Решение № 2454 от 21.7.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 289/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано по жалба, вх.№ 1502/02.04.2025г. в АСВТ, подадена от името на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н., действащи чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Решение № 1040-04-15/13.03.2025г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същите лица срещу Разпореждане № РО-5-04-01836179/27.01.2025г. на ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при същото териториално поделение на НОИ, с което на жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК, е постановено да внесат сумата по РА за начет № РМ-5-04-01777099/06.01.2025г. – главница 1 630, 20лв. и лихва 291, 06лв.

Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че Решението е необосновано. Не съдържа фактически и правни основания за събиране на посочените в него суми. Като единствено основание е посочен ревизионен акт за начет, в който са налице констатации за причинени щети на ДОО от отменен акт на медицинската експертиза, но по никакъв начин не е доказана вина на членовете на ТЕЛК. Предвид това считат, че отговорността им е ангажирана без правно основание. По тези съображения ПП на жалбоподателите иска от съда да отмени оспореното Решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане.

В с.з. жалбоподателите се представляват от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и пледира да бъде уважена. Представя писмена защита, в която развива съображенията си и ги илюстрира с примери от съдебната практика. Изтъква, че в случая осигурителните плащания са извършени на основание на чл.98, ал.7 от КСО по невлязъл в сила АА. Членовете на ТЕЛК са извели медицинските си заключения на база приложената медицинска документация. Констатациите на ТЕЛК не са отречени. Актът на ТЕЛК не е отменен поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му, а се касае за субективна професионална медицинска оценка. С оглед на това ПП счита, че не е осъществен състава на чл.110, ал.1 от КСО и не са налице основания за ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита с позоваване на съдебната практика. Моли съда да отхвърли жалбата. Счита, че неправилното решение на ТЕЛК е довело до извършени осигурителни разходи. В случая не е налице различно експертно мнение у ТЕЛК и НЕЛК, основано на знания и опит в областта на медицината. В ЕР на ТЕЛК са отразени изводи, които са в разрез с правилата на медицинската логика и неподкрепени от медицинската документация. Отмяната на ЕР от НЕЛК е основана на нарушение – не са спазени правилата за определяне на процент ТНР, а не на експертно мнение, което е израз на вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150, 00 лв. Възразява за прекомерност на АВ.

Съдът установи, че жалбата, поставила началото на съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 26.03.2025 г., видно от ИД на л.8, а жалбата е подадена на 26.03.2025г., чрез ТП на НОИ, където е входирана с № 2103-04-23/26.03.2025г. Оспорващите са надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. са адресати на възложените им с акта задължения, което засяга неблагоприятно правната им сфера. Задължени са да възстановят паричната сума, установена с РА за начет.

Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, предвид нормата на чл.133, ал.2 от АПК.

Разгледана по същество всяка от жалбите е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Доказателствената тежест е разпределена между страните с Разпореждане от 15.04.2025г. в предварителния доклад по делото. На оспорващите бе указано, че следва да установят пред съда положителните факти, които сочат в жалбата си. На ответника, че следва да докаже пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното Решение и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, предпоставките на фактическия състав, закрепени в хипотезата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО. Наличие на щета за фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания поради отменен акт на медицинската експертиза. При наличие на пряка причинна връзка между отменения акт на МЕ и настъпилата щета, т.к. ЕР на ТЕЛК е отменено, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му.

Делото е основано на писмени доказателства. Представените от ответника с административната преписка не са оспорени от страните. В хода на съдебното следствие са приобщени като доказателства представените, по искане на процесуалния представител на жалбоподателите, от третото неучастващо лице - РЗИ-Велико Търново с писмо вх. № 2240/21.05.2025 г. документи, представляващи медицинското експертно досие на М. Ц. М.. Не са четени нарочни определения за приети за безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива на съда.

След съвкупната преценка на приетите доказателства, съдът прие за установени следните факти:

1. С Експертно решение №91412 от заседание №138 от 27.06.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД/вж. л.39/ на М. Ц.. М. е определена оценка на работоспособността 66 % трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване със срок - 3 г. и дата на инвалидизиране - 08.01.2013 г. 1.1. Двамата жалбоподатели са били членове на ТЕЛК, постановила експертното решение.

2. Посоченото ЕР на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, съгласно чл. 98, ал. 4 от КСО. При това не е потвърдено в частта, касаеща оценката на трайно намалената работоспособност. Взето е Решение №3530/31.07.2023г. ЕР на ТЕЛК да бъде обжалвано/вж. л.41/. Изложени са мотиви, че оценката 50% ТНР по Част девета, раздел деветнадесети, т.4.2 на Приложение №1 не отговаря на документацията в МЕД след последното ЕР – чл.62 НМЕ.

3.По подадената жалба на Медицинската комисия при НОИ, НЕЛК е постановила ЕР № 92069 от заседание № 212 от 07.11.2023г. на Специализиран състав по Вътрешни болести, белодробни и ССЗ /вж. л.45/, с което посоченото ЕР на ТЕЛК Павликени е отменено и преписката е върната за ново освидетелстване.

3.1.НЕЛК е дала конкретни указания, че е необходимо да се извършат допълнителни изследвания и да се представи актуална медицинска документация, за да се оцени функционалния дефицит на ССС.

4. Новото освидетелстване на лицето е обективирано в ЕР № 90427/15.05.2024г. на ТЕЛК при МОБА [населено място], с което е определена 42% ТНР за 3г. ЕР не е обжалвано и е влязло в сила.

5. М. М. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО в срок до 01.11.2022г. по предходно ЕР. Изплащането на пенсията е продължено до 31.05.2023г. на основание чл.101б от Закона за здравето, във вр. с §5 от ПЗР на ЗИД ЗХУ/ДВ бр.8 от 2023г./. С Разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, на основание чл.98, ал.7 от КСО, считано от 01.06.2023г. до 30.11.2023г. личната пенсия за инвалидност на лицето е определена в размер на социалната пенсия за старост.

5.1. След постановяването на ЕР №92069 от 07.11.2023 г. на НЕЛК с Разпореждане от 04.12.2023г. пенсията е спряна, считано от 28.11.2023г. С Разпореждане от 27.06.2024г. личната пенсия за инвалидност на М. М. е прекратена, считано от 02.11.2022г.

6. Със Заповед № ЗР-5-04-01761166/25.118.2024 г./л.32/ на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, на основание чл. 107 от КСО, е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменен акт на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, връчена на всеки един от лекарите.

6.1. След приключване на ревизията е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01777099/06.01.2025г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново/л.25от делото/, връчен на жалбоподателите. Установено е наличието на неправомерно изплатени суми на г-жа М. Ц.. М. за периода от 01.06.2023 г. до 30.11.2023 г. С този РА, на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 1 921, 26лв. /главница и лихви/, представляваща неправилно отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. Ц. М.. Към РА е приложен Анали /л.28/, неразделна част от същия.

6.2. Срещу РА за начет е подадено Възражение вх. № 1054-04-5/14.01.2025г. в ТП на НОИ ВТ. Същото е прието за неоснователно и с Мотивирано заключение изх. № 1054-04-5#1/27.01.2025г. РА е потвърден.

6.2.1. Във връзка с горното е издадено и Разпореждане № РО-5-04-01836179/27.01.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на жалбоподателите е разпоредено да внесат сумата по акта за начет – общо 1 921, 26лв.

7. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното пред съда понастоящем Решение № 1040-04-15/13.03.2025г., с което е била отхвърлена жалбата на лекарите, членове на ТЕЛК, постановила отмененото от НЕЛК ЕР.

8. Така постановеното Решение на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на жалбоподателите. В срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена жалба срещу него до АСВТ, която е предмет на настоящото дело.

В заключение при анализа на доказателствената съвкупност съдът установи, че на практика страните не спорят по фактите, а по тяхната правна интерпретация. Не се оспорва и размера на начета, а основанието за това.

При така установените факти, като съобрази твърденията и доводите на страните с приетите по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Приложим материален закон при издаване и обжалване на акта са Кодексът за социално осигуряване/обн. ДВ бр.110 от 1999г./, Законът за здравето/обн. ДВ бр. 70 от 2004г./ и Наредба за медицинската експертиза/обн. ДВ бр.51 от 2017г./. Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на оспореният ИАА е Административно процесуалният кодекс/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Във връзка с горното, проверката на съда не установи основание за отмяна в хипотезата на чл.146, т.1 от АПК. Обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3, във вр. с чл.117, ал.1, т. 2, б. "в" от КСО. Подписано е от лицеето титуляр на длъжността ръководител на ТП на НОИ-ВТ.

Оспореният административен акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. Противно на твърденията в жалбата, в Решението са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови този правен резултат. Доколкото е отхвърлена жалбата, то така изложените мотиви стават мотиви на оспореното Разпореждане от 27.01.2025г., съгласно чл.97, ал.1 от АПК.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите, мотивирали акта му за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от доказателствата в представената административна преписка.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на смисъла на законовите разпоредби.

Разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО предвижда издаване на РА за начет за реализиране на отговорността на физически лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, вклч. от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, както се твърди в настоящият случай.

Фактическият състав на нормата включва следните предпоставки: отменен акт на медицинската експертиза, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му, с който акт на МЕ е причинена щета на фондовете на ДОО.

В случая АО е приел, че са осъществени всички елементи от този фактически състав и двамата членове на ТЕЛК/третият лекар междувременно е починал/ са солидарно задължени да възстановят сумите по неправомерно извършените осигурителни плащания. Съдът намери този извод за правилен, предвид следното:

По делото не се спори относно фактите. Спорът се свежда до въпроса дали след като постановеното от жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК, експертно решение е отменено от НЕЛК и на освидетелстваното лице е определен друг процент на намалена работоспособност, при който не му се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, следва членовете на ТЕЛК да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид гражданска отговорност/имуществена/, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Поради това оплакването в жалбата за липса на вина у лекарите е неотносимо към този ФС по чл.110, ал.1 от КСО, за разлика от чл.45 от ЗЗД, където вината се предполага до доказване на противното. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането на отговорността по чл.110, ал.1 от КСО в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. двамата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници.

Отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В настоящия случай няма спор, че лицата в качеството си на лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертно решение, въз основа на което е било издадено разпореждане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Тоест, причинната връзка е налице.

Производството по чл.110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия. В този смисъл е решение по АД № 6712/2021г. на ВАС. Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата на ЕР, т.е. правилата относно ЕР на МЕ възприемано като административен акт. Тук не става въпрос за разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит на лекарите. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Във всеки конкретен случай подлежи на установяване обстоятелството дали отмяната на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Практиката на ВАС е последователна в разбирането, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се касае за нарушение на нормативни разпоредби по издаването на акт на МЕ.

Решението на ТЕЛК /НЕЛК съдържа в себе си характеристиката на административен акт и на експертиза - оценка на здравословното състояние, която оценка е функция на професионалните знания и умения на членовете на ТЕЛК. Редът и критериите за извършване на медицинската експертиза са определени в посочената по-горе Наредба за медицинската експертиза, приета на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Именно тази част от дейността на експертите, законово нормирана по предвидения в НМЕ начин, подлежи на съдебен контрол, а не самата медицинска преценка като проява на специалните им знания и опит.

Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата по точка първа до девета на ал.1, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1- 5.

Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал.1 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба, в приложимата към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК и на ЕР на НЕЛК редакция, видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение №1 от НМЕ. Алинея трета на чл.63 от НМЕ предвижда, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение №1, процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение №2.

В случая с отмененото ЕР №91412/27.06.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД, е извършена оценка на работоспособността на М. М., като е определена водеща диагноза: N20.9 - •••. За първата диагноза БКБ на фона на кистозна болест на бъбреците с чести уроинфекции и колики е посочена 50% ТНР по ч.9 р.19 т.4.2 на Приложение №1 на НМЕ. За тиреотоксикозата не е определен процент, т.к. не провежда лечение. За стенокардия са посочени 50% ТНР по ч.4 р.1 т.2.2. За спондилозата 30% ТНР по ч.7 т.15.2. В заключени е определен процент ТНР 66%.

Специализираният състав на НЕЛК след преглед на представените документи със свое ЕР № 92069/07.11.2023г. отменя ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ и преписката е върната за ново освидетелстване. НЕЛК е дала указания по освидетелстването на лицето. Относно БКБ НЕЛК е приела, че оценката е неаргументирана, т.к. в МЕД има само два А. от нефролог след предходното освидетелстване. Указва да се извърши преоценка на състоянието на бъбреците. НЕЛК е коригирала мотивите на ТЕЛК по повод ЩЖ като е уточнено, че е постигнато еутироидно състояние, за което не се следва % ТНР. По отношение състоянието на ССС НЕЛК е посочила, че от приложената медицинска документация не може да се приеме за доказана диагнозата „стенокардия“ и указва лицето да се настани в ЛЗ за изследвания за определяне на функционалния дефицит на сърцето. НЕЛК приема, че приложената медицинска документация потвърждава неврологичните увреждания от спондилозни промени на гръбначния стълб.

Съдът при съпоставка със съдържанието на НМЕ установи, че част 9-та р.19 т.4.2 на Приложение №1 на НМЕ 4.2. предписва 50% ТНР в случай, че бъбречното заболяване се проявява с по-чести колики над три пъти годишно с наличие на две или повече усложнения (уроинфекция, хидронефроза, ренопаренхимна артериална хипертония, анемичен синдром). Видно е, че в МЕД липсва медицинската документация, която да доказва наличие на такива прояви и усложнения. Представени са 2 А. от нефролог, които не отразяват такива находки. Не се манифестират такива и по повод новото освидетелстване.

Относно заболяването на сърдечно-съдовата система, за да определи 50% ТНР, ТЕЛК се е позовала на ч.4 р.1 т.2.2. на Приложение №1 на НМЕ. Това състояние се свързва с прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК, в т.ч. със стенокардия, но със систолна и диастолна дисфункция, като последните не са установени по приложената документация и изследвания, както сочи НЕЛК. При последващо изследване и наблюдение в ЛЗ се установява диагноза ХСБ II ст, хипертонично сърце без ЗСН и стенокардия, но тези медицински факти отвеждат към ч.4 р.6 т.2.2 и се следват 30% ТНР, за артериална хипертония с повече от един белег за органно ангажиране и/или тежка степен (ІІІ степен). Тоест потвърждава се становището на НЕЛК, че наличната медицинска документация е била недостатъчна, за да се извърши задълбочена и обективна оценка на функционалния дефицит на болния орган/ССС в случая/ и съответно степента на нетрудоспособност.

При безспорно установените факти, които бяха коментирани по-горе, съдът приема, че действително са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл.62 и чл.63 от НМЕ. Видно е, че предложените от ТЕЛК Павликени точки за оценка по Приложение №1 от НМЕ относно БКБ и ССС са неправилно определени, т.к. не са обосновани с медицински факти, представени в актуална медицинска документация. Във връзка с преразглеждането на здравословното състояние на лицето се определя и различна водеща диагноза. Налага се еднозначният извод, че като се е произнесъл без да има необходимата и достатъчна актуална медицинка документация АО/ТЕЛК е допуснал съществено нарушение на правилата за оценка на степента на увреждането и функционалния дефицит на заболелия орган. Поради неправилното определяне на 66% ТНР М. М. е получавала пенсия за инвалидност. Отмененото ЕР на ТЕЛК Павликени е било законовото основание за изплащане на пенсията за инвалидност, според определения процент ТНР, поради което изплатените средства до отмяната му представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което по естеството си е щета за ДОО.

В заключение съдът прие, че в конкретния случай не се касае до различна субективна преценка на медицински експерт/експертна дейност, каквато действително би била дейността по оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до неспазване на нормативно предписаните правила за провеждане на медицинската експертиза. Липсва медицинска документация, която да подкрепя част от диагнозите, а наличната не съответства на определената степен на увреждане при БКБ.

Налице е посоченото от ответника и доказано нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на МЕ. Противно на твърдението в жалбата това нарушение е точно установено и посочено от контролните органи в Анализ към РА за начет и в Мотивираното заключение по възражението срещу РА, а именно: нарушение на чл.62 от НМЕ. Това гарантира правото на защита на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.

В представеният анализ към съставения ревизионен акт за начет/л.28/ се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, където е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.62 от НМЕ, т.к. дадената оценка е необоснована с наличните медицински документи и не съответства на действителното състояние на лицето. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт/обн. ДВ бр. 28/2015 г./, издадена от управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО, като има ролята на мотиви към този акт. Съставено е и мотивирано заключение по повод депозираното възражение срещу РА, което отново сочи фактическите и правни основания на реализираното от АО правомощие да иска внасяне на сумите по начета. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на М. М., въз основа на отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва изрично.

Налице е и причинно следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в указанията на ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 74 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, същото не би имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и такава не би му била отпусната.

Не е повод за освобождаване от отговорност действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния случай е процедирано съобразно изискванията на цитираната разпоредба, като на М. М. е отпусната пенсия за инвалидност в посочения размер.

Възражението за липса на основание за солидарна отговорност е неоснователно. Същото се намира в нормата на чл.53 от ЗЗД, която гласи, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

По изложените мотиви настоящият състав на АСВТ намери предявената жалба за неоснователна. Следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно заявеното искане за това, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за ЮК възнаграждение в размер на 150, 00 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО и чл.143, ал.3 от АПК, съдът в посочения по-горе състав