Решение № 560 от 4.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2720/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 26.02.2025г, по НОХД №11942/2024, СРС, НО, 110 с - в е признал подсъдимия Г. С. Г. за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, вр. чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.4, пр.2, вр. ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК го е осъдил на наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност - два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; включване в програми за обществено въздействие за срок от една година. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. С. Г. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 2183, 22 лева по сметка на СДВР, както и направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 200 лева по сметка на Софийски районен съд, както и 5 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист. Със същия съдебен акт районният съд е постановил приобщените веществени доказателства -9 броя оптични носители и един брой магнитен носител – флаш- памет да останат по делото до изтичане срока на неговото съхранение. По въззивната жалба от подсъдимия Г. С. Г. чрез майка му Е. Г.Б.-К. и адв.Н. Ц. от Адвокатска колегия Перник е образувано ВНОХД 2720/2025г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, с който е атакувана постановената присъда на СРС. С въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В проведеното закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е приел, че е налице редовност на жалбата, подаденапред въззивния съд. Съдът е счел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на привлеченото под наказателна отговорност лице, свидетели и експерти пред настоящата инстанция. В проведеното открито съдебно заседание на 02.06.2025г. подсъдимият Г. Г. се явява лично и с адв. Ц.. Защитникът поддържа жалбата. В проведеното съдебно заседание пред въззивна инстанция от 02.06.2025г. защитникът на подсъдимия Г. - адв.Ц. заявява, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като извършеното от подзащитния му деяние трудно може да бъде определено като хулиганска постъпка, а именно, че това е публично място, метростанцията в „Красно село“, където има множество хора и Г. му е следвало да се съобразява с обстоятелството, че мястото е под контрол на видеокамери. В подкрепа на твърденията си сочи, че макар метростанцията е публично място, в близост до групата, участваща в инцидента, не е имало хора на по - малко от 50 метра. Твърди, че целта на Г. била да запише видеоклип, където тормози привърженици на „Левски“ и да ги показва на свои приятели, които са привърженици на ЦСКА. Защитникът заявява, че едва след като случаят е придобил публичност на подзащитния му е повдигнато обвинение като акцентира, че целта на Г. не е била да нарушава обществения ред, а единствено само да запише видеоклип. Заявява, че е налице проява на лекомислие. Защитата заявява, че макар Г. Г. да има четири регистрация в ДПС, същите не са за хулигански прояви. Прави се възражение и на правната квалификация на деянието, като се оспорва приетата по ал. 2 квалификация с изключителна дързост. Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност, моли съда да преквалифицира деянието по основния състав на чл.325, ал.1 от НК, с приложение на института на чл.78а, ал.6 от НК и налагане на възпитателни мерки за въздействие по ЗБППМН. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок от правно легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна, а първоинстан- ционната присъда е правилна и законосъобразна. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена, подробно описана фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. По изложените съображения като инстанция по фактите въззивният съд не следва да възприема различна фактическа обстановка и изцяло се солидаризира с изводите на първата съдебна инстанция. Въввивният съд споделя изводите на първостепенния досежно установената фактическа обстановка, както следва: Подсъдимият Г. С. Г., ЕГН ••••••••••, е роден на •••••••• г. в гр.Перник, , българин, с българско гражданство, неженен, не работи, неосъждан. На 21.12.2023г., подсъдимият Г. С. Г. се намирал в гр.София, в метростанция „Красно село“, където забелязал свидетелите С.Д. и А.Р., намиращи се в близост до устройство за чекиране на документи. Подсъдимият приближил към тях и започнал да им говори грубо и пренебрежително. Свидетелите Д. и Р. се опитали да не се подават на провокации, поради което си замълчали. Към свидетелите се присъединил свидетелят И. Г., като и тримата свидетели били физически по-малки и слаби от Г.. Г. започнал да говори и на свидетеля И. Г. за симпатии към футболен клуб „Левски“, като започнал да записва с мобилния си телефон собствените си действията и да отправя заплахи, че ще качи клипа в интернет, за да ги бият. Подсъдимият Г., без да бъде провокиран, нанесъл удар с длан и удар с коляно на свидетеля С.Д., както и удар с длан в лицето на свидетеля И. Г., след което напуснал района на метростанцията, а впоследствие разпространил заснения клип с извършените от него действия в интернет и същият станал достояние на неопределен брой от хора. Подсъдимият Г. се похвалил за действията си и на свой познат - свидетелят И.И., както че лично е занел клипа, така и сам го е качил в интернет. Притеснен от съдържанието на клипа, който видял в интернет, свидетелят Г. С. подал сигнал до множество институции, включително и в полицията. Било образувано досъдебно производство като против подсъдимия Г. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК. Към момента на инкриминираното деяние - 21.12.2023 г., подсъдимият Г. бил непълнолетен, при навършени 16 години. Към инкриминираната дата - 21.12.2023 г., свидетелите С.Б. Д., И. И.ов Г. и А.Б. Р. били навършили 14-години. Въззивният съд се солидаризира с фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са направени след задълбочен анализ на събраните по делото по делото гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия Г., показанията на свидетелите: пострадалият И. И.ов Г., и неговия баща - И. И.ов Г.; пострадалия С.Б. Д. и неговия баща Б.Р. Д.; свидетеля А.Р. Р. и неговия баща Б. Й. Р.; свидетелят Г. К. С.; свидетелят И.И.И.; както и от приобщените свидетелски показания чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2 от НПК; от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за доброволно предаване; протоколи за разпознаване на лица, при изготвянето на които са спазени изискванията на НПК; социален доклад; справка-характеристика; актуална справка за съдимост; справка от УИС на Прокуратурата на РБългария и др., както и от заключенията на вещите лица по КСППЕ. При интерпретацията на доказателствения материал първият съд не е допуснал превратна оценка на събраните доказателства и ги е ценил според действителното им съдържание. Въззивният съд се присъединява към преценката на проверяваната инстанция да се довери изцяло на свидетелските показания на С.Д., А.Р., И. Г., които са станали очевидци на непристойното поведение на подсъдимия. Твърденията на свидетелите са основен доказателствен източник за случилото се, като същите се отличават с липса на съществени противоречия, с последователност и сходство на възпроизведените с тях факти. Въззивният съд при собствена оценка на доказателствата по делото намира за правилен и доказан изводът за авторството от страна на подсъдимия Г. С. Г., което убедително се подкрепя от гласните доказателствени средства: показанията на св. С.Д., А.Р., И. Г., от писмените такива- съдържанието на протоколи за разпознаване по снимки, като при това процесуално – следствено действие са участвали последователно посочените свидетели. Верен е изводът на първия съд, че при осъществяване на разпознаването са спазени всички изисквания на процесуалния закон, в това число при избор и брой на поемни лица, с оглед провеждането на задължителния предварителен разпит на лицата, които е следвало да участват в действието като разпознаващи лица във връзка с отличителните белези, по които са установили извършителя и на базата на които то може да се осъществи. Страните не спорят за авторство деянието от страна на подсъдимия Г. досежно инкриминираните действия, за които са му повдигнати обвинения. Отрича се единствено фактът, че лично е разпространил заснетите от него кадри в интернет, като подсъдимият твърди, че е препратил видеото на свой приятел, който го качил в социалните групи. Въззивният съд споделя изводите на СРС, които кредитират показанията на свидетеля И.И., опровергаващи обясненията на подсъдимия. Показанията на свидетеля Иванов кореспондират със заявеното от свидетелите Г. и Д., които макар и да не са непосредствени свидетели на изпращането на клипа са свидетели на действията на подсъдимия по време на заснемане на клипа и изявленията му, че ще изпрати клипа в социалните мрежи. Правилно СРС е анализирал доказателствената съвкупност и е достигнал до извода за липса на личен мотив у подсъдимия Г. и липса на поведение, провокиращо го от страна на пострадалите, както и фактът на разпространение на клипа в социалните мрежи. Въззивният съд се солидаризира с първостепенния и досежно кредитирането на изготвените по делото КСППЕ. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на районния съд, че е доказано по безспорен начин и авторството на престъпното деяние. Въззивният съд се солидаризира с първостепенния досежно цененето на заключението на изготвена в хода на досъдебното производство КСППЕ, съгласно което непълнолетният Г. не страда от психично заболяване, като към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си, въпреки непълнолетието си, като неговото психично състояние и интелектуално развитие му позволяват да участва във всички фази на наказателното производство. Вещите лица застъпват становище, че подсъдимият не е извършил деянието, поради лекомислие и увлечение, като мотивите на поведението му са изводими, както от стремежа за надделяване налагането на любим футболен отбор, обиди и саморазправа, като стремежът за налагане на негови методи за предизвикателство в неформална среда, се оказва водещ в поведенческите му характеристики. Вещите лица са отчели и богатия опит на непълнолетния Г. с подобни сайтове на фенове на футболни отбори, че е инициатор на случилото се, с достатъчно социален и криминогенен опит в тази насока, за да стигнат до извода, че разбира непозволеността и наказуемостта на деянието. Правилно СРС е ценил и заключенията на изготвените КСППЕ по отношение на пострадалите непълнолетни свидетелите С.Б. Д., И. И.ов Г. и А.Б. Р., като психично здрави, с възможност да възприемат фактите от значение за делото и да дават правилни и достоверни показания за тях, а предвид горното, могат да участват в наказателното производство като свидетели. С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на необсъдените доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, както и на тези, които са направени в открито съдебно заседание. С поведението си на инкриминираната дата, подсъдимият Г. грубо е нарушил и обществения ред, доколкото самото изпълнително деяние е осъществено на публично място - метростанция, на което се осъществява постоянно видеонаблюдение, охрана и непрекъснато движение на потоци от хора. В този смисъл са несъстоятелни доводите на защитата, че на метростанцията в близост до участниците в инцидента не е имало в близост други лица. Независимо от това дали в конкретния момент на инцидента има свидетели (минувачи) или не, метростанцията е обществено място. Според наказателното право, хулиганството се дефинира като грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на неуважение към него. Дори и на метростанцията да не е имало минувачи в момента на деянието, самото действие на извършителя, а именно насилието над непълнолетни, нарушава основните социални норми за човешко поведение и предизвиква чувство на страх и несигурност за обществото като цяло. Хулиганските прояви не зависят единствено от присъствието на свидетели на мястото, а от самото деяние, което е агресивно и неприемливо за обществото. Насилието срещу непълнолетни е особено агресивно и представлява сериозно нарушение на закона и обществените норми. Така че, дори и да няма свидетели в момента, фактът, че извършителят напада по този начин деца или младежи, показва високото ниво на безцеремонност и пренебрежение към обществото. Непосредственото разпространение на видеото в социалните мрежи след побоя подсилва още повече аргумента за хулиганство. Разпространяването на насилието публично демонстрира дързост и безпардонност от страна на извършителя. Публикуването на видеото в интернет превръща деянието в публичен акт и по този начин унижава пострадалите и показва на обществото, че извършителят няма никакви задръжки. Фактът, че инцидентът е заснет от видеокамери не само че служи за доказателство, но и подчертава съзнателната нагласа на извършителя да действа така агресивно, дори в условия, при които присъстват други свидетели. Правилен е изводът на контролираната инстанция, за наличието на квалифициращия признак по чл. 325, ал. 2 НК – деянието е осъществено с изключителна дързост. В тази връзка проверяващата инстанция се присъединява към изложените от първия съд аргументи, които са в съответствие с указанията по приложението на закона, дадени в Постановление № 2 от 29.11.1974г. на Пленума на Върховния съд. В този акт на върховната съдебна инстанция е дадена ясна интерпретация на въпроса кои хулигански действия следва да се окачествят като извършени с изключителна дързост и цинизъм. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се зА.гат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. На следващо място, наличието на изключителна дързост ще е налице, когато пренебрежителното отношение на дееца към обществения ред или към други обществени или лични интереси скандализира във висока степен обществото и изразява грубо нахалство или тежко оскърбление извън обичайните случаи на хулиганска проява. На базата на събрания доказателствен материал и фактите, които се установяват от него, може да се твърди, че подсъдимият е проявил престъпна упоритост, проявил е в много груба форма нахалство или тежко оскърбление към членове на обществото. Квалифициращият признак на деянието, а именно „изключителната му дързост“ се установява от събраните по делото доказателства, които безспорно установяват, че подсъдимият Г. лично е заснел видоклип с телефона си, за който декларирал пред пострадалите лица намерението си да го разспространи в интернет, а после лично сторил това, с което допринесъл неговото съдържание да стане достояние на неограничен кръг потребители в социалните мрежи. Въззивният не се съглА.ва с доводите за лекомисленост и увлечение, изложени във въззивната жалба, като правилно първият съд е приложил материалния закон, като е приел за установено, че деянието на подсъдимия осъществява предвидения в разпоредбата на чл. 325, ал. 2 НК квалифициращ признак – изключителна дързост. Неоснователно е искането на защитата във възизваната жалба деянието на подсъдимия да бъде преквалификацирано по чл. 325, ал. 1 от НК. Н а Пленум № 9 от 1995 г. Върховният касационен съд приема, че изключителната дързост е характерна за престъпления, при които извършителят проявява високо ниво на грубост, насилие и безскрупулност, които изразяват липса на всякакви социални задръжки и нормални граници на поведение. Изключителната дързост обикновено е свързана с действия, които не само че нарушават обществения ред, но също така демонстрират преднамерено и особено агресивно отношение към жертвите. В конкретния случай съществува висока степен на дързост, като действията на Г. са не само физически агресивни, но и съпроводени с разпространение на клипа в социалните мрежи. Това разпространение може да се разглежда като допълнителна форма на наглост и демонстрация на безпокойство към обществените възприятия и чувствата на жертвите. Публикуването на видеото в социални мрежи изразява пренебрежение не само към социалните норми, но и към емоционалната и психическата интегритет на жертвите. В отговор на възражението на защитата, че е възможна преквалификация по ал. 1 на чл. 325 НК, правилно СРС е взел предвид и данните, характеризиращи подсъдимия и съдържащи се в социалния доклад, както и факта, че срещу Г. са водени възпитателни дела и са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН, които подчертават два важни аспекта. На първо място – налице са данни за рецидивност на антисоциалното поведение: Г. вече е бил предмет на административни и възпитателни мерки, но не е успял да се поправи, което подчертава сериозността на неговото поведение и липсата на ефективност от предприетите възпитателни действия; На второ място- се установява липса на социална интеграция. Налагането на възпитателни мерки предполага, че подсъдимият е показал антисоциално поведение и в миналото, и въпреки това не е преминал през ефективна социализация или наказание, което да предотврати повторната му агресия. С оглед изложеното по-горе, съдът, като съобрази доводите на страните и сам служебно провери правилността на първоинстанционната присъда намира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда. При така установената фактическа обстановка съдът споделя изводите на контролираната инстанция, че подс. Г. С. Г. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. По отношение на наложеното от районния съд наказание на Г. С. Г. съдът намира същото за правилно и законосъобразно, поради следните аргументи.За осъщественото престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" в размер до 5 години. Настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е определил наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като след редукция на наказанието по чл.63, ал.1, т.4 от НК, е определил наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като е заменил редуцираното наказание лишаване от свобода без специален минимум, с наказанието пробация с три от предвидените в закона пробационни мерки за срок от една година, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в програми за обществено въздействие. Първият съд е определил справедливо наказание, като индивидуализираното наказание на подсъдимия за осъщественото от него деяние е отмерено в съответствие с обществената опасност на деянието и данните за личността на дееца. В този смисъл наказанието, индивидуализирано в първоинстанционната присъда, е съобразено напълно с целите, които са заложени в чл. 36 от НК. Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските и по приобщените ВД. Въз основа на изложените обстоятелства и след като не намери основания за изменение или отмяна на първоинстанционната присъда, въззивният съд стигна до извод, че атакуваната с въззивна жалба присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва изцяло да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд