Решение № 209 от 13.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10848/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение №9312 от 02.06.2023 год. по гр.д. №26176/2022 год. по описа на СРС, 54 състав, с което по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в правната сфера на „К.“ ЕООД, ЕИК ••••, съществува вземане от „Б.е.е.“ ООД, ЕИК ••••, за сумата от 400.00 евро, представляваща обезщетение за изпълнен със закъснение повече от три часа полет № BGH 5546 от 12.07.2019г. по направление Глазгоу- Бургас, което вземане било прехвърлено на ищеца от пътника Л.У. по силата на договор за цесия от 29.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 02.02.2021г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 6335/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от ответника, с която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба подава ищеца, с която я оспорва като неоснователна, недоказана и необоснована. Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по отношение на приложението на относимите към правния спор императивни правни норми. Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) № 261/2004г.) във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „К.“ ЕООД съществува вземане от „Б.е.е.“ ООД за сумата от 400.00 евро, представляваща обезщетение за изпълнен със закъснение повече от три часа полет № BGH 5546 от 12.07.2019г. по направление Глазгоу- Бургас, което вземане било прехвърлено на ищеца от пътника Л.У. по силата на договор за цесия от 29.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 02.02.2021г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 6335/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът твърди, че Л.У. в качеството си на пътник със самолетен билет за полет № BGH 5546 от 12.07.2019г. по направление Глазгоу- Бургас, опериран от ответника, е пристигнал в крайната дестинация със закъснение повече от три часа, поради което и доколкото разстоянието между двете летища е между 1500 и 3500 км и на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. в правната му сфера възникнало вземане за обезщетение от авиопревозвача в размер на 400.00 евро, което било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 29.12.2020г. Ищецът в качеството си на пълномощник на цедента уведомил ответника за прехвърлянето на вземането и го поканил да изпълни задължението си доброволно, което превозвачът не сторил. По изложените съображения ищцовото дружество претендира процесното обезщетение, ведно със законната лихва и разноски. В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че не е страна по сключен с праводателя на ищеца договор за превоз, доколкото не е сключвал такъв договор и не е издавал резервация за полета, който бил изпълнил в качеството си на страна по договор с туристическа агенция, 1 организирала пътуването на Л.У.. Допълва в тази връзка, че дружеството е чартърна авиокомпания, поради което не сключва договори с пътници, не комуникира с тях и не издава резервации. Поддържа, че доколкото по делото са налице данни, че процесният полет е част от пакетно туристическо пътуване, включващо и настаняване и трансфер с друг вид транспорт до мястото на настаняване, следва да се приеме, че се касае за хипотеза на мултимодално пътуване, при която Регламент (ЕО) № 261/2004г. е неприложим съобразно т. 2.2.5 от Тълкувателни насоки за Регламент 261/2004 на Европейската комисия. Оспорва доказаността на твърдението на ищеца процесният полет да е изпълнен със соченото в исковата молба закъснение. Оспорва и действителността на извършената цесия, доколкото цедентът по нея- Л.У., бил непълнолетен или малолетен, а по делото не били представени доказателства за качеството на представляващия го при прехвълрянето Лоис Уорнок, както и за правото му съобразно съответно приложимото законодателство да извършва разпореждане с имуществото на малолетния, респ. непълнолетния. Счита, че не е надлежно уведомен за цесията, доколкото електронното писмо до него в тази насока било изпратено от лице, за което не било упоменато да е упълномощено от цедента, а и доколкото представеното по делото пълномощно в полза на ищеца било подписано от лице, различно от цедента. Като довод за неоснователност на претенцията сочи обстоятелството, че преди предяваяване на иска не е надлежно проведено предвиденото в ЗГВ рекламационно производство, съставляващо съгласно нормата на чл. 134 ЗГВ задължителна предпоставка за предявяване на иск. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземането поради изтичане на предвидения в нормата на чл. 135, ал. 1 ЗГВ специален давностен срок. Претендира разноски. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните: Неоснователен е довода на въззивника допуснати нарушения на императивни материално правни норми поради непровеждане на рекламационно производство по ЗГВ, което е предпоставка за упражняване правото на иск в случая. Това е така, тъй като приложното поле на рекламационното производство, предвидено в ЗГВ, е ограничено до исковете за ангажиране отговорността на превозвача при липси и повреди на багаж и товари, поради което съдът намира, че то не е задължителна предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за закъснял полет по Регламент (ЕО) № 261/2004. Следователно първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми. По съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС и като съобрази аргументите на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното: Предвидената в посочения Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. отговорност на въздушните превозвачи урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание. Пътниците на закъснели полети с повече от три часа до крайния пункт на пристигане са в аналогично положение, доколкото търпят същото неудобство - загуба на време, равна на или по голяма от три часа спрямо планираното разписание на полета им. Целта е пътниците да бъдат компенсирани за претърпените от тях вреди. В този смисъл е практиката на СЕС - Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C - 402/07 и С - 432/07/, която е задължителна при тълкуването на разпоредбите на Регламента. Съгласно чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г., пътниците имат право на обезщетение при голямо закъснение (продължило три или повече часа), което е в размер на 400 евро за всички полети на територията на ЕС над 1 500 км. Разстоянията се измерват по метода на дъгата на големия кръг. Регламентът не съдържа дефиниция за закъснение на полет, но "полет" по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач. Съдът споделя извода на СРС, че за да възникне за ищеца право на обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент /Е0/ № 261/2004 в негова тежест е да докаже, че е сключил договор за въздушен превоз, че е пътувал с полет с № BH5546, насрочен за дата 12.07.2019 г. с дестинация Гласгоу - Бургас, дестинация над 1 500 км., който е закъснял с повече от 3 часа. Въззивният съд намира за изцяло неоснователно възражението на ответника в жалбата, че не е доказано договорно правоотношение с ищцата. Следва да се посочи, че съгласно чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час - не по - късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни документи потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет. От приетите пред СРС писмени доказателства се установява, че ищцата е имала закупен електронен билет за процесния полет, който следвало да бъде изпълнен от ответника като превозвач, с час на пристигане 00: 50 часа местно време на 12.07.2019 г. Според представената пред СРС бордна карта, ищцата се е регистрирала като пътник на полет № BH5546, насрочен за дата 12.07.2019 г. от 18: 50 часа местно време. Според проследяване на полета, планираният час на кацане на процесният полет е бил на 12.07.2019 г. от 00: 50 часа местно време, като в действителност е кацнал на 12.07.2019 г. от 08: 20 часа местно време. Представена е и фактура за потвърждение на резервация, от която е видно, че е резервирано пътуване с полет № BG5546 на 12.07.2019 г. в 18: 50 часа от Гласгоу и настаняване за периода 11-21.07.2019 г. в хотел Марина Бийч, Дюни в двойна стая с балкон с изглед към морето. Според Споразумение за чартърни полети от 18.06.2018 г., "Б.е.е." ООД предоставя на разположение на "Balkan Holidays aviation" Ltd три самолета тип АЗ 20 за превоз за почивка извън Обединеното кралство съгласно чартърна програма за лято 2019 по разписание и номера на полети, посочени в приложение 1. В последното е посочен процесният полет BH5546. Закъснението на полета с повече от 3 часа се установява и от представени технически и полетен дневник на процесния полет. Настоящият състав приема за неоснователно и възражението, че не е доказано ищцата да се е явила на гишето за регистрация преди полета. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Определение от 24.10.2019 г. по дело С - 756/18 на Съда на Европейския съюз) "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение не са доказали, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери". Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 обосновава извод, че ако пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. Такова доказване не е проведено по делото. Следователно изводът на СРС в оспореното решение, че ответникът "Б.е.е." ООД е легитимиран да отговаря по предявения иск за обезщетение от закъснял полет, за който е приложим Регламент № 261/2004 г., е обоснован. Неоснователни са и възраженията за непроведена рекламационна процедура по ЗГВ, доколкото рекламационното производство по ЗГВ не е необходима предпоставка за правото на обезщетение по Регламента. Приложното поле на рекламационното производство касае исковете за отговорност при липси и повреди на багаж и товари, какъвто не е настоящият случай. Неоснователно е и възражението на въззивника, че извършената от него услуга по въздушен превоз е част от пакет услуги, предоставени от туристическа агенция, поради което е налице мултимодално пътуване, в който случай не следва да се прилага Регламент /Е0/ № 261/2004. Според т. 2.2.5 и раздел 6 от Тълкувателните насоки за Регламент /Е0/ № 261/2004, мултимодалните пътувания, включващи използване на няколко вида транспорт по време на придвижването по маршрута до крайната дестинация, не са обхванати от регламента. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, въпреки изрично дадените му указания в тази връзка, не ангажира каквито и да било доказателства, че процесният полет е част от мултимодално пътуване, а чартърният му характер, сам по себе си, не обуславя различен извод. Ищецът няма задължение да доказва наличието на договор с туристическа агенция и неговото съдържание. Отделно от това следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /Е0/ № 261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 26.03.2020 г. по дело С-215/18, с което е дал задължително тълкуване, че Регламентът трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки. Предвид изложеното в съвкупност, въззивният състав приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав за установяване правото на обезщетение по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Тъй като искът е доказан по основание и размер, законосъобразно СРС е разгледал направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност и го е приел за неоснователно. Във връзка с доводите в жалбата относно приложимата давност въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, в относимата редакция в случая, преди изменението й през 2021 г., предвиждаща специален давностен срок, е неприложима в настоящия спор. Нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност", следва да се тълкува систематично, при което тълкуване се налага извод, че посоченият в нормата 2 годишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и когато става въпрос за иск за обезщетение по Регламент /Е0/ № 261/2004 г. Аргумент за такъв извод може да се изведе и от нормата на чл. 137 ЗГВ, според която сроковете по чл. 135 ЗГВ спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извлечени от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите норми на ал. 2 и, ал. 3 на чл. 135 ЗГВ нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 Регламент /Е0/ № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Въззивният съд приема, че към давността за обезщетението за закъснял полет приложение намират общите правила на ЗЗД - чл. 111, б. "б" ЗЗД, в която е предвидено, че с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от неизпълнен договор. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало, в настоящия случай от деня на изпълнение на закъснелия полет 12.08.2019 г., към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично обезщетение. Искът е предявен на 15.02.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, преди да изтече общата давност. По разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемото дружество, като за доказване на извършените от него разноски последното представя списък с разноски и разписка от 25.09.2023 год., в която е посочено, че плащането е станало в брой, поради което последната служи като доказателство, че разноски реално са сторени. Мотивиран от горното, Софийски градски съд