Решение № 118 от 7.10.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 320/2025 г.

Производството е по чл.17 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНВПМАС). Образувано е по жалба на осъденото лице А. Х. А., срещу решение № 98/19.09.2025г. по ЧНД № 365/2025г. на Добрички окръжен съд. С решението си съдът ПРИЗНАЛ присъда от 22.04.2025г., влязла в сила на 30.04.2025г., постановена от Областен съд Бремен, Германия по дело № 6 KLs 320 Js 63684/14 (15/23), с която на българския гражданин А. Х. А. с ЕГН ••••••••••, роден в гр.Добрич, живущ в с.Козлодуйци, обл.Добрич, ул.“Седма“ № 5, за извършени през 2013г. и в периода от 29.08.2016г. до 31.08.2017г. две престъпления, квалифицирани от германските съдебни власти като трафик на хора и сводничество по смисъла на §§ 181а, ал.1 № 1, 232, ал.1, изр. 1 № 1 буква а) вар.1, ал.3, изр. 1 № 1 и № 3 алтерн. 1 НК н.р., 53, 54, 73, 73с, 73d от НК на Германия, за които му било наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за срок от две години, през който срок на А. с определение от 22.04.2025г. по дело № 3 KLs 320 Js 63684/14 (15/23) на Областен съд Бремен са наложени следните пробационни мерки: „задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка промяна в мястото на пребиваването или местоработата си“ и „задължение да обезщети финансово вредите, причинени от престъплението и/или задължение да представи доказателство за изпълнението на подобно задължение. Постановил ИЗПЪЛНЕНИЕ на присъдата от 22.04.2025г., влязла в сила на 30.04.2025г., постановена от Областен съд Бремен, Германия по дело № 6 KLs 320 Js 63684/14 (15/23) и на определението от 22.04.2025г. по дело № 3 KLs 320 Js 63684/14 (15/23) на Областен съд Бремен, като АДАПТИРАЛ съдържанието на наложените пробационни мерки на българския гражданин А. Х. А. с ЕГН •••••••••• към тези по чл.42а от НК на Република България с мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години, при периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично. ОС-Добрич отказал да адаптира втората мярка по присъдата - „задължение да обезщети финансово вредите, причинени от престъплението и/или задължение да представи доказателство за изпълнението на подобно задължение“, тъй като основателно приел, че тя не съответства на никоя от пробационните мерки, визирани в чл.42а ал.2 от НК на Република България. В жалбата се иска отмяна на атакуваното решение. Изложени са твърдения, че по постановената присъда не е имало наложени пробационни мерки (както потвърдил в телефонен разговор и защитникът, който представлявал жалбоподателя пред съда в Бремен). Моли се за повторно запитване с цел установяване на евентуална грешка, каквато А. смята за допусната. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от осъденото лице Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение – за правилно и законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване. В последната си дума ос.л.А. моли присъдата да се изпълнява в Германия, тъй като живее и работи там и е временно в РБъглария за лечение. Варненският апелативен съд извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира следното: По фактите: С Удостоверение по чл.6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, пред ОС-Добрич била представена за признаване и изпълнение присъда 22.04.2025г., в сила от 30.04.2025г., постановена от Областен съд Бремен, Германия по дело № 6 KLs 320 J s 63684/14 (15/23), с която на българския гражданин А. Х. А. с ЕГН ••••••••••, роден в гр.Добрич, с постоянен адрес: гр.Добрич, ул.„Родопи“ № 9, живущ в с.Козлодуйци, обл.Добрич, ул.“Седма“ № 5 за извършени две престъпления – 1/трафик на хора и 2/сводничество по §§ 181а, ал.1 № 1, 232, ал.1, изр. 1 № 1 буква а) вар.1, ал.3, изр. 1 № 1 и № 3 алтерн. 1 НК н.р., 53, 54, 73, 73с, 73d от НК на Германия, за което му било наложено общо наказание една година и три месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок две години, през който срок с определение по дело № 3 KLs 320 J s 63684/14 (15/23) е постановено осъденият да търпи следните пробационни мерки: „задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка промяна в мястото на пребиваването или местоработата си“ и „задължение да обезщети финансово вредите, причинени от престъплението и/или задължение да представи доказателство за изпълнението на подобно задължение“. Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, в превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, на чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Откъм съдържание притежава необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието признаване се иска. Представена е и присъда на български език ведно с мотивите към нея, както и със съпровождащото я определение, относно определянето на изпитателния срок и определените пробационни мерки (л.7; л.8-16; л.17-22 от ЧНД). Касае се за наказателно решение за налагане на пробационни мерки, което съгласно нормата на чл.3 ал.1 т.1 б.„в“ от ЗПИИСРРПУНПМАС. Актът е на съдебен орган и се отнася за извършено на територията на издаващата държава престъпление. В удостоверението и наказателната присъда се съдържа подробно описание на деянията на А.. Осъждането е за престъпления, реализирани на територията на издаващата държава, като едното от посочените в удостоверението деяние („трафик на хора“) попада в раздел 2, буква „ж“ – т.е. в списъка престъпления, за които не се изисква преценка за двойна наказуемост. Другото деяние съставлява престъпление и по българския НК - по чл.155 ал.3 от НК на РБългария, т.е. за него е налице изискуемата двойна наказуемост по чл.14 от ЗПИИСРРПУНПМАС и е установена такава. А. А. е български гражданин, живущ в с.Козлодуйци, обл.Добрич, ул.“Седма“ № 5, с постоянен адрес гр.Добрич, ул.„Родопи“ № 9, т.е. спазено е изискването на чл.4 ал.3 от Закона. ОС изследвал основанията за отказ от признаване и изпълнение по чл.15 ал.1 от Закона и не открил предпоставка за отказ от признаване и изпълнение на решението на германските съдебни власти. С което заключение АС се солидаризира, само досежно хипотезата на чл.15 ал.1 от Закона. По възраженията: Изложените са свързани с липсата на наложена с присъдата пробационна мярка. В тази връзка се настоява за изискване на уточняваща информация. АС намира, че последната не е необходима, тъй като по делото такава информация има. Действително, както твърди самият А., постановената ПРИСЪДА определя общо наказание лишаване от свобода, в което е посочено, че не се налага ефективното му изтърпяване и че изпълнението му се отлага условно (без обаче в присъдата да се сочи изпитателен срок на отложеното наказание). Приложеното ОПРЕДЕЛЕНИЕ на същия съд (л.7 от ЧНД на ОС- Добрич) е този съдебен акт, в който изрично е посочен както изпитателния срок на отложеното наказание (две години), така и съпътстващите го задължения, изразяващи се в посочените вече горе две пробационни мерки. Всички тези обстоятелства са посочени абсолютно коректно в УДОСТОВЕРЕНИЕТО по чл.6 от РР 2008/947/ПРВ на Съвета от 27.11.2008г. Тук следва да се добави, че според чл.3 т.1 б.“в“ от ЗПИИСРРПУНПМАС, по смисъла на закона за целите на признаването на съдебни решения и решения за пробация, постановени в друга държава- членка на Европейския съюз „съдебно решение“ е окончателен акт на съд на издаващата държава, с което се установява, че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага условно отложено осъждане, когато е съпроводено с една или повече пробационни мерки. Такъв именно се явява и настоящият случай. Т.е., изложеното елиминира възможността за допусната грешка в подадената към българския съд информация, а сочи на неразбиране от страна на жалбоподателя на приложените от съда в Бремен правни норми. Твърденията на осъденото лице, че не живее на територията на РБългария (че пристигнал в България само с цел провеждане на лечение), а пребивава продължително, живее и работи изключително на територията на Германия (основание за отказ от признаване и изпълнение по чл.15 ал.1 т.2 от Закона) не отговаря на истината. ОС-Добрич посочил, че това твърдение е доказателствено неподкрепено, но не посочил на какво базира извода си. В тази насока са налични данни, изходящи от няколко различни доказателствени източници: Първо: колкото и да не е изчерпателна справката от МВР относно преминаванията на А. през границата на РБ(л.48 от ЧНД), то от нея все пак е видно, че той има само две регистрирания излизания от РБългария – на 23.11.2024г. и на 15.02.2025г. Краткият промеждутък между тях сочи, че междувременно се е прибрал в родното си място. Второ: от изисканото от съда сведение от кмета на населеното място по постоянния адрес на А. е видно, че той от няколко години живее трайно на територията на РБългария. Отсъства само за кратки периоди от време. Пребивавал е някога продължително в Германия, но в доста по-отминал назад във времето период. Живее в с.Козлодуйци в дома на родителите си (пенсионери) заедно с жена си. Той и жена му не работят. Трето: от справката му за съдимост (л.53-56) е видно, че има общо 9 присъди, издадени от български съдилища. Последната му присъда сочи, че е постановена за престъпление, извършено на територията на постоянното му местоживеене – с.Козлодуйци и гр.Добрич на 29.08.2023г. - по чл.354а ал.1 от НК (държане на наркотични вещества с цел разпространение) и разпространение на такива, за което бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което наказание изтърпял ефективно. Всичко посочено сочи, че през последните години А. е обвързан трайно с територията на РБългария, поради което АС стига до несъмнен извод, че не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на решението на чуждестранния съд. Налице е обаче друго основание за отказ от признаване и изпълнение на влязлото в сила на 30.04.2025г., постановена от Областен съд Бремен, Германия по дело № 6 KLs 320 Js 63684/14 (15/23), Мярката „задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка промяна в мястото на пребиваването или местоработата си“, определена от съда в Бремен, НЕ СЪОТВЕТСТВА на пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.1 от НК на РБългария, изразяваща се в „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години, два пъти седмично (както я адаптирал ОС-Добрич). Мярката „задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка промяна в мястото на пребиваването или местоработата си“ има чисто уведомителен характер и не създава нищо повече от задължение за просто съобщаване при промяна на местопребиваване и работа (като самата промяна не е забранена). Докато мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години, два пъти седмично по чл.42а ал.2 т.1 от НК е по- рестриктивна и строга - съдържа забранителен характер по отношения на някои права на осъденото лице, доколкото задължението за двукратно седмично полагане на подпис изключва възможността за по-продължително пътуване (каквото мярката на съда в Бремен не забранява), както и съставлява фактическо задължение, което физически трябва да бъде изпълнявано от осъденото лице два пъти седмично. Другояче казано, пробационната мярка по 42а ал.2 т.1 от НК на РБългария има характеристиките на по-ограничителна и по-строга мярка, сравнена с постановената такава от съда в Бремен, която има чисто уведомителен характер. Заради това адаптирането от страна на ОС – Добрич и на пробационната мярка номер 1 от присъдата не е следвало да се извършва, тъй като с това би се влошило наказателно-правното положение на осъденото лице – т.е. налице е хипотезата на чл.5 ал.4 от от ЗПИИСРРПОУНПМАС: „Адаптираните наказания не могат да бъдат по-строги … от първоначално наложените с решението по чл.2 т.1 от Закона“). Предвид изложеното и на основание чл.17 ал.3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, Варненският апелативен съд