Решение № 40 от 30.6.2025 г. на Районен съд - Луковит по дело № 184/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58 д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от В. С. П., ЕГН ••••••••••, с адрес в [заличен адрес по GDPR], срещу Наказателно постановление № ••• г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Плевен, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1400 лв., за извършено нарушение на чл. 133, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО. В жалбата са наведени твърдения, че постановеният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден в нарушение на нормите на ЗУО, подзаконовите нормативни актове и ЗАНН. Отправено е искане да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, В. П. не се явява. Вместо него се явява неговият процесуален представител- адв. Р. М. от АК – Ловеч, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Плевен, се представлява от юрк. М. В., която отправя искане да бъде потвърдена жалбата като неоснователна, а издаденото наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят В. С. П. е собственик на имота, находящ се в [заличен адрес по GDPR], видно от приложеното по делото заверено копие на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с вх. рег. № •••г. Същият е управител на „В.89" ЕООД със седалище и адрес на управление [заличен адрес по GDPR]. От извършена проверка в регистрите на РИОСВ Плевен е установено, че на регистрирания търговец „В.89" ЕООД, представлявано от В. П. няма издадено разрешение за дейности по третиране на отпадъци от директора на РИОСВ Плевен по чл. 67 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, съобразно изискването на чл. 35, ал. 1, т. 1 от същия закон. На ••• г. бил подаден сигнал с вх. № •••/••• г. до РИОСВ - Плевен за извършване на нерегламентирано разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства извършвано в частни имоти, находящи се в [заличен адрес по GDPR]. На ••• г. в [заличен адрес по GDPR], [заличен адрес по GDPR], била извършена проверка от служители на РИОСВ – Плевен в частен имот находящ се на [заличен адрес по GDPR], собственост на жалбоподателя В. С. П.. На място свидетелите Р. К. Д. и К. С. М., служители на РИОСВ - Плевен, както и свидетелят Л. Н. К., служител на РУ – Луковит, извършили проверка в имота представляващ дворно място, при което било установено, че в него се намирали пет автобуса и два микробуса, без регистрационни номера, в различна степен на разкомплектоване, както и части и компоненти от ИУМПС. На мястото на проверката присъствал и жалбоподателят В. П., който посочил, че наличните вещи са негова собственост. Служителите на РИОСВ – Плевен поискали от него документ по чл. 67, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, но такъв не им бил предоставен. По повод констатираното служителите съставили Констативен протокол № УО-РД-25 от ••• г., като на основание чл. 120 от ЗУО, на В. П. били дадени задължителни предписания да бъдат премахнати откритите в имота части и компоненти от ИУМПС, както и да бъдат предадени на лице, което притежава съответното разрешение по чл. 67 от ЗУО. Предвид констатациите при проверката на П. бил съставен и АУАН № •••/••• г. за нарушение по чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО. Нарушителят подписал акта без да направи възражение при съставянето му. Писмено възражение срещу акта било подадено от нарушителя на дата 22.11.2021г., в което същият посочва „Не съм съгласен с приетите в АУАН констатации и че съм извършил посочените нарушения.“ С Уведомление с вх. № ••• г. П. уведомил РИОСВ гр. Плевен, че дадените му предписания да се премахнат установените в имота му части и компоненти от ИУМПС и да се предадат на лица, притежаващи документите по чл. 35 от ЗУО, са изпълнени. Въз основа на данните описани в АУАН, Директорът на РИОСВ - Плевен издал обжалваното Наказателно постановление № ••• от ••• г., с което на В. П. е наложена глоба в размер на 1400 лв., за това, че в собствен имот, находящ се в [заличен адрес по GDPR], общ. Луковит, [заличен адрес по GDPR], извършва дейност по съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/, която е дейност по третиране на тези отпадъци съгласно §1, т. 44 от ДР на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/- съхраняване на ИУМПС: два микробуса и пет автобуса, без регистрационни номера, в различна степен на разкомплектуване, както и части от компоненти на моторни превозни средства – брони, гуми, седалки и джанти, то ест извършва дейност по оползотворяване, обозначена с код R 13 – съхраняване на тези отпадъци до извършване на някоя от дейностите с код R1 – R12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им, по смисъла на Приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на ЗУО, без да има издадено разрешение за третиране на отпадъци по реда на чл. 67 от ЗУО, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, като деянието не представлява престъпление. Наказващият орган приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 133, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка като се позова на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Като писмени доказателства бяха приети: заверени копия от Наказателно постановление № ••• от ••• г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Плевен, празен плик за писмо, адресиран за В. С. П. от [заличен адрес по GDPR] с и печат с изх.№ •••г на РИОСВ Плевен, със залепен стикер на който има отметка на графа "непотърсена" и печат с дата 27.05.22г и известие за доставяне № •••, Писмо на директора на РИОСВ Плевен до началника на РУ Луковит с изх. № •••г за съдействие за връчване на НП •••/••• г с приложена разписка, удостоверяваща връчване на НП и обратна разписка за връчване на НП № ••• от •••г на директора на РИОСВ Плевен, подписана от В. П., Писмо с изх. № •••г. на директора на РИОСВ Плевен до PC гр. Луковит, Служба по вписванията, Писмо до РИОСВ Плевен от Агенция по вписванията с вх. № 6911/3/••• г., Заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. рег. № •••г, акт № 131, дело № 132/21г. на служба по вписванията Луковит с вх.№ 6911/4/••• г., Заверено копие от АУАН № •••/•••г., съставен от Р. К. Д. - ст. експерт в Дирекция „Контролна и превантивна дейност" /бивш служител на инспекцията/, Заверено копие от констативен протокол № УО-РД-25/15.11.21г. и вх. № КП 775/ 15.11.21г. при РИОСВ Плевен, възражение от В. С. П. срещу АУАН № •••/ 2021г с вх. № •••/3/22.11.21г., Заповед № РД 0282 /20.05.2021г. за назначаване в РИОСВ на Ц.Б.Т., трудов договор № •••г.на МОСВ, Заповед №РД 0332/14.06.2021г., трудов договор № •••г., заповед № •••г. По делото бяха разпитани като свидетели Р. К. Д., К. С. М., Л. Н. К. и И. Ю. Щ.. От показанията на свидетелите Р. К. Д., К. С. М. и Л. Н. К. се установява, че поводът за извършената от тях проверката в имота на жалбоподателя бил подаден сигнал за осъществяване на нерегламентирана дейност по разкомплектоване на автомобили в [заличен адрес по GDPR]. Въпросният имот представлява дворно място, заградено с телена ограда, която проверяващите заварили паднала. Мястото било достъпно и към него имало видимост от улицата. При проверката било констатирано, че в двора има 5 автобуса и 2 микробуса в различна степен на разкомплектоване, както и части от автомобили - седалки, брони, гуми, джанти и т.н., които били разхвърляни около автомобилите. Свидетелят Д. пояснява, че на някои автомобили седалките вече били извадени, а на други броните били започнати да се разкомплектоват. Установява се, че в двора бил намерен и жалбоподателят, който допуснал проверяващите да извършат проверката. Същият заявил на проверяващите, че имотът е негова собственост, както и че МПС са негови. Заявил, че ги бил купил с цел продажба и което не става, за скрап. На констатациите на свидетелите, че осъществяваната от него дейност с автомобили е нерегламентирана, същият отговорил, че ще почисти двора по най- бързия начин. От показанията на служителите на РИОСВ се установява, че при проверката служителите не са правили обстоен оглед на имота, тъй като в онзи момент преценили, че това не е необходимо - всичко се виждало от тротоара, оградата била паднала и вътре автомобилите били разглобени на части. В с.з. свидетелите заявиха категорично, че никои от автомобилите не е имал регистрационна табела и предвид състоянието, в което са били, е било невъзможно да се определи модела и марката на автомобилите; че на място съставили констативен протокол, с който на жалбоподателя били дадени задължителни предписания за отстраняване на нередовностите; че в РУ - Луковит бил съставен и процесния АУАН; че в последствие в РИОСВ - Плевен било получено уведомление от В. П., че е изпълнил дадените му с протокола предписания. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р. К. Д., К. С. М. и Л. Н. К., тъй като счита, че същите са обективни, достоверни, непротиворечиви и съответстват на останалия събрания по делото доказателствен материал. Съдът допусна до разпит в качеството на свидетел И. Ю. Щ. - зет на жалбоподателя. В с.з. същият заяви, че той и зет му купували и продавали автомобили, а в случая били закупили 5 автомобила. Три от тях докарали в процесния имот на ход и щели да ги продадат, а другите два да ги използват за резервни части. Щ. заявява, че той и зет му не са разкомлектовали автомобилите установени в дворното място; че единият от автобусите, който е бил без таван, така е бил закупен; че всички установени в имота автомобили към датата на проверката са имали регистрационни табели. В същото време споменава, че след като със зет си продали автомобилите /без да конкретизира кои точно/ ги държали във двора, за да не пречат на улицата и впоследствие ги закарали да им свалят регистрационните номера. Свидетелят заяви, че автомобилните части намерени в двора непосредствено до жилищната сграда, а именно няколко предни брони и една гума били негова собственост и той лично ги бил ползвал като резервни части за собствения си автомобил, че след проверката предвид даденото му предписание, В. се е заел да изчисти двора поради което двамата продали всички намерени в двора автомобили. Свидетелят Щ. заяви, че за продажбите на автомобилите не може да представи документи, тъй като такива не били съставени, т.е. били продадени без документи. Съдът не се довери на показанията на свидетеля Щ., тъй като ги намери за изолирани, противоречащи на останалия доказателствен материал и дадени в услуга на жалбоподателя, с когото свидетелят се намира в роднинска връзка - същият е негов зет. Достоверността на показанията на този свидетел се разколебава и от проведената между него и свидетеля Р. Д. очна ставка. На въпроса верни ли са твърденията, че на мястото са намерени отпадъци и излезли от употреба МПС - автобус и микробуси, седалки, брони, гуми, разхвърляни в дворното място, Щ. отговори: „Не е вярно твърдението. Вярно е твърдението, че имаше автобус и микробуси, но не е вярно, че е имало разхвърляни седалки, брони и т.н. Имаше четири седалки, един мост и един двигател, така го купихме. Те бяха до него. Само това беше“. Съдът счита казаното от свидетеля за противоречиво - хем признава, че в двора е имало части, хем казва „така го купихме“ и „те бяха до него“ - не става ясно обаче от кой автомобил говори, че са описаните части. На въпроса: „Вярно ли е, че в двора е имало пет автобуса и два микробуса в различна степен на разкомплектоване“, свидетелят категорично отрече, без да даде никакви пояснения. Категорично отрече и твърдението, че на някои от автомобилите седалките вече били извадени, а брони- били започнати да се разкомплектоват. Противоречие между двамата разпитани възникна по отношение на това дали е могло да бъдат индивидуализирани автомобилите към момента на проверката. Щ. отрече твърдението, че автомобилите са нямали регистрационни табели. От своя страна свидетелят Д. заяви обратното. Също така Щ. беше категоричен, че е могло да бъде установена марката на автомобилите, за разлика от посоченото от свид. Р. Д., че в степента, в която са били разкомплектовани автомобилите, не е могло да бъде установена марката им. Ето защо съдът намира за недостоверни твърденията на свид. И. Щ., че към датата на проверката автомобилите са имали регистрационни номера, респ., че е могло да бъдат индивидуализирани. Тези негови твърдения, противоречат, освен на показанията на останалите свидетелите, и на заявеното от самия, че след като със зет си продали автомобилите, ги закарали да им свалят регистрационните табели. В този смисъл следва извода, че дори въпросните МПС да са били докарани с регистрационни табели, същите не са били налични към датата на проверката. С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима- подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което следва да бъде разгледана в настоящото производство. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Директора на РИОСВ – Плевен, видно от представените и приети по делото писмени доказателства. С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 вр. чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО. Нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗУО изисква за извършване на дейностите по третиране на отпадъци да има издадено разрешение по реда на глава пета, раздел I от закона. Съгласно § 1 т. 17 от ДР на ЗУО "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи. Във връзка с цитираната разпоредба съществува разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Наредба за излезли от употреба моторни превозни средства, съгласно която "излязло от употреба моторно превозно средство" е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО. В Закона за управление на отпадъците в параграф 1 са дадени легалните определения на отделните дейности, осъществявани с отпадъци. Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗУО, "събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. Според § 1, т. 42 от ДР на ЗУО "съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години- при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане. Според § 1, т. 43 от ДР на ЗУО, "транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. В ЗУО в § 1, т. 44 от ДР е дефинирано, че “третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Следователно оползотворяването, чиято легална дефиниция е посочена в § 1, т. 13 от ДР на ЗУО, е дейност по третиране на отпадъците с оглед нормата на § 1, т. 44 от ДР на закона. В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за "съхраняване" като дейност по “третиране” на отпадъците. Конкретизирано е, че в конкретния случай третирането на отпадъците е осъществено под формата "оползотворяване на отпадъците" - дейност, обозначена с код „R 13 - съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им“, посочена изрично в Приложение № 2 към § 1 т. 13 от ДР на ЗУО, без да има разрешение за това. Следователно в случая не става въпрос за "съхраняване" на отпадъците за конкретно определен период от време, по смисъла на § 1 т. 42 от ДР на ЗУО. От така възприетата по делото фактическа обстановка се установява, че към датата на проверката /•••г./ в собствения си имот, находящ се в [заличен адрес по GDPR], на адрес [заличен адрес по GDPR] жалбоподателят В. С. П. е осъществявал съхранение на излезли от употреба моторни превозни средства - два микробуса и пет автобуса в различна степен на разкомплектоване, както и на части и компоненти от моторни превозни средства - брони, гуми, седалки и джанти, което представлява дейност по “третиране” на тези отпадъци и по- конкретно: третиране под формата на “оползотворяване” - дейност обозначена с код " R 13- съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12. Извършването на вменената дейност е доказано най-вече от факта, че нарушителят сам признава извършеното нарушение, доколкото, видно от подписаното от него писмено уведомление до РИОСВ, заявява, че предписанията, дадени с Протокол № УО-РД-25 от •••г. да се премахнат частите и компонентите от ИУМПС и да се предадат на лица, притежаващи документите по чл. 35 от ЗУО - са изпълнени. Деянието се доказва и от показанията на свидетелите извършили на място фактическата проверка и добили непосредствени впечатления относно релевантните факти. От проведената в съдебното заседание очна ставка също стана ясно, че свидетелят И. Щ. не отрича, че цитираните по-горе автомобили са се намирали в имота. Отрече единствено наличието на констатираните в НП части от автомобили - брони, гуми, седалки и части. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не кредитира тези показания на свидетеля, тъй като ги намери за противоречиви, недостоверни и угоднически в полза на жалбоподателя. По делото не беше установено по безспорен начин дали от намерените в имота автомобили е имало такива, които са били годни да осъществяват предназначението си като самостоятелна вещ, респ. да бъдат продадени като такава, както свидетеля Щ. твърди, че се е случило или единствено са били разглобявани и продавани части. Така или иначе съдът прие за безспорно установен факта, че към момента на проверката намерените в двора на жалбоподателя автомобилите са се намирали в състояние, в което не е могло да бъдат индивидуализирани - нито един от тях не е имал регистрационни табели, невъзможно е било да се установи моделът и марката им, а както стана ясно от показанията на извършилите проверката служители - при някои автомобили са липсвали задължителни елементи от корпуса /извадени седалки, брони, гуми, джанти и т. н/. Следователно очевидно става въпрос за извадени от употреба МПС- та и част от тях. Правилно АНО е квалифицирал нарушението като „третиране на отпадъци“, каквото конкретно представлява разкомплектоването на излезли от употреба МПС, с цел получаване на части и компоненти с последващото им съхранение и/или продажба. Освен това в НП нарушението е описано по разбираем начин, така, че нарушителят да може да разбере в какво е обвинен. Съдът не споделя възражението, изложено в депозираното от жалбоподателя писмено становище, че в НП не може да се установи дали превозните средства представляват отпадък и дали действително са излезли от употреба, доколкото същите не били индивидуализирани от наказващия орган. Съдът счита, че в случая липсата на индивидуализация на автомобилите в НП, не е съществено процесуално нарушение, доколкото в производството стана ясно, че автомобилите са били със свален регистрационни номера, и, че са били такава в степен разкомплектовани, че не е могло да се установят техните марка и модел – то ест обективно е било невъзможно да бъдат индивидуализирани. Този извод се извлича по безспорен начин от показанията на извършилите проверката служители, които съдът кредитира изцяло. Освен това свидетелят И. Щ., ангажиран от жалбоподателя, също спомена в показанията си, че двамата със зет си /жалбоподателят/ свалили регистрационните табли на автомобилите след като ги продали, без свидетелят да конкретизира автомобилите, които са били продадени. Съдът споделя становището на наказващия изложено в депозираната от него писмена защита, а именно, че „при положение, че лично нарушителят е присъствал по време на проверката и на съставянето на акта неописването на индивидуализиращи данни за модела и вида на установените в имота МПС, за които е представил данни, че са негова собственост, не нарушава правото му на защита”. В действителност от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят В. П. е присъствал на проверката, извършена от проверяващите в неговия имот, които е допуснал и лично е възприел за кои точно вещи /разкомплектовани МПС и части/ се отнася проверката, и колко на брой и са били. Нарушителят е признал, че той е собственик на тези вещи и е подписал съставения на място констативен протокол без възражения. Установи се от показанията на свидетеля К., че В. е обещал на контролните органи, че ще изчисти имота по най-бързия начин. Действително впоследствие жалбоподателят е подал писмено възражение срещу констатациите в АУАН, но както наказващият орган правилно е посочил, същото се явява бланкетно, тъй като във възражението си жалбоподателят не сочи - с кои конкретно констатации не е съгласен и защо. Отново следва да се наблегне на факта, че от приложеното по делото писмено уведомление на жалбоподателя В. П. до РИОСВ гр. Плевен е видно, че същият уведомява контролния орган, че дадените му предписания са изпълнени. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в пределите на имота, стопанисван от жалбоподателя, е установено наличието на МПС- та, които са със свалени регистрационни номера и в различна степен на разглобяване, както и са били установени и компоненти и части от такива. Освен това по делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че такава степен на разкомплектоване е била наложителна поради ремонт на МПС или по друга причина, изключваща понятието "третиране на отпадъци". С оглед изложеното, съдът приема, че при издаването на акта и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбоподателя. Безспорно се установи по делото, че в хода на проверката на място жалбоподателят В. П. не е представил на проверяващите служители необходимото разрешение за дейности с отпадъци, издадено по реда на чл. 67 и л. от ЗУО, както изисква нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от същият закон. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗУО такова разрешение се издава от директора на съответната РИОСВ само на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство. Също така по делото не беше установено, а и не бяха представени доказателства такова разрешение да е било издадено на името на жалбоподателя дори в качеството му на едноличен собственик на търговско дружество „В.89" ЕООД, със седалище и адрес на управление [заличен адрес по GDPR]. Съдът намира, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, т.4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Санкционираното в случая административно нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото конкретното деяние не притежава никакви обективни белези, които да го отличават от обикновените случаи на нарушения по посочената в НП разпоредба. Съгласно чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, с глоба от 1400 до 4000 лв. се наказва физическо лице, което: извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление. В чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО е предвидено, че за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква: 1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или“ – то ест по реда на чл. 67 от същия закон. Засегнатите от конкретното нарушение обществени отношения могат да се определят като значими, преценени в контекста на основната цел на ЗУО да регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, както и на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, и предвид регламентираните в същия закон завишени изисквания към лицата, извършващи дейности с отпадъци. Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че така издаденото НП е правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като административното нарушение описано в съставените акта за нарушение и обжалваното НП, е безспорно установено. Действително е налице вмененото на жалбоподателя нарушение - съставомерно по чл. 133, ал. 3 т. 3 от ЗУО, поради което правилно и законосъобразно му е наложена глоба в минимален размер от 1400 лева, тъй като същата е съобразена с извършеното нарушение от жалбоподателя за първи път, с тежестта на същото и е в предвидените от закона граници в минимален размер. Водим от изложените съображения, съдът