Решение № 984 от 25.2.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 338/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. С Решение № 104/04.04.2023 г., постановено по нахд № 469/2022 г., Районен съд – Петрич, е потвърдил Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504461315 на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – [населено място], с който на „Бобо Кар“ ЕООД, с ЕИК 113593571, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. ••••, [жк] [улица], представлявано от управителя М. Е. Б., за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 (две хиляди и петстотин) лева. В законния срок срещу решението на районния съд е подадена касационна жалба от санкционираното търговско дружество, чрез процесуалния му представител адв. К. А., в която се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на процесния електронен фиш, като се твърди, че в производството по издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които са останали неотчетени от районния съд. Оспорват се и изводите на съда за доказаност на процесното нарушение. Твърди се още, че наложената на дружеството санкция е непропорционална на тежестта на извършеното нарушение. Сочи се, че към датата на издаване на електронния фиш е изтекъл предвидения в чл. 34 от ЗАНН давностен срок, респ. е погасена възможността за реализиране отговорността на соченият като нарушител субект. Оспорват се и изводите на съда, че процесното нарушение законосъобразно е било санкционирано посредством електронен фиш. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на горепосочения електронен фиш. Претендират се разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител – законен или пълномощен такъв. Касационната жалба се поддържа с представена по делото молба – становище от процесуалния му представител. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура – [населено място], не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмен отговор на жалбата, депозиран от надлежно упълномощен юрисконсулт, същата се оспорва като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендиран от касатора. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира да бъде уважена. В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е валиден - постановен е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписан. Атакуваното решение е и допустимо – постановено е след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това районният съд не е бил десезиран от жалбоподателя. За да потвърди горепосочения ЕФ, районният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията на закона по отношение на необходимото съдържание и сроковете за издаването му. Приел е, че в производството по издаването на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени и изискванията на разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП. Стигнал е до извода, че несъобразявайки поведението си с диспозицията на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, касаторът е осъществил от обективна страна състава на процесното нарушение, тъй като дружеството не е изпълнило своето задължение за заплащане на тол такса за законосъобразно използване на платената пътна мрежа. Констатирал е правилно приложение на закона при квалифициране на нарушението и индивидуализацията на съответното му наказание, поради което е приел, че законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на нарушителя. Обосновал е и извод за липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Решението на районния съд е незаконосъобразно по следните съображения: Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумента на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Размерът на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС в своята практика приема, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, като това е задължение на националния съдия (съд). С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500.00 лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, и по-конкретно на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер. Съгласно нормата на чл.633 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на правото на ЕС – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС – Петрич електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Или размерът на наложената имуществена санкция от 2500.00 лв. е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови отмяна и на процесният ЕФ само на това основание, поради което не следва да бъдат обсъждани другите доводи в касационната жалба. При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на „Бобо Кар“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районният съд, пред Благоевградският административен съд, както и в частното производството пред ВАС, в общ размер на 2170.00 (две хиляди сто и седемдесет) лева. Искането е направено своевременно, а по делото са налице категорични доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение за съответната инстанция. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касационния ответник за прекомерност на размера на разноските, доколкото счита същия за адекватен и справедлив с оглед характера, предмета, сложността, интереса по делото и обема на осъществената правна защита, както и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.228 от АПК, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд