Решение № 1464 от 28.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1958/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба с вх. № 20240924160030, подадена от „Т.М.“ ООД чрез адв. Е.В.А., срещу Отказ № 20240916131144-2/18.09.2024 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20240916131144/16.09.2024 г. за заличаване на съдружник в ООД поради прекратяване на членството му с предизвестие, по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел да впише в регистъра заявените за вписване промени по партидата на търговеца. Изложени са съображения, че към заявлението са приложени всички изискуеми по закон документи, като от същите е видно, че предизвестието на И.В.Б. за напускането му като съдружник в търговското дружество е получено на 10.06.2024 г., а тримесечния срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ е изтекъл на 10.09.2023 г. Следователно към момента на подаване на заявлението на 16.09.2024 г. членственото правоотношение на съдружника с дружеството били прекратени. Жалбоподателят поддържа неправилност на констатацията на длъжностното лице, че е необходимо решение на ОС за освобождаване на съдружника, респ. решение за уреждането на имуществените отношения между съдружника и дружеството и съдбата на освободените дялове на прекратилия участието съдружник, които се явяват последица спрямо членственото правоотношение, а не част от фактическия състав за напускането му. Сочи, че предизвестието е връчено надлежно в деловодството на дружеството, което съвпада с адреса на адвокатско дружество „А.И А.“ – гр. София, ул. „••••••• чийто представител получил изявлението на същия адрес. „Т.М.“ ползвало адреса на адвокатското дружество като седалище и адрес на управление, въз основа на договорни правоотношения. В закона не били предвидени конкретни органи или лица, чрез които да бъде получено уведомлението, поради което неправилно длъжностното лице приело, че няма данни уведомлението да е достигнало до дружеството. Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г./, в който сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че представените документи не установяват съществуването на заявените за вписване обстоятелства и спазването на законовите изисквания, тъй като не се установява осъществен фактически състав на прекратено участие на съдружник в дружество по реда на чл. 125 ТЗ. Към заявлението било представено пълномощно в полза на адвокат Е.А. с адрес: гр. София, ул. •••••••, който адрес съвпада с този на търговското дружество. Същевременно представеното предизвестие от И.Б. по чл. 125 ТЗ е получено на 10.06.2024 г. от Е.А., поради което същото не установява да е получено от дружеството. В случая получаването на предизвестието от Е.А. на адреса му като адвокат не фингира получаването на предизвестието от дружеството. Отделно от това са изложени мотиви, че независимо от предизвестието на съдружника, последиците от напускането на съдружник са обусловени от представяне на документи, удостоверяващи взети решения от ОС относно съдбата на освободените дялове. В тази връзка поддържа, че правно нетърпимо е да има дял от капитала, който не е поет, съответно внесен при спазване на разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 5 ТЗ, както и правно недопустимо е наличието на безсубектна собственост, каквито в случая се явяват освободените дялове. Към заявлението не са представени документи, установяващи съществуването на посочените обстоятелства. Ето защо моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Със заявление образец А4 с вх. № 20240916131144/16.09.2024 г. е постъпило искане за вписване на промени по партидата на „Т.М.“ ООД, ЕИК •••••••, а именно заличаване на И.В.Б., като съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Заявлението е подадено от адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията, а именно Е.В.А., като към заявлението е приложено пълномощно от името на И.В.Б. в качеството му на управител на търговското дружество. Към заявлението е представено предизвестие от 10.06.2024 г., изходящо от съдружника И.В.Б., с което е упражнил правото си по чл. 125, ал. 2 ТЗ да прекрати участието си като съдружник в „Т.М.“ ООД. Предизвестието е адресирано до „Т.М.“ ООД, представлявано от управителя И.В.Б., като под подписа на съдружника е извършено отбелязване с печатен текст, че предизвестието е получено от Е.В.А. и същото е подписано от него. След извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че съдружници и управители, действащи заедно и поотделно в търговското дружество „Т.М.“ ООД са Д.А. и И.В.Б.. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е дало указания от 17.09.2024 г., които били свързани с удостоверяване на надлежното уведомяване на търговското дружество и за съдбата на дяловете на напусналия съдружник и капитала на дружеството, както и за представяне на изменен дружествен договор. С обжалвания отказ № 20240916131144-2/18.09.2024 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, длъжностното лице по регистрацията е отказало вписване на заявените обстоятелства, с мотиви, че от приложените документи не се установява, че предизвестието от И.В.Б. е получено от търговското дружество. Длъжностното лице е посочило също така, че при прекратяване на участието на съдружник по чл. 125, ал. 2 ТЗ същият е в правото си да заяви претенции по чл. 125, ал. 3 ТЗ, но за да бъде заличен като съдружник следва да се представят документи, удостоверяващи взети решения от ОС относно съдбата на освободените дялове. Посочено е, че без решение на общото събрание на съдружниците, което да уреди имуществените последици от напускането на съдружника, като се запази имущественото покритие на капитала, не може да се впишат промени в членствения състав на дружеството. Заличаването на съдружник поради прекратено участие по чл. 125, ал. 2 ТЗ изисква да бъде взето решение относно освободения дял, което обстоятелство да се заяви за вписване, както и че свикването на ОС е в правомощията на управителя, което свое задължение същият следва да изпълни, а не да заявява сам в качеството си на управител заличаването си като съдружник. Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредена една от хипотезите на прекратяване участието на съдружника в ООД, а именно – с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. С изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право. Прекратяването на участието в дружеството с ограничена отговорност от съдружник е упражняване на негово потестативно право, при което фактът на изтичане срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение. Поради това за вписване на заличаванет о на съдружник при хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ не е необходимо да се представят доказателства, че имуществените последици от прекратяване на участието на този съдружник са уредени, нито да е изменен съгласно настъпилите промени дружествения договор. Доколкото се касае за автоматично настъпване на прекратяването на членството за съдружника, при изпълнена процедура по чл. 125, ал. 2 ТЗ, уреждането на имуществените отношения има последващ характер, без да влияе върху настъпилото вече прекратяване на членствените правоотношения /в този смисъл решение № 46/22.04.2010 г. по т. дело № 500/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о./. Последващо действие се явява и изменението на дружествения договор, което следва да бъде извършено от върховния орган на дружеството съгласно изискванията на Търговския закон. Ето защо законодателят не поставя като условие за прекратяване на членството необходимостта от вземане на решение на ОС на съдружниците за освобождаване на съдружника, подал предизвестието, респективно – за приемане на нов дружествен договор. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, че с изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право, като за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т.5 ТЗ. Промените в посочените обстоятелства, когато те подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, съответно изменението на дружествения договор -на обявяване, следва да се заявят по партидата на търговеца в 7-дневен срок от възникването им съгласно чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Неспазването на срока съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя по реда на чл.40 и чл. 41 ЗТРРЮЛНЦ, но не води до отпадане на прекратяване на членството на напусналия съдружник. Ето защо вземането на решение за съдбата на освободените дялове не е предпоставка за осъществяване на фактическия състав по напускане на съдружника, поради което се явяват основателни доводите в жалбата, че за напускането на съдружник не се изисква да са уредени имуществените последици преди да бъде вписано напускането на съдружника, а същото настъпва автоматично с изтичане на срока на предизвестието, в който смисъл е съдебната практика, цитирана и от жалбоподателя. СГС споделя мотивите на длъжностното лице по регистрация, че представените със заявлението доказателства не установяват, че е налице надлежно връчено предизвестие за напускане от съдружника И.В.Б.. За установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство жалбоподателят следва да установи надлежно упражняване на това потестативно право от съдружника с предизвестие до дружеството и изтичане на срока. Във всички случаи, за да се заличи от ТР един съдружник на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, следва да са налице доказателства за редовното уведомяване на търговското дружество за отправеното от напускащия съдружник предизвестие. Представеното предизвестие е получено от г-н Е.В.А., но не са представени доказателства, че това лице е упълномощен представител на търговското дружество. Това лице не е съдружник или управител, т. е. не е законен представител, не е отразено и да е служител на търговското дружество, за да се приеме, че може да получава редовно адресирани до юридическото лице/търговеца съобщения по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК. Не са представени доказателства, че предизвестието е получено от служител/работник на търговското дружество, доколкото не е посочена длъжност на това лице, поради което не е налице редовно връчване съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК, както поддържа жалбоподателя. В случая представеният документ е получен от лице, което не се установява в какво правоотношение е с търговското дружество и няма данни да е от кръга на лицата по чл. 50, ал. 3 ГПК, които могат да получават книжа за търговеца. Същевременно представеното предизвестие е адресирано персонално единствено д о И.В.Б., който в качеството си на управител е упълномощил същото това лице г-н Е.В.А. като адвокат да подаде процесното заявление, по което е постановен обжалвания отказ. В тази връзка следва да се отбележи, че получаването на предизвестието от самия напускащ съдружник не е надлежно и не може да се счита за редовно, тъй като не реализира целта на горепосочената разпоредба. Членственото правоотношение възниква по волята и със знанието на всички съдружници, поради което и за неговото прекратяване чрез изразената воля за напускане от съдружник, останалите съдружници следва да бъдат уведомени, съответно да бъде уведомено самото дружество. Отправянето на предизвестието за напускане следва да е към самото дружество, тъй като смисълът на уведомлението е да се даде възможност на дружеството да организира дейността си с оглед напускането на съдружника и поради това, макар за уведомлението да няма изискване за форма или съдържание съгласно Търговския закон, същото следва да достигне до дружеството, за да може да се предприемат необходимите действия за уреждане на отношенията във връзка с прекратяването, в което участие взимат останалите съдружници – предприемане от общото събрание на изменение на дружествения договор /в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и по чл. 115, т. 4 и/или т.5 ТЗ /, както и на промяна в капитала /чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ/, респ. уреждане на имуществените отношения между дружеството, в което съдружникът вече няма да участва, и самия съдружник. В конкретната хипотеза търговското дружество има двама законни представители, поради което при двама управители, които представляват дружеството поотделно и заедно, какъвто е процесния случай, за да се породят последиците на потестативното право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, следва да има надлежно уведомяване на другия управител в качеството му на законен представител на дружеството, каквото не се установява от приложените към заявлението и жалбата документи. В случая няма данни другия управител и съдружник да е получил или узнал по какъвто и да е начин за отправеното от съдружника предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Също така съдружникът И.Б., като управител е могъл да свика общо събрание, на което да бъде взето решение за неговото освобождаване като съдружник, за поемане на дяловете, респ. промяна на капитала, като няма основание да му бъдат признати права при осъществено в случая бездействие от негова страна. В посочения смисъл, че не е надлежно уведомяване сам на себе си за напускане като съдружник в дружество с ограничена отговорност е налице съдебна практика на САС, обективирана в решение № 716 от 23.11.2021 г. по в. т. дело № 898/2021 г. по описа на САС, 5-ти търговски състав, с което е потвърдено решение № 81 от 23. 07. 2021 г., по т. дело № 1302/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, и др. В същия смисъл е и разрешението, дадено в т. 4 на ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което легитимирано да получи уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител. Според мотивите към т. 4 на тълкувателното решение, подобна възможност уведомлението да се връчи чрез управителя следва да бъде отречена с оглед противоречие в интересите на дружеството, и тези на напускащия управител, създаващо заплаха уведомлението да остане скрито за дружеството и да не може да изпълни целта си. С оглед на гореизложеното, няма основание да се приеме нещо различно от приетото в този тълкувателен акт и по отношение на предизвестието за прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. В тази хипотеза е налице колизия между интересите на напускащия съдружник, като лице, упражняващо правата по чл. 125, ал. 2 ТЗ и като лице, приемащо волеизявлението от името и за сметка на търговското дружество в качеството му на органен представител на дружеството. При наличието на такава колизия уведомяването на дружеството за отправеното от съдружника предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, не може да се счита за редовно, когато е извършено посредством самия автор на предизвестието, макар и той да го е получил от името на дружеството в качеството му на негов управител. В този смисъл е разрешението, дадено в решение № 14 от 27.01.2017 г. по т. д. № 1453/2014 г. на ВКС, II т. о., съгласно което на органния представител на дружеството, т. е. на управителя, е признато правото волята му, като физическо лице, да бъде зачетена за воля на юридическото лице, което представлява, но само във външните отношения спрямо третите лица, не и в отношенията със самия него. Ето защо, в хипотеза, в която отправящия предизвестието за напускане съдружник е и управител на дружеството-адресат на предизвестието, за да се счита същото предизвестие за редовно достигнало до знанието на дружеството, следва то или да е получено чрез другия управител на дружеството, или ако такъв управител липсва, следва предизвестието да е получено от останалите съдружници в дружеството, за да се счита последното за надлежно уведомено за същото предизвестие. В случая търговското дружество е с двама управители и съдружници, а именно отправилият предизвестието управител и съдружник И.В.Б. и управителя и съдружник Д.А., поради което за да се счита дружеството за редовно уведомено за предизвестието, следва то да е получено от управителя и съдружника Д.А.. По делото липсват доказателства посоченият управител и съдружник да е получил или узнал по какъвто й да е начин за отправеното от И.Б. предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, поради което следва да се заключи, че не е установено редовното уведомяване на самото дружество за същото предизвестие. Поради това не може да се приеме, че предвиденият в закона тримесечен срок съгласно горепосочената разпоредба е започнал да тече, съответно че този срок е изтекъл към момента на подаване на заявление то пред АВ. По изложените съображения СГС приема, че предизвестието от съдружника не е редовно връчено на търговското дружество, поради което не е налице фактическия състав на напускане на съдружника в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Ето защо макар заявлението, по което е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, да е подадено от оправомощено лице – управителя на търговското дружество, то не се установява да са настъпили предвидените в чл. 125, ал. 2 ТЗ правни последици за заличаването на И.В.Б. като съдружник в „Т.М.“ ООД, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заявеното от Агенция по вписвания искане за присъждане на разноски се явявава неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. Водим от горното Софийски градски съд