Решение № 65 от 31.10.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 55/2023 г.

Производството е по чл. 25 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК. Образувано е по жалба от адв. Ц. А., действащ като пълномощник на учредяващо се Сдружение „Клуб по ръгби Чавдар“ гр. Т. против отказ № 20230919183417-2/21.09.2023 г. на длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията, постановен по партидата на Сдружение „Клуб по ръгби Чавдар“ гр. Т.. Според жалбоподателя отказът на длъжностното лице е незаконосъобразен, постановен в противоречие с чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ, предвиждащ възможност за вписване на еднолично управление на сдружението. В жалбата се посочва, че учредителното събрание е приело устав установяващ такова еднолично управление и че персонално такъв управител е определен от учредителите. В жалбата е изведено искане за отмяна на отказа и постановяване вписване на сдружението, както и за присъждане на разноските по делото. От Агенция по вписванията е подаден писмен отговор № 11-00- 2068/26.09.2023 г., в който се дава становище за неоснователност на жалбата, основано на съображения за законосъобразност на действията на длъжностното лице по регистрацията. В отговора се посочва, че подаденото заявление е за първоначална регистрация на сдружение, че същото е определено за извършване на общественополезна дейност и че с оглед на това то не би могло да има едноличен управителен орган, както е прието в устава му, тъй като това влизало в противоречие с императивната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ, предвиждаща задължителен колективен управителен орган. В отговора е направено искане за оставяне на жалбата без уважение, за потвърждаване на отказа и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 25, ал. 1 ЗТР). В съпроводителното писмо е означено (ръкописна добавка), че отказът е съобщен на пълномощника на жалбоподателя с писмо изх. № 20230919183417-2/21.09.2023 г., а жалбата е подадена по електронен път и същата е с входящ номер № 20230925144346. При наличие на данни за нейното постъпване по електронен път на 25.09.2023 г., изхождайки от генерирания входящ номер, съдът приема, че жалбата е подадена в седмодневния срок по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото обжалваният отказ е постановен на 21.09.2021 г. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От Фактическа страна се установява, че от адв. Ц. В. А. (пълномощник на жалбоподателя) е подадено заявление вх. № 20230919183417/19.09.2023 г. за вписване (първоначална регистрация) на Сдружение „Клуб по ръгби Чавдар“ гр. Т.. Длъжностното лице по регистрация е дало на заявителя указания № 20230919183417/21.09.2023 г. за прилагане на съответните документи (препис от решението за учредяване на сдружението, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени и устав със заличени лични данни). Указанията са изпълнени в указания срок. На 21.09.2023г г. длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията е обявило обжалвания отказ (№20230919183417-2). В неговите мотиви е прието, че сдружението е определено да осъществява дейност в обществена полза, поради което неговият управителен орган трябвало да бъде колективен, а в приетия от учредителното събрание устав същият орган е установен като едноличен, което било в противоречие с чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ.. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Отказът е незаконосъобразен. Органите на сдружението са неговото общо събрание и управителният съвет, като първият от тях е установен като върховен орган, а вторият – като негов управителен (чл. 23, ал. 1 и 2 ЗЮЛНЦ). Върховният и управителният орган имат изрична самостоятелна регламентация в закона относно техния състав, правомощия, свикване, кворум, гласуване и вземане на решения – чл. 24-29 ЗЮЛНЦ (за общото събрание) и чл. 30-32 ЗЮЛНЦ (за управителния съвет). Дефинитивно управителният съвет е установен като колективен орган (чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ), но се допуска неговите функции да могат да се изпълняват и от едно лице – управител (чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ). Разпоредбите на закона относно юридическите лица с нестопанска цел се прилагат спрямо организациите, определени за извършване на общественополезна дейност, доколкото в Глава трета „юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност“ не е предвидено друго (чл. 37, ал. 1 ЗЮЛНЦ). Като част от същата глава, разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ установява особени изисквания към върховния орган на управление на сдружението, когато то се регистрира за осъществяване на общественополезна дейност – този негов орган би могъл да бъде само колективен. Изискването за колективния характер се отнася само по отношение на върховния орган, но не и за управителния такъв. Това следва от буквалното и граматическо тълкуване на чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ, в чиято редакция прилагателното „колективен“ е употребено в единствено число, непосредствено преди „върховен орган“ - едното от двете допълнения на изречението. Ако законодателят е искал да придаде задължителен колективен характер и на управителния орган, неговата воля би следвало да бъде несъмнено изявена или чрез еднократната употреба на прилагателното „колективен“, но в множествено число (напр. „колективни върховен и управителен орган“), или чрез двукратна, пред всяко от двете допълнения в изречението – и пред „върховен орган“ и пред „колективен орган“. След като с императивната норма в чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ се установява задължително изискване за колективност само по отношение на върховния орган, то за управителния такъв и на сдружението с нестопанска цел за общественополезна дейност би могло да бъде прието при учредяването функциите му да се изпълняват еднолично – от управител (чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ). Съдът не приема съображението на процесуалния представител на ответника, че ограничението в чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ относно се отнася и за управителния орган на сдружението. От несъмнените законови положения относно колективния характер на върховния орган (чл. 24 ЗЮЛНЦ) и начина на вземане на решения (чл. 29 ЗЮЛНЦ) се извежда формално нелогичен извод – за липса на необходимост от изричното посочване в чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ, че върховният орган на сдружението с нестопанска цел за общественополезна дейност е само колективен такъв, а от този извод - че същото изискване се отнася основно за управителния орган. Ако законодателната идея е била да се изключи възможността за установяване на едноличен управителен орган при сдружението с нестопанска цел за общественополезна дейност, това щеше да бъде изразено несъмнено било чрез изрична разпоредба, било чрез изрично изключване на чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ от режима на юридическите лица с нестопанска цел, чието прилагане е възприето и за юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност (чл. 27, ал. 1 ЗЮЛНЦ). Смисълът на чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ е да се установи задължително двустепенна система на управление при юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност (с върховен и управителен орган), която при фондациите е факултативна (чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ). От съдържанието на чл. 40, ал. 1 ЗЮЛНЦ също не би могло да се извлекат аргументи в полза на извода за колективния характер на органа на управление, каквото разбиране е застъпено в обжалвания отказ и в становището на процесуалния представител на ответника по жалбата. Същата разпоредба установява задължение за водене на книги за протоколите от заседанията на колективните си органи, от което не следва по подразбиране, че тези колективните органи са само и единствено управителните такива. Въз основа на изложеното по-горе, отказът се явява неоснователен и следва да бъде отменен. При този изход на спора, разноски се дължат само в полза на жалбоподателя, от когото са доказани такива в общ размер на 1262, 50 лв. (1250 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 12, 50 лв. – заплатена държавна такса). Съдът намира за основателно възражението на ответника по жалбата за прекомерност на заплатеното възнаграждение за правна помощ. Доколкото се касае за обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията, минималният размер, до който съдът би могъл да редуцира заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, е 400 лв. Същият се определя според чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не според чл. 7, ал. 1, т. 10 от същата наредба, което правило касае размера на адвокатското възнаграждение, дължимо за исково производство по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, каквото настоящето не е. Мотивиран от горното и на основание чл. 25, ал. 4 и 5 ЗТР, съдът