Решение № 4320 от 2.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 4541/2025 г.

Производството е образувано по предявени от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК • срещу К. Д. Г., ЕГН •••••••••• първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1. / сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/ – заета сума по договор за потребителски кредит № 582799/29.11.2019 г., сключен между длъжника и заемодателя „С. К.“ АД, ЕИК •, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя с Договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.12.2024 г., до окончателното погасяване на вземането;

2./ сумата от 12.00 лева /дванадесет лева/ – договорна лихва за периода от 29.11.2019 г. до 29.12.2019 г.;

1. / сумата от 254.66 лева /двеста петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ – мораторна лихва, начислена върху заетата сума за периода от 29.12.2019 г. до 12.12.2024 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7338/31.12.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16527 по описа за 2024 г. на РС- Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, сключен между ответника и „С. - К.“ АД на 29.11.2019 г., въз основа на който последният е предоставил на ответника кредит в размер от 400.00 лева, представляваща заета сума. Страните се уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 29.12.2019 г. на една вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва, чийто фиксиран годишен процент възлизал на 36% при ГПР 42.58%.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата сума на съответните падежи, поради което неговите задължения били изискуеми.

Сочи се, че на 22.03.2024 г. между ищеца и „С. - К.“ АД е сключен договор за цесия, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията, като ответникът е бил уведомен за новия кредитор на вземанията с изпращане на уведомлението по ел. поща.

По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска както по основание, така и по размер. Релевира възражение за недействителност на процесния договор за заем.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 10.09.2025 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява. Чрез адв. М. В. поддържа депозирания писмен отговор.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и „С. - К.“ АД учредено въз основа на договора за потребителски кредит от 29.11.2019 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер от 400.00 лева; изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума; уговорката за заплащане на възнаградителна лихва; изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава; размера на предявените граждански притезания, както и че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите дилаторни и перемпторни вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора – погасяването на претендираните суми.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 16527 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав за претендираните суми, която е връчена на ответника-длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявил исковете си за установяване съществуването н а вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

С определение № 12036 от 09.09.2025 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът при насрочване на производството по делото за разглеждане в о.с.з. изрично е указал на ищеца, в частта, в която се е произнесъл по доказателствените искания на страните, че ангажирнаите по делото писмени документи, в подкрепа на твърденията му, не са надлежно заверени съобразно изискванията на чл. 183 от ГПК. Указал е на ищеца в срок до о.с.з. да завери преписите. Предупредил е ищеца, че при бездействие от негова страна, писмените документи ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото. В указания от съда срок ишецът не е заверил преписите от писмените документи, поради което и съдът с протоколно определение на етап съдебно дирене по чл. 148 от ГПК не ги е приел към доказателствения материал.

По делото са били представени единствено неприетите писмени документи. Не са ангажирани други доказателства /гласни, експертни/, които да установят правнорелевантните по спора факти, което обуславя и отхвърлянето на предявените искове, доколкото твърденията за правопораждащите юридически факти – договорът за кредит от 29.11.2019 г.; договорът за цесия от 22.03.2024 г. и др. остават недоказани. Следва да се посочи, че представените в хода на приобщеното ч. гр. д. № 16527/2024 г. на РС-Варна писмени документи също не са заверени надлежно по реда на чл. 183 от ГПК.

Относно съдебно-деловодните разноски: При този изход на спора в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за неоснователно предизвикания правен спор.

Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 78 от ГПК.

Водим от горните мотиви, СЪДЪТ