Решение № 3321 от 4.11.2022 г. на Районен съд - Варна по дело № 4662/2022 г.

производството предвид на направеното признание на иска същият се явява основателен, и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца в условията на солидарност с търговското дружество „Т. А“ ЕООД, ЕИК 204236548 със седалище и адрес на управление гр. Р. сумата от 10558, 76 евро представляваща част от цялото вземане в размер на 150926, 53 евро по запис на заповед, издаден на 30.08.2018г., предявен за плащане на издателя на 09.10.2021г., а на авалиста на 21.09.2021г. ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 22.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №10258/02.12.2021г. постановена по ч.гр.дело № 18352/2021г. на Районен съд – П.в, на осн. чл. 505, ал.1 вр. чл. 537 ТЗ по реда на чл. 422 ГПК. По отношение на разноските: При признание на иска в частта досежно съдебно – деловодните разноски се състои от възможност да се предпази ответната страна от заплащане на разноски, но при условие, че не е оспорвала твърдяното от ищеца право преди завеждане на исковата молба в съда. В този смисъл е и съдебната практика и в случая Определение №709/28.12.2012г., постановено по ч.гр. дело № 592/2012г. на ВКС, І-во г.о., в което се приема разбирането, че предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК. В конкретния случай ответникът е признал исковата претенция с отговора на исковата си молба от 07.07.2022г., а т.е. след завеждане на заповедното производство в съда – 22.11.2021г, в което производство е депозирано възражение за недължимост от 17.02.2022г. При тези съображения и с оглед съдебната практика следва извода, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждане, както на заповедното производство, така и на исковото, поради което не е налице втората от предвидените две кумулативно дадени предпоставки, при което в полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски и за двете производства. Във връзка с възражението за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство.Последното се определя от материалния интерес по спора, който съответства на цената на иска. Цената на иска е в размер на 10558, 76 евро, при което минималното възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 1379, 44 лева с вкл. ДДС, на осн. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните възнаграждения за процесуално представителство. Възнаграждението за исково и заповедно производство не превишава минималните размери посочени в наредбата, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1013, 03 лева, от които 413, 03 лева заплатена в заповедното производство държавна такса и 600 лева възнаграждение за процесуално представителство, като и сумата от 1792, 47 лева, от които 413, 03 лева доплатена в исковото производство държавна такса и 1379, 44 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Воден от горното, съдът