Решение № 938 от 17.5.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 409/2022 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Административното дело е образувано по искова молба с вх. № 3762/11.11.2022 г., уточнена с искова молба-допълнение с вх. № 401/06.02.2023 г. в АдмС Ловеч, подадена от И. М. Т., адрес: [населено място], [жк], ет. 3, вх. Г, ап. 7, [ЕГН], чрез адвокат М. И. от АК Ловеч, със съдебен адрес: [населено място], бул.„България“ № 1, ет. 2, против Областна дирекция на МВР – Ловеч (ОДМВР Ловеч).

С исковата молба и допълнителната такава (вх.№ 401/06.02.2023 г.) се претендира обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в общ размер от 3 000, 00 (три хиляди) лева, както следва:

1. неимуществени вреди в размер на 1 000, 00 (хиляда лева) за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, поради оставане без свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП въз основа на проверката по Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като тези действия са осъществени за периода от 31.01.2022 г. около 21: 10ч. до 27.09.2022 г. - съгласно приложената към исковата молба Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с peг. №22-0906-000036/31.01.2022г. на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч.

2. неимуществени вреди в размер на 1 000, 00 (хиляда лева) за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, поради оставане без МПС, вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно временно прекратяване на регистрацията на ППС по реда на чл. 171, т. 2а, б, „б“ от ЗДвП въз основа на проверката по Наредба № 1/2017 г. Тези действия се сочи, че са осъществени от 31.01.2022 г. около 21: 10ч. до 27.09.2022 г. - съгласно приложената към исковата молба ЗППАМ с peг. №22-0906-000037/31.01.2022г. на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч.

3. неимуществени вреди в размер на 1 000, 00 (хиляда) лв. за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 31.01.2022 г. от около 21: 10 ч. до около 23: 30 ч. - видно от приложената към исковата молба Заповед за задържане с peг. №295зз-14/31.01.2022г. на ОДМВР Ловеч.

Претендира се и ответникът да бъде осъден да му заплати изтеклите лихви за забава върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени копия на: акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 351149 от 31.01.2022 г., Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП № 22-0906-000036 от 31.01.2022 г., Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП № 22-0906-000037 от 31.01.2022 г., Заповед за задържане на лице рег. № 295зз-14/31.01.2022г. на ОДМВР Ловеч.

В исковата молба и уточнителната такава се сочи, че на 31.01.2022 г., в 21: 10 ч., в [населено място], бул.„България“ ищецът бил спрян за проверка от полицейски служители на сектор ПП при ОДМВР Ловеч, които му направили тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство Dreger DrugTest 5000 с фабричен №ARJM-0035. Резултатът от теста показал наличието на различни по вид забранени субстанции, с оглед на което бил съставен АУАН серия GA с №351149 за това, че ищецът управлявал МПС след употреба на наркотици, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Иззети били СУМПС, контролен талон и 2 бр. регистрационни табели на управлявания от Т. автомобил. Същата вечер му била съставена и Заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР, протокол за обиск и ищецът престоял в РУ Ловеч, повече от два часа. Твърди се още, че на 31.01.2021г. въз основа на съставения АУАН били издадени Заповеди за принудителни административни мерки - ЗППАМ с peг. №22-0906-000036/31.01.2022г. и ЗППАМ с peг. №22-0906-000037/31.01.2022г. След като при проверката, техническото средство показало наличие на употребени наркотици, Т. изразил несъгласие и поискал да даде кръвна проба. На 27.09.2022 г., при посещение в КАТ Ловеч, ищецът сочи, че бил уведомен, че кръвната му проба е пристигнала и същата е отрицателна. В резултат на гореописаните действия ищецът твърди настъпването на неимуществени вреди.

Доколкото с първоначално подадената искова молба (л.2-5), ищецът е въвел твърдения за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни административни актове, с Определение № 971/14.11.2022 г. съдът е разделил производството по исковата молба на И. М. Т., подадена против ОДМВР Ловеч, с която се иска: 1. Установяване незаконосъобразност на АУАН серия GA №351149/31.01.2022г.; на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №22-0906-000036/31.01.2022г.; на ЗППАМ №22-0906-000037/31.01.2022г.; и на Заповед за задържане с peг. №295р- 14/31.01.2022г.; 2. Осъждане на ОДМВР Ловеч да заплати на И. М. Т. причинените в следствие на издадените незаконосъобразни АУАН серия GA №351149/31.01.2022г.; ЗППАМ№ 22-0906-000036/31.01.2022г.; ЗППАМ№ 22- 0906-000037/31.01.2022г. и Заповед за задържане с peг. №295р-14/31.01.2022г. неимуществени вреди в размер общо на 3 000 лева; 3. Осъждане на ОДМВР Ловеч да заплати на И. М. Т. изтеклите лихви за забава върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.

Предмет на административно дело с № 409/2022г. по описа на АдмС Ловеч е останала исковата молба на И. М. Т., подадена против ОДМВР Ловеч, с която се иска от съда да осъди ОДМВР Ловеч да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер общо на 3 000, 00 лева, причинени в следствие на издадените незаконосъобразни АУАН серия GA №351149/31.01.2022г.; ЗППАМ № 22-0906-000036/31.01.2022г.; ЗППАМ № 22-0906- 000037/31.01.2022г. и Заповед за задържане с peг. №295р-14/31.01.2022г., ведно с изтеклите лихви за забава върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.

Производството по адм. дело № 409/2022 г. по описа на АдмС Ловеч е прекратено по исковата молба на И. М. Т. в частта, с която се иска установяване незаконосъобразност на ЗППАМ №22-0906-000036/31.01.2022г., на ЗППАМ №22-0906-000037/31.01.2022г., на Заповед за задържане с peг. №295р-14/31.01.2022г. и на АУАН серия GA №351149/31.01.2022 година.

Молбата на И. М. Т., с която се иска установяване незаконосъобразност на ЗППАМ № 22-0906-000036/31.01.2022г. и на ЗППАМ № 22-0906-000037/31.01.2022г. е докладвана на П. на А. съд Ловеч за разпределяне и образуване по общия ред.

Молбата на И. М. Т., с която се иска установяване незаконосъобразност на Заповед за задържане с peг. №295р-14/31.01.2022г. и на АУАН серия „GA" №351149/31.01.2022г., е изпратена на Районен съд Ловеч по компетентност.

На основание чл.206, ал.2 от АПК, във връзка с чл.299, ал.1, т.4 от ГПК съдът е спрял производството по делото до влизане в сила на актовете, с които се решава спора относно незаконосъобразността на АУАН серия GA № 351149/31.01.2022 г., на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0906-000036/31.01.2022 г., на ЗППАМ № 22-0906-000037/31.01.2022 г. и на Заповед за задържане с рег.№ 295р-14/31.01.2022 година.

Видно от писма изх.№ 4180/19.12.2022 г. и № 4192/19.12.2022 г. на PC Ловеч, ведно с приложените към тях заверени преписи от определения на съда, по искането за установяване незаконосъобразността на Заповед за задържане с рег.№ 295р-14/31.01.2022 г. е било образувано н.а.х.дело № 940/2022 г. по описа на PC Ловеч, а по искането за установяване незаконосъобразността на АУАН серия GA № 351149/31.01.2022 г. е било образувано н.а.х.дело № 942/2022 г. по описа на PC Ловеч.

С Определение № 701 от 15.11.2022 г. по н.а.х.дело № 940/2022 г. състав на PC Ловеч е оставил без разглеждане жалбата (искане) на И. Т. срещу Заповед за задържане с рег.№ 295р-14/31.01.2022 г., като недопустима и е прекратил производството по делото. Определението е влязло в сила на 13.12.2022 година.

С Определение № 757 от 02.12.2022 г. по н.а.х.дело № 942/2022 г. на PC Ловеч състав на съда е прекратил производството по делото, поради липса на предмет, тъй като е установил и приел, че въз основа на АУАН серия GA № 351149/31.01.2022 г. няма издадено наказателно постановление и поради тази причина липсва годен и валиден акт, който да подлежи на обжалване по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. АУАН не е сред актовете визирани в разпоредбата на чл.58д от ЗАНН, които подлежат на обжалване пред съд. Определението е влязло в сила на 16.12.2022 година.

О. О. № 1022 от 07.12.2022 г. по адм.дело № 411/2022 г. по описа на АдмС Ловеч става ясно, че жалбата против ЗППАМ № 22-0906- 000036/31.01.2022 г. и ЗППАМ № 22-0906-000037/31.01.2022 г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, тъй като не са били отстранени в срок недостатъците ѝ. Определението е влязло в сила на 20.12.2022 година.

С оглед на тези данни съдът е преценил, че основанията за спиране на производството по настоящето дело са отпаднали, поради което на основание чл.206, ал.2 от АПК, във връзка с чл.230, ал.1 от ГПК производството по делото е възобновено с определение от з.с.з. от 27.01.2023 година.

Във връзка с дадени указания от съда е постъпила искова молба-уточнение с вх. № 401/06.02.2023 г. в АдмС Ловеч, с посоченото по-горе съдържание.

С разпореждане от 09.02.2023 г. на основание чл. 130 и чл. 129 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е приел исковата молба за допустима, поради което на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил съответната размяна на книжа, като на основание чл. 133 от ГПК е указал на ответника - Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от директора преклузиите на съответната норма.

В писмен отговор вх. № 515/15.02.2023 г. ответникът - Областна дирекция на МВР – Ловеч, чрез юрисконсулт Р., сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна, като излага, че липсват доказани незаконосъобразни актове, както и доказателства за обявени за нищожни такива. Възразява, че няма приложени доказателства за незаконосъобразни действия на длъжностни лица. Според ответника, искането по чл.204, ал.3 от АПК е неоснователно, доколкото в случая няма нито нищожен, нито оттеглен административен акт. Твърди, че и двете ЗППАМ са действали и изпълнили законовото си предназначение, като са прекратили действието си съгласно залегналите в съответните законови разпоредби прекратителни основания, а именно: с изтичане на срока на принудителната административна мярка и с решаване на въпроса за отговорността. В заключение е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. И. от ЛАК, който поддържа исковата молба и допълнителната такава, съобразно направените в нея уточнения, като счита иска за доказан по основание и размер. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч се представлява от упълномощен юрисконсулт Р., който излага съображения за неоснователност и недоказаност на иска по основание и размер и развива подробни доводи по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище за основателност на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства, както и от гласните такива, че на 31.01.2022 г. около 21: 10 часа в [населено място], на бул. „България“, ищецът И. М. Т. управлявал МПС „Сеат Ибиза“ с рег. № [рег. номер], като при извършване на полеви тест за наркотици с техническо средство Д. Д. Т. 5000, пробата му е била положителна за различни видове наркотични вещества. Ищецът Т. е оспорил резултата от полевия тест за наркотици и е дал кръвна проба и проба от урина в МБАЛ Ловеч.

На ищеца бил съставен АУАН серия GA № 351149 от 31.01.2022 г., иззето било СУМПС, както и контролен талон, СРМПС, както и 2 бр. регистрационни табели на автомобила, отведен бил в РУ Ловеч, където по твърдения в исковата молба престоял „повече от два часа“, като му била изготвена и Заповед за задържане с рег. № 295зз-14/31.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч, както и Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП № 22-0906-000036 от 31.01.2022 г., Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП № 22-0906-000037 от 31.01.2022 г., с които съответно са отнети СУМПС на лицето и контролен талон на автомобила, както и СРМПС и две регистрационни табели на автомобила.

Няма спор, а видно и от отбелязването върху всяка от двете ЗППАМ, че същите са връчени на Т. лично срещу подпис на 08.02.2022 г. (л. 77 и 78), като липсват данни за издаването на нарочен акт за оттеглянето на всяка от двете ЗППАМ. Видно от Определение № 1022/07.12.2022 г. по адм. д. № 411/2022 г. на АдмС Ловеч жалбата на Т. срещу тези две заповеди за прилагане на ПАМ е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено, като това определение е влязло в законна сила на 20.12.2022 г. (л. 25).

Видно от Определение № 701/15.11.2022 г. по н.а.х.д. № 940/2022 г. на РС Ловеч (л. 21), жалбата на Т. срещу заповедта за задържане е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено, като това определение е влязло в законна сила на 13.12.2022 г. (л. 21-гръб).

Видно от уточнителната искова молба, исковата претенция не се основава на незаконосъобразни ЗППАМ и заповед за задържане, които не са отменени, а на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, въз основа на проверката по Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като тези действия са осъществени за периода от 31.01.2022 г. около 21: 10 ч. до 27.09.2022 г., съгласно приложената към исковата молба Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с peг. №22-0906-000036/31.01.2022г. на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч; незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно временно прекратяване на регистрацията на ППС по реда на чл. 171, т. 2а, б, „б“ от ЗДвП въз основа на проверката по Наредба № 1/2017 година. Тези действия се сочи, че са осъществени от 31.01.2022 г. около 21: 10 ч. до 27.09.2022 г., съгласно приложената към исковата молба ЗППАМ с peг. №22-0906-000037/31.01.2022г. на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч; незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 31.01.2022 г. от около 21: 10 ч. до около 23: 30 ч. - видно от приложената към исковата молба Заповед за задържане с peг. №295зз-14/31.01.2022г. на ОДМВР Ловеч.

В процесната заповед за задържане (л. 95-гръб) е направено отбелязване, че Т. е бил освободен в 23: 00 часа.

Изготвена е експертна справка № 22/ТКХ-227 от 15.09.2022 г. (л. 70-72) от Националния институт по криминалистика – МВР, Център за експертни криминалистични изследвания от (годината е сгрешена, като се сочи 2021 г.), видно от която не е установено наличие на НВТА в пробите на И. М. Т.. Въз основа на експертната справка е издадена мотивирана резолюция № 22-0906-[рег. номер]/21.09.2022 г. (л. 66), с която е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 351149 от 31.01.2022 г., която не е връчвана на ищеца (видно от признанието на ответника в писмо на л. 61 от делото).

СУМПС и контролния талон, както и 2 бр. регистрационни табели на процесния автомобил са върнати на ищеца на 27.09.2022 г., видно от признанието на ответника в писмо на л. 61 от делото.

Както беше посочено по-горе, приетата фактическа обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, които са подробни, ясни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира, а и не се оспорват от страните.

По искане на ищеца по делото са разпитани трима свидетели. Св. П. Н., св. М. Ц. и св. В. И. сочат, че с Т. са приятели и се познават от деца. Разбрали за ситуацията от 31.01.2022 г. след като ищецът ги уведомил по телефона. Свидетелите твърдят, че около 8 месеца ищецът бил без СУМПС и това му се отразило негативно, като Т. бил депресиран и нервен. Съседите и близките му променили мнението си за Т., като подозирали, че употребява наркотици вследствие на пробата с техническото средство от 31.01.2022 г. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

За да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение, т. е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

В случая, не е спорно, че нито един от посочените по-горе актове – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с peг. №22-0906-000036/31.01.2022г. на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч, ЗППАМ с peг. №22-0906-000037/31.01.2022г. на сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч, Заповед за задържане с peг. №295зз-14/31.01.2022г. на ОДМВР Ловеч, не е бил отменен като незаконосъобразен по съответния ред и ищецът претендира вреди следствие от незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на ОДМВР Ловеч, при или по повод изпълнение на административната дейност по издаване на тези три заповеди.

Следва да бъде изяснено, че терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение обаче на термина „действие“ липсва в посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

Видно от доводите на ищеца, изложени в уточнителната искова молба, незаконосъобразни са действията на служителите на ОДМВР Ловеч при налагането на две принудителни административни мерки по ЗДвП и задържане по ЗМВР. В тази връзка, е необходимо да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (правното основание за издаване на ЗППАМ №22-0906-000036/31.01.2022 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. Съответно, съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП (правното основание за издаване на ЗППАМ №22-0906-000037/31.01.2022 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Доколкото нормата на чл. 171 от ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените в нея принудителни административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.

Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 и т. 2а (каквито са наложени в конкретния случай) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, т.е. с издаването на индивидуален административен акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно обжалване. При издаване на един акт от компетентен на съответната администрация орган административният орган разполага с обвързана компетентност, при която възможното решение е само едно, докато при оперативна самостоятелност, административният орган има възможност за избор между най-малко 2 юридически равностойни варианта. За разлика от нея, при обвързана компетентност административният орган не разполага с никакъв избор и правната норма му предписва определен начин на действие и органът е длъжен да провери дали са налице визираните в хипотезата на правната норма конкретни предпоставки за нейното прилагане и ако тези предпоставки са изпълнени, административният орган не може да откаже издаването на съответния акт, а щом в правната норма са посочени изчерпателно всички предпоставки, при наличие на които конкретният административен акт следва да се издаде, административният орган не може да предвиди други условия и предпоставки, които самостоятелно да обосновават издаването на конкретния акт. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в правната норма условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт и при тяхното наличие органът е задължен да издаде акта – аргумент от ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС.

Нормите на чл. 171, т. 1, б. „б“ и т. 2а, б. „б“ от ЗДвП въвеждат императивно задължение, т.е. при обвързана компетентност административният орган следва да издаде ЗППАМ, когато са налице фактите и обстоятелствата, предвидени в хипотезата на тези правни норми.

В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост в настоящето изложение Наредбата) са регламентирани способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът не приема показанията на теста, има право да даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества или техни аналози - чл.3а, т.2 от Наредбата. При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност.

В тази връзка е необходимо да бъде съобразено, че действията и бездействията, извършени или допуснати в хода на административно производство, не подлежат на обжалване или на установяване на тяхната незаконосъобразност отделно от издадения в това производство акт. При предвидения в закона контрол върху този акт се извършва и контрол за законосъобразност на въпросните действия и бездействия. Не може в исковото производство тепърва да се установява действие и/или бездействие на органите на ОДМВР Ловеч по издаване на административен акт. Това са все обстоятелства с дължимо доказване в производството по неговото оспорване. Доказването на незаконосъобразни действия или бездействия е допустимо, когато административното производство не е приключило. Когато административният акт е вече издаден, провеждане на доказване, че дължимо действие в хода на административното производство не е сторено или че е извършено нещо, което не следва от характера на производството, всъщност съставляват основания за въвеждане на твърдения за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, относими към оспорване на административния акт, което в конкретния случай не е сторено.

Както вече се посочи, с Определение № 1022 от 07.12.2022 г. по адм.дело № 411/2022 г. по описа на АдмС Ловеч жалбата против ЗППАМ № 22-0906- 000036/31.01.2022 г. и ЗППАМ № 22-0906-000037/31.01.2022 г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, тъй като не са били отстранени в срок недостатъците ѝ. Определението е влязло в сила на 20.12.2022 година (л. 25). Липсват и данни за издаване на нарочен акт за оттегляне на двете ЗППАМ, като следва да се посочи, че отпадналото основание за прилагане на ПАМ – в случая резултатите от кръвната проба на ищеца, не е равнозначно на оттегляне на заповедите. Следователно не е налице и хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК при оттеглен ИАА. За пълнота следва да се посочи, че в настоящия случай двете ЗППАМ нито са оттеглени, нито съдът е бил сезиран от страна на Т. с искане за прогласяване на нищожността на двете ЗППАМ, като както вече многократно се спомена, с Определение № 1022 от 07.12.2022 г. по адм.дело № 411/2022 г. по описа на АдмС Ловеч жалбата против ЗППАМ № 22-0906-000036/31.01.2022 г. и ЗППАМ № 22-0906-000037/31.01.2022 г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, тъй като не са били отстранени в срок недостатъците ѝ и това определение е влязло в сила на 20.12.2022 година (л. 25). Отделно, след узнаване на резултата от кръвната проба (л. 85-87) Т. не е инициирал и производство по чл.99 и сл. от АПК за отмяна на ЗППАМ № 22-0906-000036/31.01.2022 г. и ЗППАМ № 22-0906-000037/31.01.2022 година.

По идентичен начин стои въпросът и с наведените твърдения за незаконосъобразни действия на длъжностни лица от състава на ОДМВР Ловеч при задържане на лицето. Това е така, защото задържането за срок до 24 часа на ищеца в помещение за временно задържане е постановено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като на основание чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, каквато в случая е и издадена. В този случай законодателят също е регламентирал издаването на нарочен юридически акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно обжалване. Видно от Определение № 701 от 15.11.2022 г. по н.а.х.дело № 940/2022 г., състав на PC Ловеч е оставил без разглеждане жалбата (искане) на И. Т. срещу Заповед за задържане с рег.№ 295р-14/31.01.2022 г., като недопустима и е прекратил производството по делото. Определението е влязло в сила на 13.12.2022 година.

Неоснователни са доводите, че административните актове, от които се претендират вредите, са оттеглени. Оттеглянето на административен акт се извършва по реда на чл. 156 от АПК, при това с изричен акт, в хода на съдебно производство по оспорване, каквото в случая не е проведено. Мълчаливо оттегляне на административен акт законът не познава. Неправилно ищецът се позовава на Решение № 7960 от 20.09.2022 г. по адм. д. № 2672/2022 г. на ВАС, Трето отделение, тъй като фактическата обстановка, по повод която е постановено решението, е различна, а именно по това дело административният акт, от който са претендирани вредите, е бил изрично оттеглен, за разлика от тези по настоящото дело.

Както беше посочено многократно по-горе, ищецът не претендира вреди от отменени като незаконосъобразни заповеди за прилагане на ПАМ, каквито заповеди за прилагане на ПАМ са издадени, но не са отменени (в който случай искът му би бил недопустим за разглеждане), а в вреди от „незаконосъобразни действия“, изразили се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС и незаконосъобразно временно прекратяване на регистрацията на ППС съответно по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ и чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, които представляват незаконосъобразни действия по смисъла на чл.204, ал.4 от АПК, но такива незаконосъобразни действия не се установяват по делото по посочените по-горе съображения досежно характера на ЗППАМ и необжалването на същите, респ. липсата на оттегляне на същите.

Поради това съдът приема, че липсва първата предпоставка за уважаване и на иска по пункт 1 и 2 от исковата молба в размер по 1 000, 00 лв. всеки, поради липса на незаконосъобазни действия, с оглед на което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Относно иска за неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 31.01.2022 г., за времето от около 21: 10 ч. до около 23: 30 ч., видно от приложената към исковата молба Заповед за задържане с рег. № 295зз-14/31.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч, съдът съобрази и следното:

В уточняващата искова молба на ищеца не се претендират вреди от незаконосъобразна заповед за задържане, какъвто иск би бил недопустим. Няма спор, видно и от копието на заповедта за задържане е, че Заповед за задържане с рег. № 295зз-14/31.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч не съдържа съобщение за дата и час на получаване от ищеца. Ищецът претендира вреди от т. нар. „фактическо задържане“, което не е доказано. Видно от твърденията на ищеца в самата искова молба, че престоял „повече от два часа“ в РУ Ловеч, като липсват твърдения, че този т.нар. „престой“ на ищеца е бил с поставени белезници напр., къде изобщо е бил този престой, в какво помещение, липсват и твърдения, че фактическото задържане е било преди издаването на административния акт – заповед за задържане. При липса на подобни твърдения в самата искова молба, ищецът не представи и каквито и да било доказателства за „фактическо задържане“ до приключване на съдебното дирене, въпреки изрично указаното от съда разпределение на доказателствената тежест.

Обикновено т.нар. „фактическо задържане“ предхожда издаването на заповедта за задържане. В настоящия случай обаче липсват каквито и да било доказателства, че преди задържането на ищеца въз основа на Заповед за задържане с рег. № 295зз-14/31.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч е имало т.нар. „фактическо задържане“, както и такова да е продължило за твърдения период в допълнителната искова молба период на 31.01.2022 г. от около 21: 10 ч. до около 23: 30 часа.

По делото липсват каквито и да било писмени доказателства за „фактическо задържане“, предхождащо заповедта за задържане (предхождащо юридическото задържане). От друга страна, ищеца, върху когото пада доказателствената тежест, не представи и гласни доказателства в подкрепа на твърдението за т. нар „фактическо задържане“, нито за неговия твърдян период. Тримата разпитани свидетели на ищеца изобщо не дават информация за такова „фактическо задържане“, като и тримата свидетели не са очевидци, нямали са пряк контакт с ищеца и са разбрали от впоследствие от него за проверката, резултатите от полевия тест и това, че е бил задържан.

На следващо място, нито от съдържанието на Заповед за задържане с рег. № 295зз-14/31.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч (л. 95), нито от съдържанието на протокол за обиск (л.98), медицинска справка за освидетелстване на задържано лице (на л. 101) и декларация (на л.100 от делото) има данни за „фактическо задържане“, напротив – установява се от писмените доказателства единствено, че е спазена формално процедурата по издаване на заповед за задържане на лице. Отделно, видно от Заповед за задържане с рег. № 295зз-14/31.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч, ищецът е бил задържан в 21: 16 ч. на 31.01.2022 г. и освободен в 23: 00 часа на същата дата (л.95 - гръб), което означава, че дори „юридическото задържане“ въз основа на необжалвана заповед за задържане е продължило около 2 часа, т.е. за много по-кратък период на задържане от стандартния такъв период от 24 часа.

Както беше посочено многократно по-горе, ищецът не претендира вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за задържане, каквато заповед за задържане е издадена, но не е отменена (в който случай искът му би бил недопустим за разглеждане), а в вреди от „фактическо задържане“, което представлява незаконосъобразни действия по смисъла на чл.204, ал.4 от АПК, но такова „фактическо задържане“ не се доказа по делото.

В допълнение следва да се посочи, че ищецът се позовава на съдебна практика относно „фактическо задържане“, която практика обаче касае доказани случаи на поставяне на белезници, конвоиране с белезници и т. н., които необосновани действия са предхождали издаването на заповед за задържане на лице. В настоящия случай липсват дори твърдения в исковата молба относно неправомерно използване на белезници и други помощни средства, относно неправомерно конвоиране, относно това от къде до къде евентуално неправомерно е бил конвоиран ищецът, в аспект това да е станало като „фактическо задържане“, предхождащо издаването на заповедта за задържане на лице. Липсват и каквито и да било доказателства за „фактическо задържане“.

Поради това съдът приема, че липсва първата предпоставка за уважаване и на иска по пункт 3 от исковата молба в размер на 1 000, 00 лв., поради липса на незаконосъобазно действие – „фактическо задържане“, с оглед на което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Показанията на разпитаните по делото свидетели по никакъв начин не променят възприетите вече изводи, което изключва необходимостта от тяхното обсъждане.

Както беше посочено по-горе, за да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на ответника или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените в настоящото производство искове се основават на твърденията за незаконосъобразни действия при издаване на административни актове, т. е. правни, а не фактически действия, поради което и следва да се приеме, че не е проведено главно, пълно доказване на твърдението за извършени незаконосъобразни действия от органите на ОДМВР Ловеч, съставляващи една от необходимите предпоставки, обосноваващи извод за настъпила вреда, обусловена от тях. Само това е достатъчно предявените от ищеца искови претенции да бъдат отхвърлени поради липса на един от елементите на посочения по-горе фактически състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, а именно: наличието на незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на ОДМВР Ловеч, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Предвид отхвърляне на основния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният такъв за лихви.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в размер на 100 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, Ловешкият административен съд, втори състав,