Решение № 2463 от 24.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 682/2024 г.

Производството е по реда на с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба на М. К. Д. против заповед № 18-3754/02.04.2024 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград (СГКК), с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] (КККР) чрез допълване на схеми на самостоятелни обекти с КИ 65334.300.1437.1.2 и 65334.300.1437.1.4 в сграда 65334.300.1437.1. Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. А. Б., с молба от 10.07.2024 г. оттегля оспорването на заповедта, в частта, имаща за предмет обект 65334.300.1437.1.4., и поддържа като незаконосъобразна заповедта по отношение на обект 65334.300.1437.1.2. Оспорването е основано на възражения, че заповедта е издадена в производство, образувано от ненадлежна страна – И. Д., чийто собственически права върху спорния обект е оспорена, както и без участието на М. Д.. Твърди, че съществува извънсъдебен спор за собственост, както и че промените са утвърдени без отчитане на документите, легитимиращи Дукина като собственик. Твърди се, че допълването на схемата за [имот номер] е допуснато по отношение на фактически несъществуващ обект, респ. че не е изпълнено строителството (преустройството), съгласно разрешение за строеж № 215/20.12.2017 г. Жалбоподателят и негов представител не участват в проведеното съдебно заседание на 10.07.2024 г. С жалбата се иска отмяна на оспорваната заповед и присъждане на разноски. Ответникът – началникът на СГКК със становище от 08.05.2024 г. (л.12) оспорва жалбата, претендира разноски и се поддържа възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Заинтересованата страна – И. К. Д., представляван в процеса от адв. Е. П., оспорва жалбата. Поддържа, че доверителят й е имал правен интерес да поиска самостоятелно и независимо от М. Д. заснемане и изменение на кадастралната карта по отношение на обект 65334.300.1437.1.2 – гарсониера на втори жилищен етаж на сградата, която е сънаследствена между И. Д. и М. Д.. Намира за недоказано по делото наличие на спор за материално право относно гарсониерата като съсобствена с М. Д.. Счита за доказано, че административният орган е изпълнил задължението си по съобщаване на започнатата процедура и издадените уведомления за приемане на проекта за изменение и на самата заповед, като са спазени разпоредбите на чл. 18а от АПК. Претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 1900/13.06.2024 г. по делото, което продължава да поддържа в частта, касаеща оспорването на заповедта по отношение обект 65334.300.1437.1.2. Жалбоподателят е изпълнил в срок дадените му указания с разпореждане по делото от 27.05.2024 г. Жалбата е редовна спрямо изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е подадена на 23.04.2024 г. (л.8) от заинтересована страна по см. на чл. 54, ал. 4 във вр. с § 1, т. 13 от ЗКИР, както и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е съобщена на Дукина на 09.04.2024 г. (л.15). Предмет на оспорване е акт, издаден на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР. Жалбата е родово и местно подсъдна на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 54, ал. 6 от ЗУТ с оглед местонахождението на имота в съдебния район на Административен съд – Благоевград. По отношение на оспорването на заповедта, в частта й, касаеща обект 65334.300.1437.1.4, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено на основание чл. 159, т. 8 от АПК, поради оттегляне на оспорването, извършено с молба от 10.07.2024 г. и в съответствие с изискванията на чл. 155, ал. 1 и ал. 3 от АПК от изрично упълномощен по реда на чл. 34, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК с това право пълномощник (л.5). Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е образувано по заявление от 23.11.2023 г. (л. 22) на И. К. Д. до СГКК. С това заявление, към което е представено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-308426/30.10.2023 г., е поискано по същество изменение в КККР чрез нанасяне на нов обект с проектен КИ 65334.300.1437.1.2, с площ 45, 96 кв.м., предназначение „жилище, апартамент“, на втори етаж на еднофамилна жилищна сграда с КИ 65334.300.1437.1., който обект е собственост на К. И. Д.. Изменението е заявено и по отношение изменение в КРНИ като „Сградата става: многофамилна и се заличават грешно вписаните собственици в сградата.“. Очертанията на обекта са отразени съгласно одобрени архитектурни проекти към Разрешение за строеж № 215/20.12.2017 г. и одобрени архитектурни проекти от 10.07.1975 г. Правата върху обекта са заявени на основание Протокол за съдебна делба от 14.11.1984 г., нотариален акт за дарение № 59/21.12.1993 г., нотариален акт за дарение № 58/21.12.1993 г. и удостоверение за наследници на К. И. Д., от което е видно, че негови наследници са заявителят И. К. Д. и М. К. Д.. С писмо от 08.12.2023 г. (л.16) на ответника до М. Д., в качеството й на заинтересована страна в административното производство, е направен опит същата да бъде уведомена за заявеното изменение на КККР и правата й в това производство. Писмото е изпратено по реда на чл. 18а, ал. 8 от АПК чрез пощенски оператор, но видно от отбелязванията на оператора (л.17) писмото е върнато на 05.01.2024 г., тъй като не е получено от адресата като „непотърсено“. С ново писмо от 08.01.2024 г. (л.18) на ответника, идентично по предмета си с писмото от 08.12.2023 г., са предприети действия по уведомяване на Дукина по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК. Видно от съдържанието на писмото в него е указано дата на поставяне на таблото за обявления на СГКК и публикувано на ел. страница на 08.01.2024 г., респ. е указано сваляне от таблото и ел. страницата на 16.01.2024 г. По делото няма доказателства, които да удостоверяват изпълнението на указанията за поставяне и сваляне на уведомлението по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК. В този смисъл, съдът намира за недоказано изпълнението на дадените указания от 08.01.2024 г., респ. за недоказано уведомяването на страната по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК. С определение № 1900/13.06.2024 г. до ответника бяха дадени конкретни указания, че не сочи доказателства за изчерпване реда по чл. 18а, ал. 8 и ал. 9 от АПК преди пристъпване към съобщаване на уведомлението от 08.01.2024 г. по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК. В изпълнение на дадените указания процесуални действия не са извършвани от страна на ответника, поради което съдът намира за недоказано по делото, че съобщаването не е могло да бъде извършено по реда на предходните алинеи по см. на чл. 18а, ал. 10 от АПК, респ. по реда на чл. 18а, ал. 8 и ал. 9 от АПК. Със сега оспорваната заповед № 18-3754/02.04.2024 г. на началника на СГКК, в относимата към оспорването част, е одобрено изменение в КККР на [населено място] чрез допълване на схема на самостоятелен обект с КИ 65334.300.1437.1.2 в сграда 65334.300.1437.1. Допълването е разпоредено в съответствие с данните от приетия проект за изменение. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКИР административен орган - началника на СГКК – Благоевград, доколкото със същата е допуснато изменение на КККР, касаещо обект, намиращ се в [населено място], област Благоевград, което изменение има за предмет отстраняване на непълнота по см. на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР чрез нанасяне на самостоятелен обект в сграда с КИ 65334.300.1437.1. Актът е постановен в предписаната от закона форма, но по отношение спазването на административнопроизводствените правила, съдът намира, че същите са съществено нарушени. Съгласно общото правило, уредено в чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, административният орган е длъжен да провери като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството за наличието на специалните изисквания, установени със закон. Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба), измененията в КККР се извършват от СГКК по местонахождение на имота въз основа на заявление от собственика, от друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган. В настоящия случай, изменението е инициирано по едностранно заявление на И. К. Д., за когото още към момента на подаване на заявлението е посочено, че е съсобственик на обекта като сънаследник на К. И. Д., заедно с М. К. Д.. Съгласно преобладаващата съдебна практика, инициирането на производство за изменение на КК при условията на чл. 51, ал 1, т. 2 от ЗКИР е недопустимо, ако е извършено само от единия от множество съсобственици на съответния обект, респ. ако е извършено без знанието и съгласието на другите съсобственици. Така например в решение № 9194/19.10.2022 г. по адм. дело № 2775/2022 г. на ВАС е посочено, че: „Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че се касае за производство за изменение на КК и КР, инициирано като такова по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР само от единия съсобственик на самостоятелен обект с [идентификатор] по КК на [населено място], за заличаване на същия и нанасяне на нови три самостоятелни обекти с нови идентификатори. Правилно съдът е приел, че липсва аналогично заявление за изменение на КК и КР и от другия съсобственик, а е налице заявено от него пред административния орган изрично несъгласие за такова…“. Прието е също, че при „липса на съгласие между съсобствениците на самостоятелен обект“ със заявеното изменение, то това несъгласие има характер на „спор за материално право по смисъла на чл.52, ал.1, т.3 от ЗКИР.“. В този смисъл съдът намира за незаконосъобразна заповедта като издадена в производство, образувано в нарушение на чл. 51, ал. 3 от ЗКИР, тъй като заявлението за допълване на КККР по отношение на процесния обект не е подадено със съгласието на всички собственици на вещни права спрямо този обект. Нарушението е съществено по своя характер, тъй като касае основанията за допустимост на административното производство и чрез него се поставят под заплаха интересите на лицата, нежелаещи заявеното изменение без значение от причината. На отделно основание съдът намира, че заповедта е издадена и при лишаване на жалбоподателя от пълноценно участие в административното производство. Съгласно общото правило на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно общото правило на чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, а съгласно ал. 3, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Посочените процесуални правила са доуточнени в чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, където е посочено: ал. 1 - в случаите на непълноти или грешки СГКК уведомява по реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно производство. Заинтересованите лица могат да правят писмени възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението; ал. 2 - СГКК след изтичане на срока по ал. 1 изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица. От събраните по делото доказателства и приложим закон чл. 18а, ал. 8-10 от АПК, съдът намира за установено по делото, че жалбоподателят не е редовно уведомен за започналото административно производство. Съгласно чл. 18а, ал. 8, т. 1 от АПК, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1. за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота. Съгласно чл. 18, ал. 9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Съгласно чл. 18а, ал. 10 от АПК, когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. С оглед установените факти по делото, съдът намира, че съобщаването по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК е нередовно. На първо място, редът по чл. 18а, ал. 10 от АПК е приложим след установена невъзможност за съобщаване „по реда на предходните алинеи“. По делото не се твърди и не се сочат доказателства, че „страната не може да бъде намерена и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението“ по см. на чл. 18а, ал. 9, изр. първо от АПК, респ. не се твърди и не се сочат доказателства за изчерпване на реда за съобщаване чрез залепване/пускане на уведомление и засвидетелстване на тези действия по см. на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Редът по чл. 18а, ал. 9, изр. трето от АПК предполага, „че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа“ и „могат да се получат в едноседмичен срок“ в посочената канцелария. В този смисъл, редът по чл. 18а, ал. 9 от АПК е ясен и категоричен и предвижда действията по залепване/пускане на уведомление, както и засвидетелстването на тези действия, да се извършва от длъжностни лица при органа, респ. съда, както и че получаването на книжата се следва единствено в помещение (канцелария) на органа, респ. съда. Редът по чл. 18а, ал. 9 от АПК не позволява участие на пощенски оператор като посредник при съобщаването, какъвто е допустим при съобщаване по реда на чл. 18а, ал. 8 от АПК. Данните, предоставени от пощенски оператор, че „страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението“ са основание по арг. от чл. 18а, ал. 9 от АПК да се пристъпи към залепване/пускане на уведомление, но тези действия, както бе казано вече следва да се извършват непосредствено от служители на органа, респ. съда. На второ място, по делото не е доказано ответникът да е предприел действия по установяване на постоянен адрес на М. Д., както и на нейната месторабота, съгласно чл. 18а, ал. 8 от АПК, за да докаже невъзможност за съобщаване „по реда на предходните алинеи“ по см. на чл. 18а, ал. 10 от АПК. На трето място, по делото няма доказателства за изпълнение на указанията на ответника от 08.01.2024 г., а именно уведомлението по чл. 18а, ал. 10 от АПК да се постави на таблото за обявления на СГКК и да се публикувано на ел. страница на органа на 08.01.2024 г., респ. да се свали от таблото и ел. страницата на 16.01.2024 г. В този смисъл, изпълнението на реда по чл. 18а, ал. 10 от АПК не е доказано на собствено основание. С оглед извода за допуснато нарушение на процесуалните правила относно уведомяването на заинтересованата страна за образуваното административно производство, съдът намира за основателно възражението за лишаването на тази страна от правото й на пълноценно участие и защита. На практика оспорваната заповед е издадена по скрит и изненадващ начин спрямо М. Д. като неин адресат, респ. в пряко нарушение на чл. 26 във вр. с чл. 34, ал. 1, 3 и 4 и чл. 35 от АПК във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, изискващи административният орган да уведоми заинтересованата страна и да й осигури възможност за пълноценно участие чрез достъп до преписката и отправяне на искания за събиране на доказателства, респ. да възрази срещу събраните такива, както и да прави своите възражения. Административният орган е освободен от задължението да издаде своя акт без участието на засегнатата страна само при условията на чл. 34, ал. 4 от АПК, според които административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Изключение от общия случай нито се доказва по делото, нито се мотивира, нито твърди от ответника. Нарушаването на правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и §1, т. 13 от ДР на ЗКИР съдът определя като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т. 3 от АПК, което възпрепятства дължимата служебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК за съответствието на акта с материалния закон. Възраженията относно наличието на спор за собственост върху обекта, неговото физическо съществуване и изпълнението на разрешеното преустройство, съгласно разрешение за строеж № 215/20.12.2017 г, са функция от неучастието на заинтересованата страна в административното производство, поради което не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите не са били предмет на разглеждане и доказване от страна на ответника, респ. липсват мотиви към акта, които да бъдат обект на съдебен контрол. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК частично обжалваната заповед следва да бъде отменена и поради невъзможност за решаването на въпроса по същество за спазването на материалния закон, преписката следва да бъде изпратена за ново разглеждане, при което да се отстранят пропуските съгласно изложеното в мотивите. На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен 30-дневен срок за издаване на административен акт по върнатата преписка. Този срок съдът намира за подходящ, тъй като е достатъчен за уведомяване на заинтересованата страна за подаденото от И. Д. заявление и за изготвяне на мотивиран акт, вкл. и ако е необходимо събирането на нови доказателства и извършване на процесуални действия, изискващи участието на страните. С оглед частичното оттегляне на оспорването, изхода на спора по същество и липсата на пряк материален интерес по делото, дължимите на жалбоподателя и заинтересованата страна разноски се компенсират като основания чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК и се поемат от страните, така както са направени. Водим от горното, Административен съд - Благоевград