Решение № 1341 от 4.8.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 224/2025 г.

Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Шумен, подадена чрез пълномощника Н. Ф. Г. с посочен по делото адрес: гр. Шумен, ул.“Съединение“ №71, ет.3 против Решение № 13/31.01.2025 г. по АНД № 739/2024 г. на Районен съд – Търговище, в частта, с която се намалява размера на наложената с НП № 46/04.09.2024г. на Директора на РОСВ – Шумен имуществена санкция от 15 000 лева на 10 000 лева. В жалбата се навежда, че намаляването на размера на наложеното наказание е довело до явна несправедливост на последното, с оглед на това, че нарушението е довело до реално замърсяване на редица компоненти на околната среда – почви, води, биоразнообразие. Излагат се подробни доводи, обосноваващи по-висока степен на обществена опасност на деянието. Моли се въззивното решение в оспорената му част да бъде отменено като се потвърди изцяло НП. По касационната жалба е постъпил писмен отговор от „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище. В същия се излага становище, че Писмо с изх. № СЖ-32/А7/31.05.2024г. не съставлява годно доказателство за твърдените в него факти. Навежда се, че едва в НП органът за първи път излага като мотиви наличието на реално замърсяване на различните компоненти на околната среда – почви, води, биоразнообразие, като такава констатация не се съдържа в АУАН. Излага становище, че посочването на нови факти едва в НП, съставлява съществено процесуално нарушение. Навежда, че от показанията на св. Н. се установява, че при проверката не е извършван почвен анализ и не е изследвано замърсяване на околната среда, както и че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи реално замърсяване на някой от компонентите на околната среда. Навежда, че съгласно приложената по делото справка на ОДБХ – Търговище в обхвата на посоченото в НП местонарушение са налице разположени множество животновъдни обекти, като всеки един от тях може да е източник на твърдяното от органа запенване и миризма на торова маса. Излага доводи, че контролните органи в конкретния случай не са предприели всички мерки за разкриване на обективната истина и възприетите от тях фактически положения се основават на формална, едностранчива необективна проверка. Моли се касационната жалба да бъде оставена без уважение. Производството е образувано и по касационна жалба на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД, ЕИК-204857487 гр. Търговище, подадена чрез адвокат Ц. Д. от АК – Велико Търново, с посочен по делото съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Възрожденска №2а против Решение № 13/31.01.2025 г. по АНД № 739/2024г. на Районен съд – Търговище в неговата цялост. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че дружеството не е извършило, описаното в НП административно нарушение, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че то не е собственик на бетоновата лагуна и че същата е собственост на ЕТ „Агроелит-М.-Б. М.“ гр. Търговище. Навежда се, че процесната лагуна не е част от площадката на дружеството за дейността на която е издадено Комплексното разрешение /КР/ и условията по КР не предвиждат изисквания и задължения на дружеството в качеството му на оператор по КР. Излага се твърдение, че в процесната лагуна се съхранява течна торова маса и от животновъдните обект на дружеството в с. Алваново, които обекти не попадат в териториалния обхват на КР. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че от така събраните по делото свидетелски показания и писмени документи, не се доказва твърдяното от органа в НП административно нарушение. Навежда се допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя. Излага се становище за неизпълнен състав на чл.164, ал.1 от ЗООС, тъй като неизпълнението на изискванията на чл.123в и чл.125 от ЗООС следва да е в условията на кумулативност. В тази връзка в АУАН и в НП липсват мотиви на органа за неизпълнение на изискванията на чл.125 от ЗООС, което води до неправилно приложение на закона. Навежда се наличие на хипотеза по чл.166, т.2, пр.1-во от ЗООС и че въззивният съд е следвало да измени НП като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и на дружеството да бъде наложена на основание чл.166, т.2, пр.1-во от ЗООС имуществена санкция в размер на 2000 лева. Моли се въззивното решение да се отмени като незаконосъобразно, като вместо него се постанови ново, с което НП изцяло да се отмени, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Търговище. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Шумен се представлява от процесуалния представител Н. Ф. Г. – служител с юридическо образование в инспекцията, която поддържа изцяло касационната жалба на изложените в нея доводи. Счита жалбата на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че въззивното решение не страда от сочените в последната пороци за неговата цялостна отмяна. Допълнително излага становище, че в чл.164, ал.1 от ЗООС не се регламентира кумулативно неизпълнение на изискванията на чл.123в и чл.125 от ЗООС. Навежда, че следва да се разграничават понятията „замърсяване на околната среда“ и „увреждане на околната среда“, като последното се установява с лабораторни анализи и не се твърди от органа. Излага становище, че по делото са налице доказателства, които обосновават размерите на наложените с НП наказания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на дружество „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище. В съдебно заседание „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище се представлява от адвокат Ц. Д. от АК – Велико Търново, която поддържа изцяло подадената касационна жалба на изложените в нея основания и доводи. Излага същите доводи, наведени в жалбата. Счита жалбата на Директора на РИОСВ – Шумен за неоснователна, като изцяло поддържа доводите, изложени в представения от него писмен отговор по жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Допълнително навежда, че торовите маси, посредством които РОСВ – Шумен твърди, че е замърсена околната среда, са такива предадени за наторяване и ако те в действителност са опасни и замърсяващи никой земеделски производител няма да наторява земите си с тях. Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, за неоснователност и на двете касационни жалби. Излага становище за правилност на изводите на въззивния съд за намаляването на размера на наложената санкция. По отношение на касационната жалба на дружеството счита, че по безспорен начин по делото е установено, че „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр.Търговище генерира биологични отпадъци при процес на отглеждане на животни и обстоятелството, че процесната лагуна, в която те се съхраняват не се намира на територията на фермата, не е относимо. Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима. След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка: Дружество „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД, ЕИК: 204857487 гр. Търговище е оператор и притежател на Комплексно разрешително № 503- Н0/2014г., с последна актуализация, направена с Решение № 503- Н0-И1-А1/2022 г. на Изпълнителния директор на ИАОС – София, за експлоатация на действаща инсталация - „Инсталация за интензивно отглеждане на свине“, площадка с. Буйново, общ. Търговище. Във връзка с подаден сигнал за замърсяване на реката, която се влива в язовир „Фисека“, експерти от РИОСВ – гр. Шумен на 08.05.2024г. извършили проверка на място и оглед, в т. ч. и на животновъдния обект на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД, находящ се в с. Буйново, общ. Търговище. При проверката бил извършен и оглед на бетонов резервоар – лагуна, в който операторът съхранявал течна торова маса, формирана от инсталацията за интензивно отглеждане на свине в с. Буйново. При този оглед било установено, че от западната вътрешна стена на лагуната е налице маркуч, който се свързвал с помпа, поставена на билото на западната стена. В момента на проверката помпата работела, като нейната изходяща пластмасова тръба продължавала повърхностно в южна посока и в югозападния край на лагуната била вкопана в земната повърхност. В хода на проверката помпата била демонтирана от служители на дружеството. Установеното от контролните органи било обективирано в КП № ИН- 09/08.05.2024 г. На 09.05.2024г. контролните органи от РИОСВ – гр. Шумен извършили повторен оглед на лагуната, като в югозападния край на същата, била установена тръбата, изведена на повърхността, която продължавала подземно. Установено било, че посочената тръба е била експлоатирана /преди проверката/ за отвеждане на течна торова маса от лагуната към земеделски земи на юг от животновъдния обект в с. Буйново, на който също бил извършен оглед. На територията на земеделските земи с налични посеви, била установена тръба, излизаща на повърхността, в точка с координати N 43° 2Г 59, 585 Е 26° 45‘29, 157“. При извършена проверка в Агенция по геодезия, картография и кадастър било установено, че точката попада в поземлен имот 06882.15.88. По време на проверката, извършена на 09.05.2024г. от тази тръба нямало изтичане на торова маса или отпадъчни води. При огледа било установено, че източно от тези земеделски територии има територия с храстовидна растителност /ивица с посока север-юг/, като южната посока била надолу по естествения склон на терена. Извършен бил оглед и на територията между земеделските земи и територията с храстовидна растителност. Установено било, че на три места има земни канавки, чрез които, преди проверката на 09.05.2024г., течна торова маса е постъпвала в залесената територия, явяваща се западен склон на местно дере: № 1 - N 43° 22‘ 0, 134 Е 26° 45‘ 32, 993“; № 2 - N 43° 21‘ 59, 122 Е 26° 45‘ 33, 604“; № 3. N 43° 21‘ 58, 278 Е 26° 45’ 34, 220“. В земната площ на залесената територия западно от трите точки било констатирано наличие на остатъци от течна торова маса. Бил извършен и оглед на местното дере, в района под мост на магистрала „Хемус“ и при водосток под главен път Шумен – Търговище – и двата участъка източно от язовир „Фисек“. Посоченото дере се вливало в р. Пакоша в посока на юг от главния път в точка с координати N 43° 20‘ 03, 59 Е 26° 45‘ 14, 87“. При огледа проверяващите установили, че водата в руслото на водния обект е непрозрачна и с кафеникаво-черен цвят, като се усещала миризма на торова маса. В някои участъци на дерето имало ограничени места с белезникаво запенване по повърхността на водното течение. При огледа, извършен на 09.05.2024г. на експертите бил представен договор между „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД и ЕТ „Агроелит М. – Б. М.“ за предаване на животинска торова маса. Резултатите от извършената на 09.05.2024г. проверка били обективирани в КП № ИН -10 от 09.05.2024., с който на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище, представлявано от управителя М. Б. М.-Б. били дадени предписания на основание чл.155, ал.2 от ЗООС, а именно: 1. Да се премахне подземният тръбопровод за отвеждане на течна торова маса от лагуната на инсталация за интензивно отглеждане на свине в с. Буйново до земеделски земи – южно от животновъдния обект; 2. Да се почисти дерето и бреговете около него от остатъци на торова маса, с начална точка територията, където са забелязани земните канавки до земеделската територия, описани в КП, и крайна точка - мястото на вливане на дерето в р. Пакоша. При извършена на 30.05.2024 г. проверка от органите на РИОСВ – гр.Шумен било установено, че дадените предписания са изпълнени. За проверката бил съставен КП № ИН - 11/30.05.2024г. При така установеното при проверката, контролните органи приели, че на 08.05.2024 г. в с. Буйново, общ. Търговище, „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД в качеството си на оператор на действаща инсталация -„Инсталация за интензивно отглеждане на свине“, е извършило административно нарушение, като е допуснало торовите маси от дейността по отглеждане на свине в с. Буйново да се ползват по начин, извън регламентирания в Условие 11.А.5 от Комплексно разрешително № 503-Н0/2014г., с последна актуализация с Решение № 503-Н0-И1-А1/2022 г., а именно за наторяване на земеделски земи, което е единствената разрешена употреба. При така констатираното от страна на контролните органи бил съставен АУАН № ИН-02/24.06.2024г. на дружество „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище в качеството му на оператор на действаща инсталация -„Инсталация за интензивно отглеждане на свине“, за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Актът бил подписан от управителя на дружеството на 24.06.2025г. без възражения. Такива не били подадени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, Директорът на РИОСВ – гр. Шумен издал Наказателно постановление № 46/04.09.2024 г., с което за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС и на основание чл.164, ал.1 от ЗООС наложил на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000лв. При така установеното от фактическа страна Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.167 и чл.168 от ЗООС и приложената по делото Заповед № 169/ 07.06.2023г. на Директора на РИОСВ – гр. Шумен. Приел е също така, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и съдържание. Районният съд е разгледал възраженията на дружеството, във връзка със съставянето на АУАН и е извел извод, че в случая обстоятелството, че текстът на АУАН е бил технически оформен и подготвен преди явяването на управителя на дружеството за съставянето на АУАН е ирелевантно в случая, тъй като АУАН е бил надлежно предявен на управителя на дружеството, на последния е бил връчен препис от акта и дадена възможност да изложи възражения, които обстоятелства са удостоверени с подписа на управителя на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище. Районният съд е приел, че АУАН и НП съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити, включително визираните в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като е налице яснота, както относно съставомерните елементи на административното нарушение, така и относно неговата правна квалификация. Съдът е посочил, че липсата на представен доклад, изготвен на основание чл.154а, ал.8 от ЗООС не е обстоятелство, което да опорочава административнонаказателното производство, доколкото наличието му не представлява условие за съставяне на АУАН, респективно за издаване на НП. Районният съд е приел за безспорно установено по делото, че „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище към м. май на 2024г. носи качеството на оператор на действаща инсталация - „Инсталация за интензивно отглеждане на свине“, площадка с. Буйново, общ. Търговище, съгласно легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в § 1, т.43 от ДР на ЗООС. Посочил е, че в самото Комплексно разрешително не се регламентира къде точно следва да се съхранява течната торова маса след образуването ѝ. Съдът, след като се е позовал годишните доклади по околна среда за изпълнение на дейностите през 2022 г. и 2023 г., за които на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД е представено КР № 503 - Н0/2014г. и на показанията на свидетелите И.. Н., З. В. и П. П., е приел за доказано по делото, че „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище транспортира и съхранява торовата маса до предаването ѝ за наторяване. Съдът е посочил, че от показанията и на тримата свидетели по несъмнен начин по делото се установява, че същите са запознати с обстоятелствата по поставянето на помпата, изведената тръба и местонахождението на изхода ѝ, като в нито един момент не са възразили, че установеното нарушение е извършено от друго юридическо лице /напр. дружеството – собственик на лагуната/. Съдът е посочил, че в подкрепа на тези обстоятелства се явяват и данните в писмо изх. № 17/23.05.2024г., с което управителят на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД е уведомил Директора на РИОСВ – гр. Шумен, че дружеството е изпълнило предписанията, дадени с КП № ИН- 10/09.05.2024 г., като е „премахната инсталацията за отвеждане на течна торова маса от лагуната на свинекомплекса в с. Буйново до земеделските земи южно от животновъдния обект“, както и че са „почистени разливите в поливания селскостопански имот южно от свинекомплекса. Дерето и бреговете около него са почистени от разлива на торова маса, с начална точка територията, където са земните канавки под моста на АМ „Хемус“ до земеделската територия покрай стария път за Шумен в района на с. Средня до мястото на вливане на дерето в р. Пакоша“. Съдът е посочил, че обстоятелствата, че дружеството е адресат на тези предписания и не е възразило срещу тях, а напротив – изпълнило ги е в срок, също е в подкрепа на констатацията, че именно то е съхранявало течните торови маси в лагуната, като по отношение третирането им е следвало да спазва Условие 11.А.5. от притежаваното Комплексно разрешително. Районният съд е извел извод, че доколкото предмет на посоченото Условие 11.А.5. от Комплексното разрешително са именно торовите маси, образувани от дейността на инсталацията, за която същото е издадено, то ирелевантен за съставомерността на деянието е фактът, че самата лагуна, в която е съхранявана течната торова маса се намирала извън площадката на Комплексното разрешително. Районният съд е извел извод, че от така събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно по делото се доказва, че на 08.05.2024г. дружество „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД е осъществила от обективна страна описаното в НП административно нарушение, като същото правилно е квалифицирано като нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Съдът е приел, че правилно е приложена санкционната норма на чл.164, ал.1 от ЗООС, като не са налице основания за преквалифициране на нарушението, както и за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съдът е изложил мотиви, че не споделя възражението на дружеството, че приложението на чл.164, ал.1 от ЗООС изисква наред с нарушението на чл.123в от ЗООС, да е налице и нарушение на чл.125 от ЗООС, като е извел извод, че нарушението само на една от двете разпоредби е достатъчно да обоснове санкциониране на посоченото основание. Районният съд е приел обаче, че при индивидуализацията на наказанието наказващият орган не е изпълнил изискванията на чл.27 от ЗАНН. Съдът след като е приел, че писмо с вх. № СЖ -32/08.05.2024г. от Басейнова дирекция „Черноморски район“ не е годно доказателство, тъй като не е подписано с валиден КЕП и след като е отчел факта, че нарушението е първо по ред за дружеството, че помпата, чрез която течните торови маси са били извеждани от лагуната е била демонтирана веднага след констатирането ѝ от контролните органи, както и че предписанията, дадени от органите на РИОСВ – гр.Шумен с КП № ИН - 10/ 09.05.2024г., са изпълнени изцяло и в срок е извел извод, че така наложеното наказание следва да бъде в минималния предвиден в закона размер, а именно: 10 000 лв., който е достатъчен за постигане целите на административната санкция. На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е изменил обжалваното НП, като е намалил наложения с последното размер на административното наказание „имуществена санкция“ от 15000 лева на 10 000 лева. Настоящият съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното: Касационната жалба на Директора на РОСВ – Шумен е неоснователна, по следните съображения: В съдържанието на АУАН липсва констатация на органа относно отежняващото отговорността обстоятелство, че неизпълнението от страна на дружеството на Условие 11.А.5 от Комплексно разрешително № 503-Н0/2014г., с последна актуализация с Решение № 503-Н0-И1-А1/2022г. е довело до реално замърсяване на компоненти на околната среда – почви, води и биоразнообразие. Посочената констатация е описана за първи път в НП и е послужила като мотив на наказващия орган, същият да наложи по-висок размер на административното наказание „имуществена санкция“. Навеждането за първи път в НП на елемент от административнонаказателното обвинение, който не е бил предявен на наказаното лице с АУАН, като същевременно въз основа на него се обосновава по-тежка наказуемост, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на лицето. С въвеждането на този елемент за първи път с НП, е отнета възможността на лицето да възрази срещу него на етап АУАН в хода на административнонаказателното производство. Последното води до засягане на правото на защита на лицето на този етап от административнонаказателното производство и до незаконосъобразност на НП в частта на наложения по-висок размер на санкцията над законовия минимум и е достатъчно основание за отхвърлянето на възраженията в касационната жалба на Директора на РОСВ – Шумен като неоснователни, без същите да се обсъждат по същество. По отношение на касационната жалба на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище, съдът намира следното: Изводите на въззивния съд, че предварителното техническо изготвянето на текста на АУАН не е довело до съществено нарушаване на процесуалните правила, се споделят от настоящата инстанция. АУАН № ИН-02 е съставен на 24.06.2024г., предявен е на същата дата – 24.06.2024г., на представителния орган на „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище, като видно от приложената по делото разписка /стр.48/ на същата дата представителният орган на дружеството е получил и препис от акта. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и правото на защита на санкционираното дружество в тази насока не е било нарушено. По отношение на доводите в жалбата за неправилно приложение на материалния закон, съдът намира същите за неоснователни, по следните съображения: Изискванията по чл.123в, т.2 от ЗООС и тези по чл.125 от ЗООС не са идентични. Процесното нарушение съставлява неизпълнение на условията по КР, а нарушенията по чл.125 от ЗООС са свързани с неизпълнение на конкретно регламентирани от т.1 до т.4 нормативни задължения, възникващи след нарушаване на условията на КР. Предвид това не следва отговорността на дружеството да се обуславя от кумулативното наличие на едновременно неизпълнение на чл.123в, т.2 от ЗООС и чл.125 от ЗООС, тъй като разпоредбите имат за предмет различни задължения. Подобно тълкуване е неправилно, тъй като същото е в противоречие на основното правило по чл.18 от ЗАНН и на още по-голямо основание, предвид на това, че посочените разпоредби регламентират не по една, а по няколко хипотези –чл.123в от т. 1-6, шест отделни хипотези, а чл.125, ал.2 от т.1-4, четири отделни хипотези, които освен че касаят различни по вид задължения, но и рядко биха били кумулативно всичките неизпълнени. Касационният съд намира, че всяко неспазване, на което и да е от отделно регламентираните изисквания по т.1-6 на чл.123в от ЗООС, както и на което и да е от отделно регламентираните изисквания на чл.125 от ЗООС, води до състав на отделно административно нарушение по чл.164, ал.1 от ЗООС, наказуемо с отделно наказание, съгласно чл.18 от ЗАНН и доводите на дружеството в касационната му жалба в тази насока са изцяло неоснователни. В случая отговорността на дружество „ЕНОЛА ФАРМ“ ЕООД гр. Търговище е реализирана с оглед специалното му качество, което носи, а именно на „оператор“ по смисъла на пар.1, т.43 от ДР на ЗООС. Приложимата норма по отношение на деянието на дружеството е тази на специалната административнонаказантелна разпоредба на чл.164, ал.1 от ЗООС, регламентираща отговорността на лицата, притежаващи това особено качество, а не общата разпоредба на чл.166, т.2 от ЗООС. С оглед изложеното, възраженията на дружеството в тази насока в касационната му жалба също са изцяло неоснователни. В случая без правно значение е собствеността на бетоновия резервоар/лагуната, както и че същата е извън площадката на КР, като от правно значение е единствено отвеждането на торовите маси, само на територията на земеделски земи и то само с предназначение за тяхното наторяване. Дружеството в качеството си на „оператор“ по пар.1, т.43 от ДР на ЗООС, носи отговорност за предаването на торовите маси от животновъдния обект в с. Буйново, при спазване на Условие 11.А.5 от Комплексно разрешително № 503-Н0/2014г., с последна актуализация с Решение № 503-Н0-И1-А1/2022г. – за наторяване на земеделски земи, като в тази връзка носи и отговорността и за изпълнението на сключения между него и ЕТ „Агроелит М. – Б. М.“ гр. Търговище договор, изцяло при спазването на това условие от КР. От така събраните по делото доказателства безспорно по делото е установено, че на 08.05.2024г. от страна на дружеството е било осъществено отвеждане на течна торова маса от лагуната в земеделски земи на юг от животновъдния обект в с. Буйново, посредством тръба, вкопана в земята и излизаща на повърхността на посочените земеделски земи, при което е настъпил теч извън земеделските земи, в захрастени територии, в месното дере и в р. Пакоша. За реализиране на отговорността на дружеството е достатъчно в процесната лагуна да са се отвеждали торови маси, образувани от дейността по отглеждане на свине в животновъдния обект в с. Буйново. Посоченото обстоятелство е безспорно по делото, още повече, че от представената по делото справка от ОДБХ – Търговище по делото е установено и че това е и единственият обект, в който към 08.04.2024г. са отглеждани свине. Касационният съд изцяло споделя изводите на Районния съд за доказаност на всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към останалите мотиви на Районния съд. Отговорността на дружеството е обективна, безвиновна. Деянието е правилно правно квалифицирано и подведено под административнонаказателната разпоредба на чл.164, ал.1 от ЗООС. Нарушението е типично за вида си и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, предвид и вида на обществените отношения, обект на охрана от ЗООС. По отношение размера на наказанието освен обстоятелството, че нарушението е довело до реално замърсяване на компоненти на околната среда, което касационният съд приема за въведено в административнонаказателното обвинение по НП при съществено нарушение на процесуалните правила, няма отразени други мотиви на органа в НП. По изложените съображения касационният съд намира изводите на въззивния съд, че в случая на дружеството следва да бъде определен и наложен минимално предвидения в чл.164, ал.1 от ЗООС размер на наказанието от 10 000лв., за законосъобразни, като настоящата инстанция приема, че с посочения размер ще се постигнат целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. На основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон. Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано, като са обсъдени всички възражения на страните. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и възраженията на касатора в тази насока са изцяло неоснователни. При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение. На основание всичко гореизложено касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото, като законосъобразно, да бъде оставено в сила. При правен резултат на неуважаване и на двете касационни жалби, не следва на никой от касаторите да се присъждат разноски и следва претенциите и на двамата касатори за присъждане на разноски за настоящата инстанция да бъдат оставени без уважение. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, касационният съд