РЕШЕНИЕ

№ 197

гр. К., 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20235510200222 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № 23-012/31.01.2023г.на Х.А.К.-Началник на отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр.П. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ /ГДРК/ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище в гр.Бургас.

Жалбоподателят, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява частично основателна.

Административно-наказващият орган е приел за установено, че на 27.09.2022г.в 18, 45 часа на яз.К., м.“Ш.“, жалбоподателят С. Г. К. извършвал риболов посредством 1 бр.въдица, потопена във водата, в работно положение и под негов контрол.При опит да бъде проверен улова на жалбоподателя К., същият отказал съдействие и избягал в посока м.“Плажа“, с което препятствал проверка на органите на ИАРА.

АНО приел, че гореописаното представлява административно нарушение на чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, за което на нарушителя следва да се наложи административно наказание „глоба“ по чл.88 от ЗРА.

Предвид горното, на основание чл.91, ал.4 от ЗРА, и след извършена преценка, че извършеното адм.нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради несъответствие на извършеното административно нарушение с въздигнатите основни принципи по чл.1, ал.2 от ЗРА, включително с правилата за „отговорен риболов“, административно- наказващият орган наложил на жалбоподателя К. административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.88 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл.88 от ЗРА.

Съдът не констатира при съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Извършването на визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на актосъставителя Т., който описва подробно и последователно фактическата обстановка и установява, че жалбоподателят е извършвал риболов по описания в наказателното постановление начин, а при поискване от страна на служителите на ИАРА, които са му се представили, да извършат проверка на улова му, жалбоподателят К. е възпрепятствал извършването на тази проверка като прибрал въдицата от водата, запалил двигателя на управляваната от него моторна лодка и избягал в посока плажа като изхвърлил от лодката видимо маломерна риба.Съдът не дава вяра на показанията на водения от жалбоподателя свидетел А., тъй като неговите показания са непоследователни и освен това-свидетелят е бил на разстояние от 200-300 метра от случилото се и няма как да е възприел детайлно и подробно фактическата обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят К. е извършил визираното в НП административно нарушение на чл.88 от ЗРА.

В случая не е нарушен принципа non bis in idem, както твърди пълномощникът на жалбоподателя, тъй като жалбоподателят К. не е наказан два пъти за едно и също нещо.Макар и Наказателно постановление № 23- 005/31.01.2023г.да се отнася за същия фактически случай и за същата фактическа обстановка /или поне за голяма част от нея/, то с Наказателно постановление № 23-005/31.01.2023г.жалбоподателят К. е наказан за друго нарушение-за нарушение на чл.24, ал.1, т.4 от ЗРА-за това, че не е представил на контролните органи риболовен билет по време на проверката.С едно деяние едно лице може да извърши повече от едно административно нарушение, като за всяко едно от административните нарушения се налага отделно административно наказание, и настоящият случай е именно такъв, така че в случая няма нарушаване на правилото non bis in idem.

Съдът обаче е съгласен със становището на пълномощника на жалбоподателя К.-адв.Д., че с обжалваното наказателно постановление неоснователно и необосновано е наложено наказание в максималния, предвиден в закона размер, като в наказателното постановление не са изложени никакви аргументи защо се налага налагане на максимален размер на наказанието, т.е.АНО не е извършил дейност по индивидуализация на наказанието, нито пък в преписката са налице данни, обуславящи и мотивиращи налагане на наказанието в максимален размер, като се има предвид, че максималния размер на наказанието се налага когато са налице изключително и само отегчаващи вината обстоятелства без никакви смекчаващи такива, но в настоящия случай не може да се направи такъв извод.Обстоятелството, че жалбоподателят е възпрепятствал извършването на проверката изпълва самия състав на нарушението по чл.88 от ЗРА и не може самият фактически състав на нарушението да се взема предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство.С оглед на това, и след като липсват данни за отегчаващи отговорността обстоятелства, административното наказание следва да се наложи в минималния му, предвиден в закона размер, а именно-1000 /хиляда/ лева.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта му относно размера на наложеното административно наказание като същият се намали от 2000 на 1000 лева.

Водим от горните мотиви съдът