Решение № 112 от 1.10.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 266/2024 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство по ЧНД №1194/2024г. на Районен съд – Варна, по което с определение от 09.05.2024г. по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК по отношение на осъдената Ю. В. Д. било определено, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца измежду наложените й по НОХД №222/2022 година, НОХД №3074/2022 година, НОХД №4737/2022 година - всички на Районен съд - Варна, НОХД №59/2023 година на Районен съд - Разград, НОХД №4507/2022 година, НОХД №4751/2022 година, НОХД №507/2023 година, НОХД №848/2023 година, НОХД №2196/2023 година, НОХД №819/2023 година, НОХД №128/2023 година, НОХД №3149/2022 година и НОХД №5247/2023 година - всички на Районен съд - Варна. На основание чл.23, ал.3 НК, съдът присъединил към общоопределеното наказание, наложеното и по НОХД №819/2023 година на PC - Варна наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева. На основание чл.25, ал.2 НК съдът приспаднал от общоопределеното наказание изтърпените части от включените в съвкупността наказания. Определението не било обжалвано и протестирано, влязло в сила на 28.05.2024 година и не подлежи на проверка по реда на касационното производство. В искането се счита, че като не е изложил съображения защо не следва да бъде увеличено общото наказание на основание чл. 24 НК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348 ал.3 т.2, вр.чл.348 ал.1 т.2 НПК, съставляващо основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК. Иска се производството да бъде възобновено, постановеният съдебен акт отменен, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено. Служебно назначеният на основание чл. 94 ал. 1 т. 6 от НПК защитник счита искането за основателно. Осъдената Ю. В. Д. се присъединява към становището на защитника. Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С определение от 09.05.2024г. по ЧНД №1194/2024г. Районен съд – Варна се произнесъл по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК по отношение на предходните осъждания на Ю. В. Д. и на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 и ал. 3 НК постановил за изтърпяване като общо наказанието наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, присъединил наказанието глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева, а на основание чл.25, ал.2 НК приспаднал от общоопределеното наказание изтърпените части от включените в съвкупността наказания. Определението не било обжалвано и протестирано, влязло в сила на 28.05.2024 и не подлежи на касационна проверка. Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Изложените в искането на и. ф. главния прокурор на РБ аргументи са насочени към отсъствието на мотиви по чл. 24 от НК в разглежданото определение. Посочва се, че при групирането на наказания, наложени за извършени в условията на реална съвкупност множество престъпления, съдът е длъжен да обсъди въпроса за увеличаване на общоопределеното наказание на основание чл.24 НК, като изложи съображения защо прилага или не прилага чл.24 НК, цитирани са и примери от съдебната практика. От друга страна е констатирано, че в конкретния случай, в мотивите към горецитираното определение съдът е приел, че не следва да прилага чл. 24 НК, но не е изложил никакви съображения защо не следва да бъде увеличено определеното общо най-тежко наказание. Липсата на съображения защо не следва да бъде увеличено на основание чл. 24 НК, общоопределеното на осъдената Ю. В. Д. наказание, искателят преценява като съществено нарушение на процесуални правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348 ал. 3 т.2, вр.чл.348 ал.1 т.2 НПК. С оглед на изложеното, съставът на апелативния съд приема, че постъпилото искане е насочено единствено към пропуска на първоинстанционният съд да изложи мотиви защо не намира основания да приложи чл. 24 от НК. Вдействителност, съдът не е пренебрегнал правомощията си да разгледа възможността за увеличаване общото наказание лишаване от свобода, но не е намерил основания затова. Лаконичността на съображенията не може да бъде приравнена на отсъствие на дължимо произнасяне. Видно е от мотивите на определението, че РС Варна е разгледал и категорично отхвърлил приложението на чл. 24 от НК в конкретното производство. Не се установява особено грубо нарушение на процесуалните правила, довело до абсолютно основание за отмяна на съдебния акт. От друга страна, попълването на допълнителни мотиви по неуместността на правилото по чл. 24 от НК спрямо осъдената Д., което цели искането за възобновяване, се явява и неоправдано, тъй като различен резултат от групирането не би могъл да бъде постигнат. В искането отсъстват аргументи, обосноваващи, че твърдяният пропуск е довел до неправилно прилагане на материалния закон при определяне на наказанието или до явно несправедливо наказание, които биха могли да се преценяват като основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 и/или т. 3 НПК. По чл. 426 от НПК в производството по гл. 33 от НПК са приложими правилата за касационното производство, вкл. чл. 347 ал. 1 от НПК и пределите на проверка от настоящата инстанция са ограничени в рамките на отправеното искане за възобновяване. Въпреки, че е постъпило в срока по чл. 421 ал. 1 от НПК, искането не е изрично насочено към нарушения, при отстраняването на които да се достигне до фактическото му увеличаване с прилагане на чл. 24 от НК. По изложените съображения съставът на настоящата инстанция намери, че при постановяването на разглежданото определение не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1, т. 2 от НПК, поради което и не се установява основание за възобновяване на производството, отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд. Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,