Решение № 1251 от 28.3.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 993/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. С Решение № 49 от 11.10.2024 год., постановено по АНД № 64 по описа за 2024 год., Районен съд – гр.Левски отменил Наказателно постановление № 660 от 04.05.2023 г. на и.д. директор на РДГ Ловеч, с което на Я. А. К., [ЕГН], с адрес: гр. Белене, [улица], на основание чл. 85 предложение трето, във връзка с чл. 43 ал.2 предложение десето от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 95 ал.1 от ЗЛОД е отнет в полза на държавата 1 бр. товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № [рег. номер], с пазарна стойност 3000 лв. и на основание чл. 94 ал.1 от ЗЛОД във връзка с чл. 85 пр. трето от същия закон е нарушителят е лишен от право на ловуване за срок от 3 години. Със същото решение съдът осъдил на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН Регионална дирекция по горите – Ловеч да заплати на Я. А. К., [ЕГН], с адрес: гр. Белене, [улица]направените деловодни разноски по а.н.д. 126/2023 г. по описа на РС Левски в размер на 1000 лв. /заплатени като възнаграждение на 1 адвокат/, направените деловодни разноски по к.а.н.д. 150/2024 г. на ПлАС в размер на 1000 лв. /заплатени като възнаграждение на 1 адвокат/ и направените деловодни разноски в настоящото производство - по а.н.д 64/2024 г. на РС Левски в размер на 1000 лв. /заплатени като възнаграждение на 1 адвокат/. Против горното решение е постъпила касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, в която се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на въззивния съдебен акт, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебния акт - касационни основания по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Направено е искане да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови решение от касационната инстанция, с което да се потвърди оспореното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Постъпил е писмен отговор от ответника по касация Я. К., подаден чрез адв. В. И. и адв. Л. Д., с който се оспорва подадената касационна жалба и се излагат подробни доводи за законосъобразност и правилност на решението на РС – гр. Левски. В заключение е направено искане да се остави в сила решението на въззивния съд и се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът Г. се представлява от гл. юрк. С. Т. и юрк. Ц. Й., които поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Представят писмени доказателства - писмо на РДГ – Ловеч с № РДГ08-1682/20.02.2025 г., ведно с отговор на ОДБХ – Габрово до инж. И. С. изх. № 794/20.02.2025 г., писмо на РДГ – Ловеч с № РДГ08-9625/22.10.2024 г., писмо на РДГ – Ловеч с № РДГ08-1670/20.02.2025 г., ведно с отговор до г-н И. С. РД-05-24/20.02.2025 г., писмо изх. № 1457-1/23.10.2024 г., изхождащо от Северозападно държавно предприятие, ТП ДГС – Никопол с приложени към него по опис разрешителни за групов лов. Правят искане да бъде отменено въззивното съдебно решение и да бъде потвърдено оспореното НП. Претендират присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът се явява лично и с адвокати И. и Д., които оспорват касационната жалба, правят искане да бъде оставено в сила решението на въззивния съд и претендират присъждане на разноски за един адвокат, като във връзка с възражението за прекомерност на същото посочват, че то е в договорено в размер към минимума. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС- Левски е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. На първо място съдебният състав намира, че следва да вземе отношение във връзка с представените пред касационната инстанция писмени доказателства от процесуалните представители на касатора. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява законосъобразността на изводите на решаващия съд, свързани с приложението на материалния закон въз основа единствено на фактите, установени от първостепенния съд в обжалваното решение. В този смисъл е разпоредбата на чл.220 от АПК, във връзка с която нови фактически установявания едва в касационната инстанция са недопустими. Непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание и с оглед липсата на изрично направено оплакване в касационната жалба в тази насока, по аргумент от чл.218, ал.1 от АПК касационната инстанция няма задължение да се произнася по този въпрос, респективно не следва да съобразява и въпросните нови доказателства. Административен съд – Плевен не споделя напълно мотивите на въззивния съд, но намира обжалваното решение за правилно като краен резултат, във връзка с което намира за нужно да посочи следното от правна страна: Производството пред Районен съд – Левски се провежда по реда на НПК, в който смисъл е разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, поради което в рамките на това производство e приложима презумпцията за невиновност на нарушителя по чл.16 от НПК. В този смисъл доказателствената тежест за установяване на нарушението и неговия автор е на административнонаказващият орган. В конкретния случай по отношение на ответника в касационното производство е ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча, което се изразява в превозване с товарен автомобил Ф. Т. с регистрационен № [рег. номер] на дивечово месо от благороден елен /разпознаваеми части от дивеч/ без документ за произход /писмено разрешително за лов. От горното е видно, че съществен елемент от обективна страна на деянието е извършването на превоз на разпознаваеми части от дивеч. Тези части следва да са разпознаваеми както за самия нарушител, така и за трети лица, вкл. и за органите, които констатират нарушението. От събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено, че се касае за ребра от гръден кош и замръзнало месо с тъмен цвят, но в найлоновите чували и чанти не са се намирали части, от които да се направи еднозначно заключение от какво точно животно са същите. За установяване на горното е било нужно изготвяне на експертизи както в рамките на образуваното досъдебно наказателно производство, така и съдебното такова, свързано с оспорване на процесното НП. Нещо повече, при разпита на вещото лице доц. д-р Д. К. в съдебно заседание на 11.09.2024 г., същият е заявил: „Обикновен човек, който няма никаква представа от видовете месо, от диво или домашно животно, трудно би разпознал вида на месото“. Ето защо, както и във връзка с направеното още при съставяне на АУАН възражение от ответника по касация, че месото е телешко, закупено от него и замразено във фризера му, съдът счита, че не е доказан по несъмнен начин съществен елемент от обективна страна на нарушението, а именно, че се касае за разпознаваеми части от дивеч, респективно, че нарушителят е знаел какво е месото, което е превозвал, което обстоятелство е от съществено значение предвид разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН. От съществено значение в конкретния случай е и обстоятелството, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл.33 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува, а при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление, административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответен прокурор. По делото несъмнено е установено, че за същото деяние е образувано досъдебно наказателно производство – ДП ЗМ № 274/2022 г. по описа на РУ – Левски, Преписка № 6328/2022 по описа на РП – Плевен. Налице е идентичност на фактите, за които са образувани и водени производствата и деянието, за което е наложено административното наказание по преценка на прокурора съставлява престъпление. С разпоредбата на чл.33 от ЗАНН е даден приоритет на наказателната отговорност спрямо административнонаказателната такава. Недопустимо е паралелното провеждане на две наказателни производства за едно и също деяние, както това е станало в конкретния случай. Административнонаказателната отговорност може да бъде ангажирана едва ако в хода на наказателното производство се достигне до извод, че деянието не представлява престъпление и същото бъде прекратено на това основание. В настоящия случай наличието на образувано, но неприключило наказателно производство за същото деяние е съставлявало абсолютна пречка по смисъла на чл.33 от ЗАНН за издаване на оспореното НП. В този смисъл са и Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., чиито постановки са потвърдени с тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 4/2017 г., макар и издадени преди последните законодателни промени в ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., с които законодателя е въвел същите правила. При тези съображения решението на Районен съд – Левски се явява правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Във връзка с направеното от касатора искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция съдът констатира, че при провеждане на касационното производство не са представени нови пълномощни, респ. договори за правна помощ, удостоверяващи заплащане на адвокатски възнаграждения и техния размер. Такива не са налице нито към отговора на касационната жалба, нито са представени при провеждане на съдебното заседание. Процесуалното представителство е осъществено въз основа на пълномощните от въззивната инстанция. Не е представен и списък по чл.80 от ГПК, не се твърди и осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ето защо направеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде отхвърлено като недоказано. Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,