Решение № 1 от 6.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1353/2024 г.

Производството е по реда на чл.318 НПК. Въззивното производство е образувано по протест и допълнение към него от прокурор при СГП и въззивна жалба от защитника на подс.М. Р. Б. против присъда № 117 от 18.06.2024 г., по н.о.х.д.6006 /2023 г. по описа на СГС, НО, 23 състав. С присъдата подс.М. Р. Б. е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр.чл.128 ал.2 вр.ал.1НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на 10 години лишаване от свобода. На основание чл. 57 ал.1 т.2 б“а“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „. Подсъдимият Б. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр.чл. 18 ал.1 НК. На основание чл. 59 ал.1 НК съдът е зачел времето, през което подс. Б. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража „, от 26.05.2022 г. до 25.05.2023 г и от 25.01.2024 г.до влизане на присъдата в сила. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 26.05.2023 г. до 25.01.2024 г. Подс. М. Р. Б. е осъден да заплати на пострадалия А. Д. Н. ЕГН •••••••••• обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 100000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2022 г до окончателното и изплащане. На основание чл. 189 ал.3 НПК съдът е възложил на подс. Б. направените по делото разноски и сумата от 4000 лв. ДТ върху уважения размер на гражданския иск и по 5.00 лв. за всеки издаден по делото изпълнителен лист. Протестът на СГП е против оправдаването на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр.чл. 18 ал.1 НК.Обсъждат се просторно аргументите на съда по отношение на показанията на свидетелите и се прави различна интерпретация на протИ.речията в тях, обръща се внимание на въпроса за умисъла на дееца и как се определя той за да бъде квалифициран като такъв за убийство, а не за телесна повреда, като се позовава на ППВС 2/ 1957 г. По тези съображения в началото на протеста се изразява несъгласие с оправдателната част на присъдата и се изразява убеждение, че подсъдимият е извършил опит за убийство по хулигански подбуди. Прави се искане за отмяна на присъдата в оправдателната и част като подсъдимия бъде признат за виновен по обвинението повдигнато с обвинителния акт като бъде наложено справедлИ. наказание. Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства от въззивната инстанция. Защитата на подс.Б. прави искане за изменение на присъдата по отношение на наложеното наказание. Посочва се, че въззивната жалба е формална и бланкетна, защото не са изготвени мотивите към присъдата. Изразява се желание за събиране на доказателства, които ще бъдат „посочени „. Прави се искане за прилагане от въззивната инстанция на чл. 334 т.1 т.2 и т.3 НПК, чл. 336 ал.1 т.3 НПК, чл.334 т.3 НПК и чл. 334 т.3 вр.чл. 337 ал.т.1 НПК. От приложено съобщение на л.14 от 6.09.2024 г. е видно, че защитата е била уведомена за изготвяне на мотивите, но допълнение към въззивната жалба не е постъпило към момента на насрочване на делото пред въззивната инстанция. В съдебно заседание прокурорът подържа протеста.Посочва, че е спорен въпроса за съдържанието на умисъла, който се извежда от конкретните фактически действия на подсъдимия.Тези действия прокурора смята за насочени към причиняване на смърт, към който подсъдимия е бил безразличен. Прокурорът счита, следва да се съобрази механизма, средството и силата на удара.Умисълът счита, че е бил пряк.Според прокурора доказателствата установявали, че подсъдимото лице е проявило„необяснима, агресивна упоритост и ожесточение „ при нанасяне на травми на пострадалия.Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение с обвинителния акт и да му бъде наложено справедлИ. наказание. Частният обвинител и граждански ищец А. Н. редовно призован не се явява, представлява се от повереника си адв.В. Т.. Повереникът се присъединява към прокурора.Предлага жалбата на подсъдимото лице да бъде оставена без уважение. Защитата на подс. Б. намира присъдата за правилна и обоснована. Протестът счита за „несъстоятелен и не почиващ на съвкупния доказателствен материал по делото.“ Счита, че наложеното наказание е несправедлИ. и предлага да бъде намалено за да допринесе за интеграцията на подсъдимото лице в обществото. С поведението си подс.Б. е доказал, че съжалява. В право на лична защита подс.Б. изразява съжаление и смята, че по – леко наказание би помогнало в жИ.та му. В право на последна дума посочва, че иска справедлИ. решение. Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, направените искания и провери изцяло обжалвания съдебен акт намира следното: Протестът и въззивната жалба са неоснователни. Присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна. Наложеното наказание е справедлИ.. Въз основа на проверените доказателства в хода на съдебното следствие, които са описани детайлно в мотивите като е посочено конкретно на кои от тях, събрани в двете фази на наказателното производство е изградил изводите си.Изрично е посочено на какво основание са приобщени гласните доказателствени средства по реда на чл. 281 ал.1 НПК или по реда на чл. 281 ал.4 НПК.Това са гласните доказателствени средства: обясненията на подс. Б., показанията на свид. А. Н., св.В. Ч., св. Е. Н., св.Г. Г., св.С. Р., св.С. Р., св.Н. Т., св.Д. Н., св.Й. Н., св.П. Т. и св.И. А..Приетите от съда, след изслушване на вещите лица, експертизи от д.п както следва: основна и допълнителна СМЕ, видео-техническа експертиза по протокол №161/2023г., видео-техническа експертиза по протокол №123/2022 г., заключение на видео-техническа експертиза по протокол №20/2023 г., лицево идентификационна експертиза по протокол № 21/2023 г., КСППЕ за подс.Б., КСППЕ за св. Ч., КСППЕ на св. Н., писмените доказателства приобщени по реда на чл. 283 НПК: заповед за полицейско задържане на подсъдимия, протокол за доброволно предаване от 25.05.2022г., етапна епикриза, фиш за преглед, други медицински документи и свидетелство за съдимост на подсъдимия. Въз основа на изброените по- горе доказателства съдът е приел за установена следната, обоснована, фактическа обстановка: Подс. Б. и пострадалият А. Н. живеели в един квартал в гр.••• в ж.к. „•••“, откъдето се познавали. На 21.05.2022 г. вечерта пострадалият Н. бил на дискотека, където консумирал алкохол. Към момента на деянието той се намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен. Подс. Б. на посочената дата също употребил алкохол, като се намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен. През нощта на 21 срещу 22.05.2022 г. подс. Б. се намирал пред денонощен магазин „Холстен“, намиращ се в гр. София, ж.к. „•••“, в близост до 131 СОУ и консумирал бира. Около 03.00 ч. на 22.05.2022 г. пред магазина пристигнал пострадалия Н..Последният се заговорил с намиращите се там св. В. Ч., Е. Н., С. Р. и С. Р.. В магазина работел св. Н. Т., които познавал всички присъстващи.Подсъдимият не се включил в разговора на компанията. Подсъдимият и пострадалият имали пряка видимост един към друг като стояли пред магазина, от двете страни на входната врата. Около 03.30 ч. на 22.05.2022 г. възникнало пререкание между подсъдимия и пострадалия по повод направена от подс. Б. забележка на пострадалия Н..Св. А. Н. му отвърнал.Подс. Б. се приближил до св. А. Н. като му показал среден пръст, върнал се до входната врата на магазина и отново отишъл при св. А. Н..Започнал да се разправя със св. Н..Подс. Б. се оттеглил, после се върнал и нанесъл удар с дясната си ръка по главата на св.А. Н.. Двамата се сбили, паднали на земята и започнали да си нанасят удари с ръце и крака в телата.В конфликта се намесил св. Е. Н. и другите лица, които ги разтървали. След това св.Н. и подс.Б. си тръгнали заедно като прегърнати се отдалечили от магазина.Св. А. Н. бил преметнал дясната си ръка върху гърба и раменете на подс. Б., като в ръцете си св.Н. носел електронна цигара. Подс. Б. държал в дясната си ръка тъмнозелена стъклена бирена бутилка от 500 мл.Както се движели подс.Б. внезапно нанесъл силен удар с нея по главата на А. Н..От удара бутилката се счупила и подс.Б. със счупената част нанесъл удар в лявата предмишница и гърба на св. Н.. Намесели се трима от присъстващите, а св.Г. Г., който идвал към магазина видял удара с бутилката по главата на св. Н..Той застанал между двамата за да ги разтърве. Свидетелите, които били пред магазина си тръгнали.След ударите пострадалият Н. с помощта на неустановен по делото лек автомобил се отправил към болница „Св.Анна“ в „Спешно отделение“.Там работела св. Й. Н.. В болничното заведение била обработена единствено раната на лявата му ръка. След няколко минути подс. Б. отново се върнал пред денонощния магазин, като носел метална тръба /винкел/ в ръцете си.Той казал на св.Т., че си е загубил телефона. Двамата намерили телефона в близост до кофа за боклук.Подс. Б. го взел и казал на св. Т., че знае къде е апартамента и колата на св.Н.. След като си тръгнал от болницата св.А. Н. се върнал в близост до денонощния магазин и помолил св. Г. да го изпрати до тях. Пострадалият Н. се прибрал в дома си в ж.к. „•••“ и си легнал.На следващия ден като се събудил установил, че не може да говори и да пише, защото не успял да се обади по телефона и да напише съобщение.Св.М. Н., брат на пострадалия, отишъл да провери как е, тъй като разбрал от своя познат, че нещо не е наред.Той позвънил на звънеца, но никой не му отворил и не му се обадил на телефона. След около един час св. А. Н. стигнал до входната врата и припаднал в ръцете на брат си.Св.М. Н. веднага го завел в болница „Св.Анна“, където бил приет по спешност. При прегледите била установена тежка черепно-мозъчна травма, травматичен интрацеребрален хематом в ляво, мозъчен едем, кома. От направената компютърна томография на главен мозък се видяло, че има изместена в дясно интерхемисферна фисура, контузионна зона в лява хемисфера, вентрикулната система е изместена в дясно, несиметрична. Тези увреждания налагали извършване на спешна оперативна интервенция. Пострадалият Н. бил изписан от болницата на 01.06.2022 г. Здравословното му състоянието било тежко тъй като можел да приема само течна храна, имал пареза на цялата дясна страна, обслужвал се с чужда помощ. Нуждаел се от провеждането на рехабилитация и работа с логопед тъй като имал проблеми с говора. Била извършена втора операция на черепа за поставянето на титаниева пластина на засегнатото място.Въпреки всички проведени процедури при св.А. Н. се запазил в първите месеци след деянието когнитивен дефицит, езикови и речени смущения, забавена преработка на информацията, невъзможност да чете и смята.Към момента на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд св. Н. продължавал да изпитва затруднения при говорене и мислене, като дясната част на тялото му не се движело свободно. Това налагало да продължи извършването на рехабилитационни процедури. В резултат на нанесения удар с бутилка на пострадалия била причинена тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, оток и охлузване в лява теменна област на главата, контузия на мозъка, травматичен интрацеребрален хематом в лявата голямомозъчна хемисфера, оток на мозъка, разкъсно - контузна рана на лявата предмишница. Черепно-мозъчната травма се дължи на действието на твърди, тъпи предмети и отговаря да е получена по начина, който съобщават свидетелите.Тази черепно-мозъчна травма е причинила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та. Това е състояние, при което без оказване на спешна висококвалифицирана медицинска помощ, неминуемо би настъпил смъртен изход.Това увреждане съдържало медико- биологичната характеристика на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 ал.1 НК. Получената рана на лява предмишница е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Въз основа на заключение от допълнителната СМЕ решаващия съд е приел механизмът на получаване на травмите по главата, вероятността да бъдат получени посочените увреждания с бутилката от бира, с колко удара може да се получат травматичните увреждания и дали е възможно това увреждане да се получи с един единствен удар.От това заключение решаващия съд е приел обосновано, че увреждането представлява „ постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та” и при неоказване на спешна помощ би довело до смъртен изход. Подс. Б. бил задържан от органите на реда на 26.05.2022г. Решаващият съд е използвал заключението на експертите от комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за да направи изводите си за психическото състояние на подс. Б.. Подс.Б. не боледува от психично заболяване и е психично здрав.Към момента на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване - лека степен; няма основание за обсъждане на комплицирано или патологично опиване; няма основание да бъде прието наличието на физиологичен или патологичен афект; По време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той може да участва в наказателното производство и е в състояние да дава адекватни обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за делото. Приета от съда е психиатрично - психологично заключение на пострадалия А. Н., което е поставено в основата на фактическите изводи за психичното здраве на пострадалия.В КСППЕ експертите са заключили, че не са налице минали епизоди или актуално протичащи психотични разстройства; към времето на деянието е бил в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване - средна степен; налице е психична годност за даване на свидетелски показания; вследствие на получената черепно - мозъчна травма са налице празноти в спомена (травмена амнезия), но се касае за количествена редукция на паметови следи, а не за качественото им изопачаване; той може да дава достоверни отговори на поставените му въпроси. По отношение на св. В. Ч. е било извършено също освидетелстване на досъдебното производство.В заключението на експертите е посочено, че не са налице минали епизоди или актуално протичащи психотични разстройства.При него в детската възраст и възрастта на подрастването са диагностицирани стационарно „ специфично разстройство на развитието на училищните умения при момче с граничен интелект; разстройство на хиперактивност и дефицит на вниманието“. Към момента на извършване на инкриминираното деяние се е намирал в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване - средна степен; налице е психична годност за даване на свидетелски показания, като са възможни затруднения в екзактната хронологизация и детайлизация. Въз основа на свидетелството за съдимост на подс.Б. решаващия съд е анализирал предходните пет осъждания на подсъдимото лице и достигнал до правилния извод, че към момента на извършеното деяние той и бил реабилитиран по право, поради което следва да се приеме, че не е осъждан към датата на извършване на инкриминираното деяние, а именно към 22.05.2022г. Мотивите на проверявания съдебен акт са изготвени съобразно изискванията на чл. 305 ал.1 и ал.2 НПК.Фактите и обстоятелства подлежащи на доказване са изяснени всестранно, пълно и обективно, като са дадени пълни отговори на всички въпроси включени в предмета на доказване съобразно изискванията на чл.102 НПК.При правилно установена фактическа обстановка и многостранен, пълен, логически обоснован и мотивиран анализ на всички проверени доказателства решаващият съд е направил правилен извод по отношение на правата страна на деянието. Въззивният съд счита, че са правилни изводите на решаващия съд, че от обективна и субективна страна подс М. Р. Б. е осъществил състава на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл. 128 ал.2 вр. ал.1 НК. От обективна страна на подсъдимият на 22.05.2022г., около 03.30 ч., в гр. София, ж.к. „•••“, пред денонощен магазин „Холстен“, е причинил на А. Д. Н. тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2, изразяваща се в тежка черепно - мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, а именно тежка телесна повреда. Налице е пряка причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпИ. вредоносен резултат. Правилно съдът е приел, че е налице квалифициращия признак „хулигански подбуди „ елемент от състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 от НК. Изложените комплексни съображения за това от решаващия съд са обосновани и правилни. Деянието е извършено на публично място и с цел явна демонстрация на лично превъзходство при незачитане на обществените норми на поведение и най – вече неприкосновеността на човешкото здраве и жИ.т. В този аспект е именно разбирането на върховната инстанция залегнало в решение № 96 от 26.02.2013 г. по н.д. №1 /2013 г., III Н.О. на ВКС. Правилни са изводите в проверявания съдебен акт, че деянието е било извършено при пряк умисъл като подсъдимия е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици.При формулиране на своите съображения решаващия съд е изложил не само просторни, но по същество изчерпателни и правилни аргументи, които този съд споделя изцяло, поради което не се налага да бъдат преповтаряни от настоящия съдебен акт. Подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици. В конкретната фактическа обстановка, при която подс.Б. и пострадалия А. Н. са си тръгнали заедно, прегърнати, като се съобрази поведението в предшестващия инцидента момент, би следвало да се приеме, че умисъла на подсъдимото лице при нанасяне на удар с бутилката от бира в главата на пострадалия е била да нанесе увреда на пострадалия или конкретно телесна повреда.При такъв умисъл от резултата се определя това каква е телесната повреда.Следва да се посочи, че формулирания от решаващия съд неопределен „неконкретизиран „ пряк умисъл, не би могъл да се приеме като коректно посочен, още повече, че не са посочени никакви съображения в тази насока.. В правната теория се приема, че се изследват особеностите на прекия умисъл и като евентуален, както и непредпазлИ.ст.Както е посочено в цитираното по – горе решение „вината, в очертаните разновидности на умисъла …не изчерпва субективните параметри на престъплението… Наказателноправното значение на …невключени във вината психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по – тежко или по – леко наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждане на нужното внимание при деференциране на наказателната отговорност.“ Предвид изложените съображения въззивният състав приема, че престъплението е извършено при пряк умисъл. След като съдът е приел, че фактите и обстоятелствата проверени по делото установяват, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 131, ал.1т.12 пр.1 НК. правилно е оправдал подсъдимото лице по повдигнатото обвинение от държавното обвинение по чл. 116 ал.1 т.11 вр.чл. 115 вр.чл.18 НК. Както правилно е посочил решаващия съд умисъла се определя преди всичко от установените конкретни действия, който не сочат на умисъл за отнемане на жИ.та на пострадалото лице, а за увреждане на неговото здраве. Така правилно, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, но при отчитане и на смекчаващите, е определи наказание, при условията на чл.54 НК, леко над средния размер, от предвиденото в санкционната норма на чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл. 128 ал.2 вр. ал.1 НК, а именно 10 години „лишаване от свобода „.Наложеното наказание е справедлИ. и в пълна степен съответства на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК и преди всичко на специалната превенция. В съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС съдът законосъобразно е постановил наказанието „лишаване от свобода „ да бъде изтърпяно при първоначален „строг „ режим. Основателно при изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът е зачел на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимия Б. е бил задържан по делото, считано от 26.05.2022г. до 25.05.2023г. и от 25.01.2024г. до влизане на присъдата в сила, както и времето, през което е търпял мярка за неотклонение „ домашен арест“ по делото, считано от 26.05.2023г. до 25.01.2024г., като това съответства на фактическите данни по делото за времето, през което подсъдимото лице са били наложени процесуални мерки за принуда, с ограничаване на правото му на свободно придвижване, които продължават и към настоящия момент. Правилно е приет и уважен в наказателното производство граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД предявен от пострадалия А. Д. Н. срещу подс. Б. за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва от 22.05.2022 г. до окончателното заплащане на сумата. Налице е пряка причинно – следствена връзка между причинените болки и страдания на св.А. Н. и поведението на подс.Б.. Правилно е прието, че вредите са неимуществени и следва да бъдат оценени с оглед критерият за справедлИ.ст. Затова като са взети предвид вида и характера на причинените увреждания, времето необходимо за възстановяването на пострадалия, останалите увреждания на здравето с дълготраен характер и такива, които няма да могат да бъдат заличени и ще съпътстват постоянно жИ.та на пострадалото лице, основателно съдът уважил в целия размер приетия граждански иск в размер от 100000 лв., в едно със законната лихва, от датата на причиняване на уврежданията до окончателното му изплащане. На основание чл.189 ал.3 НПК на подсъдимият Б. са възложени направените по делото от досъдебното и съдебното производство, държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата за издаден по делото изпълнителен лист. Изложеното до тук обуславя извода, че присъдата е правилна обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена изцяло. Въззивният съд след като провери изцяло присъдата намери, че протеста е неоснователен и необоснован. В него се изразява несъгласие с оправдаването на подс. Б. по обвинението за престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр.чл. 18 ал.1 НК. В съдебно заседание представителят на държавното обвинение не изразява конкретна подкрепа на изложените аргументи в протеста, които се свеждат до опит за анализ и протИ.поставяне на този направен от първия съд на гласните доказателствени средства.По делото обаче не са установени факти и обстоятелства, които да сочат по време на инцидента подс.Б. да е проявил„ необяснима, агресивна упоритост и ожесточение „, както посочва представителят на обвинението в съдебно заседание.Тези твърдения съдът намери за изцяло необосновани. Конкретно в протеста е изразено становище за „ протИ.поставяне на показанията на св. Н. Т. на обясненията на подс.Б. и показанията на св.Ч., Н., Г. и двамата Р.„. Изложените доводи в протеста са протИ.речиви, включващи фрагменти от показанията на свидетелите и по същества некоректно е отправен упрек към направения анализ от решаващия съд на посочените по – горе показания на свидетелите.Това е така, защото прокурорът се е съсредоточил върху част от показанията на св. Р., св.Ч., св. Г. и обясненията на подс.Б.. Некоректно е посоченото в протеста, че е даден превес на показанията на св. Т. за сметка на другите свидетели. Това не е така, защото никъде в анализа на доказателствата няма посочената от държавното обвинение интерпретация на свидетелските показания. Напротив съдът е направил логически, последователен и пълен анализ на показанията на тези свидетели и обясненията на подс.Б. относно съществените въпроси от значение за изясняване на фактическата обстановка, при която се е случил и протекъл конфликта.Съдът убедително е анализирал показанията на свидетелите В. Ч., Е. Н., С. и С. Р.и, Г. Г. и Н. Т. и обясненията на подс.Б., като ги е съпоставил със заключенията по приетите видео – техническа и лицево идентификационна експертизи за да направи обосновани фактическите изводи за механизма на деянието. При тази логическа дейност съдът е преодолял констатираните протИ.речия по този въпрос в показанията на свидетелите и обясненията на подс.Б. в полза на показанията на свидетелите и достигнал до разкриване на обективната истина. Резултатите от посочените две експертни заключения е съпоставил с показанията на св. В. Ч., Е. Н., С. и С. Р.и Г. Г., Н. Т. и обясненията на подс.Б. за да отхвърли като недостоверни обясненията на подс.Б..Така са получили обоснован отговор въпросите за това, че пострадалия Н. не е държал в ръката си нож, а причината за конфликта е поведението на подсъдимото лице.Т.е никъде няма преоритизиране на показанията на св.Т. или игнориране на останалите показания, а коректното им съпоставяне съобразно тяхното съдържание и последователност при пресъздаване на обстоятелствата подлежащи на изясняване и съпоставяне с посочените заключения в резултат, на които е достигнал до правилни и обосновани изводи по посочените въпроси. В мотивите на л. 13 и сл. съдът е обърнал специално внимание на протИ.речията в показанията на тези свидетели относно поведението на подс.Б. след инцидента и обосновано е заключил, че в основата на фактическите си изводи приема показанията на св. Н. Т.. Изложените съображения от държавното обвинение в тази посока почиват изцяло на допускане на различни хипотези, в които не става ясно какво се оспорва и какво отношение имат към инкримираното деяние поведението на подсъдимото лице след като пострадалия вече не се е намирал на мястото на инцидента.Като например при безспорно установено от показанията на св.Т.в и обясненията подс.Б. в тази част, че се е върнал и намерил загубения си телефон, защо държавното обвинение твърди, че носенето на винкел изключва „логическа тезата основната причина за връщането му да е търсенето на телефона.” Не може да се разбера защо в протеста се твърди, че връщането на подс.Б., като се сочат фрагменти от показанията на св.Ч., Н., С. Р. и Н.Т., за изречени думи от него, се приема, че имат отношение към умисъла за убийство, при фактическо установено, че пострадалия Н. не е бил там. Изложени са предположения за поведението на подс.Б. съпоставени с изолирани реплики на отделни свидетели за да се обоснове тезата, че преди инцидента и последващото поведение на подсъдимото лице определя пряк умисъл за причиняване на смърт на пострадалото лице. Налага се извода, че държавното обвинение в протеста не държи сметка, че обвинението не може да почива на предположения изградени на изолирани данни, дори от показанията на свидетелите, а не факти и доказателства безспорно установени. Това се постига, чрез всестранен и пълен анализ на доказателствата преценени по отделно с оглед своята последователност и правдИ.ст, но и в съвкупност с останалите установени значими факти. Необосновани са изложените доводи от държавното обвинение относно това, че умисъла е бил за причиняване на смърт. Цитираните части от показания на свидетелите и закани на подс. Б. не обосновават цитираните общи разбирания от практиката за това, как се определя умисъла и по същество не оспорват изложените доводи от съда.Относно съобщените реплики изречени от подс.Б., които са посочени като такива на св.Ч., Р., Г., Н., които са цитирани в протеста е направен задълбочен анализ от съда на л.13 мотиви, но не е вярно, че показанията на Ч. са поставени „в основата на фактическите изводи на съда „.Те не се намират, както се сочи в протеста, на л.9 мотивите.Отделно от това съдът е посочил и по какви причини е поставил в основата на изводите си показанията на св. Н. Т.. В практиката на върховната инстанция се поставят по – комплексни изисквания за да се отговори на въпроса за умисъла дали е за нанасяне на телесна повреда или опит за убийство.Например в Р №71 от 7.03.1979 г. по н.д. 38/1979 г., II НО на ВС се приема: „Изявленията на виновното лице, направени преди нараняването, сами по себе си не могат да запълнят съдържанието на умисъла, като пряк такъв за убийство.От значение са и редица други обстоятелства като предшестващото поведение на виновните и пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на престъплението, а така също и самия характер на нараняванията.Само при изясняването на всички тези обстоятелства и преценяването им в тяхната съвкупност може правилно да се очертае съдържанието на умисъла „ Пак в същото решение дори се отхвърля възможността заканителните заявления без да са свързани с обективно осъщественото да могат да запълнят съдържанието на умисъла в подсъдимото лице като пряк такъв за убийство. Съдът за да обоснове извода си за това, че деянието е извършено при пряк умисъл за причиняване на телесна повреда на пострадалия се е мотивирал като е посочил, че прави извода затова „.......от установената по делото картина на престъплението - подс. Б. е нанесъл значителен по интензивност удар с водещата си ръка, с твърд предмет - стъклена бутилка, по уязвима (макар и защитена със здрави кости) лява част на главата на жертвата, което сочи, че деецът не е знаел конкретната степен на увреждане, която би причинил на А.Н., но е бил съгласен с настъпване на каквато и да била по степен вреда.” л.16 мотиви.В този контекст е несподелима, защото е необоснована развитата версия в протеста на л.3 последния абзац. На последно място следва да се обърне внимание, че некоректно и неточно е позоваването на ППВС 2/1957 г., защото в него няма съдържащо се разрешение в посочения смисъл „ „когато се иска или причиняването на телесна повреда, или причиняването на смърт „, деецът следва да отговаря само за по – тежкото „.Тъй като не са конкретизирани доводите отразени в протеста въззивния съд приема, че се отнасят до т.7 на посоченото постановление. Там обаче е посочено: „В случаите, когато се иска или допуска единият, или другият резултат /алтернативен умисъл / деецът следва да отговаря по чл.126 НК /убийство, а не телесна повреда / или за опит към същото в зависимост от това дали е настъпила, или не смъртта на пострадалия„.В протИ.вест на посоченото от държавното обвинение точно и правилно решаващият съд е аргументирал своите изводи относно умисъла за убийство от приетите постановки в ППВС № 14/1963 г. т. 4. Предвид изложеното до тук съдът отхвърли като необоснован и неоснователен протеста на СГП. Въззивната жалба на подс.Б. е неоснователна.Направени са различни искания за прилагане на чл. 334 т.1 т.2 и т.3 НПК и т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 НПК и чл. 336 ал.1 т.3 НПК. Основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд няма тъй като не бяха констатирани съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. Няма основания за оправдаване на подсъдимото лице, защото в хода на съдебното следствие е установено, че е извършило деяние, което осъществява престъпление от общ характер, а именно по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл. 128 ал.2 НК. По отношение на тази процесуална възможност съдът е изложил убедителни и по същество правилни аргументи на л.16, последен абзац до л.17. На последно място наложеното наказание е справедлИ..От решаващия съд правилно са отчетени смекчаващите вината обстоятелства като чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление и критично отношение към извършеното, като отегчаващи възрастта на пострадалия, лошите характеристични данни, механизма на извършване на престъплението и всички специфични особености на конкретния случай, причинената лека телесна повреда извън обвинението. Правилно съдът е достигнал до извода, че подсъдимия не е лице с висока степен на обществена опасност, но е извършил деяние с висока такава. Специалната цел на наказанието би могла да бъде постигната единствено с изолирането на подсъдимото лице от обществото, което би помогнало да осъзнае необходимостта към спазване на обществените правила и зачитане личността, достойнството и здравето на всички хора. При извършената служебна проверка изцяло на присъдата съдът не намери нарушения, които да са основание за отмяна или изменение на присъдата. Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК АС - София, девети въззивен състав: