Решение № 5193 от 8.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 13432/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 20097866/20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 23736/19 г. по описа на СРС, 82 състав, е отхвърлен предявения от В. М. Ж. срещу А. М. Х., Ю. Т. П., А. П. Л. и Ц. П. П., иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство по отношение на ответниците, осъществяващо състава на чл. 291, ал. 2 НК, а именно – даване по непредпазливост на неверни основно и допълнително заключение пред съда по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, от вещото лице П.С.П.. С решението В. М. Ж. е осъден да заплати на А. М. Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2430 лв. – разноски по делото. Подадена е въззивна жалба от В. М. Ж. срещу решение № 20097866/20.07.2023 г. по гр. д. № 23736/19 г. по описа на СРС, 82 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по въпроса дали заключението е вярно или невярно, а именно – дали процесната сграда представлява възстановена частично и изградена частично съществуваща стара сграда, разрушена наполовина при бомбардировките над София или е изградена изцяло нова сграда, различна от старата и на друго място, различно от мястото, където е била съществуващата стара жилищна сграда. Счита, че доколкото този въпрос не е бил изяснен от първоинстанционния съд, това представлява пречка за извеждане на категорични изводи за субективната страна на престъплението. Поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил и мотиви защо приема, че по делото не са налице доказателства за субективната страна на престъплението. Поддържа, че вещото лице П.П. е проявил професионална небрежност, като е достигнал до заключение, което не отговаря на обективната действителност, а именно – че е изградена изцяло нова сграда. Счита, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че вещото лице П.П. не е изпълнило в пълнота формулираните от съда и страните задачи към заключението, като не е извършил възложените му допълнителни проучвания и снабдяване с документи, извън тези представени по делото, което свидетелства за форма на вина – непредпазливост. Поддържа, че даденото от вещото лице П.П. основно и допълнително заключение на СТЕ са неверни, тъй като по делото са били приети документи, които са установявали, че процесната сграда не е новоизградена, а възстановена стара сграда, както и че вещото лице П.П. е дало отговори, които не отговарят на данните, съдържащи се в доказателствата по делото, с които е разполагал и е следвало да се съобрази при формиране на изводите. Посочва, че изводът на вещото лице П.П., съдържащ се в отговора на първия въпрос от основното заключение на КСТЕ, на база на извършения оглед, че е налице „изградена нова сграда“, противоречи на официалните документи, представени по делото: разрешение за строеж /позволителен билет № 68/29.11.1991 г./, което е издадено за възстановяване и преустройство на част от жилищна сграда, одобрения проект от 30.08.1991 г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво от 09.03.1992 г., в които не съществува индиция, че това е ново строителство. Поддържа, че допуснатото от съда събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на св. К.Т., които да опровергаят официалните документи, е в противоречие със забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което тези показания не следва да бъдат ценени като допустими доказателства, а ако се приеме, че са допустими, то не следва да кредитират, тъй като същите са необективни и пристрастни. Счита, че не следва да се кредитира първото заключение на КСТЕ на вещите лица Р.П. и В.Т., тъй като същото не е обективно и компетентно изготвено. Поддържа, че вещите лица по повторната КСТЕ са установили, че вещото лице П.П. е работило само и единствено по ЗРП и кадастралната основа от 1990 г., без да е изследвал останалите документи по делото. Посочва, че същото не е обсъдило останалите документи, установяващи по категоричен начин, че процесната сграда до момента не е разрушавана или изграждана цялостно /а само частично от бомбардировките/, като освен процесната сграда и лицевата 4 – етажна сграда, друга жилищна сграда не е имало в двора. Поддържа, че от отговорите на вещите лица по повторната КСТЕ е видно, че единствената втора сграда, която е посочена с жилищно обитаване, е тази, която е в непосредствена близост до лицевата четириетажна жилищна сграда на източната граница, като долу в дъното в действителност има сграда от 90 кв. м., но е в ъгъла на източно – южната граница и е с отреждане – навес. По отношение на архитектурните проекти за възстановяване и изграждане на процесната сграда, заверени на 02.08.1991 г., вещите лица по повторната КСТЕ са посочили, че от самия проект е видно коя е съществуващата част и коя е възстановената част, противоположно на заключението на вещото лице П.П., че това е нова сграда. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира разноски. Въззиваемите страни - Ю. Т. П., А. П. Л. и Ц. П. П. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Поддържат, че от събраните по делото доказателства не се установява да е налице дадено невярно заключение от наследодателя им П.П., в качеството на вещо лице. Посочват, че процесуалният ред за проверка на истинността на дадените от вещото лице П.П. заключения по съответните дела, в случай, че ищецът не е бил съгласен с тях, е същият да направи искане за назначаване на повторна или тройна експертизи, които да работят по същите задачи, което ищецът не е сторил. Считат, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице дадено невярно заключение, което да е сторено при форма на вина – непредпазливост от наследодателя на въззивниците П.П., в качеството му на вещо лице. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски. Въззиваемата страна – А. М. Х. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, депозирано по делото, заявява, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва, че дали вещото лице П.П. не е ползвало документи, които е трябвало да съобрази при изготвяне на заключението, е аргумент, който е следвало да бъде изтъкнат при приемането му, и то да бъде оспорено, което не е сторено. Освен това въззивникът не е посочил кой конкретен документ, находящ се в ДАГ, Агенция по кадастъра и СО, е следвало да се запознае вещото лице при проверката, и който би довел до друго заключение. Посочва, че неверни са твърденията, че от приетите по делото съдебно – технически експертизи се установява невярност на заключението на вещото лице П., тъй като в нито едно от тях не е посочено, че констатация или извод на вещото лице П. е грешен или непрофесионален. Освен това от тях не се установява по категоричен начин запазване на съществуваща сграда и възстановяване на разрушената част от бомбардировките през Втората световна война. Видно от отговора на задача 2.1.9. от заключението на КСТЕ на вещите лица Т. и П. „изпълнената част от сградата на 4 метра от регулационната линия/имотна граница не отговаря по местоположение на разрушената от бомбардировките част, която не е била възстановена към 1949 г., както е в плана от 1934 г.“, който извод подкрепя заключението на вещото лице П.. Освен това в т. 2.1.14 от заключението е посочено, че КСТЕ потвърждава констатациите и изводите на вещото лице П.. Сочи, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че СТЕ, изготвени по делото, са със задачи, различни от задачите, допуснати от съда по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, и са изготвени 13 години след изготвяне на заключението на вещото лице П., през който период са се променили много обстоятелства – напр. в заключението на вещите лица Ч. и В. – П.а същите се позовават на заповед № РД – 18 – 45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК /т. 2.1.12/ и писмо на СО, район Оборище, от 2012 г. /т. 2.1.13/, които не са съществували към момента на изготвяне на заключението на вещото лице П.. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становищата на въззиваемите страни и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Ищецът В. М. Ж. твърди, че с решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 108, вр. чл. 92 ЗС, предявен от А. М. Х. срещу В. М. Ж., че А. М. Х. е собственик на 9, 25/100 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ••••, състояща се от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88, 80 кв. м., разположена в дъното на дворното място с площ 1064 кв. м., съставляващо имот № 15 от кв. 536, като В. М. Ж. е осъден да предаде владението върху имота. В хода на производството пред СРС били приети основно и допълнително заключение на СТЕ, изготвени от вещото лице П.С.П.. С решение от 25.04.2013 г. по гр. д. № 3166/12 г. на СГС, II – A въззивен състав, е отменено решението на СРС и е постановено друго, с което предявеният иск е отхвърлен. С решение от 12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/13 г. на ВКС е отменено въззивното решение в отменителната му част, и вместо това е постановено друго решение, с което е признато за установено по отношение на В. М. Ж., че А. М. Х. е собственик на 9, 25/100 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда в гр. София, ул. ••••, състояща се от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88, 80 кв. м., разположена в дъното на дворното място, с площ от 1064 кв. м., съставляващо имот № 15 от кв. 536 по плана на гр. София, м. „Центъра“, и В. М. Ж. е осъден да предаде на А. М. Х. владението върху описаната сграда. Твърди, че приетите в първоинстанционното производство основно и допълнително заключение на вещото лице П.П. са неверни, като вещото лице е починало, което обстоятелство възпрепятства образуването на наказателно производство срещу него. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с искане за отмяна по чл. 303 ГПК на акта на касационната инстанция. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено престъпно обстоятелство по отношение на ответниците, осъществяващо състава на чл. 291, ал. 2 НК, а именно – даване по непредпазливост на неверни основно и допълнително заключение пред съда по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, от вещото лице П.С.П.. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът А. М. Х. оспорва иска като неоснователен. Посочва, че заключението на вещото лице П.П. не е невярно по см. на чл. 291 НК, а е базирано на представените по делото доказателства, като вещото лице е изпълнило точно задачите, изложило е констатации и изводи, базирани на преките си впечатления, а в направените констатации няма противоречие. Поддържа, че ищецът не сочи обстоятелства, касаещи субективната страна на престъпното деяние. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответниците Ю. Т. П., А. П. Л. и Ц. П. П. оспорват иска като неоснователен. Поддържат, че вещото лице П. е изпълнило точно, професионално и безпристрастно поставените му задачи. Посочват, че изготвените експертизи се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. От постановление за отказ за започване на досъдебно производство от 31.05.2019 г. е видно, че преписка № 10446/19 г. на СРП, образувана във връзка със сигнал от В. М. Ж., е прекратена, тъй като лицето П.С.П. е починало на 30.08.2014 г. Посочено е, че наказателното преследване не може да бъде възбудено поради наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, съгласно който не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деецът е починал. С решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 108, вр. чл. 92 ЗС, предявен от А. М. Х. срещу В. М. Ж., че А. М. Х. е собственик въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя му М. Х. и приращение на едноетажна жилищна сграда, разположена в дъното на дворното място, цялото с пространство от 1064 кв. м., съставляващо имот № 15 от кв. 536 по плана на м. „Центъра“, състояща се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88, 80 кв. м., изградена на мазе, заедно със съответните ид. части от сградата и дворното място, в което е построена сградата, при съседи на мястото: улица, К.Р., А. А.К., наследници на д – р С., като В. М. Ж. е осъден да предаде на А. М. Х. владението на имота. С решението е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт за собственост на основание продажба и съдебна делба № 24, том II, н. д. № 268/91 г. на нотариус при Софийска нотариална служба при Втори районен съд в частта относно 9, 25/100 ид. ч. от описания в него имот и е прогласена на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на спогодба по съдебна делба от 19.12.1990 г. по гр. д. № 3313/90 г. по описа на Пети районен съд – София, 8 състав. С решение от 25.04.2013 г. по гр. д. № 3166/12 г. на СГС, II – A въззивен състав, е отменено решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, в частта, в която е признато за установено по иска с правно основание чл. 108, вр. чл. 92 ЗС, предявен от А. М. Х. срещу В. М. Ж., че А. М. Х. е собственик въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя му М. Х. и приращение на едноетажна жилищна сграда, разположена в дъното на дворното място, цялото с пространство от 1064 кв. м., съставляващо имот № 15 от кв. 536 по плана на м. „Центъра“, състояща се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88, 80 кв. м., изградена на мазе, заедно със съответните ид. части от сградата и дворното място, в което е построена сградата, при съседи на мястото: улица, К.Р., А. А.К., наследници на д – р С., като В. М. Ж. е осъден да предаде на А. М. Х. владението на имота; в частта, в която на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, вр. § 2, ал. 1 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост на основание продажба и съдебна делба № 24, том II, н. д. № 268/91 г. на нотариус при Софийска нотариална служба при Втори районен съд – по отношение на 9, 25/100 ид. ч. от правото на собственост върху описания в него имот, като вместо това е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от А. М. Х. срещу В. М. Ж. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ••••, разположена в дъното на дворното място, цялото с пространство от 1064 кв. м., съставляващо имот № 15, от кв. 536 по ПУП на гр. София, м. Центъра, състояща се от сутеренен, приземен и тавански етаж, със застроена площ от 88, 80 кв. м., при съседи на дворното място: улица, К.Р., А. А.К., наследници на д – р С., както и искането по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, вр. § 2, ал. 1 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на основание продажба и съдебна делба № 24, том II, н. д. № 268/91 г. на нотариус при Софийска нотариална служба при Втори районен съд – по отношение на 9, 25/100 ид. ч. от правото на собственост върху описания в него имот, като решението е оставено в сила в останалата обжалвана част. С решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/13 г. на ВКС, II г. о., е отменено решение от 25.04.2013 г. по гр. д. № 3166/12 г. на СГС, II – a състав, в отменителната му част, както и в частта за разноските, като вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на В. М. Ж., че А. М. Х. е собственик на 9, 25/100 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ••••, състояща се от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88, 80 кв. м., разположена в дъното на дворното място, с площ от 1064 кв. м., съставляващо имот № 15, от кв. 536 по ПУП на гр. София, м. Центъра, като В. М. Ж. е осъден да предаде на А. М. Х. на основание чл. 108 ЗС владението върху описаната сграда, както и да му заплати сумата от 1746, 20 лв. – разноски по делото за три инстанции. С решението е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 24, том II, н. д. № 268/91 г. на нотариус при Софийска нотариална служба при Втори районен съд за собственост на основание продажба и съдебна делба, издаден на името на В. М. Ж., в частта за 9, 25/100 ид. ч. от правото на собственост. В мотивите на решението на ВКС е посочено, че въпросът относно характера на изграденото от ответника е подробно изяснен в приетата техническа експертиза. Установено е, че строежът не представлява „възстановяване и преустройство“ на съществуваща стара жилищна сграда, а съставлява изграждане на нова сграда – самостоятелен обект, в рамките на който не може да се отдели старото от новото. Така че в случая не е налице присъединяване на застроен обем към съществуваща постройка, а изграждане на напълно нов самостоятелен обект. При липсата на учредено право на строеж новата сграда става собственост по приращение на собствениците на дворното място според притежаваните от тях дялове в съсобствеността. Безспорно обстоятелство по делото е, че вещото лице П.П. е изготвило основно и допълнително заключение на СТЕ по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, които са приети по делото. Видно от основното заключение на СТЕ на вещото лице П.П. по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, на вещото лице са поставени следните задачи: 1/. Дали съществува в УПИ V – 15 oт кв. 536, м. „ГГЦ – зона Г – 12“ по плана на гр. София, с административен адрес: ул. ••••, сграда, разположена в дъното на парцела, която да отговаря на описаната в приложения по делото нотариален акт № 24, том II, н. д. № 268/91 г.? 2/. Има ли редовни строителни книжа за точно такава сграда и с точно такова разположение в описания УПИ, както описаната в нотариалния акт? 3/. Освен лицевата четириетажна масивна жилищна сграда, какви други сгради са разположени в описания в задача 1 УПИ, като за целта да се изготви от вещото лице окомерна скица – заключение. За да отговори на поставените задачи, вещото лице П.П. посочило, че е извършил оглед на място, направил е необходимите проучвания в Техническата служба на район „Оборище“, ДАГ, и се е съобразил с представените по делото доказателства. По поставената задача № 1 от основното заключение на СТЕ вещото лице П.П. е посочило, че съгласно нот. акт № 24, том II, н. д. № 268/91 г. на нотариус при СНС В. М. Ж. е признат за собственик на основание продажба и съдебна делба върху едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ••••, разположена в дъното на дворното място, цялото с пространство от 1064 кв. м., съставляващо имот пл. № 15 от кв. 536 по плана на София, м. „Центъра“, състояща се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от около 88, 80 кв. м., изградена на мазе, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена същата, при съседи на мястото: улица, К.Р.Б., А. А.К., наследници на д – р С.. Вещото лице П.П. е посочило, че от приложената към делото скица № Е – 50/10.05.2004 г., издадена от СО, район „Оборище“, е видно, че за имот пл. № 15 /ПИ 15/ е отреден УПИ V – 15 в кв. 536 по плана на м. ГГЦ – зона Г – 12, София, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 317/09.10.1990 г. Общата площ на УПИ V – 15 възлизала на 1064 кв. м., измерени физически. На базата на кадастралната основа на УПИ V – 15 вещото лице е установило, че в този УПИ има заснети и нанесени следните сгради: 1/. масивна четириетажна жилищна сграда, разположена в лицевата част на УПИ V – 15 на бул. „Янко Сакъзов“; 2/. паянтова жилищна сграда, разположена на около 5, 00 м. л., зад лицевата жилищна сграда, на границата с УПИ VII – 16 и с площ около 27, 00 кв. м., измерени графически от приложената скица в М 1: 1000; 3/. масивна стопанска сграда, разположена в дъното на УПИ V – 15, на граница с УПИ III – 14a, УПИ XXV – 13 и УПИ ХII – за Б. О. Д. К. След извършен оглед на място вещото лице е дало заключение, че на мястото на втората сграда има изградена нова сграда, съгласно приложен по делото архитектурен проект за преустройство на жилищна сграда за нуждите на посочената фирма, а сградата в дъното на имота, респ. в УПИ V – 15, e съборена, и тази част от дворното място се използва за паркиране на леки коли. По поставената задача № 2 на основното заключение на СТЕ вещото лице П.П. е посочило, че по делото е представен архитектурен проект за преустройство на жилищна сграда за нуждите на посочената фирма, който проект е одобрен при условията на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ по отношение на подземните гаражи на 30.08.1991 г. от гл. архитект на ОНС „Оборище“, и е издаден позволителен билет № 68/29.11.1991 г. Архитектурният проект съдържа съществуваща част – около 43 кв. м. и възстановена част – от 45 кв. м., или общо 88, 00 кв. м., и представлява сграда, състояща се от сутерен – гараж, склад, две помещения и лаборатории и входно предверие; етаж – офис, щанд, кафе, два санитарни възли и входно антре, и таван – зала за делови срещи, офис и входно предверие. Според архитектурния проект е предвидено и изграждането на 7 бр. подземни гаража и допълнителна складова площ към подземните гаражи, които не са изградени на място. Според основното заключение на СТЕ на вещото лице П.П. към архитектурния проект за преустройство на жилищна сграда няма изчертано разположение и разпределение на съществуващата част от жилищната сграда, поради което експертизата не може да установи точното разположение на съществуващата сграда. Вещото лице е констатирало, че е налице различие в описанието на жилищната сграда по нот. акт № 24/91 г., където същата е описана като разположена в дъното на дворното място, а в архитектурния проект и на самото място сградата е разположена в средната част на дворното място, непосредствено зад лицевата 4 – етажна жилищна сграда. По поставената задача № 3 от основното заключение на СТЕ вещото лице П.П. е посочило, че в УПИ V – 15, освен лицевата 4 – етажна жилищна сграда, има изградена сграда в средната част на дворното място, непосредствено зад лицевата жилищна сграда, съгласно представения по делото архитектурен проект, като нейното разположение е посочено с червени пунктирни линии на приложената към заключението скица – копие от РП. Отбелязаната в дъното на дворното място сграда е съборена, като частта от дворното място се ползва за паркиране на леки автомобили и има монтирана гаражна клетка. Видно от допълнителното заключение на СТЕ на вещото лице П.П. по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, същото е изготвено след извършени допълнителни проучвания в дирекция „Софийски кадастър“, представените по делото писмени доказателства и параметрите на сградата, отбелязани в одобрения архитектурен проект. По поставената задача № 1 към допълнителното заключение на СТЕ вещото лице П.П. е дало заключение, че на база графичното измерване от кадастралната основа на РП по приложената по делото скица паянтовата жилищна сграда, разположена на около 5 м. л. зад лицевата жилищна сграда, е била с площ от около 27, 00 кв. м. В скицата – копие от кадастралния план същата сграда е заснета с площ от около 36, 00 кв. м. Според АДС № 1464/28.10.1949 г., № 1465/28.10.1949 г., № 1466/28.10.1949 г. и № 1467/28.10.1949 г. вътрешната къща е застроена на 30 кв. м., а съгласно удостоверение № Е – 44/02.10.1990 г. на ОбНС „Оборище“ – Комисия по ТСУ – едноетажната жилищна постройка, находяща се на бул. ••••, в имот пл. № 15 от кв. 536, м. „Центъра“, е била със застроена площ от 31 кв. м., състояща се от една стая, кухня и сервизни помещения и мазе под сградата. По поставената задача № 2 към допълнителното заключение на СТЕ вещото лице е посочило, че по делото няма данни за височината на горепосочената жилищна сграда, но същата е била на един етаж с мазе, а в момента съгласно одобрения архитектурен проект височината на сградата е, както следва: сутерен с височина от 2, 80 м. л.; етаж /партер/ с височина от 2, 70 м. л. и таван с височина от 2, 40 м. л. По поставената задача № 3 към допълнителното заключение на СТЕ вещото лице е дало отговор, че съгласно скица – извлечение от ЗРП на м. „Центъра – Зона Б – 12“, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 317/09.10.1990 г. на гл. архитект на гр. София, е видно, че съгласно същия ЗРП на мястото, където е разположена процесната сграда, разположена зад четириетажна жилищна сграда, не е предвидено застроително петно. В УПИ V – 15 oт кв. 536 е предвидено само застрояване на лицевата жилищна сграда с означение М + 3. Сградата, отразена непосредствено зад четириетажната жилищна сграда в лицевата част на УПИ V – 15, e разположена на около 46, 50 м. л. по протежение на източната имотна граница, имайки предвид кадастралната основа на РП. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. К.И.А., К.Г.Г. и К.Т.Т.. Св. А. посочва, че познава процесния имот на бул. „Янко Сакъзов“, който се намира във вътрешния двор на сградата, от 1992 г. Тогава там имало стара сграда със сутерен, един етаж и покрив с подпокривно пространство, която била в много лошо състояние, и в едната й част имало разрушения. Заявява, че е работил по възстановяването и укрепването на вътрешната сграда в имота. По това време в имота нямало други сгради, а единствено тухлена зидария, която била като ограда с другата кооперация в дъното. Било направено укрепване на стари зидове и основи, подмяна на гредоред със стоманобетонна плоча по утвърден проект. Изграждането приключило към 1993 – 1994 г. Възстановената стара сграда представлявала сутерен, един етаж и подпокривно пространство и фактически била възстановена във вида, в който била старата сграда. Посочва, че преди възстановяването в сутерена имало едно или две големи помещения и по – малки, които не било ясно дали са складови, на първия етаж имало две или три помещения, подпокривното пространство имало преграда, която укрепвала покривната конструкция, и вътре покривът бил цялостен. Единствено в единия край в дъното имало някаква ограда, а от другата страна можело да се минава спокойно. Откъм улицата имало сграда и тупиков път със свободен достъп. Св. К.Г.Г. заявява, че в полето, където е записано „арх. Ганчев“, в Проекта за възстановяване на част от жилищната сграда, положеният подпис е негов. Св. К.Т.Т. посочва, че познава сградата на бул. •••• в гр. София, която представлявала голяма сграда с дворно място, в което имало малка порутена къщичка преди 30 години, а сега – огромна къща, която била построена след 1992 г. Свидетелят имал апартамент в съседната сграда откъм вътрешния двор. Новата постройка била приблизително с около метър по – близо до сградата, в която се намирал апартаментът. Старата сграда представлява порутена къщичка с две стаи, около 40 кв. м. Сега процесният имот представлявал нова масивна сграда с подземен първи етаж и таванско помещение, и с много по – голяма площ. В подземния етаж имало и гараж. Старата сграда била съборена до основи, направени били изкопи и сегашната постройка била изградена от желязо и бетон. Заявява, че не си спомня старата сграда да е била пострадала при бомбардировките, просто била неугледна. Освен нея в дъното на парцела имало гаражи. Старата сграда винаги била в завършен вид от построяването й, но с течение на времето започнала да се руши. Целият парцел представлявал дълъг правоъгълник, като кооперацията е откъм булеварда, а във вътрешната лява част на имота се намирала порутената къщичка. Около 1991 г. освен тази постройка, нямало друга постройка, а в дъното на парцела имало гаражи. Според заключението на съдебно – почерковата експертиа подписът за „гл. архитект“ в Проект за възстановяване на част от жилищната сграда на В. М. Ж., одобрен от главния архитект на ОбНС „Оборище“ на 30.08.1991 г., е положен от арх. Р.Н.Р.. Подписът за „ръководител обект“ в Проект за възстановяване на част от жилищната сграда, одобрен на 30.08.1991 г., е положен от арх. С.Б.И.. Подписът за „проектант“ в Проект за възстановяване на част от жилищна сграда, одобрен на 30.08.1991 г., вероятно е положен от арх. К.Г.Г.. Според допълнителното заключение на съдебно – почерковата експертиза подписът на лицето, извършило качествен и технически контрол в Проект за възстановяване на част от жилищна сграда на В. М. Ж., одобрен на 30.08.1991 г., след думата „контрол“ е положен от лицето, сочено за негов автор – арх. Ж.С.К.. Този извод на допълнителното заключение на съдебно – почерковата експертиза се потвърждава от повторната допълнителна съдебно – почеркова експертиза. Според заключението на комплексната съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещите лица В. Т. и Р.П., процесният УПИ V – 15, кв. 536 е отреден по действащия регулационен план на м. „ГГЦ Зона Г – 12“, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 317/09.10.1991 г. на гл. архитект на гр. София, с административен адрес: гр. София, бул. ••••. УПИ V – 15 е нанесен в КК като поземлен имот с идентификатор № 68134.407.6. Процесната сграда попада в този УПИ /ПИ/ и е била нанесена в кадастралната основа на ЗРП от 1990 г. приблизително в средата на парцела и до източната имотна граница със сигнатура „ПЖ“ /паянтово жилище/ и е имала площ от около 26 кв. м. Към момента на одобряване на ЗРП в дъното на УПИ е била нанесена като съществуваща сграда със сигнатура „МС“ /масивна сграда/, която е била с площ от около 76 кв. м. Към настоящия момент тази сграда в имота не съществува. В дъното на УПИ /югоизточния ъгъл/ съществува паянтова сграда с площ от около 21 кв. м., служеща за гараж /склад и други/. Същата е нанесена в действащата кадастрална карта като сграда с идентификатор № 68134.407.6.4. Процесната двуетажна сграда е нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор № 68134.407.6.2 /разположена е приблизително в средата на парцела/, по – близо до четириетажната жилищна сграда, разположена на лицето на парцела. Застроената й площ по КК е 91, 00 кв. м. Според първоначалното заключение на КСТЕ описаната в нот. акт № 24, том II, дело № 268/91 г. едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ••••, разположена в дъното на дворното място, цялото с пространство от 1064 кв. м., съставляващо имот пл. № 15, кв. 536 по плана на гр. София, м. „Центъра“, състояща се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от около 88, 80 кв. м., изградена на мазе, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, според състава от помещения и състояние – на мазе, би следвало да се отнесе към процесната сграда. От друга страна, според местоположението – в дъното на имота и с площ от 88, 80 кв. м., по – скоро би следвало да се отнесе към сградата в дъното на имота с площ от 76 кв. м. За сградата с описанието в нот. акт № 24, том II, рег. № 268/91 г. няма приложени строителни книжа и такива не са открити в НАГ. Отразеното в Проект по част Архитектура, одобрен на 30.08.1991 г. от главния архитект на СГНС – район Оборище, като „възстановена част“ по конфигурация, площ от около 45 кв. м. и местоположение, не съвпада с отразеното на к. л. 362, в който сградата е попълнена като ПЖ и с площ около 40 кв. м., разположена по източната част на имота. Вещите лица посочват, че в нот. акт № 140/28 г. е описана „и едноетажна паянтова къща, построена върху 87 кв. м., с дворно място“, т. е. застроената площ на описаната сграда е била 87 кв. м., паянтова конструкция, на един етаж. В скица – извадка от Хандрис № 133/21.10.1892 г. е отразено застрояването на процесния имот, като на мястото на процесната сграда и сградата в дъното на парцела са нанесени две сгради – едната с площ от 40 кв. м., и другата – около 90 кв. м. В скицата от 20.02.1928 г. е отбелязано, че дворищна регулация няма и че са нанесени само две сгради, като в дъното на имота няма отбелязано застрояване. Според вещите лица точното разположение на сградата по нот. акт № 140/28 г. спрямо границите на парцел VII – 16, кв. 536 е това, отразено на скицата от кадастралния и регулационен план от 1934 г. Застроената й площ, изчислена графически, е 87, 50 кв. м. В актовете за завземане на недвижимите имоти като държавни от 1949 г. къщата е описана като „вътрешната къща, застроена на 30 кв. м., “ „къща в двора със стая и кухня“, „къща в двора, разрушена от бомбардировките, а сега – възстановена наполовина“. Същата сграда е нанесена в кадастралния план от преди 1956 г. в имот пл. № 15. Застроената площ на сградата е 45, 00 кв. м. Мястото, на което е нанесена, е част от това на сградата в плана от 1934 г., т. е. преди 1956 г. сградата е била с почти наполовина застроена площ. Намаляването на площта на сградата се дължи на бомбардировките през Втората световна война. В дъното на имота е нанесена друга сграда. В кадастралния план емисия 1971 г. /неодобрен/ в имот пл. № 15 е отразена същата сграда със застроена площ от 87 кв. м. Сградата така, както е отразена в този план, е отразена в размерите и мястото, отговарящо на сега съществуващата сграда, т. е. след изграждането на пристройката и надстройката строежът е бил нанесен в неодобрения кадастрален план на гр. София. Границите на сградата отговарят на тези, отразени в кадастралната карта. В кадастралната основа на РП от 1986 г. и този от 1990 г. /една и съща/, процесната сграда е с площ от 26, 00 кв. м. Нанесена е като паянтово жилище, т. е. конструкцията й е паянтова. В представеното по делото копие от одобрен архитектурен проект от 30.08.1991 г. не се съдържа част „Заснемане на съществуващото положение“ и поради това за установяване на частите от сградата, които са били запазени и преизградени, може да се съди по косвени доказателства. При извършения от вещите лица В. Т. и Р.П. оглед на място е направено разкъртване в точка на източната стена на подземния етаж, сега – помещение за гараж, на около 1, 20 м. от пода. Под дебелия слой мазилка се показала червена плътна тухла, за която не може да се определи колко е стара. На представеното на вещите лица копие от заповедната книга на строежа няма посочена дата, както и част от проект по част Конструктивна – армировъчни планове и кофражен план за преработка на покривната плоча. Вещите лица В. Т. и Р.П. посочват, че не може да се установи дали сградата, съществувала до 1928 г., е погинала напълно в резултат на бомбардировките, включително каменните основи, и в какво се е състояло „възстановяването й наполовина“. По отношение на т. нар. „съществуваща част“ от 43 кв. м. има данни от заповед № 1 в заповедната книга, че нивото на подземния етаж е било свалено заради нивото на прилежащата канализация. Ако има запазени части от стара постройка /възстановената към данните от 1949 г./, то това са частични каменни ивични основи по източната граница на имота и в същата зона части от зидове от плътни тухли – носещата конструкция от стоманобетонови колони е нова по проекта от 1991 г. Дали стоманобетоновата плоча над мазето е изцяло нова или е неизпълнено даденото предписание на експерта и има запазена частично старата плоча и върху нея е излята нова, ще може да се установи, само ако се извършат разкъртвания в същата. Нагоре тази част от сградата, заедно със стълбищната клетка, е изцяло нова /по проекта от 1991 г./ и се състои от партерен/първи етаж и над него – мансарден етаж с частично скосени стени. По отношение на т. нар. „възстановяваща се част“, с площ от около 45 кв. м., вещите лица са констатирали, че в общи линии е изпълнен одобрения проект от 1991 г., с изключение на предвидените в двора подземен гараж с паркоместа и рампа към него. Т. нар. „възстановяваща се част“ е изцяло нова, изпълнена е по местоположение така, както е в одобрения проект от 1991 г. – на около 4, 00 м. от страничната регулационна линия/източната имотна граница, като пространството между построеното и оградата е заето от рампа към подземния гараж, който се намира в зоната на т. нар. „съществуваща част“. Изпълнената част от сградата на 4 метра от регулационната линия/имотната граница не отговаря по местоположение на разрушената при бомбардировките част, която не е била възстановена към 1949 г. /както е в плана от 1934 г./. Границите на пристройката са извън петното на старата сграда по плана от 1934 г. и по приложената скица от 23.03.1928 г. Според действащата към този момент нормативна уредба нанасянето на сградата на кадастъра би следвало да се е извършило около датата на въвеждането й в експлоатация. Процесната сграда е нанесена в КК като сграда с идентификатор 68134.407.6.2 /разположена е приблизително в средата на парцела, по – близо до 4 – етажната жилищна сграда, разположена на лицето на парцела/. Застроената й площ по КК е 91, 00 кв. м. В периода от 1934 г. до настоящия момент са били изработвани кадастрални планове по години: 1934 г., 1956 г., 1971 г., 1986 г. и 1990 г. Последният е този преди изработване на кадастралната карта. Съществува и цифров вид на кадастралния план преди кадастралната карта /неодобрен/. В него няма нанесена сграда в дъното на имота. В кадастралните планове в годините 1934 г. и преди 1956 г. е заснета едноетажна сграда /гараж/ със северна фасада, представляваща начупена линия. В кадастралния план от 1971 г. и този от 1986/90 г. е нанесена сграда в южната част на имота, северната фасада, на която представлява права линия. Сградата е била едноетажна, масивна. Според заключението на комплексната съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещите лица В. Т. и Р.П., заключението на вещото лице П.П. /основно и допълнително/ се основават на действащия регулационен и застроителен план. Вещото лице П. било отбелязало правилно, че по застроителния план няма предвидено застроително мероприятие в частта на процесната сграда, а само е запазена застройката на четириетажната сграда на лицето на имота. Въпреки това е било разрешено „възстановяване“ на погиналата част от процесната сграда. Приложеният по настоящото дело архитектурен проект не съдържа подземни гаражи, както е било по този, приложен по делото на 28 състав, който е коментиран от вещото лице П.. Според заключението налице са противоречия в събраните по делото доказателства, в т. ч. и относно идентификацията на процесната сграда. Според повторното заключение на комплексната съдебно – техническа експертиза на вещите лица Д. Ч. и Й. В. – П.а предмет на продажба в нотариален акт № 24, том II, дело № 268/91 г. за собственост върху недвижим имот, придобит на основание продажба и доброволна делба, е едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ••••, разположена в дъното на дворното място, цялото с пространство от 1064 кв. м., съставляващо имот пл. № 15 от кв. 536 по плана на гр. София, м. Центъра, състояща се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от около 88, 80 кв. м. Според повторното заключение на КСТЕ в посочения имот има две сгради – четириетажна жилищна сграда, разположена на уличната регулационна линия – към бул. „Янко Сакъзов“, и сграда, разположена на страничната регулационна линия към имот № 16 /от изток/, отстояща на 4, 68 м. от основната жилищна сграда, измерено по оградата. В дъното на парцела няма сграда. В приложен по делото Хандрис № 133 от 21.10.1892 г. в имот без пл. № са заснети пет сгради, като две от тях са в дъното: сграда с площ около 90 кв. м. на източната и южната имотни граници /точно в ъгъла/ и сграда с площ от 5 кв. м. в другия ъгъл. В стария кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 652/23.02.1934 г., в дъното на имот № 15 има нанесена П – образна сграда с квадратура от 64 кв. м. Редовни строителни книжа за сграда в дъното на имота няма. Височината на старата сграда не може да бъде определена, но от АДС от 1949 г. е видно, че е била едноетажна със стая с кухня. Височината на т. нар. вътрешна сграда, установена с измерване, е, както следва: кота ± 0.00 м. е на 40 см. над терен, височина първи етаж светла – 270 см., височина втори етаж – тавански: надзид от изток 110 см., на запад остъкляване с височина 70 см., започващо от 110 см. от пода, височина в най – високата част – 234 см., височина подземен етаж с гараж – 226 см. на лабораториите и 240 см. на гаража, измерена кота корниз – 382 см. от ниво терен с включен цокъл 30 см. Към момента на изготвяне на заключението действащ за кв. 536, УПИ V – 15, в който се намира процесната сграда, е ЗРКП, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 317/09.10.1990 г. В него е потвърдена лицевата жилищна сграда. Второ застроително петно в парцела няма. Сградата, отразена непосредствено зад четириетажната лицева жилищна сграда в същия УПИ, измерено графично отстои на 39, 15 м. от дъното на имота. В Хандрис № 133/21.10.1892 г. са попълнени 5 бр. сгради: 1/. на ул. „Регентска“ – жилищна сграда, 2/. сграда, разположена на източната граница с площ, изчислена графично, от 40 кв. м., 3/. сграда на източната граница с изчислена графично площ от 6 кв. м., 4/. сграда на източната и южната граници /в ъгъла/ с изчислена графично площ от 90 кв. м., 5/. помощна сграда на южната граница с изчислена графично площ от 5 кв. м. Процесната сграда се идентифицира със сграда № 2. В нотариален акт № 140/28 г. е посочена едноетажна паянтова сграда, построена върху 87 кв. м. В АДС № 10562/28.09.1949 г., № 10573/28.10.1949 г., № 10574/28.10.1949 г., № 10574/28.10.1949 г., № 10575/28.10.1949 г., № 10576/28.10.1949 г. и № 10573/28.10.1949 г. сградата е описана като „вътрешна къща, застроена на 30 кв. м.“. В кадастралния план емисия преди 1956 г. сградата е описана като едноетажна масивна сграда на източната граница с имот пл. № 16, с размери 9.50/4.50 м. и предверие към нея 2.0/1.0 м., с изчислена графично застроена площ от 44, 75 кв. м., отстояща от жилищната сграда на 4, 50 м. В кадастралния план емисия 1971 г. е посочена едноетажна масивна жилищна сграда на източната граница с имот пл. № 16, с изчислена графично застроена площ от 45 кв. м. По силата на ЧИРП/1986 г. за имот с пл. № 15, заедно с група имоти, е образуван нов парцел XII – “за ОЖС, подземен гараж и детска площадка“, кв. 536. Процесната сграда е нанесена в плана като едноетажна ПЖ сграда, тангираща общата за имоти 15 и 16 граница, с размери 9.50/4.50 м. и предверие към нея 2.0/1.0 м., с изчислена графично застроена площ от 44.75 кв. м., отстояща от жилищната сграда на 4.50 м. Със заповед № РД – 50 – 09 – 317/09.10.1990 г. на гл. архитект на София е одобрен действащ ЗРКП на м. „ГГЦ – Зона Г – 12“, по който за имот пл. № 15 е отреден парцел V – 15 oт кв. 536. Очертанието на процесната сграда, изградена на общата за парцел V – 15 и VII – 16 регулационна линия, която съвпада с имотната, е видима частично и не може да се установи точното й местоположение. За процесния парцел V – 15, кв. 536 е действащ ЗРКП, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 317/09.10.1990 г. на гл. архитект на София. През 1991 г. е издадена виза за проектиране на ново строителство от гл. архитект на ОбНС „Оборище“ от 05.08.1991 г. – за пристройка към съществуваща сграда. През 1996 г. е издадено удостоверение за попълване на жилищната сграда, с което се удостоверява, че сградата е геодезически заснета и нанесена в КП на София с изход № 94 – 13 – 330/96 г., с площ от 86 кв. м., През 1997 г. е издадено разрешение за ползване № 1/07.01.1997 г. С последващ план е изменен предходния ЧИЗРКП/1990 г., който не засяга парцел V – 15. На 13.09.1990 г. е сключен предварителен договор с ищеца за продажба на полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ••••, със застроена площ от около 87 кв. м., състояща се от две стаи, сервизни помещения, заедно с принадлежащите й идеални части от общите части на сградата и дворното място, в ковто е построена същата, съставляващо имот пл. № 15 от кв. 536 от плана на гр. София за м. „Центъра“, цялото с пространство от 1064 кв. м. С решение от 19.12.1990 г. по гр. д. № 3313/90 г. на СРС съсобственикът В. М. Ж. получава по спогодба жилищна сграда, разположена в имот в гр. София, ул. ••••, с площ от 1064 кв. м., съставляващ имот пл. № 15 от кв. 536 по плана на гр. София, м. „Центъра“, разположена в дъното на дворното място, състояща се от стая, кухня и сервизно помещение, със застроена площ от около 88, 80 кв. м., изградена на мазе, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място. В нотариален акт № 24, том II, дело № 268/91 г. за собственост върху недвижим имот, придобит на основание продажба и доброволна делба, предмет на продажбата е едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. ••••, разположена в дъното на дворното място, цялото с пространство от 1064 кв. м., съставляващо имот пл. № 15 от кв. 536 по плана на гр. София, м. „Центъра“, състояща се стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от около 88, 80 кв. м. С нотариален акт № 140, том II, рег. № 370, дело № 338/05.03.1928 г. е продадена „четириетажна гивгирена къща, построена върху 230 кв. м., и едноетажна паянтова къща, построена върху 87 кв. м., и дворно място от 681 кв. м., или с общо пространство по нотариален акт № 23, том II oт 30.08.1926 г. – 1000 кв. м., а по скица от 04.02.1927 г. – 1066 кв. м.“ Посочената в нотариалния акт скица не е запазена, но след покупката е издадена нова скица от 20.03.1928 г., където са посочени двете постройкки, описани в нотариалния акт. На скицата четириетажната сграда, разположена на ул. „Регентска“ /сега – бул. „Янко Сакъзов“/ е отразена като сграда „а“, а едноетажната сграда, разположена на източната граница на имота, близо до основната жилищна сграда, е отразена като сграда „б“. Площта на сградата, изчислена графично, е 88, 00 кв. м., като от тази скица не може да се направи извод за конструкцията на сградата. В регулационния и кадастрален план, одобрени със заповед № 652/23.02.1934 г., конструкцията и размерите на сградите са запазени, но процесната сграда е означена вече с „1пк“, което означава едноетажна сграда с паянтова конструкция. В АДС сградата е описана като „вътрешната къща, застроена на 30 кв. м.“. Според представеното по делото удостоверение за разрушаване № 13360/08.10.1948 г. на Столична община, Финансов отдел, има записан недвижим имот в гр. София, на ул. •••• – сграда, разрушена 20 % от бомбардировките над София, и изба, разрушена 50 %. В кадастралния план емисия преди 1956 г. в имот с пл. № 15 са нанесени следните сгради: четириетажна масивна жилищна сграда на улицата; едноетажна масивна сграда на източната граница с имот пл. № 16 с размери 9.50/4.50 м. и предверие към нея 2.0/1.0 м., с изчислена графично застроена площ от 44.75 кв. м., отстояща от жилищната сграда на 4.50 м.; гараж с П – образна форма в дъното на имот, с изчислена площ от 69 кв. м. Сградата е бомбардирана през 1943 – 1944 г. и е възстановена част от нея с посочените размери. В кадастралния план емисия 1971 г. в имот пл. № 15 са отразени три сгради: четириетажна масивна жилищна сграда към улицата; едноетажна паянтова жилищна сграда /означена „пж“/ на източната граница с изчислена графично застроена площ от 44, 75 кв. м., т. е. сградата от кадастрален план № 2 е потвърдена и в кадастрален план 1971 г., но в плана е попълнена допълнително и частта от сградата, изградена с позволителен билет № 68/29.11.1991 г., която се възстановява с посочена по ПБ квадратура на тази част от 45 кв. м. /попълнената сграда е с площ от 89, 75 кв. м./; гараж на задната имотна граница с променена конфигурация – трапец и с изчислена графично площ от 80 кв. м. ЧИРП, одобрен със заповед № РД – 50 – 09 – 276/25.04.1986 г., касае имот с пл. № 15 – имоти с пл. № 12, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20 се обединяват в общ парцел XII – за общ. и жил. строителство, подземен гараж и детска площадка. Планът е изготвен върху кадастрална карта с посочен кад. лист 362. В нея са запазени конфигурацията, размерите и означението „ПЖ“ от кадастралния план – емисия преди 1956 г. Процесната сграда е била разрушена около 50 % след бомбардировки през войната. Запазената и възстановена част през годините е била използана за жилище, състоящо се от стая, кухня и мазе. По делото се установява, че са одобрени строителни книжа и е издаден от главния архитект на ТОА „Оборище“ позволителен билет № 68/29.11.1991 г. за възстановяване и преустройство на част от жилищна сграда на ул. ••••, кв. 536, м. „Докторски паметник“, с посочена квадратура на възстановената част – 43 кв. м. За възстановяване на разрушената част от сградата до 88 кв. м. /обща площ по нот. акт № 24 – II – 268/91 г./ е издадена виза за проектиране на ново строителство от главния архитект на ОбНС „Оборище“ на 05.08.1991 г. – пристройка към съществуваща сграда. Във визата за проектиране е отразена съществуваващата към момента на издаването й едноетажна сграда, разположена на източната граница на имот пл. № 15. Разрешената пристройка е долепена до съществуващата сграда, като е показана в отстъп спрямо имотната граница от 3, 0 м., навътре в двора. Съгласно позволителния билет сградата е на 1 ½ етажа и съдържа едно жилище. В одобрения архитектурен проект съществуващата сграда е с размер в план 9, 25 м/4, 65 м. и с площ от 43 кв. м. Пристройката е с размери 5, 00 м/9, 00 м., с площ от 45 кв. м., и е на разстояние от 4, 25 м. от източната граница на имот пл. № 15. Измереното отстояние на място от СТЕ е 4, 24 м., като ширината на рампата е 3, 87 м. и подпорна стена към имотната граница – 0, 37 м. Според повторното заключение на КСТЕ преустроената и новата част са едно жилище, състоящо се от сутерен, в който са разположени гараж, достъпен по рампа от вътрешната част на двора, три мазета и коридор със стълбище; първи етаж – предходна дневна, трапезария с кухненско обзавеждане, дрешник – килер, санитарен възел, стая, предверие и стълбище, а в подпокривното пространство – стая за творческа работа и кабинет. Възстановяването на частта до 88 кв. м. не е изградена на страничната източна регулационна линиея и в отстъп от 4, 24 см. от нея, указан с визата за проектиране. Квадратурата на сградата в настоящия й вид отговаря като площ на нот. акт от 1928 г., където е посочена квадратура от 87.00 кв. м. Същата не е вече със статут на паянтова сграда, а – масивна жилищна сграда. Установява се, че за процесната сграда има издадено разрешение за ползване № 1/07.01.1997 г. на възстановената част от жилищна сграда на бул. „Янко Сакъзов“, кв. 536, парцел V, имот пл. № 15, м. ГГЦ – Зона Г – 12 „Докторски паметник“, район „Оборище“, гр. София, собственост на В. М. Ж.. Част от задължителните документи, необходими за издаване на това разрешение за ползване, е попълване на сградата в кад. план на София. КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, отразяват имот с идентификатор 68134.407.6, гр. София, район „Оборище“, ул. ••••, вид собственост – съсобственост, вид територия – урбанизирана, НТП – средно застрояване, площ 1035 кв. м., стар № 15, кв. 536, сграда 68134.407.6.2, гр. София, район „Оборище“, ул. ••••, вид собственост – частна, функц. предназначение – здравно заведение, брой етажи – 1, застроена площ – 91 кв. м. Посочено е, че едноетажната МСБЖ, със застроена площ от 91 кв. м., с предназначение – за здравно заведение, е собственост на А. М. Х. /9, 25/100 ид. ч. от правото на собственост/ и „Хидролок“ ЕООД. По цифровия модел на план едноетажната МСБЖ е със ЗП = 85, 98 кв. м. Вещите лица посочват, че в основното заключение на вещото лице П.П. е разгледан единствено ЗРП, заедно с кадастралната основа на зона Г – 12, одобрен със заповед № РД 50 – 09 – 317/09.10.1990 г. В този план прави впечатление, че част от попълнената сграда в предходните планове, е заличена. Запазено е отстоянието до 4 – етажната жилищна сграда, конфигурацията в северната част, вкл. входното предверие, но останалата част от сградата липсва По този начин квадратурата на съществуващата едноетажна постройка е посочена 27 кв. м., изчислена графично от скицата, издадена на 10.05.2004 г. от СО, район „Оборище“. В тази скица процесната сграда е нанесена по – малка по размери и не отговаря на допълнително представената скица от „Софгео“ и извадка от ЗРП. Графичното измерване на сградата и в двете скици е около 45 кв. м. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК е допустим, тъй като наказателното преследване срещу дееца /вещото лице П.П./ не може да бъде възбудено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК – поради смъртта му. Налице е и правен интерес от предявения установителен иск с оглед изложените от ищеца твърдения, че конкретното престъпно обстоятелство /неверни основно и допълнително заключение на вещото лице П.П. по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, дадени по непредпазливост/ са обусловили крайния извод на касационната инстанция и установяването му би представлявало основание за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по гр. д. № 7025/13 г. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 291, ал. 2 НК който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено по непредпазливост даде невярно заключение, се наказва. Когато се претендира установяване по реда на ГПК на престъпно обстоятелство – престъпление по чл. 291, ал. 2 НК, гражданският съд следва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи /обективни и субективни/ от фактическия състав на престъплението. Заключението на вещото лице може да бъде невярно в две насоки: 1/. когато в него неправилно /изцяло или отчасти/ са отразени конкретни обстоятелства, които служат като основа за изводите му и 2/. когато макар тези обстоятелства да са отразени правилно, съдържащите се в него изводи са в несъответствие със съответните принципи и закономерности, поради което самото заключение се явява неправилно. Заключението на вещото лице е невярно по см. на чл. 291 НК, когато отразява неистина относно фактите, на които се основава, или когато съдържа неправилен извод относно поставения въпрос. Неистината може да засяга цялата фактическа основа на заключението или само отделни факти, на които се позовава, респ. неправилни могат да бъдат изводите като цяло или отделни техни положения и елементи. От субективна страна извършването на престъплението по чл. 291, ал. 2 НК е допустимо само при несъзнавана непредпазливост – чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК /деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди/. Безспорно обстоятелство по делото е, че П.С.П. е бил назначен от съда за вещо лице по основното и допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза, приети по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав. По делото се установява също така, че основното и допълнителното заключение на СТЕ, приети по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, са изготвени именно по поставените на вещото лице П.П. въпроси. За да отговори на въпросите към основното заключение на СТЕ, вещото лице П.П. е извършило оглед на място, направило е необходимите проучвания в Техническата служба на район „Оборище“, ДАГ, и се е съобразило с представените по делото доказателства. Допълнителното заключение на СТЕ на вещото лице П.П. по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, също е изготвено след извършени допълнителни проучвания в дирекция „Софийски кадастър“, представените по делото писмени доказателства и параметрите на сградата, отбелязани в одобрения архитектурен проект. Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява, че изгответните от вещото лице П.П. основно и допълнително заключения на СТЕ по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, са неверни. При изготвянето им вещото лице П.П. е анализирало в пълнота доказателствата, необходими му за отговор на поставените задачи. Неоснователен е доводът на въззивника, че изводите на вещото лице П.П., че на мястото на паянтова жилищна сграда, разположена на около 5, 00 м. л., зад лицевата жилищна сграда, на границата с УПИ VII – 16 и с площ около 27, 00 кв. м., измерени графически от приложената скица в М 1: 1000, има изградена нова сграда, съгласно приложен по делото архитектурен проект за преустройство на жилищна сграда за нуждите на фирма „Хидролок“, а сградата в дъното на имота, респ. в УПИ V – 15, e съборена, и тази част от дворното място се използва за паркиране на леки коли, са неверни. Твърдението на въззивника е, че по делото са били приети документи, от които се установявало, че процесната сграда не е новоизградена, а възстановена стара сграда, които не са съобразени от вещото лице П.П. при формиране на извода му. Настоящият съдебен състав счита, че за да достигне до посочения по - горе извод, вещото лице П.П. е взело предвид редица обстоятелства – разположението на процесната сграда, конструкцията й – „масивна“, обема й – състои се от сутерен, етаж и таван, предназначението й – стопанско /за нуждите на фирма „Хидролок“/. Изводът на вещото лице е основан и на представения по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, архитектурен проект, извършения оглед на място от вещото лице, данните за отразяване на сградата като „паянтова жилищна“ в ЗРП /в който изобщо липсва предвиждане за застрояване на мястото, където е разположена процесната сграда/ и кадастралния план, както и отразената в тези планове площ /27 – 31 кв. м./. Само от обстоятелството, че е бил разрешен строеж с наименование „Възстановяване и преустройство на жилищна сграда“ не може да обоснове извод, че се касае за възстановена стара сграда. Верността на извода на вещото лице П.П., че се касае за новоизградена масивна сграда се потвърждава и от показанията на св. К.Т., които съдът цени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, и по отношение на които показания не е приложима забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК за опровергаване на съдържанието на официален документ. Същият дава сведения, че старата сграда е била съборена до основи, направени били изкопи и сегашната постройка била изградена от желязо и бетон. В подкрепа на изводите на вещото лице П.П. са и заключенията на първоначалната и повторната КСТЕ. Вещите лица по първоначалната КСТЕ са констатирали, че изпълнената част от сградата на 4 метра от регулационната линия/имотна граница не отговаря по местоположение на разрушената при бомбардировките част, която не е била възстановена към 1949 г. /както е в плана от 1934 г./, като посочват, че този извод подкрепя заключението на вещото лице П.П.. От отговорите на повторната КСТЕ по въпросите, по които са допуснати задачи на експертизите на вещото лице П., се потвърждават изводите на вещото лице П.. По отношение на констатацията в основното заключение на вещото лице П.П., че в приложения по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав, архитектурен проект няма изчертано разположение и разпределение на съществуващата част от жилищната сграда, вещото лице П.а посочва при разпита й в открито съдебно заседание на 28.06.2022 г., че „...това, което питате, го няма ясно и точно...“. По отношение на изграждането на изцяло нов конструктивен елемент от стоманобетонова конструкция в рамките на пространството, където е била премахната от ответника стара „...жълта, малка къщичка на един етаж“, вещото лице П.а посочва, че била „....привнесена стълбищната клетка, която слиза долу до мазето, според мен е оформена и изградена наново, защото има един засек..., което едва ли го е имало в старата къща...“. Изводът на вещото лице П.П., че „на мястото на втората сграда има изградена нова сграда“ се потвърждава и от разпита на вещото лице П.а пред съда, че е проектиран един гараж „....и той е изпълнен, като е направена рампа, която върви успоредно на източната регулационна линия“. Ето защо, съдът намира, че не е налице и неправилно отразяване на конкретни обстоятелства, които да служат като основа на изводите на вещото лице П.П. по основното и допълнителното заключение на СТЕ, приети по гр. д. № 18084/06 г. на СРС, 28 състав. Изводите на вещото лице П.П. в тези заключения са в съответствие с приложимите принципи и закономерности и нормативната уредба, поради което са правилни. Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказват при условията на пълно и главно доказване обективните признаци от състава на престъплението по чл. 291, ал. 2 НК по отношение на вещото лице П.П., за което се твърди, че е извършено с изготвените от него основно и допълнително заключение на СТЕ по гр. д. 18084/06 г. на СРС, 28 състав. Ето защо, съдът не следва да изследва наличието на субективните признаци от състава на това престъпление. Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен. Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските: Предвид изхода на спора право на разноски имат въззиваемите страни. Ето защо, въззивникът В. М. Ж. следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия А. М. Х. сумата от 1000 лв., представляваща направени разноски за въззивното производство /за адвокатско възнаграждение/, както и на въззиваемата Ц. П. П. сумата от 850 лв., представляваща сторени разноски за въззивното производство /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, съдът