Решение № 3974 от 30.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 851/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Ц. Г. Г. срещу електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0061333, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лева. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и се претендира за неговата отмяна. Посочено е, че на жалбоподателката е връчена единствено разписка, а не и самия електронен фиш. Оспорва се компетентността на лицето, което й е връчило разписката и е осъществило проверката, като се сочи, че в разписката липсва надлежно описание на нарушението, включително и относно неговото място и вида на техническото средство, с което е установено. В съдебно заседание редовно призованата жалбоподателка не се явява лично, но се представлява от своя упълномощен представител – адв. Г., който поддържа жалбата. Той моли за отмяна на електронния фиш поради излоените в жалбата основания. Допълва, че съгласно представено от СДВР писмо от Гаранционния фонд, за автомобила е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Отново повдига въпроса за начина на връчване на електронния фиш на жалбоподателката. Настоява, че Г. е наказана два пъти за едно и също нарушение, като същия ден била заснета в 11: 52 часа, без да представя съответния електронен фиш. Намира, че не е установено и точното място на нарушението. Претендира за присъждане на разноски. Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт Страхинов са депозирани писмени бележки с молба за потвърждаване на електронния фиш. По допустимостта на жалбата, съдът намира следното: По делото от самата жалбоподателка е приложена разписка за връчване на фиша, от която се установява, че фишът е връчен на жалбоподателката на 22.12.2023 г., като жалбата е изпратена по пощата до СДВР на 03.01.2024 г., поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От СДВР е издаден електронен фиш серия Г № 0061333 срещу Ц. Г. Г., за налагане на глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховане – КЗ. Във фишът е посочено, че на 23.11.2023 г. в 08: 46 ч., в •••••, ••••••••, в района на бул. •••••• до кръстовището с ул. ••••, с посока на движение от ••••••• към •••••, с автоматизирано техническо средство – АТСС MD1193, било заснето движението на МПС – лек автомобил марка „•••••”, модел „••••” с рег. № ••••. Лекият автомобил „•••••” със същия регистрационен номер бил регистриран като собственост на наказаното лице - жалбоподателката Ц. Г. Г. с ЕГН ••••••••••. След извършен преглед на заснетите изображения от автоматичната система на неустановена дата преди 12.12.2023 г. от служител на ОПП СДВР, било установено, че за МПС лек автомобил марка „•••••”, модел „••••” с рег. № •••• към датата 23.11.2023 г. нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за което е представена и справка от „Гаранционен фонд“. Такава застраховка била сключена на 06.12.2023 г., което е видно от същата справка. От разпечатка от паметта на техническо средство с № АТСС MD1193, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява времето и мястото на заснемане на автомобил с посочената марка и регистрационен номер. По делото са представени доказателства за вида на използваната автоматична система, за нейната техническа годност, както и преминатата техническа проверка. Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0061333 от 2023 г. - МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; справка от Гаранционен фонд относно наличието на застраховка ГО за автомобила; документи за техническа проверка на АТСС. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който е видим и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което би могло да установи извършеното нарушение. В случая на изображението са записани датата и часа, както и конкретното местоположение на заснетия автомобил, поради което съдът приема за доказано, че именно на посочената дата и час МПС е било управлявано. Освен това съдът намира за достоверен извода, че за автомобила към 23.11.2023 г. не е имало сключена застраховка ГО. Последното обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. От представената в преписката справка от Гаранционния фонд се установява още, че за автомобила е сключена застраховка „ГО“ едва на 06.12.2023 г. В този смисъл не отговарят на истината твърденията на защитника, че представената от СДВР справка сочи, че за автомобила е имало валидна застраховка към 23.11.2023 г., което е изрично отречено от самата справка. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно КЗ, ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Като всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като са посочени и индивидуализиращите белези на процесното МПС и неговия собственик. За разлика от множество предходни фишове за идентични нарушения, в настоящия е описано и самото изпълнително деяние на нарушението, като изрично е посочено, че на посочената дата и място е установено движението на описаното МПС, което не само е регистрирано в Република България, но и не е спряно от движение. Изрично е посочено и че за това МПС собственикът му не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ. Съгласно чл.483, ал.1, т. 1 КЗ „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“. В чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ се предвижда, че на физическо лице, което притежава МПС и не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага наказание „глоба” в размер на 250 лв. Тази хипотеза е приложима единствено когато субектът на отговорността е и собственик на МПС. Но ангажиране на отговорността на собственика на МПС е предвидено и в ал. 4 на същия текст, именно когато „с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“. Като в процесния електронен фиш е налице позоваване на чл. 638, ал. 4 от КЗ, следователно е спазена процедурата за съставяне на фиша срещу лицето, собственик на автомобила, за който е установено, че не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. В този смисъл са изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя, включително и относно „компетентността“ на служителя, връчил електронния фиш на жалбоподателката. Следва да се подчертае, че Г. лично се е разписала, че е получила електронния фиш, а не единствено разписката за него, видно от текста на самата разписка. Неоснователни са и възраженията за липса на достатъчно ясно описание на мястото на нарушението, доколкото не само е посочено населеното място /••••••••/, но и конкретния пътен участък и посоката на движение. В случая, доколкото се касае за нарушение, свързано с липсата на задължителна застраховка, от съществено значение е самото управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване и датата на това управление. Както беше посочено по-горе, съдът намира, че е спазена и процедурата при установяване на нарушението с техническо средство, съответно и за налагането на глобата с издаване на електронен фиш, като съответно са приложими правилата на ЗДвП във връзка с фишовете. По делото са представени всички нужни доказателсвта за техническата годност на използваното техническо средство, включително протокол за последващата му проверка от 14.03.2023 г. с валидност една година, справка от регистъра за одобрено средство за измерван, протокол за използването на АТСС процесния ден. От последния документ и приложената снимка на техническото средство, се установява, че то е мобилно устройство, тип „триножник“, което е било монтирано на вписаното в електронния фиш място, извън автомобил, отстрани на пътното платно. Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство - АТСС MD1193 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира и включва, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е допустимо нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването на останалите изисквания на закона. Съдът намира, че доколкото КЗ се явява специален закон по отношение на ЗДвП, в случая е допустимо собственикът на автомобила да бъде санкциониран чрез издаването на електронен фиш, ако са спазени останалите изисквания на закона. В случая не се поставя въпросът за авторството на деянието, доколкото е ангажирана отговорността на собственика на автомобила, който не е представил декларация по чл. 188 от ЗДвП друго лице да го е управлявало. По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният ползвател на автомобил, с който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е управлявало автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно нарушение. В този смисъл надлежно е установено и авторството на деянието. Жалбоподателката не оспорва, че именно тя е управлявала автомобила процесния ден. Съдът намира, че нарушението е извършено по непредпазливост, доколкото не са събрани доказателства за умисъл в действията на водача. Тя е била длъжна като собственик на автомобила да сключи задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и да следи за нейната валидност. А като водач е била длъжна преди да управлява автомобила да се увери, че за него има сключена застраховка, но не го е направила, поради което и виновно е извършила нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. По делото се установи и че автомобилът не е бил спрян от движение. На последно място, съдът прие за неоснователни и доводите за двукратно наказване на жалбоподателката за едно и също нарушение. По делото не са представени доказателства за съдържанието на посочения от защитата електронен фиш, но видно и от самите твърдения на адв. Г., фишът касае извършено нарушение в 11: 52 часа на същия ден, т.е. над 3 часа след процесното. Това сочи, че се касае до отделен факт на управление на МПС, а не за продължавано нарушение, за което е допустимо налагането на отделно наказание съгласно чл. 18 ЗАНН. В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди и съответно не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете характера и вида обществени отношения, охранявани от разпоредбата на чл. 483 от КЗ. В конкретния случай извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. В този смисъл фактът на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” две седмици след извършване на процесното деяние следва да се тълкува като смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство по смисъла на чл. 27, ал.2 ЗАНН, но не и като изключващо отговорността за вече извършените нарушения при управление на процесния автомобил. Съдът взе предвид за какъв период е продължило противоправното бездействие на собственика на автомобила и факта, че не се сочат никакви уважителни причини за това. Видно от служебно изготвената справка за сключвани застраховки за автомобила се установява, че от датата на изтичане на предходната застраховка 18.11.2023 г. до 06.12.2023 г. за този автомобил не е имало валидно сключена застраховка, което представлява период от около 3 седмици, който не би могъл да се определи като незначителен. Следователно, съдът приема, че нарушението е накърнило в достатъчна степен обществените отношения, обект на защита от нормата на чл. 638 от КЗ. С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно, поради което жалбата се явява неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден. С оглед изхода на делото се явява неоснователна и претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски в нейна полза. А доколкото наказващият орган не е изпратил свой процесуален представител в съдебното заседание, разноски не му се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът