАУШЕВИ 74 ООД, В. Н. Г., В. Х. Г., Г. С. С., Г. Х. Г., ЗКПУ "ЕДИНСТВО", ЗКПУ "ЖИТЕН КЛАС“, К. Н. К., Л. Б. В., Н. Ф. А., Н. Х. Е., Н. Т. Н., Н. Н. Г., Р. А. Д., Р. С. В., С. А. Б., С. П. Г., Т. И. Т., Т. Р. Р., Ф. С. И., Х. Р. М. и "НВН БЪЛГАРИЯ" ООД, редовно призовани за ОСЗ, не изразяват становище, не депозират отговор на жалбата. Съдът, след като обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото доказателства, и след служебна проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал.1 АПК, приема за установено следното: Не се спори по делото, че със Заповед №РД-04-110 (л. 36-37 по гр.д. №950/22 г. на РС Айтос) о т 03.08.2022 г. и заповед №РД-04-109 от 03.08.2022 на директора на ОД „Земеделие“ – Бургас (л. 38), на основание чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, е открита процедура по сключване на споразумения между собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за землището на територията на Община Айтос за стопанската 2022/2023 г. и е назначена комисия, която да организира и ръководи сключването на споразумение за разпределение на ползване на земите по масиви. На 16.08.2022 г. е проведено заседание на комисията за землището на село Янтра, на което било констатирано, че за стопанската 2022/2023 г. са пода дени 76 бр. декларации по чл. 69 и 100 бр., като комисията е установила, че за предходни стопански години ползвателите на частни земеделски земи са изплатили задълженията си и са внесли в Община Айтос или в ОД „Земеделие“ Бургас дължимите суми. В срока по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ ползвателите входирали в ОСЗ Айтос доброволно споразумение за ползване на землището на гр. Айтос с вх. № ПО-09-306 от 15.09.2022 г. с обща площ 21 869, 433, което отговаряло съгл. директора на ОД „Земеделие“ гр. Бургас на разпоредбите на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Тези факти са констатирани от комисията, назначена със Заповед № РД-04-110 от 03.08.2022 г. на директора на ОДЗ - Бургас и удостоверени в приложения по делото доклад изх. № ПО-09-406 от 19.09.2022 г. от комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ на осн. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (л. 127-140 по гр.д. №950 на РС Айтос). С цитирания доклад, комисията по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ е констатирала, че внесеното доброволно споразумение отговаря и е изготвено при спазване на разпоредбите на чл. 37в от ЗСПЗЗ, като масивите за ползване са разпределени между ползвателите, конституирани като заинтересовани страни в настоящото производство. В доклада са посочени и имотите съгласно чл. 37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, както и определеното от страните по доброволното споразумение средно рентно плащане. Видно от приложения по делото регистър за ползването на имоти по чл. 72, ал. 2 от ППЗСПЗЗ процесният имот номер 456.1 с площ 45.495 дка, категория 3 на земята е включен като бяло петно, без да е вписан за последния документ за собственост, декларатор или ползвател. С оспорената Заповед №РД-04-202 от 30.09.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Бургас е одобрено ползването на имотите по чл. 37в, ал.2, т.3 от ЗСПЗЗ, разпределени в границите на масивите за ползване в землището на гр. Айтос, за стопанската 2022/2023 г., съгласно Споразумение вх. № ПО-09-306/15.09.2022 г. за създаване на масиви за ползване между горепосочените ползватели. Заповедта е обявена на интернет страницата на ОДЗ гр. Бургас на 21.10.2022 г., на интернет страницата на Община Айтос, както и на 13.10.2022 г. в сградата на ОСЗ Айтос по реда на чл. 37в, ал.5 от ЗСПЗЗ. Към заповедта е приложен като неразделна част Регистър на масиви за ползване на земеделски земи по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2022/2023 г. за землището на гр. Айтос, видно от който (л. 13 – гръб) имотът на жалбоподателя с вписан №456.1 е предоставен на осн. чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ на „Агродар България“ ЕООД. Видно от приетото по делото писмено доказателство - договор за аренда на земеделска земя (л. 8-9), сключен между Л. А. М. като арендодател и Р. С. В. като арендатор поземлен имот № 456 001, с площ 45, 500 декара, трета категория на земята, находяща се по плана за земеразделяне в местност „Кара Меше" в землището на гр.Айтос, ЕКАТТЕ 00151, при граници и съседи на имота: имоти №№ 456041, 000636, 000662 и 456033 е предоставен на арендатора за временно и възмездно ползване за срок от 5 стопански години, като договорът е вписан в Служба по вписвания гр. Айтос под №132 с вх. Рег. №3774 на 04.11.2013 г., том 3. Между страните е сключен и анекс на 04.04.2018 г., носещ нотариално заверените им подписи, с който срокът на договора за аренда е удължен до 30.09.2022 г., също вписан в СВп гр. Айтос с вх. Рег. №1138 от 04.04.2018 г. (л. 10). При така изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: По отношение допустимостта на жалбата: Атакуваната заповед представлява акт по чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, който с оглед чл. 37в, ал.5 от ЗСПЗЗ може да бъде обжалван по реда на АПК, т.е. в 14-дневен срок от съобщаването им /чл. 149, ал.1 от АПК/. Видно от приложения по делото протокол от ОСЗ – гр. Айтос (л. 10) Заповед №РД-04-202 от 30.09.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Бургас е обявена на 13.10.2022 г. в сградата на ОСЗ Айтос, а съгласно приложения препис- извлечение от интернет страницата на ОДЗ гр. Бургас, обжалваната заповед е обявена на тази интернет страница на 21.10.2022 г. Следователно към 19.10.2022 г., датата на която жалбата е постъпила в деловодството на ОД Земеделие гр. Бургас срокът за обжалването й като незаконосъобразна е бил изтекъл. В жалбата обаче се изтъкват основания за нищожност на заповедта по отношение на жалбоподателя, като противоречаща на целта на закона, поради което и предвид въвеждането на толкова тежък порок, обосноваващ нищожността на административния акт, неограничен със срок, следва да се приеме, че същата е допустима. Безспорно е налице административен акт, с който се засягат правата и интересите на жалбоподателя като собственик на земеделски земи в землището на гр. Айтос, т.е. жалбоподателят притежава активна процесуална легитимация в този случай. Жалбата се явява допустима, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Редът и начинът за предоставяне ползването на земеделски земи са уредени в Глава пета "а", чл. 37б - чл. 37д от ЗСПЗЗ. Производството по чл. 37в представлява процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие". Безспорно се установява от приложените доказателства, че в случая между ползвателите на земеделски земи в землището на гр. Айтос е постигнато доброволно споразумение за разпределяне на масиви за ползване на земеделски земи, след което същото е одобрено с оспорената Заповед №РД-04-202 от 30.09.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Бургас. Съдът приема за безспорно установено от приетите по делото писмени доказателства, че жалбоподателят Л. М. на 01.10.2013 г. е предоставил под аренда за временнно и възмездно ползване собствения си имот, представляващ ПИ№ 456 001, с площ 45, 500 декара, трета категория на земята, находяща се по плана за земеразделяне в местност „Кара Меше" в землището на гр.Айтос, ЕКАТТЕ 00151, при граници и съседи на имота: имоти №№ 456041, 000636, 000662 и 456033 на Р. В. за срок от 5 стопански години (до 01.10.2018 г.), като срокът е удължен с анекс от 04.04.2018 г. до 30.09.2022 г. Следователно срокът на посочения договор за аренда е изтичал на същата дата, на която е издадена Заповед №РД-04- 202 от 30.09.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – следователно към момента на издаване на Заповед № РД-04-110 от 03.08.2022 г. на директора на ОДЗ гр. Бургас, с която е открита процедурата по сключване на споразумения между собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за землището на гр. Айтос за стопанската 2022/2023 г., срокът му не е бил изтекъл. Както договорът за аренда, така и анексът за изменението му са сключени в законоустановената форма за действителност (чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ) и за противопоставимост на трети лица (чл. 3, ал. 5 и чл. 17 от ЗАЗ). С разпоредбата на чл. 37б, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 69, ал.1 от ППЗСПЗЗ е създадено задължение за собствениците на земеделски земи да декларират в съответната общинска служба по земеделие формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите си, като в случай, че не желаят имотите им, или някои от тях, да се включват в масиви за ползване, следва да посочат това. Земеделските земи, за които не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б и за които няма сключени договори, се разпределят между ползвателите по начина, определен в чл. 37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ. Всеки собственик подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Ползвателите на земеделски земи по отношение на посочените по-горе недвижими земеделски имоти, съгласно същата законова разпоредба, са длъжни да представят копие от договорите за наем, аренда, съвместна обработка на земята, но същите нямат задължение да декларират тези си договори ежегодно, а единствено в случаите на настъпила промяна в обстоятелствата, съгласно чл. 71 от ППЗСПЗЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 72, ал.7 от ППЗСПЗЗ, при формиране на масивите по §2ж от същите се изключват имотите, за които ползвателите не са подали заявление за участие в споразумение за ползване. Не се спори по делото, че жалбоподателят не е подал такова заявление за участие в споразумение за земеделските земи, посочени по-горе, на които същият се явява собственик. При тези обстоятелства, административният орган, проверявайки за неговата законосъобразност изготвеното доброволно споразумение за разпределяне на масиви за ползване на земеделските земи в землището на гр. Айтос между ползвателите на земеделски земи, е следвало да отчете, че Р. С. В. е имала намерение да обработва земеделската земя, собственост на жалбоподателя М., тъй като за въпросната е имал действащ вписан договор за аренда, и да ги изключи от споразумението, което не е сторено в процесния случай. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното се съдържа в чл. 37б, изр. 3 и 4, съгл. които „Ако собственикът не е подал декларация, ОСЗ уведомява страните по договорите. За невписаните договори, в които е предвидено продължаване на уговорения срок, се представя и изрично писмено споразумение между страните за продължаване срока на договора.“ В случая не е било на лице такова уведомяване, т.е. процесния земеделски имот е бил включен в категорията на т.нар. „бели петна“ и в окрупнен масив за ползване без собственикът или арендаторът му да са били уведомени, при все че договорите им са били вписани и в това си качество – публично известни. Освен това щом е предвидено задължение за представяне на изрично писмено споразумение, касаещо продължен срок за невписани договори, то по аргумент на противното за вписани договори, подобно допълнително заявяване пред ОД Земеделие не е необходимо. На следващо място следва да бъде подложено на самостоятелна преценка дали установения порок е от такова тежко естество, което да влече нищожност на административния акт в съответната му част и по отношение на жалбоподателя. Правната теория и съдебна практика свързват нищожността на адм. акт с основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съгласно чл. 146 от АПК, основанията за оспорване на административните актове са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В случая оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в кръга на неговите правомощия и на основание изрична законова разпоредба (чл. 37в, ал. 4). Същата е издадена в предвидената в закона форма. Относно мотивите за издаване на административния акт е налице препращане към документи – доклада на назначената нарочна комисия и споразумение по чл. 37, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия него. Докладът на комисията съдържа данните по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Издаването на индивидуалния административен акт, както вече се посочи, е предшествано от назначаване на комисия, съгласно изискванията на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която се е произнесла с доклад относно разпределението на масивите. В конкретния случай от обсъдената нормативна уредба е видно, че целта на закона е да бъде постигнато пропорционално разпределение на обработваемата земеделска земя между всички земеделски производители (собственици и ползватели) въз основа на постигнато помежду им споразумение при съобразяване на доказаните им права. Без съмнение, административна, процедурата преди всичко е основана на взаимен консенсус и равнопоставеност и едва в случай, че не се постигне споразумение, компетентният административен орган може да извърши служебно разпределение на масивите за ползване. Една от целите на производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ е да се разпредели по споразумение или служебно ползването на незаявени за обработка земеделски земи или т. нар. "бели петна". Служебното разпределение се извършва при съблюдаване на принципите, предвидени в чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, а именно съобразяване правото за ползване на ползватели с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масив и пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище. Разпределение, които не отговаря на тези изисквания, не съответства на целта закона. Подходът на законодателя е в съответствие с чл. 17, ал. 1 от Конституцията и представлява гаранция за защита на правото на частна собственост, която е обявена за неприкосновена. Тази неприкосновеност включва забраната други лица да владеят, да ползват или да се разпореждат с нея без съгласието или въпреки несъгласието на собственика /така Решение № 6 от 15.07.2013 г. на КС на РБ по к. д. № 5/2013 г./. Конституционният принцип за неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването й, но рестрикция е допустима само ако тя се налага с цел задоволяване на по-значими обществени интереси или когато чрез превратно упражняване и злоупотреба с право се накърняват чужди права или законни интереси /така Решение № 15 от 31.05.2001 г. на КС на РБ по к.д. № 3/2001 г./. Във всички случаи, по аргумент от чл. 17, ал.5 от КРБ, такова ограничение може да бъде наложено само изрично и по силата на закон. В този контекст, пропускането на срока по чл. 37б, ал. 2 от ЗСПЗЗ не може да има за мълчалива последица ограничаване правата на собствениците на земеделски земи. Действително, ако тези лица са напълно незаинтересовани, за ползвателите се създава правна възможност, посредством служебното разпределение, за съответната стопанска година да добият право да ползват, включените в масивите за окрупняване земеделски земи, но за да възникне посоченото право е необходимо, към датата на издаване на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ да са налице предвидените в закона предпоставки. В конкретния случай жалбоподателят не само, че не е бил незаинтересован от земята си, ами и е разполагал с вписан договор за аренда, предвиждащ обработването й. По тази причина, наличието на споразумение, само по себе си не е основание за доброволно разпределяне на ползването, ако същото не е постигнато при условията на закона, а именно - в него да се включват имоти, за които има действащи вписани договори за аренда, които административният орган е следвало да съобрази, въпреки неподаването на декларация. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена на 30 септември 2022 г. и към тази жалбоподателят е разполагал с действащ договор за аренда за предоставяне на собствения му имот за дългосрочно обработване от арендатор. Директорът на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Бургас е бил длъжен да се съобрази с тези факти и обстоятелствата от значение за случая, преди да издаде акта за финализиране на процедурата. Противното би означавало по административен ред да се ограничи правото на частна собственост, без такава възможност да е изрично предвидена в закона. По изложените съображения съдът намира, че заповед № РД 04-202/30.09.202 2 г. е издадена в противоречие с целта на ЗСПЗЗ и на правилата при разпределение ползването на земеделски земи в землището на гр. Айтос и несъобразяване с разпоредбите на чл. 37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ и чл. 72, ал.6 и 7 от ППЗСПЗЗ, което обуславя нейната незаконосъобразност в частта й по отношение разпределението за ползване в масивите от други земеделски стопани на земеделските земи, предмет на договора за аренда от 01.10.2013 г., продължен до 30.09.2022 г. с анекс от 04.04.2018 г. Изложеното обосновава и извод за несъответствие на издадената заповед с целта на закона за справедливо разпределение на ползването на земеделските земи при съобразяване правата на собствениците. Поради това, атакуваната заповед следва да бъде прогласена за нищожна като противоречаща на целта на закона в частта й, в която горепосоченият земеделски имот – земеделска земя, с НТП - нива, представляваща поземлен имот № 456 001, с площ 45, 500 декара, трета категория на земята, находяща се по плана за земеразделяне в местност „Кара Меше" в землището на гр.Айтос, ЕКАТТЕ 00151, при граници и съседи на имота: имоти №№ 456041, 000636, 000662 и 456033 със собственик Л. М. и арендатор Р. С. В., е включен в разпределения масив като „бяло петно“ в землището на гр. Айтос за стопанската 2022 г./2023 г. При този изход на делото, основателна се явява и следва да бъде уважена претенцията н а жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото съответно в размер на 150 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът