Решение № 411 от 30.4.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 475/2024 г.
Окръжен съд - Бургас30.04.2024 г.докладчик Недялка Пенева Пенева
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалбата на „Св.Влад“ – ЕООД, ЕИК ЕИК148098642, Протокол за разпределение от 01.12.2023г., извършен от ЧСИ Ивелина Божилова рег.№800 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд (БОС), съставляващи Протокол за разпределение от 01.12.2023г., извършени по изп.д.№20238000400552 по описа за 2023г. (и.д.№552/23г.), В ЧАСТТА относно РАЗДЕЛ ІІІ, ТОЧКА 1 – от първи ред – вземания с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, подраздел 3 – в полза на съдебния изпълнител, във връзка с раздел ІІ – ВИД НА ВЗЕМАНИЯ, ОБЩ ДЪЛГ С ПРИВИЛЕГИЯ; във връзка с РАЗДЕЛ І – ВЗИСКАТЕЛИ И РАЗМЕРИ НА ВЗЕМАНИЯ, точка 1.4, ОТНОСНО – такса по т.20 ТТРЗЧСИ, в размер на 1274.00 лева; разноски за ключарски услуги, в размер на 100.00 лева и възнаграждение на вещо лице, в размер на 200.00 лева (общо 1574.00 лева).
РАЗПРЕДЕЛЯ СЪРАЗМЕРНО сумата 1574.00 лева, както следва:
-на „Кралев Резиденс“ – ЕООД, ЕИК 201783028 – сумата 1202.53 лева;
- на „Св.Влад“ – ЕООД, ЕИК148098642 - сумата 371.46 лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част жалба на „Св.Влад“ – ЕООД – присъединен взискател в изп.д.№552/23г., против действията на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, рег.№800 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, съставляващи Протокол за разпределение от 01.12.2023г., извършени по изп.д. №20238000400552 по описа за 2023г. (и.д.№552/23г.).
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на всяка от страните.
Мотиви
Производството по делото е образувано по жалба на „Св.Влад“ – ЕООД – присъединен взискател в изп.д.№552/23г., против действията на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Ивелина Божилова, рег.№800 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд (БОС), съставляващи Протокол за разпределение от 01.12.2023г., извършени по изп.д.№20238000400552 по описа за 2023г. (и.д.№552/23г.).
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения:
-сумата 1764 лева, съставляваща такси по ТТРЗЧСИ, невнесени авансово от първоначалния взискател, неправилно е разпределена в полза на ЧСИ с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Според жалбоподателя, това са вземания на ЧСИ, който не е взискател по делото и няма право да получи таксите, които не е събрал авансово с привилегия.
- сумата 1000 лева – съставляваща разноски в полза на взискателя „Кралев Резиденс“ – ЕООД не следва да се разпределя с привилегия, т.к. тези разноски не са направени в изпълнителното производство и не касаят изпълнителния способ, в резултат на който е събрана сумата, подлежаща на разпределение.
- остатъка от 21284.16 лева е неправилно разпределен поради горепосочените нарушения. Освен това, неправилно е определен коефициента на пропорционалност и съотв. – разпределената в полза на жалбоподателя сума от 4560.17 лева.
- неяснота по отношение на сумата, върху която е определен размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Според жалбоподателя, при извършване на разпределението, ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл.79 ЗЧСИ и не е изготвил сметка на размера на дълга, нито постановление за разноските.
Взискателят „Кралев Резиденс“ – ЕООД не представя писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК.
Длъжникът „Усмивка – 51“ – ЕООД не представя писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК.
Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова излага подробни мотиви във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по изп.д.№552/23г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по молба на взискателя „Кралев Резиденс“ - ЕООД, на основание Изпълнителен лист №1629/12.07.2023г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №1399/2023г. по ч.гр.д. № 20232120102845/2023г. по описа на Районен съд Бургас, чрез адв.Зеррин Мустафова, срещу длъжника: „Усмивка – 51“ - ЕООД, ЕИК 202122282. С молбата за образуване взискателят е поискал пълно проучване на имуществото на длъжника, възложил е правомощия по чл.18 ЗЧСИ и посочил конкретен способ - налагане на запор върху вземане на длъжника по изп. дело №20208000400909/2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова и налагане на възбрана на посочения в молбата недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в с. Баня, общ. Несебър. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал и платено съгласно договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв., прието от ЧСИ с Разпореждане за образуване на изпълнително дело от 27.07.2023г.
Съгласно поисканото, е наложен запор върху вземането на длъжника по изп. дело № 20208000400909 по описа ЧСИ Ивелина Божилова.
ЧСИ е изпратил до длъжника съобщение за образуваното изпълнително дело с изх.
№ 20254/01.08.2023г., в което са посочени дължимите задължения, приетото адвокатско възнаграждение и наложените обезпечения. Съобщението е върнато с отбелязване „преместен на друг адрес“.
По делото е постъпила молба с вх. № 22479/21.09.2023г. от „Св. Влад“ – ЕООД, чрез адв. Катя Николова, с искане за присъединяване по делото. С молбата се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 500.00 лв., съгласно приложен договор за защита и съдействие от 20.09.2023г. С Разпореждане от 21.09.2023г. на основание чл.456 от ГПК, молителят е присъединен като взискател, за вземания, съгласно приложения изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лв.
По делото е постъпила молба от 25.09.2023г. от първоначалния взискател, с приложен изпълнителен лист №2130/05.09.2023г., с искане да бъдат присъединени и посочените в него вземанията към същия длъжник, както и платено адвокатско възнаграждение в размер на 9900.00 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 18.09.2023г. Вземанията са приети с Разпореждане от 25.09.2023г.
На 01.12.2023г. е насрочено и извършено разпределение на постъпила сума от наложения запор върху вземане на длъжника по изп. дело №20208000400909/2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, в размер на 24286.16 лв.
С него ЧСИ Божилова е приела в полза на „Кралев Резиденс“ ЕООД такси и разноски по изп.д. по ТТРЗЧСИ общо 238.00 лв. – с включен ДДС:
24.00 лв. за образуване на делото - т. 1; 18.00 лв. за справки - т. 3; -12.00 лв. за връчване на уведомление -т. 4; -48.00 лв. за връчване на съобщение за образуване на изп. дело - т.5; -18.00 лв. за налагане на запор на вземане - т. 9; -18.00 лв. за налагане на възбрана - т. 10; -12.00 лв. за допълнителни разноски - т. 31; 60.00 лв. за присъединяване - т. 11; -12.00 лв. за пощенски разходи - т. 31;
-16.00 лв. - за държавни такси; ЧСИ Божилова е приела сумата 1764.00 лева – невнесени авансово такси и разноски по изп.д. по ТТРЗЧСИ, с включен ДДС в полза на съдебния изпълнител, за принудителния способ, сумата от чиято реализация се разпределя. Същите са описани както следва:
- такси по т.4 - 36.00 лв. - за връчване на съобщения и уведомления; - такси по т.5 - 24.00 лв. - за връчване на съобщения и уведомления; - такси по т.20 - 1274.40 лв. - такса за опис; - такси по т.31и-36.00 лв. - придвижване на ЧСИ; - такси по т.31к -24.00 лв. - пощенски разходи за уведомления; - такси по т.31а - 33.60 лв. - държавни такси, банкови преводи и др.; - такси по т.13 - 36.00 лв. - за изготвяне на настоящото разпределение; - разноски за ключарски услуги - 100.00 лв.; - възнаграждение за вещо лице - 200.00 лв. - пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ - 5 919.68 лв. с ДДС. Извън горепосочените - пропорционална такса по т.26 – 5919.58 лева. В първи ред - вземанията с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, в полза на взискателя „Кралев Резиденс“ ЕООД са разпределени 1238.00 лв.; в полза на взискателя „Св.Влад“ – ЕООД - 0.00 лв.; в полза на съдебния изпълнител -1764.00 лв. с ДДС.
След горното разпределение, остатъкът от 21284.16 лв. е разпределен за вземания без привилегии, на основание чл.137 от ЗЗД:
За „Кралев Резиденс“ – ЕООД: по Изпълнителен лист №1629/12.07.2023г. - 6 533.26 лв. с ДДС; съответна такса по т.26 на събраното вземане - 720.35 лв. с ДДС. По Изпълнителен лист №2130/05.09.2023г. - 8075.45 лв. с ДДС; съответна такса по т.26 на събраното вземане — 884.12 лв. с ДДС.
За „Св.Влад“ - ЕООД - 4 560.17лв.; съответна такса по т.26 на събраното вземане — 510.81 лв. с ДДС, разпределени при коефициент - 0.17656269753;
Остатък за разпределение след трети ред: 0.00 лв. Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и настоящото дела доказателства, становищата на страните, мотивите на ЧСИ Божилова и като съобрази Закона, намира, че жалбата във всичките й части е допустима. В тази връзка не могат да бъдат споделени съображенията на ЧСИ Божилова, че съобразно нормата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, взискателят няма право да обжалва разноските. Принципно това е така, но само при обжалване на разноските като самостоятелно действие по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК. В хипотезата на жалба по чл.463 ГПК – срещу разпределението, присъединеният взискател има правен интерес да обжалва разпределението в частта, относно разноските на другия взискател или своите, доколкото с него се накърняват правата му – ако в резултат от разпределението ще получи удовлетворение на по-малка част от вземането си, както е в настоящия случай.
Бургаският окръжен съд като взе пред вид събраните по изпълнителното и настоящото дела доказателства, становищата на страните, мотивите на ЧСИ Божилова, намира че действията на съдебния изпълнител, съставляващи постановление за разпределение, са частично неправилни и незаконосъобразни – в частта, с което с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са разпределени в полза на взискателя сумите, съставляващи такса за опис по т.20 в размер на 1274.40 лв., разноските за ключарски услуги, в размер на 100.00 лв. и възнаграждение за вещо лице, в размер на 200.00 лв.
Поначало съображенията на жалбоподателя, че невнесените авансово от взискателя такси не могат да бъдат разпределени с привилегията на чл.136, ал.1, т.1 в полза на съдебния изпълнител са неоснователни. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., „Вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума“. Но аргументите на взискателя са частично основателни, по отношение на сумите, съставляващи такси и разноски по делото, което не са направени за осъществяване на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. В настоящия случай сумата 24286.16 лв. е получена от реализиран способ – „запор върху вземане“ на длъжника, по друго изпълнително дело. Ето защо, с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД се ползват само тези такси и разноски на ЧСИ, които са били необходими за този способ. В този ред на мисли, таксата за опис по т.20 в размер на 1274.40 лв., разноските за ключарски услуги, в размер на 100.00 лв. и възнаграждение за вещо лице, в размер на 200.00 лв. не са необходими за способа „запор върху вземане“. Поради това не се следват на ЧСИ с посочената привилегия. От останалите такси и разноски, касаещи изпращане на съобщения и призовки, не всички са необходими пряко за конкретния способ, но същите го подготвят, доколкото са необходими както за уведомяване на длъжника и взискателите, така и за обслужване движението на делото като цяло. Поради това същите следва да бъдат признати като привилегировани вземания в полза на ЧСИ, щом не са били внесени авансово от взискателите.
Останалите оплаквания в жалбата въззивният съд намира за неоснователни. Относно признатото в полза на първоначалния взискател адвокатско възнаграждение, в размер на 1000.00 лева: тези разноски ползват останалите взискатели, т.к. са направени както за образуване на изпълнителното дело, така и за неговото движение, до реализиране на способа, сумите от който се разпределят. Съгласно т.6 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, „ Не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.“ Ето защо посочената по-горе сума ползва и жалбоподателя и следва да бъде разпределена с привилегия в полза на първоначалния взискател.
Относно коефициента, въз основа на който са разпределени суми да двамата хирографарни кредитори: твърденията на жалбоподателя са необосновани, респ. – бланкетни. Същият не излага аргументи какъв е правилният коефициент за разпределение. В мотивите на ЧСИ Божилова са изложени съображения как същият е изчислен и Бургаският окръжен съд не намира основание да не сподели този начин на определяне.
Относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ оплакването също е бланкетно – твърди се липса на неяснота. В мотивите на ЧСИ Божилова се излагат подробни съображения как е определена таксата – съобразно размера на „събраната сума“. Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, и забележка № 1 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, според която „при частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума“, като при съобразяване със забележката №4 на т.26, не са включени авансовите такси.
Видно от изложеното, както и от самото разпределение дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ е изчислена съгласно зададената в т.26 методология за частично събиране на парично вземане, като е съобразена общо дължимата такава за всички вземания по делото, посочена подробно в разпределението и поставена съответната дължима към всяко погасено вземане в съответствие с привилегията му, тъй като същата се дължи за събрана сума, а тя е резултат именно от проведения изпълнителен способ и се отнася към събирането.
Разпределената такса по т.26 ХТРЗЧСИ е посочена в т.3 от Раздел III За вземания без привилегии /хирографарни/ на оси. чл. 137 от ЗЗД, като за всяко погасено вземане на всеки взискател е изчислена съответна такса, и ползваща се със съответната привилегия, в настоящия случай - хирографарно.
Оплакването за липса на сметка за размера на дълга съгласно чл. 79 от ЗЧСИ няма отношение към законосъобразността на разпределението. Същото следва да се каже и по въпроса за наличието или липса на постановление за разноски, доколкото самото разпределение е краен акт, в който се посочват както размера на задълженията към датата на извършването му, така и разноските към същата дата, независимо от това дали има предходно постановление за разноските или сметка за размера на дълга.
Ето защо действието на ЧСИ Ивелина Божилова, представляващо постановление за разпределение е частично неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено в частта, с което в полза на ЧСИ Божилова са разпределени 1574 лева, от които 1274 лева – такта по т.20 за опис; 100 лева – разноски за ключар и 200.00 лева – възнаграждение на вещо лице. Тази сума следва да бъде разпределена на двамата взискатели по съразмерност. Така на взискателя „Кралев Резиденс“ – ЕООД, съразмерно се дължат 1202.53 лева. На взискателя „Св.Влад“ – ЕООД, съразмерно се дължат 371.46 лева.
В останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд