Решение № 351 от 16.7.2019 г. на Административен съд - Монтана по дело № 278/2019 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. С решение от 23.04.2019г., постановено по АНД №242/2018г.по описа на РС-Берковица е потвърдено наказателно постановление №12-001098/ 23.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана, с което на „Е.2.“ЕООД •••, , представлявано от Н.Ц.Я., в качеството му на работодател е наложено админи-стративно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., на основание чл.85, ал.4 във вр. с чл.84 от Закона за насърчаване на заетостта/ЗНЗ/, за нарушение на чл.30б, ал.3 от ЗНЗ. Горното решение е обжалвано с касационна жалба от адв.К.К., като процесуален представител на касатора „Е.2.“ЕООД •••, представлявано от Н.Ц.Я., с искане да се отмени решението на съда, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание иска отмяна на решението, като незаконосъобразно, респ. отмяна и на наказателното постановление. Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана, чрез юрк.Кръстева иска да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна. Административен съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по изложените по-долу съображения. Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено, че на касатора в настоящето производство е състав ен акт за установяване на административно нарушение № 12-001098/ 18.06.2018г. и наказателно постановление № 12-001098/ 23.07.2018г., за това, че при извършена проверка на място на 11.05.2018г. и по документи на 04.06.2018г. по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана в обект на търговеца - къща за гости, находяща се в с.З•••, ул.“Н.Й.В••• “№34 е установено, че дружеството, в качеството си на работодател, не е използвало по предназначение предоставените му по реда на гл.6 от ЗНЗ целеви средства, като на място при проверката на 20.02.2018г. не са открити лицата, наети по проекта „Обучение и заетост на младите хора“-Б••• Ц••• Г••• и М••• Б••• И•••, но в представената отчетна форма за м.февруари 2018г. е записано, че лицата са работили на този ден по 8ч., а също дружеството е подало заявка за плащане №6 за отчетен месец февруари 2018г. и изплащането на средствата е извършено на 03.05.2018г., при което е нарушен чл.30б, ал.3 от ЗНЗ, за което на дружеството, в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000лв., на основание чл.85, ал.4 във вр. с чл.84 от ЗНЗ. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. Решението на РС-Берковица е правилно и законосъобразно.За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че факта на нарушение е доказан с всички допустими писмени и гласни доказателства, при което правилно е ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството, в качеството му на работодател.Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция.Безспорно е установено по делото, че дружеството, представлявано от Н.Ц.Я. не е използвало по предназначение предоставените му по реда на гл.6 от ЗНЗ целеви средства, като на място при проверката на 20.02.2018г. не са открити лицата, наети по проекта-Б••• Ц••• Г••• и М••• Б••• И•••, но в представената отчетна форма за м.февруари 2018г. е записано, че лицата са работили на този ден 8ч., а също дружеството е подало заявка за плащане №6 за отчетен месец февруари 2018г. и изплащането на средствата е извършено на 03.05.2018г., при което е нарушен чл.30б, ал.3 от ЗНЗ, съдържащ забрана за използване на средства по проект не по предназначение от работодателя.Нарушението е доказано и правилно е санкционирано дружеството в качеството му на работодател.Правилно санкцията е наложена на минимума за този вид нарушение, при спазване разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, при което като е потвърдил НП съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, в унисон с приложимия материален и процесуален закон, което следва да се остави в сила. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК Административният съд