Решение № 1469 от 12.12.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5642/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалван е електронен фиш Серия К № 11263915 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Л. В. П. с ЕГН •••••••••• от ••• е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДВП. Жалбоподателят Л. В. П. не се явява в съдебно заседание. Чрез жалбата се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен. Оспорва се извършването на административното нарушение, твърдят се допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването на електронния фиш. Въззиваемата страна ОД на МВР ••• не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище, изготвено чрез упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт, се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна, да се потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен, като се претендират разноски по делото – за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение в случай на уважаване на жалбата за намаляване на евентуално претендираните разноски за насрещната страна. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е ЧАСТИЧН ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят Л. В. П. от ••• е правоспособен водач на моторни превозни средства от 1993 г. с придобити категории В, М и АМ. До м. август 2025 г. спрямо П. били издадени шест фиша за извършени от нея като водач на пътни превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата – взе за нарушения за скорост – по чл.21 от ЗДВП. Един от издадените спрямо жалбоподателката фишове бил електронен фиш Серия К № 9532948, влязъл в сила на 05.09.2024 г., с който й била наложена на основание чл.182 ал.1 т.2 глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП /движение със скорост над максимално разрешената за движение в населено място/, която наложена с фиша глоба била заплатена на 21.08.2024 г. На 08.08.2025 г. в 23: 12 ч. в населено място – в •••, на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ в участък до № 82, с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ссе0 /с принцип на измерване на скорост лазерен скоростомер/, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, било заснето движение на автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. № ••• със скорост от 66 км./ч. – над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост от 50 км./ч. Автомобилът „Шевролет Каптива“ с рег. № ••• бил регистриран към този момент в системата на МВР като собствен на жалбоподателката Л. В. П.. За нарушаване на забраната, въведена с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм/ч: за пътно превозно средство от категория В /тази за лекия автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. № •••/ в населено място – 50 км./ч.”, за движение в населеното място със скорост над максимално допустимата – от 50 км./ч., бил издаден електронен фиш Серия К № 11263915, с който на физическото лице собственик на автомобила Л. В. П., съобразно чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДВП била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДВП. Санкционната норма по издадения електронен фиш – чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДВП – в действащата й редакция към датата на деянието, била отнесена към нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП, което да е извършено от лицето нарушител при условията на повторност по см. на §.6 т.33 от ДР на ЗДВП /„Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2 – в двегодишен срок, от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.“/, определящо се от влезлия в сила на 05.09.2024 г. електронен фиш Серия К № 9532948, с който П. била наказана за друго по- рано извършено пак нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП. В издадения електронен фиш Серия К № 11263915 било вписано извършването на процесното нарушение в условията на повторност, конкретизиран бил определящия за тази квалификация електронен фиш и датата на влизането му в сила. От страна на лицето собственик на автомобила П. не била подадена в териториална структура на МВР декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която евентуално да се декларира, че автомобилът „Шевролет Каптива“ с рег. № ••• към 08.08.2025 г. в 23: 12 ч. в населено място – в •••, на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ в участък до № 82, се е управлявал/ползвал от друго лице, съответно и не представила към декларацията и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това евентуално друго лице. Във фиша Серия К № 11263915 – процесния по делото, установената скорост на движение на автомобила „Шевролет Каптива“ с рег. № ••• била вписана, че е 63 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 66 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч. като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Електронният фиш Серия К № 11263915 бил връчен на жалбоподателката Л. П. на 11.09.2025 г., а жалбата против този електронен фиш била подаден в срока за това по чл.189 ал.8 от ЗДВП – 14-дневен – на 25.09.2025 г., по електронен път, регистрирана в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив с вх. № УРИ 1030-00-20399/25.09.2025 г. Административната отговорност спрямо жалбоподателката П. била ангажирана на основание чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДВП – като физическо лице собственик на заснетия автомобил. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: приложено статично изображение – фотоизображение, от заснемане с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ссе0, извлечения от база данни АИС АНД на МВР относно електронен фиш Серия К № 11263915 и относно електронен фиш Серия К № 9532948 – с данни за бланков №, дата на съставяне/връчване, структура, нарушител, статус относно обжалваемостта му, налично плащане, време на плащането, дата на влизане в сила, от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за регистрация и собственост на моторно превозно средство, протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, фотоизображение на позициониране на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, справки за нарушител/водач, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР •••. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 08.08.2025 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на жалбоподателката Л. В. П. като физическо лице собственик и водач на автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. № •••, тъй като същата се е движела в населено място – в ••• по бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ в участък до № 82, в 23: 12 ч. със скорост над максимално разрешената за движение в населено място – 50 км./ч., а именно с 63 км./ч., като нарушението е извършено повторно – в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш, с който на нарушителката е наложено наказание за същото по вид нарушение – нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП – с електронен фиш Серия К № 9532948, влязъл в сила на 05.09.2024 г. Нарушението според съда се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение. Субект на административната отговорност за нарушението по см. на чл.21 ал.1 /респ. чл.21 ал.2 вр. ал.1/ от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а “водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. Според чл.188 ал.1 изр.І от ЗДВП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.”. Автомобилът „Шевролет Каптива“ с рег. № ••• е собственост на физическото лице жалбоподател по делото Л. В. П.. Жалбоподателката П. не е подала в срока за това по чл.189 ал.5 от ЗДВП в териториална структура на МВР декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която евентуално да се декларира, че автомобилът „Шевролет Каптива“ с рег. № ••• към 08.08.2025 г. в 23: 12 ч. в населено място – в •••, на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ в участък до № 82, се е управлявал/ползвал от друго лице, съответно и не представила към декларацията и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това евентуално друго лице. За това и правилно според съда и в съответствие с нормата на чл.188 ал.1 от ЗДВП в случая административно- наказателната отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш спрямо лицето жалбоподател Л. П.. От страна на жалбоподателката П. не са ангажирани някакви гласни и/или писмени доказателства пред настоящата инстанция, които да насочват, че автомобилът с рег. № ••• към 08.08.2025 г. в 23: 12 ч. е бил управляван от друго различно от нея лице. Съдът приема за категорично доказано извършването на нарушението за скорост с лекия автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. № •••, независимо че на статичното изображение, приложено към делото има заснети и други автомобили наред с този на жалбоподателката. В приложеното статично изображение – фотоизображение, послужило за издаването на обжалвания процесен електронен фиш, от заснемането с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ссе0, се визуализират освен автомобила „Шевролет Каптива“ с рег. № ••• и още два автомобила със съответните им регистрационни номера, единият от които непълен на фотоизображението. За да приеме настоящата инстанция, че административната отговорност за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП, което да е извършено към 08.08.2025 г. в 23: 12 ч., е насочена правилно към жалбоподателката П. като собственик на заснетия автомобил с рег. № •••, се води на първо място от това, че ползваната в случая преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване, което следва да се използва съгласно съответните инструкции за експлоатация на производителя и в случай, че те не бъдат спазени, то не би се стигнало до издаване на годно изображение/клип. Процесните статични изображения като фотоизображения освен заснетия автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. № •••, е с обхванати и още частично други два автомобила с един изцяло и иден непълно видим регистрационни номера, като тези изображения съдържат и вписани текстови данни и относно адрес като локация на запис, и географски координати, дата и час на записа, заснетата скорост и въведеното ограничение за скорост, а всички тези данни се отнасят единствено и само до автомобила с рег. № ••• – автомобил с видим и разпознаваем регистрационен номер. Принципът на работа на системата ARH CAM S1, изяснен и в съдебната практика, е основан на лазерен модул, който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващото превозно средство, както и че използваната такава е с вградена система за разпознаване в реално време на регистрационни номера на моторни превозни средства, движещи се с превишена скорост. Системата ARH CAM S1 може да наблюдава няколко превозни средства, като чрез предаваните няколко лазерни импулса се изчислява скоростта на движение на автомобила. След всички измервания и направени изчисления от устройството се предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС-та. Системата изготвя фотоси на заснетото нарушение на конкретния автомобил като маркерите в средата на страната на фотоизображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерния лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. Видно е от процесното фотоизображение и обозначените в средата маркери, че лазерният лъч е измервал скоростта именно на автомобила на П. „Шевролет Каптива“ с рег. № •••, а не на някой от другите странично разположени автомобили, визуализирани в същото фотоизображение. Лазерната измервателна зона, покрита от лазерния лъч, попада именно на процесния автомобил, който се намира в центъра на изображението между насочващите маркери. За това и съдът прие, че изготвеният от АТСС преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ссе0 снимков материал е надлежно съставен, редовен и съответно годен като ползвано доказателство по делото. Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДВП. В същия са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР •••, мястото – в ••• на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ в участък до № 82, датата – 08.08.2025 г., точният час на извършване на нарушението – 23: 12 часа, регистрационният номер на моторното превозно средство – •••, собственикът, описание на нарушението – превишена скорост при ограничение 50 км./ч. за населено място, нарушената разпоредба – чл.21 ал.1 от ЗДВП, размерът на глобата – 100 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане, вписан е и квалифициращият признак, обуславящ прилагането на по-тежко наказание откъм размер на глобата – относно повторността, с данни за електронния фиш, определящ тази повторност и датата му на влизане в сила. Като годно писмено доказателство за съдържащите се в нея данни се ползва от съда справката за нарушител/водач, макар и като изготвена от база данни АИС АНД на МВР. Видно е от съдържанието в справката например, че за процесния електронен фиш е налице пълно съвпадение с останалите писмени доказателства по делото относно и серия, и номер на електронния фиш, и дата на нарушение /като дата на съставяне на фиша/, и дата на връчване на фиша, и статус относно обжалваемостта. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ссе0. След измененията на ЗДВП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДВП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ отговарящ за позиционирането и въвеждането в работен режим на автоматизираното техническо средство или система, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл.189 ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Техническото средство е преминало и през изискуемата се метрологична проверка, което е видно пък от представения протокол за проверка. Спазени са и изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. № ••• от 66 км./ч. Във фиша установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 63 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 65 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч. – като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Изписаната във фиша установена скорост от 63 км./ч. не налага промяна при определянето на наказанието в различен от наложения с фиша размер – за наказание глоба при движение със скорост над максимално разрешената за движение в населено място от 11 до 20 км./ч. По отношение на размера на наложеното наказание – същото по електронния фиш е в конкретно определен размер съобразно приложимата към момента на деянието санкционна разпоредба на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП и във връзка с нормата относно стореното нарушение при условията на повторност – чл.182 ал.4 от ЗДВП – глоба от 50 лв. в двоен размер – или в случая 100 лв., какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш, но който размер, както се и посочи, е бил съответен на предвиденото в посочената правна норма към момента на извършването на нарушението, респ. на генерирането на електронния фиш. С промяна в ЗДВП – с ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е налице законодателна промяна като санкционната норма на чл.182 ал.4 от ЗДВП вече не предвижда налагане на административно наказание глоба при извършено нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП при условията на „повторност“, когато превишението за скорост е от 11 до 20 км./ч., както в случая – по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП. Съгласно вече променената и действаща към момента редакция на чл.182 ал.4 от ЗДВП „При повторно нарушение по ал.1 т.5 и 6, ал.2 т.6, ал.3 т.6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.“. Налице е законодателна промяна, която се явява по-благоприятна за дееца, доколкото повторността при нарушения за скорост в случаи на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП не се наказва. Съгласно пък чл.3 ал.1 от ЗАНН „за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му“, като ал.2 пък гласи, че „ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушител“. Несъмнено отпадането на наказуемостта при повторност за нарушения за скорост в пределите надвишаващи максимално разрешената стойност по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП с измененията чрез ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., се явява по-благоприятен за дееца П. закон, което и ще наложи изменение на обжалвания електронен фиш както в основанието за налагане на административното наказание глоба, така и в размера на самото наказание. Доколкото не е налице никакво изменение на обстоятелствата на нарушението, то и съобразно нормата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН това несъответствие относно приложимата санкционна норма за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП – да е по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП, а не по чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДВП, може да бъде преодоляно от въззивния съд чрез изменение на обжалваното наказателно постановление в този смисъл. За това и електронен фиш Серия К № 11263915 следва да се измени като жалбоподателката П. следва да бъде наказана за извършеното от нея нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП, но на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП, а размерът на наложената глоба следва да се намали на 50 лева – така както предвижда нормата на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП – при превишаване на максимално разрешената скорост за движение в населено място в стойности между 11 и 20 км./ч. За настоящия съдебен състав не са налични основания за приложение на чл.28 от ЗАНН – маловажност на случая. Нито нарушението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от всяко друго от този вид, нито са налични изключителни или многобройни и все смекчаващи административната отговорност обстоятелства, нито пък деецът П. може да се охарактеризира като лице водач на моторни превозни средства с по-ниска степен на обществена опасност – напротив, видно е от съдържащи се по делото доказателства, че същата е многократен нарушител на правилата за движение и в частност тези за скорост. С оглед на преценената виновност на жалбоподателката Л. В. П. по извършване на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП и следващото се изменяне на НП относно санкционната разпоредба и размер на наложеното наказание не следва да се присъждат в полза на страната жалбоподател на сторени от нея разноски, за направата на каквито и по делото няма и доказателства, но следва да се уважи направеното в становище на въззиваемата страна Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ••• чрез упълномощен процесуален представител – ст. юрисконсулт, за присъждане в нейна полза на сторени разноски. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, чл.63д ал.4 от ЗАНН – „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ОД на МВР ••• в производството по делото, ограничило се само до изготвяне на писмено становище, е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на ст. юрк. М.М. – с пълномощно с рег. № 317р-12143/17.09.2025 г. От представителя на въззиваемата страна не е представен списък с разноски. Съдът при определяне на размера на разноските за страната ответник следва да се води от чл.37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.“ /ДВ бр.53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./. Предвид неотпадане на административната отговорност спрямо Л. В. П., то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.27е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателката П., а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на минимално предвидения в чл.27е от НЗПП – 130 лв., съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, неналагащ и личното участие на процесуалния представител в съдебно заседание, който пък размер следва да бъде редуциран на една втора от същия, а именно на 65 лв., предвид пропорционалността на защитения материален интерес на страната /съобразено с намаляване на наложената на нарушителката глоба наполовина – от 100 лв. на 50 лв./. Мотивиран от горното РС Пловдив – ХХІІІ н. с.