Решение № 338 от 31.10.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 432/2023 г.

Производството е по чл.25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на Антон Солдунов, гражданин на •••, роден на •••г., в качеството си на управител на "Воден" ЕООД, в процес на учредяване, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Генерал Скобелев“ 10, ет.3 срещу постановения от Агенция по вписванията отказ № 20231012123906 от 16.10.2023г. по депозирано от жалбоподателя заявление за вписване на първоначална регистрация на Воден ЕООД. Жалбоподателят е недоволен от постановения отказ и претендира той да бъде отменен. Заявява, че е налице уникалност на името на фирмата, тъй като думите “воден“ и “вооден“ се различават по звучене, по значение и по използване в езика. „Воден“ е прилагателно от думата “вода“ и означава нещо, което е водно и е свързано с водата. Думата “вооден“ се свързва с диалектен начин на изразяване и описва нещо, което се е разтворило във водата. Двете думи се различават по значение и употреба. Те се различават и по сричковия им състав. Думата "воден" е от две срички, а думата "вооден" се състои от три срички. Моли се отказът да бъде отменен. В отговора си Агенция по вписванията счита жалбата за неоснователна. Бургаският окръжен съд, след като прецени приложените доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното: На 12.10.2023г. адв. Стоян Анигностов, като пълномощник на Антон Солдунов, е подал до Агенцията по вписвания заявление по образец А4 за вписване на първоначална регистрация на дружеството "Воден" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Генерал Скобелев“ 10, ет.3, с управител и едноличен собственик на капитала Антон Солдунов. На 16.10.2023г. е постановен отказ по това заявление от длъжностно лице по регистрация към Агенцията по вписванията, тъй като заявената за вписване фирма "Воден" не е уникална, понеже в ТР има регистриран търговец със същата фирма, а именно "Вооден" ЕООД. Счетено е, че към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата не следва да бъдат включвани препинателни знаци и интервали, двойни букви, главни и малки, които при изписване и изговаряне на наименованието на фирмата не могат да изпълняват функцията по индивидуализация на търговеца. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, както е в настоящата хипотеза. Счетено е, че наличието на двойна буква О не води до индивидуализацията на фирмата, чието вписване се иска спрямо вече вписаната, понеже словесното съдържание на наименованията е едно и също. Имената разкриват и висока степен на звуково сходство помежду си, до степен на въвеждане в заблуждение. Счетено е, че в случая уникалност не е налице и затова е постановен обжалваният отказ. Съдът като съобрази фактите по делото и закона, намери следното: Жалбата е неоснователна. Към момента в ТР е вписано дружество с наименованието "Вооден" ЕООД. Новоучреденото дружество, чието вписване се иска, е с наименованието "Воден" ЕООД. Според настоящия съдебен състав съществуването на друг търговец с наименование Вооден ЕООД, който е вписан в ТР, представлява пречка за регистрация на новото търговско дружество - Воден ЕООД. Съгласно чл.7, ал.1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата е един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци, поради което законодателят с разпоредбите на чл.7, ал.4 и чл.11 ТЗ е въвел принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца. Съгласно чл.11, ал.1 ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки. Търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при нейното формиране. Същата трябва да отговаря на изискванията по чл.7, ал.2 ТЗ - изискване за истинност, да не въвежда в заблуждение, да не накърнява обществения ред и морала. Към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата обаче не следва да се включват препинателни знаци и разС.ия, които при изписване и изговаряне на наименованието не могат да изпълняват функциите си по индивидуализация на търговеца. В случая е налице установено сходство в наименованията на съществуващ търговец и дружеството в процес на регистрация, което води до констатираната от Агенцията по вписванията възможност третите лица да бъдат въведени в реално заблуждение при идентификацията на търговеца. Макар законът да не въвежда изрично забрана фирмените наименования да нямат еднакво звучене, налице е законово установено изискване имената на фирмите да не въвеждат в заблуждение, като крайна сметка да служат и обезпечават яснота и несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за който се отнасят. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза. В случая описаното сходство се поражда от факта, че при изписването наименованията на въпросните фирми – Воден ЕООД (в процес на учредяване) и вече съществуващата "Вооден" ЕООД е налице минимална лексикална разлика, свеждаща се това, че в първия случай буквата “о“ е употребена един път, а във втория случай тази буква е употребена два пъти, т.е. тя е удвоена. Според БОС в устната реч посочената разлика ще остане изцяло незабележима, защото имената на двете дружества имат напълно идентично произношение. Наименованията на двете фирми са сходни до степен, че лесно могат да бъдат объркани потребителите и останалите търговци, които ще се окажат въведени в заблуждение, че договарят с другия търговец, поради което не е спазено изискването на чл.7, ал.2 ТЗ фирмата да не въвежда в заблуждение. БОС се солидаризира със становището на длъжностното лице, че наличието на двойна буква “о“ не е основание да се приеме, че е налице индивидуализация на заявената за вписване фирма спрямо вече вписаната. Това е така, понеже словесното съдържание на наименованията наистина е едно и също и между тях има много висока степен на звуково сходство. Това сходство може да доведе третите лица до заблуждение. Минималното различие в имената е формално. Наистина изписването на наименованията на двете фирми на чужд език се различава, но това няма значение за горните изводи на съда, доколкото изписването им на български език разкрива голямо сходство помежду им, а при изговарянето си те звучат еднакво. Ето защо съдът намира за правилен и законосъобразен постановения отказ, което налага той да бъде потвърден. По искането за разноски: Разноски в полза на Агенцията по вписванията не се дължат. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова, ДВ, бр. 105 от 2020 г.) съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство, поради което не може да се приеме, че Агенцията по вписванията е страна по него. Според чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя - в този смисъл и Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК. Мотивиран от горното и на основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ Бургаският окръжен