Решение № 1945 от 10.4.2014 г. на Районен съд - Варна по дело № 1448/2013 г.

Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от Б.Н. •••, против С.А.К., Х.Н.К. и Н.А.К., •••, за обявяване за недействителен спрямо него договор за дарение на недвижим имот от 26.09.2008г., обективиран в нот.акт № •, том •, рег. № •, дело № •••. на нотариус с рег. № 011 в Регистъра на НК до размера на ½ ид.ч. от подарения недвижим имот. Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът С.К. е осъден въз основа на решение № 256/26.11.2010г. по гр.д. № 389/2007г. по описа на ОС гр. Шумен за заплати на ищеца сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие от настъпило ПТП на 29.05.2002г., както и сумата от 29603.75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за санаториално лечение и рехабилитация и за пропуснато възнаграждение вследствие на същото ПТП. По същото дело на ищеца бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело. Междувременно ответниците сключили договор за дарение на недвижим имот от 26.09.2008г., обективиран в нот.акт № 8, том III, рег. № 8797, дело № 397/2008г. на нотариус с рег. № 011 в Регистъра на НК, по който ответниците Стансиалв К. и Н.К. били съдарители, а ответника Х.К. – надарен. Релевишра доводи, че целта на дарението било увреждане на интересите на ищеца, за което тримата ответници знаели, като сделката била сключена по време на висящия процес по горепосоченото дело. С дарението били увредени интересите на ищеца. Поради това ищецът моли съда да постанови решение с което съдът да признае, че интересите му на кредитор са увредени и да бъдат обявени за недействителни спрямо него по отношение на прехвърлената от първия ответник С.К. ½ ид.ч. от описания недвижим имот. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа иска. Претендира разноски. С протоколно определение от 29.10.2013г., производството по делото спрямо ответника Н.А.К. е прекратено. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото. Същите оспорват предявения иск като неоснователен. Сочат се, че вземането на ищеца срещу ответника С.К. е възникнало с влизане в сила на Решение № 256/26.11.2010г. по гр.д. № 389/2007г. по описа на ОС гр. Шумен, като извършеното дарение е направено повече от две години по-рано. Твърди се още, че не може да се направи категоричен извод за наличие на знание у ответниците за увреждащия ефект на действието, предвид че сделката е извършена преди възникване на задължението. В съдебно заседание процесуалният им представител поддържа отговора. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: По делото не се оспорва обстоятелството, че ответниците С.А.К. и Н.А.К. са братя, а ответникът Х.Н.К. е племенник на С. и син на Н.. От приложеното НОХД № 361/2008г. на Районен съд – Нови Пазар, се установява, че с присъда № 412 от 03.10.2008г. подсъдимият С.А.К. е признат за виновен в това, че на 29.05.2002г., около 22.00часа при управление с товарен автомобил „Шкода”, модел „Европа” с прикачено ремарке, нарушил правилата за движение, предизвиквайки ПТП по непредпазливост, като причинил тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на Б.Н.Н., като след извършване на деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, с което осъществил състава на престъпление по чл.343г от НК във вр. с чл.343а от НК. С присъдата му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 600лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 4 месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 20.10.2008г. Въз основа на нея ищеца е завел гражданско дело срещу ответника С.А.К., с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ГПК. С влязло в сила съдебно Решение № 256/26.11.2010г. постановено по гр.д. № 389/2007г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен, С.А.К. е бил осъден за заплати на ищеца сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие от настъпило ПТП на 29.05.2002г., както и сумата от 29603.75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за санаториално лечение и рехабилитация и за пропуснато възнаграждение вследствие на същото ПТП. По същото дело на ищеца е издаден изпълнителен лист, но доказателства че е образувано изпълнително дело не са представени. По делото е безспорно установено че на 26.09.2008г. ответниците по делото сключили договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт № •, том •, рег. № •, дело № •. на нотариус Я.Н. с рег. № 011 в Регистъра на НК, по силата на който Н. А. К. и С.А.К. дарили на Х.Н.К., собствените си по1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в землището на с. •••, представляващ ПИ № 276, в квартал 36- стар по регулацията на селото, с площ от 2020 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с РЗП от 60 кв.м. По делото са разпитани и свидетели от страна на ищеца. В показанията си св.А.Х.С. – Г., заяви че е далечна братовчедка на съпругата на Б. и го познава от сватбата. Заяви че за тежката катастрофа преди около 10-12 години са знаели всички в семейството им. Тя е била свидетел на лечението му Окръжна болница, където го е посещавала.Знае че имаше присъда и извършителят на катастрофата е осъден. Чувала е, че в полза на Б. са присъдени суми по тази присъда около 50 - 60 хиляди лева. Твърди че семейството на ищеца е разчитало, че ще се разберат със С. и ще получат сумата, но не са я получили. Твърди че е свидетел и на споразумението, което след това са подписали, защото преди около две години като шофьор, със съдебния изпълнител ходили до Долен чифлик. Тогава страните се споразумели, доста трудно, но С., отново отказал да изплати сумата. Твърди че са водили и вещо лице, за да огледа земите, които са останали след събитието. Правили данъчна оценка. Лицата Х. и Н. не ги познава, чувала ги е като имена. От хора в селото узнали, че се носят слухове, че С. всичко е разпродал преди делото и няма нищо на негово име. Общо взето хората казвали, че „всичко е махнал от себе си и няма нищо на негово име и живеел само в тази къща. Говореше се, че имал много задължения……. Думите бяха на тази жена, че дължи на много хора пари.” Свидетелят М.Ф.Р., заяви, че му е известно че Б. е водил дела заради катастрофата. Известно му е че има присъда по дело, както и че на Б. трябва да се да се заплаща някаква сума. Не му знам името на този, който е причинил катастрофата. Заяви че не познава лицата С.К., нито Х.К. Чувал е, че Б. не може да получи парите, които са му присъдени. Причината за това е, че няма какво да взема, защото длъжникът е продал и прехвърлил всичко от негово име на близки и роднини.Тези имоти прехвърлил по време на делата. „Дефакто изпреварил събитията…” Съдът кредитира изцяло показанията и двамата свидетели, като счита че те не са заинтересовани от спора. Преки и непосредствени са в обясненията си. Познават проблемите на ищеца, във връзка с невъзможността да си получи парите присъдени му като обезщетение за вредите от катастрофата. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните прави изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. По делото е установено наличието на вземане на кредитора Б. Н. по отношение на длъжника С.К. и това вземане предхожда извършеното дарение и уврежда кредитора, като не е оборена презумпцията за знание на длъжника за увреждането. За да е налице фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД е необходимо още извършване на действия, които водят до увреждане на кредитора. Разпореждането с имуществото на длъжника, безспорно представлява такова, тъй като води до невъзможност за изпълнение на поетите задължения. Ответникът С.К. безспорно е знаел за увреждането, тъй като към момента на сключването на договора за дарение е било висящо както наказателното дело така и гражданското за присъждане на вреди. Предвид безвъзмездния характер на атакувания договор не е нужно да е налице знание за увреждане на ищеца у ответника И.Й.И. съгласно разпоредбата на Чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, тъй като това е ирелевантно за правния спор.. Разпоредбата на Чл.135 ал.2 ЗЗД създава една оборима презумпция, която не е оборена –пред районния съд не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията за липса на знание за увреждане.С оглед на горното са неоснователни развитите във въззивната жалба доводи за липса на знание за увреждане у третото лице. Следва да се отбележи, че когато възникването на вземането предхожда увреждащото действие на длъжника –ответник, е достатъчна обикновена недобросъвестност у последния – той да съзнава, че уврежда кредитора при извършването на действието без да е необходимо намерение за увреждане на кредитора - този смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на Чл.290 ГПК /решение №639/06.10.2010 г. по гр.д.№754/2009 г. на ІV г.о.на ВКС, решение №121/05.03.2010 г. по гр.д.№3118/2008 г. на ІІІ г.о.на ВКС, и решение №179/11.05.2011 г. по гр.д.№1198/2010 г. на ІІІ г.о./. Вторият елемент от фактическия състав на Павловия иск, който следва да бъде установен, е извършването на действия, с които длъжникът уврежда кредитора. Увреждане е налице, когато длъжникът с правните си действия е увеличил платежната си неспособност. Това може да стане с действия, които намаляват имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение на неговия кредитор. В резултат на такива действия кредиторът е увреден. Именно такива действия се установяват в разглеждания спор. Длъжникът С.К., с извършената в полза на племенника си безвъзмездна сделка - дарение на ½ ид.ч. от недвижим имот, е намалил имуществото си. По делото не се установява наличието на друго имущество, от което да се удовлетвори процесното задължение. Ето защо съдът приема, че са налице всички елемент и от фактическият състав, визиран в чл. 135 от ЗЗД. Поради това предявеният иск е основателен, като договорът за дарение, сключен между ответниците и оформен с нотариален акт № •, том •, рег.№ •, дело № •. на нотариус Я.Н., с рег.№ 011, вписана в СВп-Варна при АВп, като акт № •, том •, дело № •., вх.рег.№ 27885 от 26.09.2008г., следва да бъде обявен за относително недействителен спрямо ищеца по отношение на ½ ид.ч. от имота, която С.А.К. е дарил на Х.Н.К.. На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 150.99лв., доколкото ищеца е освободен от внасянето й с определение на съда. Водим от горното, съдът