Мотиви към Решение № 416 от 9.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7455/2023 г.

с Присъда № 28/28.10.2020 г по н.д. № 23/51/130 на Специализиран първоинстанционен съд против корупцията и организираната престъпност на Република Албания е прието следното: Наказателното производство се е водило против осем лица (Е. Г. е седми посочен по ред), повечето от които обвинени за участие в ОПГ, както и производство и продажба на наркотични вещества, осъществено от ОПГ, а част от тях и за други деяния. При все това Е. Г. е обвинен само за „Производство и продажба на наркотични вещества“, в съучастие, по чл. 283 ал. 2 от НК на Албания. За него е посочено, че производството се провежда задочно, като е бил защитаван от упълномощен защитник (адв. А.Х.) и от служебен защитник (адв. Ф.О.). Защитата е искала да се постанови оправдателна присъда. Пред втората инстанция Е. Г. е бил защитаван от адв. Г.К.. Албанският съд в мотивите към присъдата си посочва, че наказателното производство е образувано въз основа на информация, касаеща престъпна дейност на други от подсъдимите, но в хода на разследването е установена престъпна дейност на Е. Г., който на 11.06.2018 г е продал на Ф.А. и А.Х. наркотично вещество, като тези две лица след това са били арестувани. Относно промяната на съдебния състав. В самата присъда е посочено, че първоначално са били определени съдии Ф.Х., М.Б. и А.М. (посочени са само инициали). Първият е направил доброволен отказ да разгледа делото, а останалите двама са били отстранени от Независимата квалификационна комисия, като на тяхно място са определени нови трима съдии, постановили тази присъда. Пред настоящия състав защитата е възразила, като е посочила, че са налице съмнения относно безпристрастността на съда, предвид промяната на съдебния състав. Този въпрос е бил изрично поставен на албанската страна (л. 233), като не е получен отговор (л. 346). Вместо това албанското Министерство на правосъдието е посочило, че такъв отговор следва да се търси от Независимата квалификационна комисия. Относно позицията на защитата, в рамките на делото, гледано от албанския съд. В присъдата се посочва, че всички защитници, вкл. и на Е. Г., са поискали делото да се гледа по реда на съкратената процедура по чл. 332в ал. 3 НК. Посочва се, че подсъдимите и защитниците им поотделно и устно са потвърдили това свое желание. Видно от мотивите, по своето естество тази процедура е пряко ползване на вече събраните доказателства от досъдебното производство. Настоящият състав не може да установи по ясен начин дали осъждането е било задочно или не, доколкото в Присъдата се посочва едновременно, че това осъждане е било в отсъствието на Е. Г., но и че също така той е дал съгласие за съкратеното производство. Във възивното решение се посочва, че жалбата е подадена както от адвоката, така и лично от Е. Г., както и че лично е бил изслушан само адвокатът. Този въпрос е бил изрично поставен на албанската страна (л. 233), като не е получен отговор (л. 346). На следващо място в присъдата ясно са посочени защитните доводи на адвоката на Е. Г. (л. 51 и л. 355) – не е установено как той се е снабдил с наркотичното вещество, на кого и за каква сума ще го продава, какви действия е предприел с цел продажбата му. Сходни доводи са възпроизведени и в касационната жалба. Относно инкриминираните фактически обстоятелства. В присъдата (л. 77-83) и въззивното решение (л. 368, л. 383-390) се посочва, че е било дадено съдебно разрешение за подслушване на телефона на А. Б., Е. Г. и Ф.А.. Възпроизвеждата се два конкретни разговор между А. Б. и Е. Г. от 08.06.2018 г. Приема се, че се използват кодирани думи, които описват наркосделки. Приема се, че те двамата са се разбрали да предадат наркотично вещество на Ф.А. и А.Х. След това се посочват събития от 11.08.2018 г – а именно А. Б. управлявал лек автомобил Мерцедес Бенц с ДК № АА •• ТЕ, като за известно време е качил в него „лице на около 23 години“; след това същото това лице се среща с лице на около 22 години, като влизат в кафе-бар; в него влиза и А. Б.; пет минути по-късно излизат лицата на 23 и 22 години, като се качват в същия автомобил – първият го управлява, а 22 годишен младеж се вози; след това са задържани и арестувани (и така се установява, че 23 годишното лице е А.Х., а 22 годишното лице е Флоренц Джелуку). Към момента на задържането им А.Х. имал в себе си 0, 61 грама кокаин, а Ф.А. имал 11, 39 грама кокаин; в автомобила имало и 2, 41 грама марихуана (всички грамажи са заедно с опаковките). Така се достига до извод, че Е. Г. е осиГ.л тези наркотични вещества; след това с помощта на А. Б. ги предлага за продажба на различни лица; разпоредителното волеизявление е пресъздадено така: „Искаш ли това, което имаш сега за сега“; след това е предал това наркотично вещество на А. Б., а последният го предал на Ф.А. и А.Х.. Въз основа на телефонния разговор се достига до извод, че се касае за „добра и стабилна организация“. Достигнато е до „пълно убеждение за вината на Е. Г.“. Мотивите в присъдата са почти дословно повторени и в потвърдителното апелативно решение. Настоящият съдебен състав отбелязва, че в присъдата не се излагат фактически твърдения за предаване на наркотично вещество от Е. Г. на А. Б. и съответно предаването му от втория на А.Х. и Ф.А.. Единствено се посочва, че първият е общувал с втория по телефона (пресъздадени два разговора), както и че вторият се срещнал за кратко с третия, в неговия автомобил и след това, отново за кратко, е бил в заведение, където преди това са влезли третия и четвъртия; както и че последните двама управлявали колата на втория, като в тях (и в тази кола) били намерени наркотични вещества. При все това албанският съд, въз основа на тези установени факти, е достигнал до извод именно за такова предаване. И по-конкретно не е бил даден отговор на възраженията на защитата, че не е установено придобиването на наркотичното вещество от Е. Г., предаването му на А. Б., респективно препредаването от последния на А.Х. и Ф.А., договорки за цени и други условия, намерение за ползване и други обстоятелства. Относно осъждането. С тази Присъда Е. Г. е бил признат за виновен, като му е наложено наказание от 7 години "лишаване от свобода"; при все това на основание чл. 406 НПК наказанието му е било намалено с една трета – като крайното наказание е 4 години и 8 месеца "лишаване от свобода". Определено е да изтърпи наказанието в затвор с обикновен режим. Нормата на чл. 283 ал. 1 от НК на Албания гласи: „Продажба, предлагане за продажба… на наркотични вещества… в нарушение на закона….“ Нормата на чл. 283 ал. 2 от НК на Албания гласи: „Това престъпление, когато е извършено в съучастие… се наказва с "лишаване от свобода" от седем до петнадесет години“. Относно срока на наказанието, което остава да се изтърпи. В рамките на образуваното наказателно производство Е. Г. е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража" от 21.10.2018 г до 15.11.0218 г, а след тази дата до 24.09.2019 г е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, а след тази дата до 24.09.2019 г е бил с мярка за неотклонение „задължение за явяване в съдебна полиция“. Съобразно албанските правила, задържането с мярка за неотклонение "задържане под стража" от 25 дни се приравняват на 38 дни "лишаване от свобода"; домашният арест от 313 дни се приравнява на 313 дни "лишаване от свобода“ – или общо 351 дни "лишаване от свобода". Относно касационното обжалване. В края на първоинстанционната присъда е посочено, че подлежи на обжалване; в края на второинстанционната присъда такова отбелязване не е посочено; видно от Заповедта за изпълнение на присъдата, тя е влязла в сила на 03.06.2021 г – датата на въззивното решение – и наказанието подлежи на изпълнение. При все това са налице и данни, че е подадена касационна жалба и е образувано производство пред Върховния съд на Република Албания (към 31.01.2024 г), без обаче да е налице яснота дали това образуване има за ефект преустановяване на изпълнителното действие на осъждането. Този въпрос е бил изрично поставен на албанската страна (л. 233), като не е получен отговор (л. 346). Тази фактическа обстановка се установи от придружително писмо (л. 4), доклад (л. 6), Присъдата, чието признаване се иска, преведена като „Решение“ – (л. 8); съкратено апелативно решение (л. 101) и цялостно апелативно решение (л. 347); заповед за изпълнение на присъдата (л. 109); удостоверение за лични данни (л. 111), извлечение от албанския НК – чл. 283 (л. 113); удостоверение за предоставяне на гражданство (л. 177); касационни жалби (л. 199, л. 466-520); справка от Върховния съд на Република Албания (л. 203); документи, свързани с личното положение на Е. Г. в България (л. 206-218, л. 459), както и в Албания (л. 462); представени от защитата копия от публикации в медии и интернет сайтове, предоставящи сведения за актуалното състояние на албанската съдебна система (л. 261-283, л. 455-458); писмо от албанското Министерство на правосъдието, даващо отговор на обстоятелствата, за които е запитано (л. 346 във вр. с л. 233). По делото няма противоречия между доказателствата. При все това определена част от правно значимите обстоятелства останаха неизяснени (напр. причините за смяната на съдиите; дали подадената жалба има суспенсивен ефект) – въпреки искането на защитата за събиране на нови доказателства. При все това настоящият състав счита, че са събрани достатъчно доказателства за решаване на делото. От правна страна. Касае се за искане за признаване и изпълнение на чужд съдебен акт, за който се твърди, че е влязла в сила осъдителна присъда. Поради което се прилагат нормите на чл. 463 НПК, които посочват кога тази присъда следва да се признае, респективно тези на чл. 463 НПК, които посочват основанията за отказ за признаване. Най-напред следва да се посочи, че несъмнено са налице основанията по чл. 463 т. 1 НПК, касаещо двойна наказуемост (деянието, предмет на осъждането, да е престъпление и по българския закон) – това е така, доколкото чл. 354а НК визира именно деянието, предмет на това осъждане); а също така и на чл. 463 т. 2 НПК (осъденото лице да е наказателно отговорно по българския закон – това е така, доколкото Е. Г. е пълнолетен и вменяем, като не се ползва с имунитет или друга специфична лична защита; а също така и по чл. 463 т. 4 НПК (престъплението не е политическо или военно) – това е така, доколкото се касае за разпространение на наркотични вещества, което не отговаря на тези две изисквания; а също така чл. 463 т. 5 НПК (прилагане на non bis in idem) – това е така, доколкото няма данни за друго осъждане за същото престъпление от трета държава. При все това са налице основания да се приеме, че това осъждане е в противоречие на ЕКПЧ и на основните начала на българския процес – а това означава, че не са спазени изискванията по чл. 463 т. 3 и т. 6 НПК. Те ще бъдат коментирани по-долу. На следващо място не са налице някои от основанията за отхвърляне на искането – а именно не е изтекла предвидената в българския закон давност (чл. 464 т. 1 НПК) – това е така, доколкото деянието е от 2018 г, а давността на аналогичното престъпление по българския закон, това по чл. 354а ал. 1 НК, е 10 години – чл. 80 ал. 1 т. 3 НК; не е имало пречка за същото деяние, към момента на извършване на престъплението, да се проведе българско наказателно производство (чл. 464 т. 2 НПК); няма висящо или приключило дело за същото деяние (чл. 464 т. 3 НПК); ; престъплението не е извършено извън територията на Албания (чл. 464 т. 6 НПК). При все това са налице основанията за отказ по чл. 464 т. 4 и т. 5 НПК. На първо място са налице достатъчно данни, свързани с представените от защитата писмени документи, касаещи политически обусловените промени в съдебната власт на Албания, вкл. и масовото уволнение на съдии; а също така и информацията, касаеща масовите протести от страна на определени политически сили, вкл. и на Демократическата партия, чийто активист е Е. Г., както и насрещните репресивни мерки, които взима властта. Като се отчитат особеностите на осъждането – а именно авторството на деянието се крепи единствено на два телефонни разговора и фактически отказ на двете съдебни инстанции да дадат отговор на доводите на защитата (коментирано по-долу), то настоящият състав достига до извод, че е налице определена и съществена степен на вероятност, че присъдата е наложена или поне утежнена поради политически съображения (чл. 464 т. 4 НПК). Поради това, доколкото са налице сериозни основания да се счита, че присъдата е обусловена или поне съществено повлияна от политическата дейност на Е. Г., съдът намира, че е налице това основание за отказ. На второ място несъмнено е налице основанието за отказ по чл. 464 т. 5 НПК – признаването на тази присъда и приемане за реално изпълнение на осъждането ще противоречи на международните задължения на България. Това основание следва да се разгледа заедно с условието по чл. 463 т. 3 НПК – а именно осъждането да е резултат от спазване на правилата на ЕКПЧ. Българската държава, обвързвайки се с ценностите на ЕКПЧ (чрез подписване, ратифициране и обнародването, с което тя става действащо право, имащо примат над всеки един национален закон), се задължава не само да провежда своето национално наказателно производство в съответствие с разпоредбите, но и да признава чужди присъди само ако те не противоречат. А в настоящия случай са налице достатъчно съмнения, за да се достигне до извод за такова противоречие. Иде реч за липсата на надлежно определен съд и за нарушаване на принципа на справедливостта, закрепени в чл. 6 ЕКПЧ. По делото е установено, че и тримата съдии, първоначално определени да разгледат делото, са били отстранени и заменени. Съдът запита албанската страна за причините за това (л. 233), като не получи отговор. Вместо това албанското министерство на правосъдието посочи, че съдът следва да се обърне към Независимата квалификационна комисия (л. 346). Това фактически представлява отказ да се дадат поисканите сведения. Общото приложимо право между България и Албания е Европейската конвенция за международно признаване на присъди, приета от Съвета на Европа. Съобразно чл. 17 във вр. с чл. 15 от нея, когато съдът на замолената държава направи искане за представяне на допълнителна информация, комуникацията се осъществява с Министерство на правосъдието на молещата държава. Следователно именно това Министерство е следвало да даде отговор. Липсата на такъв отговор води до извод, че съмненията, свързани със законността на съдебния състав, постановил процесната присъда, не са преодолени. Следователно липсва изискуемият от чл. 6 ал. 1 ЕКПЧ „независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“. Това се отнася и до обстоятелството дали поначало е налице влязла в сила изпълняема присъда. Предвид несъмнено установеното, че е подадена касационна жалба и е образувано касационно производство, съдът запита албанското Министерство на правосъдието за правното значение на тези обстоятелства – и дали те водят до преустановяване на изпълнителното действие на присъдата. Отново не бе даден отговор – вместо което се препраща към съдържанието на апелативното решение, което не би могло да съдържа тази информация. Това води до извод, че не е доказано, че процесната присъда е действително окончателен съдебен акт, че има изпълнителна сила и поради това да е възможно определеното с нея наказание "лишаване от свобода" да бъде прието за изпълнение в България. Не е спазено и изискването за справедливост при разглеждане на делото и решаване на въпроса за наказателната отговорност на Е. Г.. Следва да се акцентира, че основното доказателства против него са двата проведени телефонни разговора с А. Б.. Само въз основа на тях се твърди, че той следва да бъда държан отговорен за намереното наркотично вещество у А.Х. и Ф.А., които се явяват трети лица. Това е налагало особено внимателно и подробно изследване на всички правно релевантни обстоятелства, най-вече в отговор на изричните възражения на защитата, но също така и служебно от съда. Само в този случай може да се разсеят съмненията за произвол при достигане на извод за авторство на деянието. В действителност в нито един от двата акта по същество – първоинстанционна присъда и потвърдително апелативно решение – не е даден такъв отговор. Макар и защитата ясно да е възразила, като е поискала да се установи как Е. Г. се е снабдил с наркотичното вещество, как то е било предадено от него на А. Б., респективно как се е осъществило препредаването от последния на А.Х. и Ф.А., какви са били намеренията, на каква цена, както и други обстоятелства – всички те не са получили никакъв отговор. Особено впечатление прави, че дори и двете съдебни инстанции не излагат фактически твърдения за подобно предаване на наркотика. Напротив, само въз основа на тези телефонни разговори достигат до извод, че Е. Г. е отговорен за държаното от трети лица наркотично вещество. По никакъв начин не е коментирано обстоятелството, че се касае за малко количество наркотик, за което е съмнително дали е било обект на препродажби и което е възможно да е било държано А.Х. и Ф.А. без никаква връзка с Е. Г.. Пълното игнориране на доводите на защитата и липсата на ясни и мотивирани изводи защо се достига до извод, че Е. Г. е извършил деянието, водят до извода, че справедливостта на производството е била нарушена. На последно място следва да се добави, че това осъждане противоречи и на основните начала на българския наказателен процес. Част от тях са идентични с посочените по-горе пороци – а именно обективен и безпристрастен съд, предварително определен от закона; право на защита, което води до необходимост да се даде отговор на възраженията на защитника; изпълнимост само на окончателни съдебни актове; ясно мотивиране на извода за авторството на деянието. Тук следва да се посочи и допълнително чл. 177 ал. 1 НПК, съобразно която норма осъждането не може да се основава само на материали, събрани със специални разузнавателни средства. А точно такъв е настоящият случай – доколкото единствената връзка на Е. Г. с процесното държане на наркотично вещество от А.Х. и Ф.А. са записите на два негови разговора с А. Б., който след това се е срещнал за кратко с тях – без да се твърди каквото и да е предаване на наркотично вещество от Е. Г. на А. Б. или от последния на тези две лица. Поради тези причини съдът приема, че следва да се отхвърли искането на Министерството на правосъдието на Република Албания за признаване на Присъда № 28/28.10.2020 г по н.д. № 23/51/130 на Специализиран първоинстанционен съд против корупцията и организираната престъпност на Република Албания, потвърдена с Решение № 13/03.06.2021 г на Специализирания апелативен съд против корупцията и организираната престъпност на Република Албания, с която на българския и албанския гражданин Е. Г., роден на ••••••• г, с ЕГН •••••••••• е наложено наказание от 4 години 8 месеца "лишаване от свобода" за деяние по чл. 283 ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Албания – „Производство и продажба на наркотични вещества“. Няма пречка албанските власти да направят ново идентично искане, като изложат съответни аргументи в негова подкрепа, въз основа на които да се достигне до извод, че посочените по-горе пороци не са действителни. Това е така, доколкото поне част от основанията за отказ за признаване и изпълнение се основават на отказа на Министерството на правосъдието на Република Албания да предостави исканата информация. При нейното наличие е възможно да се достигне и до друг извод. Въз основа на тези мотиви съдът постанови акта си. Председател: Членове: 1. 2.